Критичната година във вашата връзка...

По време на едно море с около 12 семейства (не близки, по-скоро познати) много дълго разисквахме тези взаимоотношения. Къде на майтап, къде сериозно се споделиха проблеми, случки, куриози в семейните отношения. Всички мъже, без изключение, казаха че нещата са се променили осезаемо, когато децата са се появили. Без да окачествяват промяната като добра или лоша, просто тяхното усещане е, че жената става различна, от там и семейния живот като цяло. Един се майтапеше, че преди децата имал жена, която го съблазнявала всяка нощ, сега имал чудо, което се чудело как да му вдигне скандал или да го разкара от спалнята, за да си гушка на спокойствие двете деца
Секса е само единия акспет на нещата. Вниманието също се измества. Финансите - ако преди са били достатъчно за излизания, ресторанти, поддръжка на кола, изведнъж почват да изчезват още в деня на получаването им, защото отиват за пелени, пюрета, уроци по балет, футбол, английски от 6-месечна възраст, рожденни дни като сватби и т.н. Дори темите на разговор се променят, кръга хора, с които се общува също. Жената обикновено е изморена, изнервена, недооценена, неудовлетворена и т.н.
И дори мъжете да не мрънкат гласно срещу тези промени, все пак не са им по вкуса. Разумните и свесните разбират, че това е част от семейния живот и се приспособяват. Тези, които по-трудно приемат промяната си намират някъде утеха - компании, любовници, алкохол или нещо друго. Някои съвсем изтрещяват от егоизъм и приключват с жената и децата.

Така че и аз смятам, че с раждането на децата семейния живот става ако не по-труден, то със сигурност много по-сложен. И това може да се окаже сериозно изпитание.

Аз (макр и с малък опит до момента) също съм убедена, че с появата на детето всичко се променя.

Променя меко казано, понякога направо се взривява:)

Бях на 18 г., когато срещнах първия ми съпруг. Разведохме се след 12 г. връзка общо с брака. На 31 г. срещнах втория си съпруг и с ръка на сърце си признавам, че ме завъртя такава любов, каквато не е описана в нито един любовен роман и никога не съм си представяла, че изобщо може да ми се случи. И наистина го обичах все повече и повече с всеки изминал ден. И вече 8 години е така - все още съм безумно влюбена в него. И вярвам, че човек може да се влюби лудо на всяка възраст - стига да срещне правилния човек

Така е. Винаги ттябва да има някой на фокус, готов да бъде обсебен.

С бившия ми приятел 4тата година беше критична и малко след нея се разделихме. С настоящия ми приятел минахме 4тата година преди няколко дни. Скоро ще се нанасяме в новия ни дом и отношенията не са ни се променили от началото досега. Така, че годините нямат никакво значение според мен. Щом си открил правилния човек

Трудно ни беше след детето, тоест 7 години без кризи, чак след това дойде сложното. Първите две години не сме и мислили за кризи, искахме само да оцелеем ) след това животът се върна в релси и по трудния начин установихме, че вече не сме перфектни заедно, както си мислехме...По-скоро обаче всеки изживя лична криза, което се отразява и на връзката. Сега се опитваме да мислим повече, да не се приемаме за даденост, липсва ми еуфорията и безгрижието на първите години, но съм го приела. Все още съм убедена, че мъжът ми е идеалният за мен обаче.

От 14 години сме заедно, а от 7 сме женени. Имали сме много тежки моменти, но сме се държали заедно. Кризата в отношенията ни настъпи тази година с раждането на второто ни дете. Аз бях изнервена и крайно уморена, а той се беше пуснал по течението тъй като не издържаше всеки ден мрънкане от моя страна. Усетих,че вече не е същия както преди и някак си всеки един от нас се е променил и то доста с годините. След един ужасно тежък и дълъг разговор се разбрахме кой какво очаква от другия и от какво има нужда. Мисля,че вече нещата са наред. Но определено след появата на децата всичко се променя коренно. Приоритетите стават други и забравяме за собствените си нужди. Става така,че ставаме роби на собствените си деца.

И аз мисля,че любовта има нужда от постоянно подхранване и грижи. Оставим ли всичко на самотек, нещата са загубени.

От 19год.сме заедно,а с брак 13.Ученическа любов сме си.Не сме имали критични моменти.Смея да твърдя,че все още изпитваме същите чувства,та дори и по-силни.Синът ни 12г.тийн само ни се подсмихва и закача,като постоянно повтаря"Хайде пак Цуни-Гуни",а баща му отговаря:-Ще видиш и ти като си хванеш гадже,тогава ще те питам!ММ е все така внимателен и дава страхотен пример на детето с подаръци и цветя без повод,просто така,а аз съм романтичка до мозъка на костите.Абе ОБИЧАМ ГО,той е моята допълваща половинка.Любовта съществува,но не всеки я изживява с човека към когото я изпитва.Защото успехът е да получаваме това което искаме,а щастието е да искаме това,което получаваме.Имам чувството,че дори сърцата ни бият в един ритъм,толкова сме се напаснали,че си четем мислите.А и в този свят пълен с кратки мигове,един човек стига и ми се иска да е завинаги-докато смъртта ни раздели.Вярвам в това.

Третата година. Беше един малък кошмар. Карахме се за най-малкото нещо и мама свеки много обичаше да се намесва и да нарежда какво да става. Преодоляхме този период. Не допуснахме друг да се намесва в отношенията ни. След една кавга мълчахме, мълчахме и после седнахме, поговорихме като зрели хора..... до ден днешен и нямаме проблеми. 

Седмата

Третата . Наблюденията са ми , че всички семейства изтрещяват, когато имат малки деца.
Около мен при всички наши приятелски семейства  положението беше нажежено до червено
и най малка искра предизвикваше взрив . Скандали , тръгвания , връщания ...
И винаги бащата си е искал своя живот като ерген и му е тежало , че детето, децата са болни, че
съпругата е изнервена, измъчена . Лигльовци искащи и мислещи си че живота е вечен купон и мацка чакаща ги със жартиери . После си очовечават , но минават години ..и тогава чак разбират че тази изтормозена женица му е родила негова кръв и почват да я ценят . После нещата се обръщат и изтормозената женица се превръща в нахакана мацка , която той ревнува и се поглежда в огледалото и вижда че не може да стъпи на съпругата си на малкия и пръст .

Животът на двойките не свършва в родилната зала. Изтормозената женица няма шанс да се превърне в друго, освен необратимо комплексирана измъчена женица, която гони образа на мръсница, за да го начука на целия мъжки свят, че и женски.

Зависи колко изтормозена е била.

Напротив . Именно изтормозената жена , на която  никой не и подал ръка
се превръща в човек който после цени всеки миг на спокойствие и си подрежда живота.
Комлексираните жени са тези които не са свършили и едно нещо добро и не знаят цената която се плаща за да се изградиш като човек . Ако не си минал през трудности сам няма как да знаеш , пък и да обиждаш изтормозените.Всичко се заплаща и връща в този живот .