Критичната година във вашата връзка...

  • 16 482
  • 181
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 13 184
      Моят мъж се хилеше, когато за първи път отидохме на почивка с детето, казваше" Досега носехме свещи( правехме си импровизирани ромянтични вечери на свещ), сега носим...гърне" hahaha

Подкрепям мненията, че не е чак така необходимо детето да е в центъра на разговорите.
Детето си е дете, има своята нужда от обгрижване, но не може всичко около него да се върти


# 91
  • Мнения: 29 100
Тя сама казва, че е била страхлива и истерична. Но да не задълбаваме в конкретния случай, за да не се засегне.
Исках да кажа, че има и такива жени. Правят се или са неспособни да влязат в ролята си на майки. А мъжът си иска/ търси жена, не още едно дете ,за което да се грижи

# 92
  • Мнения: 5 096
Има една мисъл,която много ми харесва ,споделям я тук,защото мисля,че е пряко свързана с тъй наречените "кризи".
"Това, че някой не те обича както на тебе ти се иска, съвсем не означава, че не те обича с цялото си същество"
Същото важи и за всяка една друга черта в характера на половинката.Ужасно е да се наслагва собствения модел върху другия.Казвам го,но и аз го правя често.Опитвам се да го променя в своя характер и вярвам,че ще успея Simple Smile

# 93
  • Мнения: X
Тя сама казва, че е била страхлива и истерична.
Скрит текст:
Но да не задълбаваме в конкретния случай, за да не се засегне.
Исках да кажа, че има и такива жени. Правят се или са неспособни да влязат в ролята си на майки. А мъжът си иска/ търси жена, не още едно дете ,за което да се грижи
Дори да е така, негова грижа е като мъж, да й вдъхва увереност и усещане, че винаги ще е до нея, когато тя се нуждае от мъжко "рамо" за опора.А не да се измъква като по-голям страхливец от нея, бягайки в супера или където там ходи.....
Да, съгласна съм, че всеки в даден момент може да се нуждае от рамо, включително и мъжа.Но раждането на дете не е периода, в който мъжете трябва да си бият камшика, оставайки жена си да се оправя сама както може.

# 94
  • Мнения: 47 352
Тя сама казва, че е била страхлива и истерична. Но да не задълбаваме в конкретния случай, за да не се засегне.
Исках да кажа, че има и такива жени. Правят се или са неспособни да влязат в ролята си на майки. А мъжът си иска/ търси жена, не още едно дете ,за което да се грижи
И аз бях страхлива, но като нея си гледах детето без да капризнича, че ми е тежко и да бягам навън.
Проблемът е, че всичко е вършила сама, тя си е влязла в ролята на майка, ако и той си беше влязъл в ролята на баща, а не на малкото братче, което се чуди как да се измъкне от задълженията си, нямаше да има никакъв проблем.

Кое те кара да смяташ, че тя не е изпълнявала ролята си на майка? Като чета гледала си е детето. Просто е искала и другият родител да си го гледа. Ако е самотна майка, ще стисне зъби и ще се оправя сама. Но иначе - защо?

# 95
  • Мнения: 1 675
Ах, леле, леле! Ама верно бг-мамма си е бг-мамма. Как по 5 написани изречения някои хора ме видяха в кристалните си топки, хехе, вие сериозно ли се мислите за анализатори или психолози? Благодаря на две-трите момичета, които адекватно се противопоставиха. Не очаквах моя казус да се обсъжда така. Мислех си, че ще съм просто поредната споделила нещо лично. Не знам защо трябва да се срамувам, че в живота ми номер едно е детето ми? Това откога е грях? Обичам си мъжа много и с много търпение се научихме да сме трима, раздавам се за приятелите си, помагам много на родителите си, занимавам се с много благотворителност, обожавам работата си - забележете, работя с деца!, че и за годините си изглеждам прилично, пиша по форуми и имам собствено мнение, но чуйте добре: в живота ми номер едно е детето ми. За някои това е външният вид, кариерата, флирта, брака, парите, религията, кученцето, операциите, ходенетона море, новото гадже. За мен номер едно е детето ми. Моля да не пляскате такива квалификации кой е маниак, кой какво ще прави като отлети детето. Аз съм била номер едно в живота на родителите ми, а сега тя е номер едно за мен. Моля, не ме карайте да се извинявам за това. Особено във форум за майки.

# 96
  • Мнения: 30 802
Не че нещо, но имаш само едно дете, нормално е да е такава перспективата. Не знам дали е грях - особено за някой, който явно поставя детето си преди Господ дори - но не е много здравословно. И за двете страни.

Децата си имат свой свят, възрастните - отделен свят. Ние с мъжа ми пак сме си двама, и двамата заедно гледаме децата - но не сме си преориентирали емоциите и целите. Не съм се старала да го превърна в детишар повече, отколкото му идва отвътре, нито да поставям някакви невероятно високи стандарти за гледане на децата.

За мен е много нездравословно детето да е номер едно и заради него да се пренебрегват други важни неща - накрая от това ще пострада детето.

Но това са просто моите принципи. Отдавна се знае в тоя форум, че съм много против лазерен фокус и издигане на пиедестал на едно Златно Яйце.

За грях...ако прочетеш The Great Divorce на CS Lewis в частта с вманиачените майки, които предпочитат да стоят в ада, но с детето си, пред това да отидат в рая, ще видиш кое е грях и кое не, или поне ще се замислиш.

# 97
  • София
  • Мнения: 16 508
И аз като Сирен - и като майка на три деца - ще кажа, че детето ти е център, защото е само едно. Ами ако са две или три? Смятам, че е много травмиращо за едно дете то да бъде  натоварено с всички очаквания и пълното внимание на родителите, така му се отнема правото на самостоятелност и на собствена личност, т.е. е проява на неуважение към него. А съм била едно дете в семейство и имам и другата перспектива. Имам и перспективата на жена, минала през много опити инвитро (6 несполучливи).

Последна редакция: чт, 16 авг 2018, 15:03 от Sharky*

# 98
  • Мнения: X
Предполагам, че за всяка (или за почти всяка) майка, детето/децата й са номер 1.
Но това не означава да се говори ПЪРВО за децата, или основно за децата.Нито да се оставя всичко останало/всички останали, на заден план.
Отглеждането на принцове/принцеси, не е добра идея.Когато се сблъскат с реалността, повечето доста трудно понасят факта, че останалия свят не се интересува особено от техните желания и интереси и за никой друг не са център на света, освен за мама.
И често се стига до "Шефа ми е гадняр/съседката е идиотка, щото ме тормози/колежката е интригантка, щото не ми играе по свирката....!", изобщо целият свят се оказва против Златното яйце на мама.

# 99
  • Мнения: 4 101
Ах, леле, леле! Ама верно бг-мамма си е бг-мамма. Как по 5 написани изречения някои хора ме видяха в кристалните си топки, хехе, вие сериозно ли се мислите за анализатори или психолози? Благодаря на две-трите момичета, които адекватно се противопоставиха. Не очаквах моя казус да се обсъжда така. Мислех си, че ще съм просто поредната споделила нещо лично. Не знам защо трябва да се срамувам, че в живота ми номер едно е детето ми? Това откога е грях? Обичам си мъжа много и с много търпение се научихме да сме трима, раздавам се за приятелите си, помагам много на родителите си, занимавам се с много благотворителност, обожавам работата си - забележете, работя с деца!, че и за годините си изглеждам прилично, пиша по форуми и имам собствено мнение, но чуйте добре: в живота ми номер едно е детето ми. За някои това е външният вид, кариерата, флирта, брака, парите, религията, кученцето, операциите, ходенетона море, новото гадже. За мен номер едно е детето ми. Моля да не пляскате такива квалификации кой е маниак, кой какво ще прави като отлети детето. Аз съм била номер едно в живота на родителите ми, а сега тя е номер едно за мен. Моля, не ме карайте да се извинявам за това. Особено във форум за майки.
Но след време ще трябва да го пуснеш да следва своя път, както и теб са пуснали. Затова сега се справяш успешно. Може би това се опитват да ти кажат другите.

# 100
  • BG
  • Мнения: 901
А аз пък имах пред очите си друг пример-свеки цял живот е пренебрегвала децата си за сметка на свекъра. Постоянно били пращани по баби.Така че и тази крайност не е добра. Защото после пък мъжът свидетел на такова отношение почва да ревнува, че не е на пиедестал и става страшно.  Нашата беше 6-та година от връзката и 4-та от брака.

# 101
  • София
  • Мнения: 16 508
А аз пък имах пред очите си друг пример-свеки цял живот е пренебрегвала децата си за сметка на свекъра. Постоянно били пращани по баби.Така че и тази крайност не е добра. Защото после пък мъжът свидетел на такова отношение почва да ревнува, че не е на пиедестал и става страшно.  Нашата беше 6-та година от връзката и 4-та от брака.
Колко интересна патриархална перспектива: значи свекървата е пренебрегвала децата си, а свекърът не си е пренебрегвал децата?

# 102
  • Мнения: 47 352
И аз като Сирен - и като майка на три деца - ще кажа, че детето ти е център, защото е само едно. Ами ако са две или три?
И аз съм с едно, но не е вярно. Също съм и едно дете, пак не съм била център на майка ми. Жени, с дете-център не познавам много, но от тези, които знам, всички са с повече от едно дете, центърът е по-малкото (най-малкото, ако са повече от 2).

# 103
  • Мнения: 30 802
Аз съм виждала няколко жени с дете-център, ами страшничко е, да ви кажа.

# 104
  • София
  • Мнения: 16 508
НСЧ, най-малкото дете обикновено получава повече грижи, но не и повече внимание и не е център на съществуването и единствена и първа тема за разговор между родителите.

Ако половинката ми ограничава общуването между нас само до детето, бих се почувствал/а силно ощетен/а откъм емоционално и интелектувално общуване (намирам го за откровено свеждане  до донор и/или сексуален обект, за сметка на субекта/човека, който се нуждае от общуване, от елементарно внимание и изслушване).

Общи условия

Активация на акаунт