- Публикувана: 7 юни 2006, 11:53 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2006, 15:34 ч.
Да поговорим за живота извън града
Много сериозно се замислям по въпроса. Аз съм от София, като дете съм живяла на 5-те кьошета, сега живея в Белите брези. Уж се води добър квартал, а миналата година една прекрасна сутрин под прозореца ми имаше барети и половината ми комшии лежаха по очи на асфалта. Изобщо не си представям да гледам деца в такъв квартал (мога да си представя по другите какво е). Лошото е, че вилата ни е чак в Троянския балкан... А цените на парцелите и къщите в по-приличните квартали около София все още остават необосновано високи 
А ми се иска къща с двор (може би, защото не съм имала баба и дядо на село и като дете си прекарвах летата в градинката на баня Мадара ми е останало едно такова непреживяно усещане)
А ми се иска къща с двор (може би, защото не съм имала баба и дядо на село и като дете си прекарвах летата в градинката на баня Мадара ми е останало едно такова непреживяно усещане)
Явно аз не съм се изразила правилно.
Децата ще посещават детска градина и училище в града.Денем ще ползват апартамента в града. Вечер всички заедно на село. Пътя е евентуално 15 мин.
Ние работим в града. Нямам намерение да ползвам селскя хоремаг, а магазините на града.
А кво му е на ходенето по кръчми? Качиш се на колата и си при приятелите?Нас ни кефи да шофираме.
Децата ще посещават детска градина и училище в града.Денем ще ползват апартамента в града. Вечер всички заедно на село. Пътя е евентуално 15 мин.
Ние работим в града. Нямам намерение да ползвам селскя хоремаг, а магазините на града.
А кво му е на ходенето по кръчми? Качиш се на колата и си при приятелите?Нас ни кефи да шофираме.
Аз те разбирам за какво говориш, но въпреки това за децата, ако са малки, ще си е проблем живеенето извън града.
Живяла съм така, хем селото се водеше почти като квартал на града и пътят с автобус беше трийсетина минути.
Всички предимства на къщата на мен като тийнейджър ми бяха безразлични на фона на това, че всичките ми приятели са в центъра на града и когато трябва да изляза и особено да се прибера, си ставаше голям проблем- селски автобуси, под час, кога дошли, кога не дошли, това съпътствано със строги родители, които искат да съм си рано вкъщи... Прибирах се у дома, когато приятелите ми излизаха
За да отидеш да живееш на село ,трябва да си подготвена да посрещаш всички нужди на децата, защото на тях им се отразява най-зле. Ако можеш да го направиш- чудесно:) Иначе за зрелите хора това е оптималния вариант според мен- работиш в града и се прибираш на село на спокойствие да спиш.
Децата ще тръгнат по дискотеки след 8-10 години.До тогава много неща ще се променят.Тогава ще могат да решат дали да са на село и всеки да си има стая и ... или да са тук в панелката и да са заедно в една стая!
По - сложен е баткото,щото той ще трябва да ходи да взема мадамите. Момата е ясна - нея ще я вземат
Но както казах до тогава много неща ще се променят. Неща които не могат да се предвидят. Има голям недостиг на жилищна площ в града и той започва да се разширява. Не се знае до 10 години до къде ще е. А винаги мога да се върна в панелката. Тя остава!!
Темата е много интересна по-принцип съм отговорила с ДА, но и тези които са отговорили с Не имат сериозни аргументи, особено някой.
Имам възможност да живея в къща на 26 км. от София всеки петък събота и неделя сме там, но ....... винаги ще има недоволни няма идеална ситуация.. все още се чудим...
Нека тези дето пишат да не бъркат Симеоново, Драгалевци, Бояна, Бистрица и т.н. квартали които са си направо в София това не се брои, то си е съвсем близко , а всъщност пък не е в града...може би това е идеалната ситуация....ама много скъпо там...а и места вече почти няма...
Имам възможност да живея в къща на 26 км. от София всеки петък събота и неделя сме там, но ....... винаги ще има недоволни няма идеална ситуация.. все още се чудим...
Нека тези дето пишат да не бъркат Симеоново, Драгалевци, Бояна, Бистрица и т.н. квартали които са си направо в София това не се брои, то си е съвсем близко , а всъщност пък не е в града...може би това е идеалната ситуация....ама много скъпо там...а и места вече почти няма...
КЪЩААА 
Преди да се омъжа живеех в града и хич не ми се ходеше на село.Ама веднъж като отидох там и никога вече не бих се върнала в мръсния, шумен град.Тук няма хлебарки, чисто е и понякога изпадаш в безвремие направо.А съм на точно толкова километри от центъра на града, колкото и когато живеех в апартамент.
Преди да се омъжа живеех в града и хич не ми се ходеше на село.Ама веднъж като отидох там и никога вече не бих се върнала в мръсния, шумен град.Тук няма хлебарки, чисто е и понякога изпадаш в безвремие направо.А съм на точно толкова километри от центъра на града, колкото и когато живеех в апартамент.
)
В момента с мъжа ми точно това обмисляме. В селата покрай Монтана можеш да си купиш прекрасна къща за най-много 5 хиляди. В момента живеем на квартира в БОКСОНИЕРА с наем 80 лева. Тъй, че дали ще плащам 80 наем или 150 заем е що годе все тая. Пък и ще живеем в къща с двор, някой ден ако имаме възможност и басейн ще изкопаем...еееех мечти! А пък и селото за което мислим е на 8 километра.
Е, в къща сме! На 20 км. от града (Пловдив)!
Имаме голям зелен двор, две коли, куче
, цветя по балконите...абе идилия...
Децата ми могат да карат колело на улицата, без да трябва да поглеждам с притеснение...
Обаче...
Наесен, голямата е първокласник...Ще учи в големия град! Категорично. Тук освен спокойствие - и шепа приятели - друго....нищо!
За мен (нас), няма проблем, тя обаче ще издържи ли?
Имаме голям зелен двор, две коли, куче
, цветя по балконите...абе идилия...Децата ми могат да карат колело на улицата, без да трябва да поглеждам с притеснение...
Обаче...
Наесен, голямата е първокласник...Ще учи в големия град! Категорично. Тук освен спокойствие - и шепа приятели - друго....нищо!
За мен (нас), няма проблем, тя обаче ще издържи ли?
Да,но не сега,а може би след 20тина години...Тъй като родителите ми предпочетоха този вариант и тъй или иначе къщата вече я има,мога да преценя плюсовете и минусите.Наистина,тихо е, чисто е,природа- разкошна,за малки деца-безопасно да играят навън...но пък няма млади хора,повечето къщи са празни и няма с кой да размениш два лафа през зимата,няма училище,аптека,свестен магазин и за всяко нещо се слиза до Пловдив.Идеално е за събота и неделя и ваканциите,но за постоянно... 
още ни е рано
още ни е рано
Да,бих живяла и съм го правила-родителите ми имат къща в село на 13 км от града,миналата година цялата почти изкарахме там-пътувахме,сутрин на работа и на градина,след това през апарт-та да се изчакаме и отново там-еми просто върха,но...като се роди бебчо нямаше как.За сега сме в града,но смятаме до края на годината да си купим собствена къщурка и да се местим-просто така ни харесва-дворче,градинка,цветя,а и сме гледали животинки и зеленчуци,което е супер-защото е много по-сладко да го ядеш като знаеш,че е плод на ръчичките ти.
Явно ще има такива дето ще ме помислят за луда ,но това ни харесва,а и на сина ни също-играе на воля без притеснения
Явно ще има такива дето ще ме помислят за луда ,но това ни харесва,а и на сина ни също-играе на воля без притеснения
какво ти трябва пове4е. Палиш колата и отиваш в лудницата. Много искам,но немога да изляза на глава с мъжа ми 
Родителите ми се изнесоха да живеят на 15 км от Пловдив в къщата, строена за вила, в неголямо село. В самото начало на селото - т.е. не е заобиколена от хора. Разкош. Тишина, чист въздух, спокойствие...
В началото ми беше много странно и непривично да спя далече от града (бях по-малка и вървях комплект към тях). С времето го оцених.
Постепенно заселиха другите къщи на улицата с познати бежанци от града
Като отделна част от селото стана, заселена с пловдивчани. Сутрин всички ходят на работа с коли - за 15 минути са в града... да се стигне до центъра от някои крайни квартали често взима повече, особено в пиковите часове.
Да, бих живяла там.
В началото ми беше много странно и непривично да спя далече от града (бях по-малка и вървях комплект към тях). С времето го оцених.
Постепенно заселиха другите къщи на улицата с познати бежанци от града
Като отделна част от селото стана, заселена с пловдивчани. Сутрин всички ходят на работа с коли - за 15 минути са в града... да се стигне до центъра от някои крайни квартали често взима повече, особено в пиковите часове.Да, бих живяла там.
