Здравейте !
Нова съм във форума,макар че ви чета от доста време ..Но сега се осмелих да пиша ..и ... нуждая се от помощта ви...
..от съвет.... освен съвет , много би ми било в полза и ако споделите вашият опит (ако имате такъв) , или просто какво мислите вие.
Незнам дали публикувам в правилния раздел..ако не-моля админа да премести темата.
Накратко:
Младо момиче на 26. В чужбина за сега .
Преди няколко години претърпях операция ,(няма да изпадам в подробности), след която ми казаха директно,просто да спра да се надявам да имам свое дете.Невъзможно ще бъде.
... не може да се опише това , което преживях в този момент.. като чувства ..емоция ..депресия... след като чуеш нещо подобно за себе си,още повече в тази възраст.(около 22) .
Малко по малко обаче започнах да свиквам с тази мисъл,вьпреки че в началото наистина много се измъчвах,плаках с дни,отслабнах с 18 кг за месец ...изпаднах в депресия.. не знаех какво се случва с мен и дали изобщо искам да продължа живота си напред.
Незная все още как проявих такава воля,но...стиснах зъби и продьлжих напред . Избягах.
Заминах за Чужбина..и ..реализирам се доста добре тук....и общо взето се чувствам добре като цяло за момента. Заобиколена от приятели,добра работа,колеги.
Притеснението и болката ми обаче ми идват от тук ...имала съм няколко връзки в живота си,но никоя от тях не е била сериозна ... но!
Преди няколко месеца (може би година вече) се появи той! Срещнах мъж , в който се влюбих като луда от пръв поглед.
За щастие любовта ни се оказа споделена. Той също много ме обича и ми го е показвал и доказвал не веднъж.
Последният месец обаче не намирам утеха..постоянно мисля за това как и кога ще му разкрия че не мога да имам деца...трябва ли?
дали да го направя сега,за да му дам възможност да реши дали иска да остане с мен,дали иска заедно да вървим по трънливия път на живота... или да изчакам?
Има ли изобщо някакво ''правилно'' време за да му споделя това?
Усещам вътрешно с всичките си сетива, че планува да ми предложи брак...чета го в очите му... и много пъти ме е пронизвала режеща болка,когато споменава как иска един ден да сме някъде...сами...отдалечени от всичко и всички само с нашите дечица ...
Тайно си поплаквам всеки ден когато някой , някъде споменава нещо за деца...
На няколко пъти майка му се шегува с нас ''да се взимаме'' по бързо че иска да става баба .... не искам да ви разказвам какво се е случвало вътре в мен и как въпреки болката си съм сдържала сълзите си.
Незнам какво да направя, изгаря ме отвътре това всеки ден, дори сега като го пиша и сълзите ми се стичат по клавиатурата. Виждам го че е много щастлив с мен, разбираме се,обичаме се, на сексуално ниво никога не сме изпитвали нещо подобно и двамата преди да се срещтем... но този страх в мен продължава и с всеки изминал ден , колкото по-добре се развиват отношенията ни - расте... Не искам да го загубя, той е единственият мъж , в който някога сьм се влюбвала и незнам дали ще мога да го преживея ,ако ме остави заради това,че не мога да го даря с дете . Незнам дали изобщо ще мога да вдигна глава за да продължа.
Моля ви...дайте ми някакъв съвет какво да направя.. как да му кажа ... кога?
Искрено много ви благодаря предварително...
Бъдете живи , здрави и благословени.
Наташа
Нова съм във форума,макар че ви чета от доста време ..Но сега се осмелих да пиша ..и ... нуждая се от помощта ви...
..от съвет.... освен съвет , много би ми било в полза и ако споделите вашият опит (ако имате такъв) , или просто какво мислите вие.
Незнам дали публикувам в правилния раздел..ако не-моля админа да премести темата.
Накратко:
Младо момиче на 26. В чужбина за сега .
Преди няколко години претърпях операция ,(няма да изпадам в подробности), след която ми казаха директно,просто да спра да се надявам да имам свое дете.Невъзможно ще бъде.
... не може да се опише това , което преживях в този момент.. като чувства ..емоция ..депресия... след като чуеш нещо подобно за себе си,още повече в тази възраст.(около 22) .
Малко по малко обаче започнах да свиквам с тази мисъл,вьпреки че в началото наистина много се измъчвах,плаках с дни,отслабнах с 18 кг за месец ...изпаднах в депресия.. не знаех какво се случва с мен и дали изобщо искам да продължа живота си напред.
Незная все още как проявих такава воля,но...стиснах зъби и продьлжих напред . Избягах.
Заминах за Чужбина..и ..реализирам се доста добре тук....и общо взето се чувствам добре като цяло за момента. Заобиколена от приятели,добра работа,колеги.
Притеснението и болката ми обаче ми идват от тук ...имала съм няколко връзки в живота си,но никоя от тях не е била сериозна ... но!
Преди няколко месеца (може би година вече) се появи той! Срещнах мъж , в който се влюбих като луда от пръв поглед.
За щастие любовта ни се оказа споделена. Той също много ме обича и ми го е показвал и доказвал не веднъж.
Последният месец обаче не намирам утеха..постоянно мисля за това как и кога ще му разкрия че не мога да имам деца...трябва ли?
дали да го направя сега,за да му дам възможност да реши дали иска да остане с мен,дали иска заедно да вървим по трънливия път на живота... или да изчакам?
Има ли изобщо някакво ''правилно'' време за да му споделя това?
Усещам вътрешно с всичките си сетива, че планува да ми предложи брак...чета го в очите му... и много пъти ме е пронизвала режеща болка,когато споменава как иска един ден да сме някъде...сами...отдалечени от всичко и всички само с нашите дечица ...
Тайно си поплаквам всеки ден когато някой , някъде споменава нещо за деца...
На няколко пъти майка му се шегува с нас ''да се взимаме'' по бързо че иска да става баба .... не искам да ви разказвам какво се е случвало вътре в мен и как въпреки болката си съм сдържала сълзите си.
Незнам какво да направя, изгаря ме отвътре това всеки ден, дори сега като го пиша и сълзите ми се стичат по клавиатурата. Виждам го че е много щастлив с мен, разбираме се,обичаме се, на сексуално ниво никога не сме изпитвали нещо подобно и двамата преди да се срещтем... но този страх в мен продължава и с всеки изминал ден , колкото по-добре се развиват отношенията ни - расте... Не искам да го загубя, той е единственият мъж , в който някога сьм се влюбвала и незнам дали ще мога да го преживея ,ако ме остави заради това,че не мога да го даря с дете . Незнам дали изобщо ще мога да вдигна глава за да продължа.
Моля ви...дайте ми някакъв съвет какво да направя.. как да му кажа ... кога?
Искрено много ви благодаря предварително...
Бъдете живи , здрави и благословени.
Наташа
