Прекъсването на всякакъв контакт, включително случайни срещи, информация от общи познати, следене на публикации в социални мрежи, определено помага. Не е нужно за възстановяване от всяка връзка, но при много нараняващи отношения и развита зависимост към другия - да.
- Публикувана: 7 авг. 2018, 14:48 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2018, 23:20 ч.
Да избягаш,за да забравиш...
То май идеята на авторката е, че мъжът е страхливец, бягащ от прекрасните им отношения, и макар и да избяга чак отвъд океана, пак никога няма да я прежали и чувствата ще кипят в него... завинаги... и ще вижда лицето ѝ във всяка срещната жена, и ще съжалява... Тъй че по-добре да си стои до нея и да си се карат.
Пожелавам успех на всеки "бягащ" човек, на който му е дошло до гуша от инфантилни отношения и решил да сложи окончателна точка дали на 100 метра, дали на 1000 км.
Пожелавам успех на всеки "бягащ" човек, на който му е дошло до гуша от инфантилни отношения и решил да сложи окончателна точка дали на 100 метра, дали на 1000 км.
Идеята ми въобще не се доближава до вашето мнение,но го приемам 
Аз също не искам да продължават отношенията ни такива каквито са.Решението за раздялата е взаимно.Аз просто се чудех,на това му решение да замине,защото чувствата са си чувства дали тук или някъде другаде.За това аз съм решила да не ходя никъде и да се справя с емоциите си без да бягам
Аз също не искам да продължават отношенията ни такива каквито са.Решението за раздялата е взаимно.Аз просто се чудех,на това му решение да замине,защото чувствата са си чувства дали тук или някъде другаде.За това аз съм решила да не ходя никъде и да се справя с емоциите си без да бягам Напускането на град или държава,за да забравим някого,решение ли е?До раздяла се е стигнало,не заради загуба на чувства,а заради постоянни скандали,поредени от минали събития, нараняващи и двамата партньори?Не е ли същото дали си на 100 м или на хиляди километри,когато чувства все още има?Интересно ми ,ако някой е преживял подобно нещо и може да сподели ?
И двата варианта съм имала във връзките си.На 18 г. избягах на 300 км. от момчето с което бяхме 5 години заедно,моята първа любов,живееше в съседната къща.Драма си беше за мен,той сложи края и явно по зряло се държа,аз вършех глупости и общо взето 2 години се опитвах да го забравя,докато не го замених.Последвалата ми връзка беше 3 годишна и с него се разделихме културно,чувства имаше и след това,срещахме се всеки ден индиректно и пак около година ми трябваше да го забравя.Всичко е до силата на чувствата според мен,успех в забравянето,времето лекува всичко.
Идеята ми въобще не се доближава до вашето мнение,но го приемам Аз също не искам да продължават отношенията ни такива каквито са.Решението за раздялата е взаимно.Аз просто се чудех,на това му решение да замине,защото чувствата са си чувства дали тук или някъде другаде.За това аз съм решила да не ходя никъде и да се справя с емоциите си без да бягам
Аз също не искам да продължават отношенията ни такива каквито са.Решението за раздялата е взаимно.Аз просто се чудех,на това му решение да замине,защото чувствата са си чувства дали тук или някъде другаде.За това аз съм решила да не ходя никъде и да се справя с емоциите си без да бягам 
Хората отдавна са си го казали, че очи, които не се виждат се забравят. Така че, аз разсъждавам по съвсем различен начин от мненията тук.
Да, можеш да загърбиш някой като се отдалечиш от него. И можеш да избягаш от себе си като го замениш с нов човек. Давам пример - мой близък човек е избягала в друг град от мъжа, който е обичала, устроила се е там и е приела, че не им е писано. Той пък се пропил. Става дума за двама човека, които така и не се забравили с годините, но всеки поел по свой път със своя избор на семейство.
20 год. по-късно тя присъства на погребението му, на което жена му я пресреща и и казва в лицето, че той се е пропил заради нея и че тя е виновна животът му да свърши по-рано. А самата тя пък (избягалата) е била майка на две деца от мъж, който никога не е обичала както покойният и някога любим, но и 20год. не се е върнала назад, е освен за погребението.
Човек може да си наложи да избяга от всичко, да замести една емоция с друга и да забрави онова чувство, което те кара да тичаш към този, който просто е твоят.
Всичко е въпрос на нагласа. Ние сме различни "себе си" в различни периоди от живота си. Когато наивното, спонтанното и идеалистичното се замени с удобното, примерно, можеш да загърбиш всички, включително и себе си - такъв какъвто си бил до вчера.
Емоционалната моногамност е само по книгите според мен. В реалния живот е по скоро временна, или ако е вечна е привилегия на сродните души, които статистически погледнато се водят огромно изключение.
Като искаш някой да е out, дори не е нужно да прескачаш планини, за да спре да ти липсва. Достатъчно е да си Повярваш, че Трябва да се случи така и точка ----> следващата/ следващия. Вече дали си щастлив е друг въпрос. Но да забравиш, че си обичал и дори да обичаш друг(а), това е нещо, което си се случва под път и над път. Ние сме това, в което решим да вярваме. И миналото се отрича по-лесно от настоящето.
Да, можеш да загърбиш някой като се отдалечиш от него. И можеш да избягаш от себе си като го замениш с нов човек. Давам пример - мой близък човек е избягала в друг град от мъжа, който е обичала, устроила се е там и е приела, че не им е писано. Той пък се пропил. Става дума за двама човека, които така и не се забравили с годините, но всеки поел по свой път със своя избор на семейство.
20 год. по-късно тя присъства на погребението му, на което жена му я пресреща и и казва в лицето, че той се е пропил заради нея и че тя е виновна животът му да свърши по-рано. А самата тя пък (избягалата) е била майка на две деца от мъж, който никога не е обичала както покойният и някога любим, но и 20год. не се е върнала назад, е освен за погребението.
Човек може да си наложи да избяга от всичко, да замести една емоция с друга и да забрави онова чувство, което те кара да тичаш към този, който просто е твоят.
Всичко е въпрос на нагласа. Ние сме различни "себе си" в различни периоди от живота си. Когато наивното, спонтанното и идеалистичното се замени с удобното, примерно, можеш да загърбиш всички, включително и себе си - такъв какъвто си бил до вчера.
Емоционалната моногамност е само по книгите според мен. В реалния живот е по скоро временна, или ако е вечна е привилегия на сродните души, които статистически погледнато се водят огромно изключение.
Като искаш някой да е out, дори не е нужно да прескачаш планини, за да спре да ти липсва. Достатъчно е да си Повярваш, че Трябва да се случи така и точка ----> следващата/ следващия. Вече дали си щастлив е друг въпрос. Но да забравиш, че си обичал и дори да обичаш друг(а), това е нещо, което си се случва под път и над път. Ние сме това, в което решим да вярваме. И миналото се отрича по-лесно от настоящето.
Хората отдавна са си го казали, че очи, които не се виждат се забравят. Така че, аз разсъждавам по съвсем различен начин от мненията тук.
Да, можеш да загърбиш някой като се отдалечиш от него. И можеш да избягаш от себе си като го замениш с нов човек. Давам пример - мой близък човек е избягала в друг град от мъжа, който е обичала, устроила се е там и е приела, че не им е писано. Той пък се пропил. Става дума за двама човека, които така и не се забравили с годините, но всеки поел по свой път със своя избор на семейство.
20 год. по-късно тя присъства на погребението му, на което жена му я пресреща и и казва в лицето, че той се е пропил заради нея и че тя е виновна животът му да свърши по-рано. А самата тя пък (избягалата) е била майка на две деца от мъж, който никога не е обичала както покойният и някога любим, но и 20год. не се е върнала назад, е освен за погребението.
Човек може да си наложи да избяга от всичко, да замести една емоция с друга и да забрави онова чувство, което те кара да тичаш към този, който просто е твоят.
Всичко е въпрос на нагласа. Ние сме различни "себе си" в различни периоди от живота си. Когато наивното, спонтанното и идеалистичното се замени с удобното, примерно, можеш да загърбиш всички, включително и себе си - такъв какъвто си бил до вчера.
Емоционалната моногамност е само по книгите според мен. В реалния живот е по скоро временна, или ако е вечна е привилегия на сродните души, които статистически погледнато се водят огромно изключение.
Като искаш някой да е out, дори не е нужно да прескачаш планини, за да спре да ти липсва. Достатъчно е да си Повярваш, че Трябва да се случи така и точка ----> следващата/ следващия. Вече дали си щастлив е друг въпрос. Но да забравиш, че си обичал и дори да обичаш друг(а), това е нещо, което си се случва под път и над път. Ние сме това, в което решим да вярваме. И миналото се отрича по-лесно от настоящето.
Да, можеш да загърбиш някой като се отдалечиш от него. И можеш да избягаш от себе си като го замениш с нов човек. Давам пример - мой близък човек е избягала в друг град от мъжа, който е обичала, устроила се е там и е приела, че не им е писано. Той пък се пропил. Става дума за двама човека, които така и не се забравили с годините, но всеки поел по свой път със своя избор на семейство.
20 год. по-късно тя присъства на погребението му, на което жена му я пресреща и и казва в лицето, че той се е пропил заради нея и че тя е виновна животът му да свърши по-рано. А самата тя пък (избягалата) е била майка на две деца от мъж, който никога не е обичала както покойният и някога любим, но и 20год. не се е върнала назад, е освен за погребението.
Човек може да си наложи да избяга от всичко, да замести една емоция с друга и да забрави онова чувство, което те кара да тичаш към този, който просто е твоят.
Всичко е въпрос на нагласа. Ние сме различни "себе си" в различни периоди от живота си. Когато наивното, спонтанното и идеалистичното се замени с удобното, примерно, можеш да загърбиш всички, включително и себе си - такъв какъвто си бил до вчера.
Емоционалната моногамност е само по книгите според мен. В реалния живот е по скоро временна, или ако е вечна е привилегия на сродните души, които статистически погледнато се водят огромно изключение.
Като искаш някой да е out, дори не е нужно да прескачаш планини, за да спре да ти липсва. Достатъчно е да си Повярваш, че Трябва да се случи така и точка ----> следващата/ следващия. Вече дали си щастлив е друг въпрос. Но да забравиш, че си обичал и дори да обичаш друг(а), това е нещо, което си се случва под път и над път. Ние сме това, в което решим да вярваме. И миналото се отрича по-лесно от настоящето.
Това мнение изцяло препокрива моето
Според мен е точно обратното. Отивайки в нов град/държава, попадаш в изцяло нова обстановка и старото и познатото започва да ти липсва повече от всичко. Което те кара все повече да мислиш за това, от което си избягал. Има една приказка "Човек където и да отиде носи със себе си ...себе си"
Според мен е точно обратното. Отивайки в нов град/държава, попадаш в изцяло нова обстановка и старото и познатото започва да ти липсва повече от всичко. Което те кара все повече да мислиш за това, от което си избягал. Има една приказка "Човек където и да отиде носи със себе си ...себе си"
Изобщо не разбирам каква е връзката между нова обстановка и липсване на старата такава. Задължително е " новото" да е "по-лошото", така ли? Глупости, то не е нищо повече от едно от многото предизвикателства в живота, с които можеш да видиш така клишираното в темата "себе си" от друг ъгъл.
Ние сме различни в различни ситуации и човек се опознава докато е жив. Това, което си обичал вчера, утре можеш да го наречеш илюзия. Същото важи и за местата. Нов град - нов късмет, защо пък не?! Всичко се променя и гените на хората са програмирани така, че да сме адаптивни и да се приспособяваме, за да оцелеем... било то от любовна мъка, или от нещо друго. Всичко може да се забрави и загърби, само трябва да си го поставиш за цел. А целите са свързани с промяна на стари навици и навлизане в нови личностни територии.
Смени град, държава, професия, тренирай нов за теб спорт... все тая. Оставиш ли миналото зад теб, времето си знае работата и рано или късно ти отвръща с "Така да е, минало." 
Объркана, време е да прогледнеш.Говориш за неугаснали чувства едва ли не, пък сте взели уж " заедно" решение за раздяла.И то, той заминава за чужбина.Хората не се разделят като имат чувства!. За мен ти имаш проблем.Надяваш се на нещо.Но след като фактически ще има раздяла, така или иначе ,по - добре е да смениш обстановката.
Един мъж като обича една жена, я гони, не бяга от нея. Не смятам че заради теб бяга в чужбина.Вероятно си има планове за работа и по- добър живот, а не защото бяга от чувства...
Един мъж като обича една жена, я гони, не бяга от нея. Не смятам че заради теб бяга в чужбина.Вероятно си има планове за работа и по- добър живот, а не защото бяга от чувства...
Напускането на град или държава,за да забравим някого,решение ли е?До раздяла се е стигнало,не заради загуба на чувства,а заради постоянни скандали,поредени от минали събития, нараняващи и двамата партньори?Не е ли същото дали си на 100 м или на хиляди километри,когато чувства все още има?Интересно ми ,ако някой е преживял подобно нещо и може да сподели ?
Опс, сега прочетох - той бяга... Ми не, той си има планове за живота си без теб, не бяга, за да те забрави. Избави се от илюзиите възможно най-бързо. Не те обича, забрави го.
Напускането на град или държава,за да забравим някого,решение ли е?До раздяла се е стигнало,не заради загуба на чувства,а заради постоянни скандали,поредени от минали събития, нараняващи и двамата партньори?Не е ли същото дали си на 100 м или на хиляди километри,когато чувства все още има?Интересно ми ,ако някой е преживял подобно нещо и може да сподели ?
А дали заминаването на въпросния господин изобщо е свързано с бягство? Може пък отдавна да е искал да замине, но не го е направил заради дамата и сега, вече сам може да си го позволи.
Преди години и аз заминах непосредствено след раздяла да уча в чужбина. Всички си мислеха, че бягам от обстоятелствата, а аз просто отидох да изпълня една мечта, която стоеше във времето заради "любовта". Отлагах го, за да не трябва да се разделяме за толкова дълго време, исках да съм постоянно с него. И като се разделихме, реших, че е време да направя нещо за себе си.
Ако пък е сигурно, че бяга, това си е негово право и решение. Той трябва да реши къде, как, колко време ще се бори с миналото. Виждам, че раздялата не е била заради липса на чувства, от кого към кого обаче? Мъж с чувства до сега не съм виждала да бяга. Както и по - горе казаха - ще гони ... и то до дупка.
Предлагам на авторката да намери начина за себе си да се справи със ситуацията, а не да гледа бившия как се справя. Търси своето спокойствие, с неговото той сам ще се оправя.
Преди години и аз заминах непосредствено след раздяла да уча в чужбина. Всички си мислеха, че бягам от обстоятелствата, а аз просто отидох да изпълня една мечта, която стоеше във времето заради "любовта". Отлагах го, за да не трябва да се разделяме за толкова дълго време, исках да съм постоянно с него. И като се разделихме, реших, че е време да направя нещо за себе си.
Ако пък е сигурно, че бяга, това си е негово право и решение. Той трябва да реши къде, как, колко време ще се бори с миналото. Виждам, че раздялата не е била заради липса на чувства, от кого към кого обаче? Мъж с чувства до сега не съм виждала да бяга. Както и по - горе казаха - ще гони ... и то до дупка.
Предлагам на авторката да намери начина за себе си да се справи със ситуацията, а не да гледа бившия как се справя. Търси своето спокойствие, с неговото той сам ще се оправя.