Публикувана: 6 авг. 2018, 18:04 ч.
Последно мнение: 12 окт. 2018, 09:41 ч.

Кога да му разкрия ? Нуждая се от съвет!

20 000
255
1

1
...
8
9
10
...
18
Всички

# 120 7 авг. 2018, 12:18 ч.

Мнения: 5 142

Наташа, не се самонавивай с мисли за реакциите на родителите и роднините му и т.н. Ти не си родена и не съществуваш, за да оправдаваш нечии очаквания и мечти за живота. На главно място си ти. Важно е това, което ти искаш, много повече от това, което искат или търсят другите от теб. Изясни си това за себе си, а то не става от днес за утре. Как си представяш семейния живот? Какви очаквания и надежди имаш за партньор, цели, бъдеще?
Сега малко поставяш нещата на плоскостта, че ти си увредена и някой - сегашния ти приятел или друг - трябва да те "вземе" и приеме. Но всички хора сме земни, смъртни и несъвършени и всеки от нас не е чак толкова по-различен от теб. Още веднъж те съветвам да поработиш върху самочуствието си на пълноценна жена, която има много какво да вземе от живота освен това, което заболяването ти е отнело и съответно, много какво да предложи.
Познавам няколко много успешни брака на двойки, в които единият партньор не може да има деца по причини ясни от преди брака (раково заболяване, сърдечен порок изключващ бременност, синдром на Търнър). Всички тези примери са на прекрасни двойки, с пълноценен и интересен живот.

# 121 7 авг. 2018, 12:22 ч.

Мнения: 15

Цитат на: qrye в вт, 07 авг 2018, 12:12

Ох, съжалявам, но въобще не ми се връзва такъв разговор за цикъл и командировки... Крайно нереалистично. А пък докато те нямаше, ми беше дошло?! Не. Това не е разговор на млада прясна двойка.

Не е ли ясно,че ако искам да прикрия нещо винаги бих намерила начин да го направя ?
Защо да задълбаваме тук?
Ние живеем заедно от два месеца само.
Защо не разбираш какво значи да те е страх? Насадено ми е това от малка! Страх ме е просто ,нямам смелост и това ме кара да премълчавам.

Дали се връзва или не - за вас незнам. Но при нас-явно да.
Мисля,че получих достатъчно съвети тук а и на лични съобщения,за което съм Ви искрено благодарна.

Ако модератора реши може да заключи темата , или пък да я остави , ще ми е интересно да видя всякакви мнения .

# 122 7 авг. 2018, 12:26 ч.

Мнения: 30 802

Да, ама вече не си малка, щом си тръгнала с връзки, вече ще са по правилата на възрастните, не на малките. Ако не може да разбереш тия правила, не си за връзка, не поради неразвита матка, а поради неразвито съзнание.

# 123 7 авг. 2018, 12:31 ч.

Мнения: 18 390

Насадено от малка. Вкоренено. Зловещата истина. Никому ненужна агресия и обвинения за неразвито съзнание....
Успех ти желая, каквото и да решиш!

# 124 7 авг. 2018, 12:32 ч.

Мнения: X

Здрасти и от мен. Аз бих казала на много начален етап, при вас този момент вече е дошъл.
За роднините му - ако са 'стока', ще те приемат такава, каквато си, с всичките произтичащи от това последици. Ако не успеят, значи така или иначе не са 'за теб' тези хора, в смисъл - не ти е писано да имаш отношения с тях. Аз имах много трудни отношения с моята свекърва, но тя се оказа, че има някакъв здрав разум в главата си и приема доста добре сина ми от първия брак. С това искам да кажа, че зависи изцяло от човека .. някои биха приели лесно, други не, това обаче по никакъв начин не зависи от теб и просто тяхната реакция следва просто да приемеш като факт, независимо каква е тя.
За хейтърите- разходи се по темите и ще видиш, че са навсякъде. Каквото и да напише човек - или лъже нарочно, или е луд и си измисля, или си няма работа , или .. или ... или ... нищо не се приема за вярно, всеки пишещ е с користни намерения /един господ знае каква корист може да има от дрънкане по форуми, но нейсе .../. Аз ги скипвам и си свиркам. Има и мнения, които си заслужава да бъдат прочетени, не си струва да не четеш/пишеш/затваряш теми заради някакви си хора, които даже не познаваш.

# 125 7 авг. 2018, 12:34 ч.

Мнения: 30 802

Нещата, вкоренени от малки, имат срок на годност. Може би още не е стигнала дотам. Но около 28-30 вкоренените неща вече естествено нямат почва и се изкореняват, човек се променя. Само трябва технологично време.

# 126 7 авг. 2018, 12:38 ч.

Мнения: 18 390

Издишат ти теориите, в случаи, като този.

# 127 7 авг. 2018, 12:39 ч.

Мнения: X

А, моят син има вродено заболяване, забравих да отбележа, и въпреки това е добре приет от свекърва ми, изобщо не дели внуците, за което съм й много благодарна. Аз пък съм със сериозни проблеми с нервите. Мъжът ми си има други драми, свекърва ми също, всички сме хора и всеки с недостатъците и проблемите си. Тя приема мен, аз приемам нея ... е, дълги години трябваха, за да стигнем до там, но имаше сигнали още първоначално, които бяха показателни. С това искам да кажа, че не само ти имаш проблем, който околните трябва да приемат, тези същите околни също имат, макар че може да не е много видно в първия момент /година/две ...

# 128 7 авг. 2018, 12:43 ч.

Мнения: 7 505

Да, вкоренено е, но не оправдава лъжата. Едно е да предполагаш, че ще ти предложи брак, както представи нещата в първия си пост и съвсем друго е вече да живеете заедно, а ти тепърва да се чудиш кога да му кажеш. А с лъжите за цикъла вече е абсолютно брутално. Как да ти има доверие после? Че ти щом за толкова важно нещо лъжеш, какво остава за друго? Как се живее така? Аз не бих имала доверие в някой, който мълчаливо се е нанесъл с мен в едно жилище, изслушва пак мълчаливо мечтите ми за деца и след няколко години ми казва - ама аз не мога.

# 129 7 авг. 2018, 12:47 ч.

Мнения: 18 390

Вашите деца никога ли не са си позволили да ви излъжат? От страх?
И мъжете ви лъжат, от страх.

# 130 7 авг. 2018, 12:48 ч.

Мнения: 15

Цитат на: Spiritlight в вт, 07 авг 2018, 12:43

Съгласна съм...трудно се живее определено. Просто се опитвам да превъзмогна страха си. Надявам се да ме разбере,че това е била единствената причина да мълча.

# 131 7 авг. 2018, 12:48 ч.

Варна
Мнения: 38 671

Страхът, авторке, те е вкарал яко в блатото на лъжите. И затъваш все повече. Спри с това възможно най-скоро, ако искаш да имаш изобщо някакъв шанс с този човек.

# 132 7 авг. 2018, 12:53 ч.

Мнения: 22 578

Не е задължително мъжът да избяга с писъци при тази новина.

Аз когато срещнах мъжа си, още на първата среща той ми изтърси нещо в смисъл, че много си мечтае да има дете. Не сме се и сваляли още, просто си говорехме. Аз му казах, че на мен тези мечти вече са ми се сбъднали и повече няма да раждам деца, а само ще си ги гледам моите как растат. Нормалното би било да ме прецени, че не "ставам" за раждане и да спрем контакти. Е, нищо подобно. Почнахме да излизаме все по-често, накрая се и оженихме. Прогнозите на лекарите бяха отчайващи и бременност не се допускаше. Отделен въпрос е, че на мен ми се случи чудо и както се заричах как съм приключила с бебетата, така родих едно 3 години след сватбата. Но не съм го лъгала, не съм се правила никога на веднага готова да раждам, даже наистина си вярвах, че съм приключила с това. Мъжът не се е отказал заради това - факт.

# 133 7 авг. 2018, 12:53 ч.

Мнения: X

Как да му кажеш - ами, когато 'стане дума'. Беше споменато по-нагоре за споделяния в леглото, това е отвратително, не го прави в никой случай. Ако има достатъчно интимност между вас, няма да се налага всъщност. Да 'стане дума' имам предвид - някоя близка забременява, или приятелска двойка се жени, племенници, изобщо всичко свързано с деца и обвързване може да се използва. Аз лично действам 'право куме в очи' често - без да 'става дума' за нещо подобно, но знам, че не всички го могат. При всички случаи в някакъв непринуден разговор, или когато започнете да говорите за отношенията си, за бъдещето ...
Също мисля, че не е задължително да избяга с писъци.
По повод осиновяването - моят мъж говореше, че не би се навил, сега вече не е на това мнение. Хората /гъвкавите/ си променят мнението понякога. Wink