Кога да му разкрия ? Нуждая се от съвет!

Авторке, аз не разбрах, дали живеете заедно, но каква е вероятността той да не подозира, че пиеш хапчета, че имаш здравословен проблем и, че криеш нещо?

Всъщност в това е проблемът, че криеш. Когато започнат лъжите, дори под формата на спестена истина, тогава започва проблемът. И колкото по-дълго го правиш, толкова повече ще се усложнява ситуацията. Защото една лъжа влачи след себе си много лъжи. Не искам това да звучи като обвинение или притискане, а да се замислиш. Разбирам истински колко ти е трудно и колко по-трудно ти става с всеки минал ден.

Аз виждам два варианта - взимаш една бутилка вино и някоя вечер сядате и си изплакваш душата. С всичката драма, която си натрупала в себе си. Другият вариант е да започнеш да споделяш, вместо да криеш - през какви болки си минала в детството, кога, как, за какво си се борила и т.н. Този вариант на споделяне ще е на хапки и ми се струва по-малко вероятен, защото той по-скоро е за хора, които са надживяли проблема, който имат и не се стесняват да споделят.

Успех, каквото и да решиш. В крайна сметка, човек предполага, Господ разполага.

Ето защо е полезно за самата нея първо да приеме себе си такава, да се освободи от бремето “кой ще ме вземе”, едва тогава да постави на дневен ред връзки с цел деца и брак.

Кажи му какво те терзае съвсем честно. Аз не мога да си представя, че бих крила нещо такова от човек, с който ни предстои да си станем най-близки. От реакцията му вече ще разбереш дали е готов да те приеме с този проблем. Но и за проблемът не бързай да решаваш, че е чак толкова нерешим, ако не си се съветвала скоро със специалисти. Не знам всъщност какво точно са ти оперирали и не искам да любопитствам, но потърси второ мнение.
Все си мисля, че ако този мъж държи на теб, заедно ще намерите начин да сте щастливи. Медицината е много напреднала, ако не помогне и тя, има вариант - осиновяване. Но много зависи и мъжът с каква нагласа е.
Аз съм се изправяла пред подобна дилема и смятам, че това да си честен с човека до теб е най-важното. Вярно, че рискуваш да се отдръпне, но от реакцията му поне ще разбереш първо колкото те обича, второ какво мисли по въпроса и готов ли е да се бори.
Много хора в последствие разбират, че няма да я бъде работата с децата. Някои от тях се борят, за да имат, други се отказват и се разделят. Ти поне знаеш как стоят нещата ( освен ако наистина не са те наплашили излишно лекарите). Постави картите на масата. Ако изгубиш човека, поне ще го изгубиш навреме. Ако остане с теб, поне ще бъдеш сигурна, че не е заради идеята да има семейство с кой да е, а точно с теб.

Няма как да приеме себе си  и да се освободи от бремето “кой ще ме вземе”, ако първо не се влюби.

Хора, как може да сте толкова сурови? Момичето, според мен, е много наясно, че трябва да му каже, дори преди да пусне темата. Просто я е страх, защото, ясно е, няма как да знае какво ще стане после, а не иска да го загуби и според мен ѝ трябваше някой, който да ѝ каже "давай, всичко ще е наред". Вие тук направихте бит пазар и тръгнахте да обвинявате. Вие може и да си мислите, че не бихте си позволили да криете, но е съвсем друго когато изпаднете в тази ситуация.
Всичко ще е наред

Има, ако спре да мисли за деца и брак, тя и сега си е влюбена

Няма начин.

Може би е имало, зависи от подхода на родителите й, в по-ранна възраст.
Винаги има начин, невинаги виждаме  смисъл да се опитваме.

Трябва да му кажеш незабавно ,в спокоен разговор.За мъжете това не е от толкова голямо значение като за жените.Освен това много диагнози не се потвърждават.На мен също ми бяха казали това след тежка операция,а имам син и внуци.От реакцията му ще прецениш дали е човека за теб.

Да, живеем заедно от ..два месеца вече. И не- той не подозира. Говорила съм му за детството си,през какво съм минала, но никога не съм стигала докрай , да се разкрия напълно.
Дори когато правим секс, той ме ''пази'' , без изобщо да подозира, че дори и да не го прави... няма какво да се случи.
Егоистично изглежда , знам , от моя страна , знам , че трябва да е наясно,но тази пуста смелост - трябва я събера.
Може би ,защото имам позната двойка,която след 7 години заедно се разделиха ..  момичето,не можеше да забременее,а много искаха. И това някак си ми е оставило отпечатък. А беше голяма любов . През колко неща минаха само за да бъдат заедно..не бяха родители , приятели , бяха срещу всички и аз много им се радвах.

Важна подробност , за която не споделих е , че в предишна моя връзка (без сериозни отношения) , веднъж гледахме някакъв филм , ставаше въпрос точно за осиновяване на дете във филма и той на няколко пъти подхвърли, че при него, ако детето не си е негово - никога не би го приел. Явно и това е останало в съзнанието ми .

За момичето,което ме попита по-горе - живея в Цюрих .

Миналото не е от значение. Сега трябва да се справи и да приеме резултата - продължават или се разделят. И в двата случая може да спечели, зависи само от нея как ще обработи данните.

Позакъсняла си, факт. Събери смелост и му кажи. Аз бих избесняла, ако такова нещо се държи в тайна от мен при толкова поводи да ми се каже. Не заради самото обстоятелство, а заради това, че не е споделено. Та възможно е и той да избеснее първоначално, имай го предвид. Ще е нужно време на емоциите да се уталожат.

Моят втори съвет е да не четеш повече темата си. Ще си образуваш още страхове и задръжки за разговор.
Мини през досегашните си страхове, не си образувай нови и нови.

По принципния въпрос - тези неща са много различни и много индивидуални. Не могат просто така да се сложат под общ знаменател, защото тогава може да поискате и фамилна анамнеза да се представи на втори месец. А последната е много релевантна и за потенциални проблеми в бъдеще и за проблеми с децата.

За мен някои неща могат и трябва да се казват при пръв удобен случай. Пръв удобен случай да каже човек, че има дете/деца е много рано - просто огромна част от бита и всекидневието се напасва с потребностите и режима на детето, с работното време на ясла/градина/училище, с наличието на баба/детегледачка (които по никакъв начин не могат да заменят родителското внимание) и т.н. Пръв удобен случай да се каже, че не можеш да имаш деца е когато стане въпрос за имане на деца. Което на 20 може да не е тема, която се повдига толкова често между гаджета, но като се отива към 30 определно става. Кога е удобният случай да кажеш, че си освидетелстван/а, ако получаваш кризи толкова рядко (веднъж на 2 години)? Особено пък за разни мъгляви неща като паническо разстройство? Циклофрения не знам какво е, но знам какво е биполярно афективно разстройство. И съм общувал с човек с такова, който приемаше лекарства, от които ръцете му трепереха, та без да сме имали каквито и да било интимни отношения или дори приятелски, в някакъв момент стана дума, че е на лекарства, какви са страничните ефекти от тях и за какво са. Според мен сериозен здравен проблем трудно може да се скрие без големи лъжи, а ако не са необходими големи лъжи, за да се скрие, то не е толкова сериозен проблемът. Примерно да разгледаме конкретната история (истинска или не, без значение) - авторката казва "На хормонална терапия ще съм до живот" - как човек в интимна връзка пропуска подобно нещо? Особено ако са почнали да живеят заедно (стъпка крайно необходима преди да решат хората ще се взимат ли или не). Това е някаква съществена част от бита на човек и да не стане експлицитно въпрос примерно за какви хапчета се пият, какви изследвания се правят за мен изисква специални усилия да се заобиколи и скрие темата. Може ли човек да скрие, че е диабетик примерно? С някакви усилия - сигурно може, особено ако не живее с парнтьора във връзката. Но защо? За добро или лошо това е част от това, което е един човек. Ако човек не се приеме с всичките си проблеми, как ще живее със себе си, какво остава с друг човек?

Неща в миналото са много лични и човек споделя тогава, когато се почувства готов за това. Трябва ли примерно жена, която е била насилена (или насилвана) да го каже? Мисля, че е нейна работа това и НЕ Е лъжа, ако не го каже, независимо, че със сигурност ѝ се е отразило и ако седнем да шунтираме партньори на база това кой бил имал паническо разстройство преди 2 години, то и в случая може да има примерно ПТСР и т.н. Човек не носи отговорност за това, че е станал жертва, както не носи отговорност и за това, че е болен или че е бил болен. Не е длъжен да си го татуира на челото. Лъжа за мен е ако съзнателно и целенасочено се крие съществена част от бита на човек дори в ситуации, където е толкова нормално да се каже, колкото "трябва да си взема дрехите от химическо чистене след работа". Лъжа е примерно авторката с изложения проблем да седне да си говори 2 часа с партньора си по темата кой колко деца иска, какви (момченца, момиченца) и т.н. и да не му каже. Лъжа е да се крие като трябва да си изпие хапчетата, да полага допълнителни усилия (на английски има един още по-точен израз "to go out of one's way") да скрие нещо от ежедневието си.

Лично на мен някакви женски откровения относно миналото никога не са ме впечатлявали особено и честно казано според мен са по-важни за човека, който ги прави откровения. Но ако имам връзка 1/2 година с момиче, което е на хормонална терапия и не го разбера, значи или аз съм много много тъп и незаинтересован, или тя полага особено големи усилия да го скрие. Нищо сложно няма в случая - просто трябва да спре съзнателното усилие за прикриване на нещо. Човек трябва да бъде какъвто е. Който не може да го приеме - това си е негов проблем.

Няколко допълнения от мъжка перспектива - поне на мен целенасочен разговор, започващ с обещание (заплаха?) за някакво признание ми е бил винаги адски натоварващ. Винаги първото нещо, което си мисля, е 1000 пъти по-зле от това, което ще ми споделят. Също така поне за мен леглото преди или след секс е изключително неподходящо място за подобни откровения. Категорично не бих го препоръчвал в случай като този в темата, но и по принцип - не знам по каква причина жените толкова обичат да правят някакви откровения в леглото, може би при мен така се е случило. И накрая - проблем от типа на споделения в темата не е непременно да бъде най-силно асоцииран с имането на деца от един мъж. В зависимост от задръстеността на мъжа може да има и други аспекти. В случая предполагам, че не е българин партньорът, така че сигурно ще е една идея по-ларж, но все пак е добре да се има предвид.

За мен този разговор е за преди заживяването. Сериозен е и всеки има право да направи информиран избор и да си подреди живота според предпочитанията, не да бъде въвлечен и увлечен. Ако ще да е мачо с ценни гени, пак има право да знае предварително. Ларж не ларж, за мен е малко некоректно да се движи връзката, без да е ясно какви са целите и на двамата. Защото е нормално човек в живота си да има цели и да не иска партьор с проблеми, от какъвто и да е вид. Религия, финанси, репродуктивни планове и възможности - за тия неща се говори рано.