Ако се разделят - какво? Ще продължи да търси съгласният, или просто ще спре и преосмисли. Дали може да изключи мислите си за деца или ще закопава в неготовността и несигурността да осинови, защото трябва да “навива” и другия?Съществуват множество успешни връзки, необременени от фактора поколение на всяка цена.
- Публикувана: 6 авг. 2018, 18:04 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2018, 09:41 ч.
Кога да му разкрия ? Нуждая се от съвет!
Ако се разделят - какво? Ще продължи да търси съгласният, или просто ще спре и преосмисли.
Здравейте !
Скрит текст:
Нова съм във форума,макар че ви чета от доста време ..Но сега се осмелих да пиша ..и ... нуждая се от помощта ви...
..от съвет.... освен съвет , много би ми било в полза и ако споделите вашият опит (ако имате такъв) , или просто какво мислите вие.
Незнам дали публикувам в правилния раздел..ако не-моля админа да премести темата.
Накратко:
Младо момиче на 26. В чужбина за сега .
Преди няколко години претърпях операция ,(няма да изпадам в подробности), след която ми казаха директно,просто да спра да се надявам да имам свое дете.Невъзможно ще бъде.
... не може да се опише това , което преживях в този момент.. като чувства ..емоция ..депресия... след като чуеш нещо подобно за себе си,още повече в тази възраст.(около 22) .
Малко по малко обаче започнах да свиквам с тази мисъл,вьпреки че в началото наистина много се измъчвах,плаках с дни,отслабнах с 18 кг за месец ...изпаднах в депресия.. не знаех какво се случва с мен и дали изобщо искам да продължа живота си напред.
Незная все още как проявих такава воля,но...стиснах зъби и продьлжих напред . Избягах.
Заминах за Чужбина..и ..реализирам се доста добре тук....и общо взето се чувствам добре като цяло за момента. Заобиколена от приятели,добра работа,колеги.
Притеснението и болката ми обаче ми идват от тук ...имала съм няколко връзки в живота си,но никоя от тях не е била сериозна ... но!
Преди няколко месеца (може би година вече) се появи той! Срещнах мъж , в който се влюбих като луда от пръв поглед.
За щастие любовта ни се оказа споделена. Той също много ме обича и ми го е показвал и доказвал не веднъж.
Последният месец обаче не намирам утеха..постоянно мисля за това как и кога ще му разкрия че не мога да имам деца...трябва ли?
дали да го направя сега,за да му дам възможност да реши дали иска да остане с мен,дали иска заедно да вървим по трънливия път на живота... или да изчакам?
Има ли изобщо някакво ''правилно'' време за да му споделя това?
Усещам вътрешно с всичките си сетива, че планува да ми предложи брак...чета го в очите му... и много пъти ме е пронизвала режеща болка,когато споменава как иска един ден да сме някъде...сами...отдалечени от всичко и всички само с нашите дечица ...
Тайно си поплаквам всеки ден когато някой , някъде споменава нещо за деца...
На няколко пъти майка му се шегува с нас ''да се взимаме'' по бързо че иска да става баба .... не искам да ви разказвам какво се е случвало вътре в мен и как въпреки болката си съм сдържала сълзите си.
Незнам какво да направя, изгаря ме отвътре това всеки ден, дори сега като го пиша и сълзите ми се стичат по клавиатурата. Виждам го че е много щастлив с мен, разбираме се,обичаме се, на сексуално ниво никога не сме изпитвали нещо подобно и двамата преди да се срещтем... но този страх в мен продължава и с всеки изминал ден , колкото по-добре се развиват отношенията ни - расте... Не искам да го загубя, той е единственият мъж , в който някога сьм се влюбвала и незнам дали ще мога да го преживея ,ако ме остави заради това,че не мога да го даря с дете . Незнам дали изобщо ще мога да вдигна глава за да продължа.
Моля ви...дайте ми някакъв съвет какво да направя.. как да му кажа ... кога?
Искрено много ви благодаря предварително...
Бъдете живи , здрави и благословени.
Наташа
..от съвет.... освен съвет , много би ми било в полза и ако споделите вашият опит (ако имате такъв) , или просто какво мислите вие.
Незнам дали публикувам в правилния раздел..ако не-моля админа да премести темата.
Накратко:
Младо момиче на 26. В чужбина за сега .
Преди няколко години претърпях операция ,(няма да изпадам в подробности), след която ми казаха директно,просто да спра да се надявам да имам свое дете.Невъзможно ще бъде.
... не може да се опише това , което преживях в този момент.. като чувства ..емоция ..депресия... след като чуеш нещо подобно за себе си,още повече в тази възраст.(около 22) .
Малко по малко обаче започнах да свиквам с тази мисъл,вьпреки че в началото наистина много се измъчвах,плаках с дни,отслабнах с 18 кг за месец ...изпаднах в депресия.. не знаех какво се случва с мен и дали изобщо искам да продължа живота си напред.
Незная все още как проявих такава воля,но...стиснах зъби и продьлжих напред . Избягах.
Заминах за Чужбина..и ..реализирам се доста добре тук....и общо взето се чувствам добре като цяло за момента. Заобиколена от приятели,добра работа,колеги.
Притеснението и болката ми обаче ми идват от тук ...имала съм няколко връзки в живота си,но никоя от тях не е била сериозна ... но!
Преди няколко месеца (може би година вече) се появи той! Срещнах мъж , в който се влюбих като луда от пръв поглед.
За щастие любовта ни се оказа споделена. Той също много ме обича и ми го е показвал и доказвал не веднъж.
Последният месец обаче не намирам утеха..постоянно мисля за това как и кога ще му разкрия че не мога да имам деца...трябва ли?
дали да го направя сега,за да му дам възможност да реши дали иска да остане с мен,дали иска заедно да вървим по трънливия път на живота... или да изчакам?
Има ли изобщо някакво ''правилно'' време за да му споделя това?
Усещам вътрешно с всичките си сетива, че планува да ми предложи брак...чета го в очите му... и много пъти ме е пронизвала режеща болка,когато споменава как иска един ден да сме някъде...сами...отдалечени от всичко и всички само с нашите дечица ...
Тайно си поплаквам всеки ден когато някой , някъде споменава нещо за деца...
На няколко пъти майка му се шегува с нас ''да се взимаме'' по бързо че иска да става баба .... не искам да ви разказвам какво се е случвало вътре в мен и как въпреки болката си съм сдържала сълзите си.
Незнам какво да направя, изгаря ме отвътре това всеки ден, дори сега като го пиша и сълзите ми се стичат по клавиатурата. Виждам го че е много щастлив с мен, разбираме се,обичаме се, на сексуално ниво никога не сме изпитвали нещо подобно и двамата преди да се срещтем... но този страх в мен продължава и с всеки изминал ден , колкото по-добре се развиват отношенията ни - расте... Не искам да го загубя, той е единственият мъж , в който някога сьм се влюбвала и незнам дали ще мога да го преживея ,ако ме остави заради това,че не мога да го даря с дете . Незнам дали изобщо ще мога да вдигна глава за да продължа.
Моля ви...дайте ми някакъв съвет какво да направя.. как да му кажа ... кога?
Искрено много ви благодаря предварително...
Бъдете живи , здрави и благословени.
Наташа
Сега ще е много по-болезнено и травмиращо и за двама ви.
Ако те остави, със следващия не чакай да стигнете до "прага на брака", за да го уведомиш, че няма да имате биологични деца.
Живеете от няколко месеца заедно и той не е забелязал, че пиеш хапчета, че не си била неразположена през това време...
За мен този разговор е за преди заживяването. Сериозен е и всеки има право да направи информиран избор и да си подреди живота според предпочитанията, не да бъде въвлечен и увлечен. Ако ще да е мачо с ценни гени, пак има право да знае предварително. Ларж не ларж, за мен е малко некоректно да се движи връзката, без да е ясно какви са целите и на двамата. Защото е нормално човек в живота си да има цели и да не иска партьор с проблеми, от какъвто и да е вид. Религия, финанси, репродуктивни планове и възможности - за тия неща се говори рано.
Единственото, което е нужно в една сериозна връзка е човек да е истински и да не полага целенасочени усилия да крие нещо. А ако му тежи някоя тайна - да я каже при първа възможност, такива възможности има много и за мен са по-добре от целенасочен разговор от типа "сядай тука сега да слушаш откровения за драматични тайни", както писах по-горе.
Живеете от няколко месеца заедно и той не е забелязал, че пиеш хапчета, че не си била неразположена през това време, че имаш белези от операции (вероятно)?
Е, това вече е кофти.
Защото от просто "несподеляне", е минало в откровено заблуждение.
2 месеца живеят заедно, но наистина- без мензис, човекът я пази..........не знам, аз бих се чувствала силно изиграна......
Страхът е едно, а подлостта- друго.
Не обвинявам авторката, страха ѝ го разбирам, но се е провряла под бариерата, вместо да вдигне и си е направила отвратително гадна услуга.
Живеете от няколко месеца заедно и той не е забелязал, че пиеш хапчета, че не си била неразположена през това време, че имаш белези от операции (вероятно)?
Според нея не е забелязал, според мен е, но е достатъчно тактичен, за да изчака. Но това няма голямо значение, защото, както казва бг-татко, тя очевидно полага големи усилия за прикриване на истината, което всъщност е обидното. Лъжата. Криенето.
Авторке, а спира ли те нещо, да му споделиш страховете си? Смяташ ли, че можеш до дъно да излееш душата си? Страх ли те е, че може да бъдеш отхвърлена още веднага?
Разбирам, че се нуждаеш от голям кураж и колко ти се иска просто тази тема да изчезне. Това те боли, че има такава тема. Тя е голям проблем за теб и очакваш да е голям проблем и за партньора ти. Но това няма как да знаеш. Прави са момичетата, че трябва да излекуваш тази болка в теб, защото тя ти носи грешни очаквания. Никой в тоя живот не знае кога, как, какво. Хората минават през всякакви изпитания. Това е просто здравословен проблем. Да, тежък; да, съществен; да, наистина с нужда от много сила, за да го надмогнеш, но в крайна сметка е просто аномалия. Може да погледнеш за Вуйчич в нета.
Този човек може да си тръгне и може да остане. При това може да го направи сега, може да го направи после. Може и ти да поискаш да си тръгнеш някога. Не искаш да си тръгва и ще се чувстваш виновна, че си е тръгнал, заради тази твоя аномалия, но това няма да е вярно. Той ще си е тръгнал, заради себе си, заради собствените си очаквания, планове, възпитание и т.н. Както и ти би трябвало да имаш увереността да го напуснеш, ако нещо друго съществено не ти харесва. Просто ти трябва помощ, за да изчистиш тази компенсаторна нагласа.
Връзката с човек е нещо динамично, не е купуване на жилище, че да го проверява човек за тежести, не е договор, че да се чете за скрити клаузи и да се мисли за пропуснати ползи и неустойки. Развива се и се променя всеки ден и желанието да си с някого се гледа всеки Божи ден.
Напротив, връзката трябва да почива на някаква стабилност, не само на голи емоции. Разбира се, че човекът трябва да се провери за няколко важни неща, иначе болката, разочарованието, че и дори дребните невезения, бързичко изгонват любовта.
Разбира се, има и уайт траш подход към живота, някакъв дрейф и водене от емоциите, на базата на които се взимат решения. Но за да има брак и връзка, си има някакви минимални условия. Така че затова казвам да има едни 6 месеца изпитателен срок, в които се забавлявате и подпитвате за важните въпроси - а не да се окажете овъртолени с емоции, ама изведнъж да се разкрие, че той или тя нямат капацитета за някои доста важни елементи от брака.
Нищо грешно няма в това да искаш да насочваш живота си. В работата, учене, кариера, всеки го прави - защо да не го прави и в брака? Това е нещото, което най-много ти определя ежедневието и от него зависи дали ще е гладко или постоянно някакви проблемчета и драми ще ти пият силите и ще пилиш газ и спирачки, без да стигнеш доникъде.
Живеете от няколко месеца заедно и той не е забелязал, че пиеш хапчета, че не си била неразположена през това време...
Не! Не знае. Не предполага дори.
Хапчетата винаги съм ги пила когато съм на работа.
За цикъл - дори и грозно да звучи - премълчавала съм,избягвала съм умишлено темата, казвах ,че се случва докато той е винаги на командировки някъде и не е при мен .
Грозно е да- но просто не намирах момент да си излея душата. Колкото до белезите ми - най-големият е прикрит умело,козметично и въобще не се вижда.
Благодаря ви за мненията на всички, ще се вслушам в тях .. и ...наистина ще му разкажа всичко много скоро. Прави сте,че е редно да научи сега,преди да е направил каквото и да било по-сериозно. Само трябва да събера още малко смелост-че си представям какво ме очаква,родителите му,роднините му..дано да бъда разбрана . Най-вече от него.
О, то ако започнеш да си мислиш как при еди кои си еди какво си се случило, съвсем никога няма да ти дойде музата да изплюеш камъчето. Като например с тези със 7-годишната връзка, дето се разделили. Ами така е, няма гаранция за нищо. Те дори може да са се разделили не точно заради нямането на дете, а заради нещо друго.
Или пък това, че някой някога си казал, че не смята за добра идея осиновяването...ми то всеки трети ще ти каже така сигурно.
По-важното е ти какво искаш от този човек и да се изясниш със самия него.
Или пък това, че някой някога си казал, че не смята за добра идея осиновяването...ми то всеки трети ще ти каже така сигурно.
По-важното е ти какво искаш от този човек и да се изясниш със самия него.
Живеете от няколко месеца заедно и той не е забелязал, че пиеш хапчета, че не си била неразположена през това време, че имаш белези от операции (вероятно)?
Според нея не е забелязал, според мен е, но е достатъчно тактичен, за да изчака. Но това няма голямо значение, защото, както казва бг-татко, тя очевидно полага големи усилия за прикриване на истината, което всъщност е обидното. Лъжата. Криенето.
Авторке, а спира ли те нещо, да му споделиш страховете си? Смяташ ли, че можеш до дъно да излееш душата си? Страх ли те е, че може да бъдеш отхвърлена още веднага?
Разбирам, че се нуждаеш от голям кураж и колко ти се иска просто тази тема да изчезне. Това те боли, че има такава тема. Тя е голям проблем за теб и очакваш да е голям проблем и за партньора ти. Но това няма как да знаеш. Прави са момичетата, че трябва да излекуваш тази болка в теб, защото тя ти носи грешни очаквания. Никой в тоя живот не знае кога, как, какво. Хората минават през всякакви изпитания. Това е просто здравословен проблем. Да, тежък; да, съществен; да, наистина с нужда от много сила, за да го надмогнеш, но в крайна сметка е просто аномалия. Може да погледнеш за Вуйчич в нета.
Този човек може да си тръгне и може да остане. При това може да го направи сега, може да го направи после. Може и ти да поискаш да си тръгнеш някога. Не искаш да си тръгва и ще се чувстваш виновна, че си е тръгнал, заради тази твоя аномалия, но това няма да е вярно. Той ще си е тръгнал, заради себе си, заради собствените си очаквания, планове, възпитание и т.н. Както и ти би трябвало да имаш увереността да го напуснеш, ако нещо друго съществено не ти харесва. Просто ти трябва помощ, за да изчистиш тази компенсаторна нагласа.
Да! Страх ме е много. Страх ме е,че въпреки че виждам колко държи на мен,как се грижи за мен,че ме обича - мога да бъда отхвърлена.
Заради опита ми и хората около мен с подобни проблеми , на които съм била свидетел.
Всичко се е случвало в негативна посока. Споменах по-горе за моя позната и за мъж от предишна моя връзка.
Но и като се замисля,все някога ще се изправим очи в очи с това-тъй че..дори и да отлагам...не мога да избягам от съдбата си.
Всъщност напълно е възможно никой да не забележи, че една жена пие противозачатъчни - не биеш камбана всеки път, като си вземеш миниатюрното хапченце. Влизаш с чантичка в тоалетната и така, никой не те гледа 24/7. Обикновено жените си държат хапчетата дискретно.
Впрочем напълно е възможно да си на хапчета и без цикъл, така че отстрани нещата да изглеждат съвсем наред.
Но иначе - такава информация не може да се крие. Както и за генетични заболявания, други здравни тежести.
Впрочем напълно е възможно да си на хапчета и без цикъл, така че отстрани нещата да изглеждат съвсем наред.
Но иначе - такава информация не може да се крие. Както и за генетични заболявания, други здравни тежести.
Ох, съжалявам, но въобще не ми се връзва такъв разговор за цикъл и командировки... Крайно нереалистично. А пък докато те нямаше, ми беше дошло?! Не. Това не е разговор на млада прясна двойка и казано от жена, за която тази тема е ужасна. И невидими белези от тежки операции...
