Кога да му разкрия ? Нуждая се от съвет!

  • 19 882
  • 255
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 5 508
1.Не че нещо, ама за теб, една година гаджета за забавление ли го имаш?
2.Познава се с майка му, тя подхвърля да се събират, че да я направят баба.
той мечтае да са двамата сами с децата си.
Какво по- сериозно от това?

3.И защо трябва задължително да чукнеш 30, за да поемеш отговорност за връзката си, че и да се омъжиш?

1. Една година е време, горе-долу достатъчно на хора на 24-26 години да решат дали ще продължат заедно, което съвсем не е равно на 'Да се женят'.
2. В днешно време за много хора е нормално да запознаеш гаджето с родителите още през първите месеци, което хич не е признак на сериозно отношение. А коментари за бебета са повече от логични, най-вече ако кандидат-бабата е по-нетактична и нахална жена.
3. Не, не е задължително да чукнеш 30, но е задължително да си готов за подобно нещо. Човек, който не знае от кога е с гаджето си не ми изглежда, на мен, готов за подобна стъпка. Още повече човек, който няма достатъчно доверие на партньора си щом хем се надява на брак, хем не е споделила оше за проблема.

# 76
  • Мнения: 5 142
Наташа, съжалявам за проблема ти. Всеки хроничен проблем със здравето е труден за психиката, а репродуктивните такива са особено болезнени и точно както описваш, водят до екзистенциални спадове и кризи.
Ти вече си изминала дълъг 4 годишен път по преработване и приемане на фактите, но има още много, това е нещо, което ще те съпътства винаги. Затова моят съвет е още да работиш целенасочено върху страховете, които поражда това у теб, върху това дали би искала небиологични деца, върху осъзнаването и истинското приемане на факта, че ти си стойностна личност и пълноценна жена и евентуална съпруга въпреки тази особеност. Работата по тези неща ще ти помогне и да откриеш най-добрия за теб начин да говориш с партньора. За целта може да ти помогне добър терапевт с опит в репродуктивната психотерапия или просто целенасочена самостоятелна работа. Има и много книги, както и групи за подкрепа: далеч не си единствената с подобна съдба. Имай предвид, че хора, които не са се сблъсквали с тази реалност, дори да са добронамерени, рядко ще могат да нацелят правилните думи и съвет.
Прегръщам те и ти желая сила, кураж и успех по пътя пред теб.

Последна редакция: вт, 07 авг 2018, 07:44 от elenna

# 77
  • Мнения: 18 373
Дори сред тези нищожно малко, зрънцето на страха, при най-малкият проблем с детето да се завъртят в спиралата “ако беше мое”, е посято. 

# 78
  • Мнения: 5 508
Абсурт, една година е достатъчно време и за семейство дори, НО ако хората го усещат. Някак си не вярвам, че човек, готов за това, ще обобщава връзката си с 'от няколко месеца, може и година да е вече'.
Запознанството с родителите е масово срещано при скорошни двойки, често още от първия месец се запознават, а хич нямат мераци да се женят. Аз не разбирам подобни желания, но е факт, че масово се прави, та едното познанство с родата не е признак за сериозност спред мен.
И не, не е нужно да чукнат 30 за да се заженят, нужно е да се познават, да си имат доверие и да гледат в една посока.
Ако тя се чувстваше комфортно с него щеше да му каже, а не да се чуди кога е правилно. Ей за това смятам, че нито връзката им е на ниво 'сватба', нито че доверието във връзката им е на ниво, достатъчно високо дори за съвместно съжителство или както ти го наричаш 'безплатен секс със съквартирант'.

# 79
  • Мнения: 2 529
Може ясно и просто да се сподели за операциите, а да не се започва от : "няма да мога да имам деца".  Така е коректно и почтено, а и доста по-лесно да се живее с яснота. А дали ще има деца или не - няма как да се каже в момента. Остава вероятността темата да е "пързалка" или да е микс между истина и творчески добавки.

# 80
  • Мнения: 15
Здравейте отново.
Съжалявам,че се включвам малко късно,но имам достъп до форума само от офиса си.

Чета някои от мненията и се чудя - как може да се мисли за ''пързалки'' ? Какви пързалки ? За какво?
Нима някой наистина мисли,че си нямам друга работа, а да седна и да се правя на ''бездетна'' и да чакам да чета коментари? Моля ви...
Нещата са доста по-различни. Родена съм с недоразвити детеродни органи. Чакаха ме да се развия след пубертета за да се направят твърди заключения.
Цикъл съм нямала никога. Тъй че искрено ви моля ,темата и без това е болезнена за мен. Никакви методи не могат да ми помогнат в моя случай. Единствената ми надежда е осиновяването на дете .
И не - не драматизирам , както ме упрекнахте по-горе,напротив - смея да твърдя,че съм стъпила на земята - и дори самата аз си се чудя , колко съм силна.
Могат да ме разберат единствено жените,на които им е казано същото-че не могат да бъдат майки .

А относно този форум- мисля , че това е най-подходящото място да потърся мнение , съвет, подкрепа дори. Не виждам нищо лошо в това.

Да направя уточнение, той е на 36, виждам , че не съм споменала по-горе.
Благодаря ви много за съветите,мисля че ще е най-добре,колкото и трудно да ми е, да се вслушам в съветите ви и да му споделя сега.
Просто много ме е страх как това ще рефлектира върху отношенията ни. Със сигурност ще ни промени много..

# 81
  • Мнения: X
Пързалка или не, въпросът е принципен. Да имаш постоянен партньор и да скриеш от него, че имаш сериозен здравословен проблем е подло. Все едно се представяш за някой друг, т.е. мамиш.
Имам наблюдения върху две подобни двойки:
 - партньор с циклофрения. Не беше казал на девойката, тя забременя, готвеха годеж и внезапно той получи криза. Момичето си тръгна и направи аборт. Пълна трагедия. Това ако беше моя дъщеря, бих удушила майката на момчето, честно.
- Партньорка с паническо р-во на АД. Не беше му казала в продължение на година и половина, докато не получи криза. Лекувана в психиатрия неколкократно преди това. Според мен това е подло, може и да греша. Да криеш истината си е чиста лъжа.

# 82
  • Варна
  • Мнения: 38 534
Ще ви промени, да, но не се знае в каква посока. Може да се разделите, но може да минете и на следващото ниво, може той да реши, че си му достатъчно ценна за да продължи с теб. Няма ли да ти е по-спокойно като знаеш, че той е наясно вместо да се люшкаш в неведение и да хабиш нерви, както сега?

# 83
  • Мнения: 18 373
По-кротко, фри!
Страхът винаги води слабия, което не означава, че трябва да го бием с пръчката, да се осъзнае.

# 84
  • София
  • Мнения: 1 480
Трябва да говориш максимално скоро с него. Не удължавай собствената си агония и не отлагай неизбежното. Реакцията му може и да те изненада.
Ако решите да бъдете заедно, може да обмислите сурогатно майчинство /ако е легализирано в страната, в която живеете/с ембриони от негов материал и донорска яйцеклетка. Може и да осиновите. Варианти да бъдеш родител има, стига да имаш правилния човек до теб, не е нужно да си слагаш етикет "бездетна"

# 85
  • Мнения: 15
Абсурт, една година е достатъчно време и за семейство дори, НО ако хората го усещат. Някак си не вярвам, че човек, готов за това, ще обобщава връзката си с 'от няколко месеца, може и година да е вече'.
Запознанството с родителите е масово срещано при скорошни двойки, често още от първия месец се запознават, а хич нямат мераци да се женят. Аз не разбирам подобни желания, но е факт, че масово се прави, та едното познанство с родата не е признак за сериозност спред мен.
И не, не е нужно да чукнат 30 за да се заженят, нужно е да се познават, да си имат доверие и да гледат в една посока.
Ако тя се чувстваше комфортно с него щеше да му каже, а не да се чуди кога е правилно. Ей за това смятам, че нито връзката им е на ниво 'сватба', нито че доверието във връзката им е на ниво, достатъчно високо дори за съвместно съжителство или както ти го наричаш 'безплатен секс със съквартирант'.

Напротив! Точно,че се чувствам много комфортно и съм истински влюбена за първи път в съзнателния си живот се притеснявам от реакцията му и ме е страх да не го загубя.
За това се колебая кога би ''най-правилно'' да му споделя.
А колкото до запознанството с майка му- беше на третия месец,след като и двамата усетихме , че сме готови и мислим по-сериозно за съвместно бъдеще. То се усеща просто. Не мисля,че ни трябват 10 години за да го осъзнаем.

# 86
  • Мнения: 4 172
Здравейте отново.
Съжалявам,че се включвам малко късно,но имам достъп до форума само от офиса си.

Чета някои от мненията и се чудя - как може да се мисли за ''пързалки'' ? Какви пързалки ? За какво?
Нима някой наистина мисли,че си нямам друга работа, а да седна и да се правя на ''бездетна'' и да чакам да чета коментари? Моля ви...
Имало е такива, така че не се учудвай чак толкова много и не го приемай навътре.

Цитат
Просто много ме е страх как това ще рефлектира върху отношенията ни. Със сигурност ще ни промени много..
Кротко сега, рибата още в морето, а ти слагаш олиото в тигана. Промяна ще има, но нито можеш да я предвидиш, нито да я избегнеш.

# 87
  • Мнения: 30 802
Значи, не знам каква ви е възрастовата разлика точно. Но ако той е на 36 в момента...да ти кажа, ако си тръгне, може да ти направи услуга.

# 88
  • Мнения: 251
Значи, не знам каква ви е възрастовата разлика точно. Но ако той е на 36 в момента...да ти кажа, ако си тръгне, може да ти направи услуга.

10 години, тя спомена, че е на 26.

# 89
  • Мнения: 30 802
Мммм, множко е. Достатъчно, за да бъде той токсичен за нея. Не е вярно, че мъжете съзряват по-рано. Житейският опит може да го е направил или хитра лисица, или циничен и тайничко озлобен. Ако е второто, може да я вземе и после да я подлуди, нарочно дори. Да я наказва тънко и перфидно. Но това са само теории де. Но трябва да се внимава, то ходи по хората, не по гората.

Както е добър и разбиращ, така може да се окаже маска и да почне да я подлудява. Всеки е способен на това, дори влюбените- в един момент да започнат да изпитват неприязън към партньора.

Общи условия

Активация на акаунт