Критичната година във вашата връзка...

2 връзки и все на седмата година, вторият път беше развод. Третият път мина тази критична седма

Определено след появата на дете отношенията се променят. И си признавам, че аз се промених, а не мъжа ми. До сега не сме имали критична година и се надявам да не е скоро.

Колко лични неща сте разказали, момичета! (...)

Ох, аз пък искам да спрем да говорим за децата и да си говорим един за друг:)

"Моят личен извод е, че винаги трябва да се мисли първо за детето."

Моят опит пък показва, че детето е някъде трето-четвърто. При теб има някаква притеснителност за детето. Но при нас е правило децата да не са в центъра, ние сме в центъра, с нашите цели и постижения, а децата получават полза от това.

Аз оставям мъжа си да е родител както той го разбира.

И е много важно да се редуцират и оптимизират задачите - точно това търчане и непрестанни задачи убиват. Някои дори не са толкова необходими и нищо няма да стане, ако пропуснеш да се впрегнеш.

Мари, а нали сте чували какво казват в самолета при всеки полет- първо сложете своята кислородна маска, след това на детето. Много, много е грешно това разбиране “детето преди всичко”. Детето преди всичко има нужда от щастливи родители, а не от жертви. Иначе като порасне, това ще му тежи. Без думи съм как сте се сърдили на мъжа, че мисли за Вас и не Ви говори само за детето.. ако е било период, добре, но след толкова години още искате да е така... Ясно е, че човек не се променя от форум, но понякога е добре да си свериш часовника, затова си позволям да коментирам.

Колко различни модели на семейни отношения.
А това дете като порасне и излети от клетката, вие двамата какво ще правите?!

Присъединявам се към мненията, че детето НЕ трябва да е центъра на едно семейство.
Да се мисли за него, за нуждите му, да се задоволяват всичките му потребности и от двамата родители, ДА.
Да се поставя на първо място, НЕ.
И аз не обичам да ми се говори първо/само/единствено за децата.Ако са здрави, нямат проблеми в момента никакви, какво има да ги говорим и обсъждаме....Далеч по-добре е да си говорим за нас си, къде мечтаем да отидем, какво сме видели, какво сме преживели....тези за разговор да иска човек.
Точно по тая причина, докато бяха малки, не съм се събирала с други майки.Беше ми писнало да слушам само за бебета, АМ, хранене, акане, памперси, спане, зъби....изобщо всичко, свързано с бебетата.Ами, сори, не обичам такива разговори.

Колкото двойки, толкова и различни отговори...
При нас и първите години е имало търкания и неразбирателства, по вина и на двамата, най вече от младежко твърдоглавие и желание да промениш другия. Но това, което ни връхлетя след като се роди детето (9 години, след като се събрахме), беше несравнимо и си беше истинска, голяма криза. При това не беше само една критична година, понеже нещата се насложиха с множество "външни" фактори, т.е. такива извън връзката ни, които обаче директно изваждаха на повърхността проблемите в нея, останали неразрешени от преди това. И така неколкократно едно след друго, все по-големи катаклизми, болести, смърт в семейството, депресии... Не знам как издържахме, защото дълго време се бяхме обърнали един срещу друг, вместо да се крепим един друг.

Мисля, че сега сме на прав път. Още се караме за глупости, но виждам едно друго разбиране за партньора, повече търпение един към друг, повече приемане и емпатия.
И стигнах до извода, че мъжът ми ме обича много повече, отколкото съм си мислела – иначе не би издържал всичко дотук и това, което аз представлявах през повечето време.

Амур, имам позната, която само за детето си говори, разбирам те. А детето е вече на 14 години... Ако не знаех на колко е, щях да помисля, че е бебе. Дано синът ѝ не разбере, че го нарича "малкия" (с една глава стърчи над майка си)

Да, и при нас седмата година се оказа критична и все още е - вече 6 месеца хем сме заедно, хем не сме...

Не мисля, че критичната точка в един брак е обвързан с години. Това е мит, според мен. От собствения, и чуждия опит, си правя извода, че това зависи от настъпването на критични обстоятелства. Първото място от тях се пада на появата на първото дете. За мен това важи поне за 80% от двойките.

Такива жени са изключения. Това си е вид пристрастяване за мен, като към цигари, алкохол и т.н. Дали замества нещо, което липсва, предполагам е различно за всеки случай. Но и той е родител, трябва да се намеси някак, защото това е пагубно за детето. Като  няма здрав разум от едната страна, поне от другата дано се намери.

По принцип не заглеждам много другите, освен ако нещо по-набиващо се на очи не ми направи впечатление в поведението, но такива мъже, които мрънкат, че не са вече номер едно, съм засичала само от един тип - досега те са били детето, обгрижвано и обслужвано от-до. Идва бебето и на ръцете ѝ лягат 2 деца + къщата. Той не се сеща, че също има допълнителни отговорности, съответно тя поема и неговата част и време не остава никакво. Скучаещият няма какво да прави и се чувства изоставен, вместо да хване и да свърши каквото има, след което да им остане време за тях двамата, си намира нещо за запълване на времето - я хоби, я допълнителна работа, игрички, мачове, бирички с приятели и т.н. Ден след ден се отдалечават все повече и накрая казват - след детето се промениха нещата. Ми няма начин, променят се, това е напълно безпомощен човек, на който трябва да му се принася всичко. Но едно е да го правят 4 ръце, друго - 2. Досега не съм попадала на случай, в който мъжът си поема отговорностите за дома и детето, и да мрънка, че не получава внимание от жена си.

С една дума, егоизмът стои в основата на всичко. Без значение дали е при жената или мъжа, налице ли е, критични години ще има. Решенията са 2 - по-неегоистичният си казва - ще търпя и си затрива живота, залъгвайки се, че това е нормално и претрепвайки се години наред. Другото - ако са разумни и има желание и от двете страни, намират начин да организират нещата по адекватен начин, съответно включват и време за себе си, което ги държи близки.
За съжаление не винаги се усеща от самото начало, както Филаделфия каза, нужно е критично обстоятелство, т.е. чак като се появи по-сериозна отговорност. Примерно започнат да живеят заедно, отговорност по решаване на общ проблем, дете и т.н. Затова съм за задължителното живеене заедно преди брак и създаване на деца, не че винаги може да се усети, но в повечето случаи си изграждаш представа.

Събирах си се аз всеки ден с други родители, идеално ми беше да общувам с възрастни, не само с малко дете. Но не е имало около мен такива обсебени. Докато децата си играеха, ние си приказвахме на всевъзможни теми, вечер биричка, карти, табла играехме. Много хубави спомени имам от този период...

В ситуацията на Мари, според мен мъжът се е оказал изведнъж с две деца (бебето и жена му), затова се е изплашил и е побягнал. Жена, която не може да се справя и търси подкрепа и помощ за всичко от него.
Аз също имам познати, които не могат да се справят с бебетата си и за всяко нещо търсят помпщ от съпруг, баба, леля, гледачка.....

Не бих нарекла дете човек, който сам се оправя с всичко.
Детето е той - тежат му 3 кила, и като има работа тича навън, за да я свърши мама.

Г-жа Рамацоти, може би  ТЯ се е оказала с две деца - пише, че не искал да гледа детето изобщо, тежко било носенето на детето! Това мен специално ме изуми - на него му тежи, но на нея - не, нали си е нейна "работа", той си иска тишината човека. И пише, че 3 години са чакали за това дете, внесто да помогне на жена си да преодолее стреса, той заминава за часове в супера... това малко не го разбрах - че отива да си почине в супера.