С главата или с дупето напред, през ЮНИ идва и наш ред

Здравейте и от мен! Аз вече мога да се прехвърля в отбора на преносващие мами... Сега се връщам от ЖК и запис, ама няма нищо. Дават ми само 1 седмица и после в болница. А не искам! В болница никой не те чака да раждаш, а направо те предизвикват, нали им заемаш място...
Машенка, моите болки, са ниско долу и понякога много остри, отвътре. Не мога да го обясня добре. Понякога е по-силна от дясно, а понякога режеща от ляво към левия крак. Докторите нищо не ми казаха, само че вероятно бебо си намествал главичката, после шийката на матката трябва да се изглади, скъси и т.н.
Това е от мен, пожелавам на всички усмихнат ден!

Здравейте и от мен за днес
И при нас няма нищо ново още сме си 2 в 1 ама нали имам още 2 дни та нищо не се знае 
Mashenka и аз така се чуствах миналата седмица и стоях в болница 3 дни, казаха, че това са предварителни контракции ама не водят до нищо (нито разкритие, а да не говорим за раждане). Трябва да са регулятрни и силни (поне така казаха в болницата) и аз сега седя и чакам да видя какви са тези другите контракции (казаха, че няма как да ги сбъркам). Дано да съм ти помогнала поне малко с тази информация.
Deb радвам се, че си добре и стискам палци всичко да мине бързо и да научим добрата новина   
Elia много убодряващ разказ 
Това е за сега от мен
Целувки и прегръдки за всички!!!

Здравейте и от мен,аз съм си 2в1,днес утринта пак имах болезнени контракции,но спряха,сега имам болки в кръста и ниско долу,но това още нищо не е.Смятам да дремна малко,че от 5 часа съм будна,оттогава са ми болките.Чао засега от мен.

Здравейте момичета!Виждам,че пак много желаещи за раждане има,а бебоците нещо се скатават....но като си спомня и аз какво чакане му изчаках....просто ще ви посъветвам да използвате ,че времето се пооправи/поне в Пловдив е приятно топличко/ и да се разхождате и най-вече повече да почивате....щото след много кратко време ще се молите за поне два часа сън...И не се поддавайте на негативните мисли-знам,че е трудно,но ако успеете да погледнете положително на нещата-всичко ще е по-лесно....а надявам се и по-бързо ще стане,това дето го искате толкова много.И последно-както виждате-всичко това не зависи от нас-като им дойде времето,бебчовците ще си се появят.Даже тия дни четох/по повод хороскопа на Ивайло/,че дори и предизвиканото раждане/без значение нормално или секцио/ си е в точно определен момент-нищо не е случайно....
За болките дето ви се появяват -и това си е напълно в реда на нещата...само,че ако зачестят...не чакайте,че да не стане като с бабата на Елия....че ако не случите на сговорчив шофьор....
Целувки от мен и Иво!И се обаждайте!!!

Добре де, Кабранска, ти и с първата бременност ли беше така спокойна. Струваш ми се доста уравновесена или просто ние сме изпляскали повечко. Всеки път като те чета се успокоявам...сещам се как лесно си родила и просто се питам моята беба как ли ще излезне
Иначе много си права, че бебето само си избира кога да дойде на бял свят. Аз миналата събота бях на сватба. Значи такива танци му хвърлих, че направо разбих всички. То не беше подскачане, хора, даже с моя луд съпруг такова гонене му ударихме  Хората си мислеха, че ще родя същата нощ, ама нъц....Уж пих магнерот за задържане, носех беба ниско - нищо
подобно...то си избира кога да дойде на бял свят.
И кажете ми защо всеки път като пусна пералнята и започва да вали?

Здравейте, момичета! Благодаря на всички за поздравленията! Ние сме си в къщи още от сряда, но ни се случиха толкова много неща, че просто незнам на кой свят съм. 3 дни пиша и чак сега мога да ви го пусна.

Преди това искам да честитя на всички които са станали мами след мен! Да са им живи и здрави бебоците и много, много да ги радват! А на бъдещите мами леко и безпроблемно раждане!

Та за нашите перипетии:

На 1-ви срещу 2-ри бебо цяла нощ ме рита. Странно ми беше, защото в последно време му беше тясно и не мърдаше много. Сутринта на 2-ри, към 5.30 часа, някъде ме хвана болезнена контракция. После още една... На третата се сетих да почна да засичам. Бяха на 10 минути. Станах до тоалетната и поизтекоха малко води, та събудих таткото и му викам, че днес явно ще се ражда. Сложих една превръзка, за да видя водите какъв цвят са и се стреснах, защото бяха жълтеникаво-зелени. Слава богу, в последствие се оказа,че бебчо не се е нагълтал. Обадих се на доктора и той вика, бързо баня и тоалет и в болницата. Междувременно контракциите така зачестиха, че направо се стреснах. В болницата се оказа, че са на по-малко от 5 минути и съм с повече от 5 см. разкритие. Ташков се смая, че съм минала половин раждане за 1 час. Та набързо предредих всички операции и ме вкараха по спешност, за да ме срежат. Беше ми странно спокойно. Нищо не беше чак толкова неприятно, колкото очаквах – нито клизмата (нищо работа), нито катетъра (е, вярно неприятно, ама не и колкото се пише). Виж операцията определено ме стресна. Много неприятно беше да усещам всичките дърпания. В същото време виждах как се напрягат докторите да извадят бебето, защото ги виждах от раменете нагоре. В една лампа се отразяваше ставащото от гърдите ми надолу, ама гледах много да не поглеждам. По едно време се чувствах все едно ще припадна, говорех нещо на анестезиоложката, ама не си спомням какво. Дадоха ми кислород и се пооправих. Между другото Рени Ковачева асистира на Ташков и съм много доволна и от нея, както и от моя си лекар... Направо ми иде да го разцелувам. Но за това по-натам. Та извадиха бебо и го проснаха на една масичка по диагонал на мен и аз го гледам, ама от далече. И не плаче. Така се стреснах, че не е истина. Един такъв малък, беличък и с бузки (това забелязах и си казах, че може и малък да е, ама е направил малко тлъстинки ). Та му вкараха една тръбичка в устата или в носа и той проплака. По-скоро измяука. Е това е неповторим момент! Имах чувството, че цялото ми тяло изтръпна от облекчение и кеф. Обаче не ми го дадоха дори да го цункам. Бях адски изненадана, все питах всичко ли му е наред... Мислех, че има проблем с него, но първо излезна проблема с мен. От време на време нещо си шепнеха лекарите и анестезиоложката със сестрата. Като ме зашиха Ташков ми каза, че са ми открили миома по време на операцията.. колкото мъжки юмрук... Не могли да я махнат, защото била много кръвоснабдена, понеже се е хранила от бременността (явно и затова бебо е по-малък) и ако станело някакво усложнение щели да ми махнат всичко. Аз усетих, че нещо става по време на операцията, усетих, че са напрегнати. Абе много гадно. А пък една седмица преди това сънувах, че се получават усложнения по време на операцията... Явно съм медиум. Но лекаря каза за сега да не я мисля миомата, след 6 месеца ще решаваме какво да я правим. Само ме е яд, че тази гадост ми е взимала от храната на детето и е направила още сумати поразии... И се чудя как така не я видяха 9 месеца... Всеки месец ме гледаха на УЗИ... Бях при Димитрова на фетална... Накрая ме гледаха подробно в Света София... Никой не я видя. Просто умирам от яд. Отделно се оказа, че че ми е пречила да забременея, защото е притискала едната тръба. И това също не мога да разбера... 2 години ходих при какви ли не доктори и изследвания и никой да не види... Незнам... Просто отвратително.
Та нататък... В реанимацията си е гадничко. Като пуска упойката си боли, но почнах да се въртя веднага, щом започнах да си усещам добре краката. Изпих близо 4 литра вода и нямах търпение да си видя бебето. Първото вдигане си е кошмар. По едно време имах чувството, че няма да се справя. Но щом ме вдигнаха ставаше все по-лесно. Не седнах повече. Ташков дойде и ме заведе да видя бебо. Беше за много малко, но бях наистина щастлива. Веднага се обадих на Емо да му кажа, че му е одрал кожата   
След това единствена от реанимацията успях да мина цялото родилно, за да отида за сведения за бебо. И там се сринах тотално. Казаха ми, че заради позата в корема ми, има изкривяване на едното краче и на гръдния кош. И всичко това пак заради миомата, тя му е пречила и да се обърне. Бях просто съсипана, не знаех на кой свят съм. Отделно и нещо за аномалия на пишката споменаха, ама вече бях пред припадане и не си спомням. Върнах се ревяща пак в реанимацията и точно тогава дойдоха с количката да ме приведат в отделението, та седнах и ми се размина припадането. И като за капак на всичко ми доведоха бебето в стаята, общо взето 2 часа, след като бях станала в реанимацията и ми казаха, че ще е при мен до 12 вечерта. Е, за това просто не бях подготвена! Добре че бях във ВИП-а, та звъннах на майка ми да пристига със скоростта на светлината. Мамите, раждащи в Света София със секцио, имайте предвид това, че бебетата ще са при вас и е наистина много тежко! До следобяд се справяхме добре, ама вечерта беше кошмар. Бебчо явно усещаше,че съм адски изнервена и почна да реве неистово. Той реве, аз рева, а майка ми сигурно не е знаела на кой свят е. По едно време щях да припадна чак, та викахме акушерка. Както и да е, в 12 вечерта го взеха и съм спала до 3 и после като се събудих и пак яко рев в леглото... Поне този път ми олекна.
Следващите дни ставаше все по-добре, явно с възстановяването от операцията. Следващия кошмар беше на 4-тия ден, когато се събудих с камъни вместо цици. Поне бях подготвена психически за това. Ама за друго не бях... Викнах една акушерка и тя като ме видя каза, че трябва да ме изтиска на ръка, за да ми отвори каналите. И това добре... Ама като почна да ме цеди изпитах неистова болка в операцията. Това не бях очаквала. Болеше ме, все едно ми се отваря раната. Първото ставане след секциото беше песен в сравнение с това. Просто крещях с глас. Акушерката се стресна яко. Това, че циците ме боляха не го и усещах. Дойде лекар и каза, че някакъв нерв бил виновен. Добре, че акушерката се сети да ме пробва на електрическата помпа и там, интересно, нямах никакъв проблем. Много странно беше с този нерв. Та се цедих електрически  няколко пъти и нещата се нормализираха постепенно.

Та това е общо взето. На 6-тия ден ни изписаха и ни почнаха колики. Въпреки че лекарката каза, че не били истински колики... Не искам и да си представям какво представляват истинските. Така ми е жал, като го боли коремчето и се свива... Ужасно е. Даваме капчици и чайче, ама ефект няма кой-знае какъв.
Сега процедурите, които следват са – ехограф на всички важни органи, консултации с ортопед и уролог, масажи и незнам още какво... Но важното е всичко да се оправи. Дано детенцето ми излезе победител накрая, след всичките перипетии през последните 10 дни. Това е и основната причина да се казва Виктор. Стискайте ни палци!

И извинявайте за дългото писание, дето го пиша 3 дни вече, ама исках да си излея душата, а и дано съм в помощ на бъдещите мами.

Маме Тинтири-Минтири!
Бъди сигурна, че щом нещата са изкарали дотук, със сигурност бебо Виктор ще е победител! Ще се оправи всичко, и след време ще се смееш и разказваш премеждията, през които си минала по време на това раждане. Стискам палци бързо да отмине всичко, и бебо да е живичък и здравичък и много много да те радва, и много пакости да прави.
Чао, целувки на всички.

Munichka,с първата бременост бях пълно куку-не смеех да мръдна да не стане нещо/щото не знам откога четеш,но някъде в по първите теми бях писала,че пет години се борихме за бебе,имам 6 спонтанни аборта преди Сами,а него за да го родя лежах доста за задържане.../а най-големия цирк бешекато се роди жив и здрав...Тогава такава параноя ме гонеше,че през пет минути ходех да го проверя дали диша-а имамхме два бебефона и баба вкъщи...Но сега вече виждам,че просто няма смисъл от всичко това-нещата стават не когато ти искаш,а когато им дойде времето...просто човек трябва да преосмисли живота си и да му се радва такъв какъвто е...Ох,пак почнах като някоя лелка да се изказвам....ама то аз съм си лелка вече да-на 32 и с две деца/а ако броим и съпруга-с три......... /
Тинтири-Минтири ,стискам ти палци и се моля всичко да се нареди при вас-вярвай,че ще стане...това е най-силното ти оръжие в момента

Момичета, влизам да ви зарадвам с новина ...
Елето е родила на 3 юни прекрасна дъщеричка - Владислава. Малката красавица тежи 2,750 кг и е дълга 45 см. Да е честита на мама и тати! Голяма да порастне, да има щастливо и безоблачно детство и много да се гордеят с нея! На Елето пожелавам бързо възстановяване. Тя ще разкаже когато може да влезе!

Мила Тинтири-Минтири  
Всичко ще е ОК с бебе Виктор не се притеснявай и бъди много спокойна, защото бебковците усещат настроенията на мамите и се повлияват от тях.

Гушкай юнака много и ще видиш колко бързо ще порастне здрав и силен.


Ние сме с теб  

Честито на Елето да й е бебчето ... много радост да й носи малката Владислава

Тинтири-Минтири, опитай се да не си мислиш лоши работи и всичко ще се оправи. След време и неприятните ти спомени ще избледнеят. Ще стискаме палци всичко с бебе Виктор да е наред.

Тинтири-Минтири , това, от което има нужда малкия Виктор сега е една силна мама. Само ти си знаеш какво ти е, но въпреки това искам да ти кажа, че ние всички сме с теб (вярвам, че говоря от името на всички ни ). Ако имаш нужда от слушател, не мисля, че някоя от  нас би ти отказала, пък било то и за излияние, дълго 3 дена .
Много целувки и горе главата. 

Честито бебче на мама Елето! Да е жива и здрава и много радост да носи на мама и татко!

Мила Тинтири-Минтири важното е, че всичко е минало и сега ви предстоят само щастливи мигове 
Стискам палци и съм сигурна, че всичко ще си дойде на мястото лека по- лека      
ЧЕСТИТА РОЖБА НА МАМА Елето ДА ИМ Е ЖИВА И ЗДРАВА И МНОГО ДА ГИ РАДВА И СЛУША