Напротив, точно обективни сме, защото се "поставяме в обувките" на съпруга, на когото не се разрешава да има други теми за разговор освен детето.
- Публикувана: 14 авг. 2018, 14:44 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2018, 10:21 ч.
Критичната година във вашата връзка...
Ако той си гледаше детето, тя щеше да има време и за други неща, съответно да говори за тях.
Напротив, точно обективни сме, защото се "поставяме в обувките" на съпруга, на когото не се разрешава да има други теми за разговор освен детето.
За съжаление, не сте прочели коментирания пост, а Мари го е изтрила вече. Но аз си спомням много ясно, че тя каза, че съпругът ѝ не е пожелал дори да носи бебето, защото тежало и намирал отмора в супера на тишина.
В нейния пост нямаше подобни референции (към негледане), а не съм ѝ чела старите публикации, за да преценя.
Добре че и тя не е била толкова "добър" родител като него, а си е седнала на задника и го е отгледала сама.
Ами зависи от светогледа. Една жена може да се изкриви, да се пише мъченица, неподкрепена - а може и да си каже да, досадните задачи по бебето са мои, дай да ги оптимизирам и изпълня, без да мрънкам, а после ще разпускаме.
Не знаех, че си е изтрила поста, тогава да приключваме обсъждането.
Ще ви кажа,че сигурно всички ние грешим....Запознати сме с твърде малко неща(не че ме интересуват) от живота на тази жена,че да правим изводи.
Грешката и беше,че се изрази малко пресилено,не си подбра думите и стана"сензация".
Да,самото изречение:"той ми говори за мен ,за нас,а аз му се сърдя и му казвам-ще говориш първо за детето"(точно така беше написала) е наистина налудничаво,но то не определя жената като цялостен характер.Най-вероятно го е написала просто така,без много да му мисли,малко необмислено,малко недооформено и се получи ....странно
Грешката и беше,че се изрази малко пресилено,не си подбра думите и стана"сензация".
Да,самото изречение:"той ми говори за мен ,за нас,а аз му се сърдя и му казвам-ще говориш първо за детето"(точно така беше написала) е наистина налудничаво,но то не определя жената като цялостен характер.Най-вероятно го е написала просто така,без много да му мисли,малко необмислено,малко недооформено и се получи ....странно
Ще ви кажа,че сигурно всички ние грешим....Запознати сме с твърде малко неща(не че ме интересуват) от живота на тази жена,че да правим изводи.
Грешката и беше,че се изрази малко пресилено,не си подбра думите и стана"сензация".
Да,самото изречение:"той ми говори за мен ,за нас,а аз му се сърдя и му казвам-ще говориш първо за детето"(точно така беше написала) е наистина налудничаво,но то не определя жената като цялостен характер.Най-вероятно го е написала просто така,без много да му мисли,малко необмислено,малко недооформено и се получи ....странно
Грешката и беше,че се изрази малко пресилено,не си подбра думите и стана"сензация".
Да,самото изречение:"той ми говори за мен ,за нас,а аз му се сърдя и му казвам-ще говориш първо за детето"(точно така беше написала) е наистина налудничаво,но то не определя жената като цялостен характер.Най-вероятно го е написала просто така,без много да му мисли,малко необмислено,малко недооформено и се получи ....странно
Ама както и да е, животът си е неин, детето също.Има правото да го гледа както прецени.Щом и нея, и мъжа й ги устройва, проблем няма.
Ами зависи от светогледа. Една жена може да се изкриви, да се пише мъченица, неподкрепена - а може и да си каже да, досадните задачи по бебето са мои, дай да ги оптимизирам и изпълня, без да мрънкам, а после ще разпускаме.
Аз мисля, че голям процент от здравомислещите, социално активни, търсещи полезна информация жени, по време на бременността искат/плануват/надяват се да се справят максимално добре с промяната, която настъпва с появата на бебето. Представят си ежедневието без излишни драми, без депресии, без скандали с половинката, без чувство на неудовлетвореност и изтормозеност... Обаче реалността за повечето майки е съвсем различна. Тревогите започват от първата секунда на раждането - ще засуче ли, защо плаче толкова много, тревожно ли е повръщането, от къде се появи тази хрема и още един куп въпроси, които тормозят и без това стресираната майка. Като прибавим следродилната депресия, борбата с качените килограми, недоспиването, домакинските задължения, нежеланието/невъзможността за секс, здравословните последствия от раждането.... и направо е чудо, че запазваме разсъдъка си - и ние, и ужасно-гадния-неразбиращ-егоист-мамино-синче, пардон - баща, който каквото и да прави все е виновен
Мисълта ми е, че всички искаме да сме организирани и умело да се справяме с всички нови задачи в ежедневието ни, без да истерясваме, но практиката показва, че в повечето случаи не се получава. И не от нежелание.
Разбира се има жени, самотни родители, които се мобилизират и се справят сами в всичко, но не съм сигурна с цената на какво.
Явно сте се изказали всички вече, щом темата е забила в конкретика. 
Айде и моите 5 ст. ....
Няма критични години - има първоначално несходство в характери, мирогледи и ценности, което на 2, 3, 5, 7 година си проличава.
След 30 г. заедно мога да кажа, че се обичаме все повече и повече... И не, не е свикване, не е удобство, не е уважение или просто обич. Любов, в най-чист вид! Минали сме през мноооого! Надявам се и много да ни остава. Гледаме някак си да "избутаме" битовизми, роднини, работа и т.н с най-малко енергия и.... да остане повече за нас си.
Дъщеря ми се омъжва другата седмица - надявам се да е намерила "своето" похлупаче... Само любов им пожелавам - когато я има всичко останало е много по-лесно!
Айде и моите 5 ст. ....
Няма критични години - има първоначално несходство в характери, мирогледи и ценности, което на 2, 3, 5, 7 година си проличава.
След 30 г. заедно мога да кажа, че се обичаме все повече и повече... И не, не е свикване, не е удобство, не е уважение или просто обич. Любов, в най-чист вид! Минали сме през мноооого! Надявам се и много да ни остава. Гледаме някак си да "избутаме" битовизми, роднини, работа и т.н с най-малко енергия и.... да остане повече за нас си.
Дъщеря ми се омъжва другата седмица - надявам се да е намерила "своето" похлупаче... Само любов им пожелавам - когато я има всичко останало е много по-лесно!
Зайче, да им върви по вода на младоженците.
Марги, възхищавам се на дъщеря ми и съпруга ѝ (бебчето им е на 11 м): зетят помага за всичко, а нощно време той става и сменя памперсите на бебето и ѝ го подава да го кърми. Те са наистина на отбор. И как за тази първа една година никой от двамата не измърмори, не се оплака...напротив, наслаждават се на времето с бебето.
Марги, възхищавам се на дъщеря ми и съпруга ѝ (бебчето им е на 11 м): зетят помага за всичко, а нощно време той става и сменя памперсите на бебето и ѝ го подава да го кърми. Те са наистина на отбор. И как за тази първа една година никой от двамата не измърмори, не се оплака...напротив, наслаждават се на времето с бебето.
зетят помага за всичко, а нощно време той става и сменя памперсите на бебето и ѝ го подава да го кърми. Те са наистина на отбор. И как за тази първа една година никой от двамата не измърмори, не се оплака...напротив, наслаждават се на времето с бебето.
Ей сега ще те изядат. Аз веднъж споделих, че мъжът ми правеше така с първото дете, а сега и с второто, и излезна, че съм убила всичко мъжко в него
А иначе по темага, ние сме заедно от 8 години, с брак от 5, и нещата стават все по-хубави. Дано и напред да е така. С предна връзка имах критични моменти кажи речи през седмица... Но в момента съм си намерила половинката и между нас никога не е имало обтегнато напрежение. Много леко се живее така.