198-мо жарко НЕМСКО лято

На нас пък ни се стори, че тази година бяха по мижави фойерверките  гърмяха само около 20-30 минути 
Нали имаше призиви да ги ограничат, но на моменти улицата не се виждаше от пушеците 

Зависи дали съседите също са вкъщи или не. Там, където празнувахме, част от съседите ги нямаше и според домакините при тях се било гърмяло по-малко тази година. На мен ми се стори доста прилично като количество, голяма пукотевица беше, отделно децата в компанията ни бяха в пироманско настроение и най-големият(на 14) се беше подготвил като за война.
Пред нас тази година е било по-скромно, по следите по тротоарите преценявам.

Честита 2019- Нова година и нов добър късмет ви пожелавам! А в скоро време и нова тема.  

Здравейте и Честита Нова Година.  Бъдете живи и здрави! 
И на мен ми се стори слаба работа тази година.  Към 12:30 беше вече всичко и спокойно.  Друга година до към 2 си беше голям гърмеж.  Но при нас тази година в центъра имаше забрана за пукотевицата.  Смело мога да кажа, че за първи път откакто съм тук виждам Германия с толкова чисти улици на 1 януари.

ЧНГ! Аз не си падам по гърмежите. За животните (дивите) със сигурност са голям стрес и ужас. И за околната среда са катастрофа... Предпочитам да има една организирана заря, но народът обича да гърми. Е, и аз ги гледах, де. При нас беше като всяка година.

Бибит, той комплектът беше предвиден за НГ, но се отложи по ред причини. По-нататък по някой повод ще го получи. Иначе моето "бебе" си беше поръчало влакчета Brio , книга за възли и книга с оригами. Хареса си всичко.

При нас гърмежите продължиха около 30-40 минути. Баща ми празнува за първа година с нас ъук и много му хареса. Особено едните съседи се бяха подготвили с доста хубави фоерверки и на  децата много им хареса.

Относно записването в училище - ако имате възможност, най - добре се обадете или им пишете да ви дадат списък с необходимите документи.

За много години! Благодарение на съседите и замъка над нас се нагледахме и наслушахме на заря и пукотевици. Горката ни котка се беше свряла в детската стая под леглото.

Честита Нова Година момичета! Щастие и здраве желая- на вас и семействата ви! Споменахте за това, че училищата са по райони. Има ли сайт, в който да разбера в района на кое училище попадаме в зависимост от адреса?

Нито съм мама, нито живея в Германия. Май трябваше да започна със здравейте и ЧНГ, но никога не съм била добра в дипломацията.
За какво ви пиша - имам две сестри, едната от които, живее в Мюнхен от години. Напълно интегрирана е по всички общоприети критерии - работа, семейство, език. В момента е в майчинство.
Няма да ви оттегчавам как го е постигнала, сигурна съм, че всяка една от вас има своята история, която звучи почти като приказка. Общувам си с изключително много хора и всички, живеещи зад граница, дори и най-успешно интегрираните или почти прогонени от тук, споделят, че меланхолията е неизбежна. Не заради самата държава, а заради изконната човешка потребност да бъде свързан с корените си. Също, знаем, че най-ярките ни спомени, са детските. Когато всичко е възможно, шарено и интересно. Навлизайки в зрелостта, се поражда естественото желание да възпроизведем емоцията на детското изживяване. И за да го направим, се връщаме към тях. Не сме пустинни острови и ни трябват и други хора за тази работа. Които да са на същата вълна. Та и затова, избягали навън, винаги се търсим.
Сестра ми не прави изключение. Тя, по начало, е традиционалист и си е създала силна връзка със семейството. Продължава да си спазва разни обичаи, обгрижвайки ги до детайл. Ето, за Бъдни вечер беше пресъздала перфектната постна вечеря, такава каквато я помня от детството ни. Само тя може да плати за допълнителен багаж в самолета, за да си вземе домашна лютеничка, сладко от горски ягоди и луканка. Да си прибере големия син от детска, да сготви, да приспи бебето и вместо да седне да си гледа сериала, да прави пърженица или руска салата.
Ще се опитам да съм максимално обрана и да разкажа накратко за нея. Женена е за германец, живее в Мюнхен, компютърен специалист е, в момента е в майчинство - има три месечно бебе и още един детскоградински младеж. Обича домашния уют, обича да готви, да си отпуска душата с някой български сериал, да купува много книги, обича да НЕ гледа телевизия. За разлика от мен, не е закачена към социалните мрежи - ползва ги, но като допълнение към личния контакт. За нея, той си остава нещо незаменимо и всичко останало е само сурогат.  С нея мога да извървя километри, докато се разхождаме и си приказваме. Няма тема, на която не ти се занимава да обсъждаш с нея. Много по-добър слушател е от мен и може да те слуша до безкрайност. Не е дървен философ като мен и приема чуждо мнение, стига да е обосновано.
Най-важното - не е досадна. Даже - обратното. Все има някакви резерви да не се натрапва и да не прекрачи границата на досадното. Заради което и по-трудно влиза в първоначален контакт. В началото е мълчалива, защото й трябва време да наблюдава въпросния човек и да си изгради представа за него. Никога обаче не слуша по допирателната и не чете отгоре отгоре. Дори и да не й се занимава. Редовно я ползвам за складиране на тайни - хората много обичат да ми споделят черни тайни, а мен ме ръчка отвътре да ги разкажа на някого. За целта, ползвам нея. Няма сила на тази земя, заради която да ви издрънка.
Голямо внимание към детайла - ако трябва да купи подарък, прави проучване и го избира с дни. Ако реши да подари дрешки - трябва да е на хора, на които наистина са им много нужни.
При нея няма такова нещо - не мога да се чуем, защото имам две деца и много работа. Ако се разберете, още следобяда ще е в градинката на другия край на града с децата. Само за да си поприказвате.
Колкото и да се постарах, пак станах много дълга. Искам да ви помоля, ако споделяте сходни с нейните интереси, да ми пишете. Тя много страда от факта, че няма с кой да излезе и да си поприказват като в доброто старо време. Принуждава се да го прави по телефона, но не е същото като да виждаш жестовете и мимиките на отсрещния. А и по телефона е много дървено. Трябва да си застопорен на едно място, иначе се разсейваш. Достатъчно заседнал живот водим, за да си го дозастиламе още толкова. А в Мюнхен има такива страхотни градинки, паркове и зоологическа градина. Ако не сте успели да посетите всичките, ето ви предизвикателство за НГ - да го направите с нея и децата ви.
Дано не противоречи на правилата, защото си оставям фейсбука. Казвам се Аделина Върголомова. Пишете ми и аз ще ви свържа с нея. Недейте да ми пишете тук, защото не влизам, следя форума от почти десет години, но не съм регистрирана.
И последно - очаквам довечера, като си отворя фейсбука, да имам поне десет писъмца от вас.

В Мюнхен има 2 български училища, които се поддържат от чудесната българска общност там , и покрай които могат да се направят хубави контакти с читави българи.

Благодаря за съвета! И все пак, навсякъде има общности, но въпреки това, ви е приятно да си поддържате и формуска такава тук. Едното не изключва другото. В Бг мама, обикновено, пишат една идея по-приятни хора от фейсбук групите, затова и го ползвам като полезен филтър за запознанства. Както казах, племенниците ми не посещават все още училище, а сестра ми не е от хората, които ще отидат на непознато място и ще кажат - ей, хора, на някой да му се занимава с разходки и бъбрене? По-обрана е първоначално, не влиза от първата минута в приятелски контакт. Ако и други мами, имат същия подход, първо ще продпочетат да се запознаят тук, да си разменят няколко реда, за да се минат етапа на одобрението и едва тогава ще вършеят из парковете.

Аделина, стана ми интересен твоя опит да посредничиш на сестра ти за запознанство. В бълг. у-ще вероятността да установи реален контакт е в пъти по-голяма, отколкото в бг-мамма. Имам 2-3 запознаства чрез форума тук, но така и не се получи дълготраен контакт. Не че аз съм единствения пример. В бълг.у-ща има инициативи и за по-малки деца(доколкото съм чувала), както и се организират срещи само за възрастни от бълг.общност.

Синьо, и големи мъже се увличат по влакчета- е, не тип Брио, но пък е още по-оскъпен вариант от Брио-то.

Бибит в кой край  на Германия живееш?Аз живея в района на Landau in der Pfalz и ще се радвам да се запозная с мами,които живеят някъде около мен  и да си побъбряме от време на време..,
За много години на немските мами,живи и здрави да сте вие и децата ви !!!:kissing_heart:

Анелка, аз съм в NRW. Дано да попаднеш на някой от твоя район.

Отново благодаря за идеята! Явно, българското училище е притегателен център за нови и трайни приятелства, след като всички споделят подобни впечатления за него. Ще й го предложа като вариант. Не вярвам бебенцето да се сърди ако го поразведат из училището и ще си намери и то другарчета още преди да се е научило да мрънка с думи.
А за опитът - това е един от малкото варианти, с които мога да й помогна дистанционно. Сплотено семейство и сме научени, че всеки може да помогне на другия и взаимно да си катализираме уменията, в които сме най-добри. Сигурна съм, че дори и да е малък шансът, е възможно и форумът да допринесе за едно успешно приятелство.
На някого бях разказвала историята на една реклама. Помните ли рекламата на Алианц - "The Promise". Озвучавана с песен от Ениа. Вървеше по телевизията преди сто хиляди години. Тогава бях още дете, живеех на село и такова чудо като интернет, мобилни телефони, пътуване по самолети, лъскави коли по огромни мостове и обаждане от другия край на света бвх виждала само във филмите. За мен си беше същинска научна фантастика. По същото това време, със сестрите ми се карахме за щяло и нещяло. Режехме шоколад с нож и усъвършенствахме в детайл подялбата на Кума Лиса на три съвършено еднакви части. Майка ми, постоянно се опитваше да ни усмирява. Като човек, изпитал на собствен гръб животът в чужда държава, се опитваше да ни обясни, че един ден ще се търсим и нямаме да имаме възможност да си приказваме. Кой ще ти я слуша... После, животът ни пръсна по всички краища на света. Вече, никой не се впечатлява от мобилни телефони и пътувания със самолет. Невъзможното стана прозаична част от ежедневието. За сметка на това, онези неща, които приемахме за досадна даденост, се превърнаха в мисия невъзможна. Като да се видим, да ударим един тегел из Борисовата градина и да режем шоколад с изтъпял нож.
Та и затова, в един подобен момент на откровение, реших да помогна на сестра си. Като компенсация задето все я карах да си вземе последното от трите парчета шоколад.

Българските училища са притегателен център за интелигентни,  образовани, читави българи. Не, че извън българските училища няма такива, но там концентрацията е голяма. Обикновено са отворени и добре настроени към новодошли и инициативите им по празници са отворени за широк кръг посетители.