Всъщност в това е проблемът, че криеш. Когато започнат лъжите, дори под формата на спестена истина, тогава започва проблемът. И колкото по-дълго го правиш, толкова повече ще се усложнява ситуацията. Защото една лъжа влачи след себе си много лъжи. Не искам това да звучи като обвинение или притискане, а да се замислиш. Разбирам истински колко ти е трудно и колко по-трудно ти става с всеки минал ден.
Аз виждам два варианта - взимаш една бутилка вино и някоя вечер сядате и си изплакваш душата. С всичката драма, която си натрупала в себе си. Другият вариант е да започнеш да споделяш, вместо да криеш - през какви болки си минала в детството, кога, как, за какво си се борила и т.н. Този вариант на споделяне ще е на хапки и ми се струва по-малко вероятен, защото той по-скоро е за хора, които са надживяли проблема, който имат и не се стесняват да споделят.
Успех, каквото и да решиш. В крайна сметка, човек предполага, Господ разполага.