Да поговорим за живота извън града

Какво да Ви кажа момичета? В момента живеем на квартира в "големия" град - Пловдив, в една панелна гарсониерка и трябва да Ви кажа, че просто до смърт ми е омръзнала, включая и лудницата в града. Не можем да се обърнем с мъжа и детето, камо ли второ да имаме - къде, на тавана ли да го слагаме? Да не говорим, че не смея да отворя някой шкаф да не ми се изръси съдържанието му върху главата ми - от багаж не мога да дишам вече! Мизерия! Единственото ми успокоение е, че в момента дострояваме страхотна /поне за мен/ къща на пет километра от Пловдив, на село, което като цяло си е направо квартал на града - пълни удобства и т.н. Транспорт - редовен - било градски, било извънградски, било влак или друго ако щеш, но ние сме си с автомобил - така че....... И двамата със съпруга ми работим и ще продължим да работим в града и ще си пътуваме живот и здраве за в бъдеще, детето ще ходи на градина и училище /живот и здраве/ в града и така..... И дума не може да става за сравнение с панелката и бъдещият ни дом, който ще бъде с всякякви удобства - спалня, две детски, баня, тоалетна, дрешник, готварна, хол-всекидневна, гараж, складово помещение, котелно, двор като слънце с барбекю и т.н. - много важно, че сме "на село" а не в града! А и тенденцията е за в бъдеще повече от хората да бягат в покрайнините на града, което включва и селата около него. "Свобода и демокрация" - както казва един приятел, като искаме ще си ходим в града по развлечения - имаме кола, не е проблем. А и наскоро си купихме и малък апартамент в града, но него ще го ползваме за наем - от някъде трябва да се избиват вноските по кредита все пак. И в момента имаме - и апартамент в града и къща на село, но без да се замисля - отиваме да живеем на село!!!
Правилен избор бихте направили!/поне според мен/.

Пак съм аз - и между другото съм си правила експеримент за колко време бих се предвижила от къщата до центъра на града и в другия случай - от панелката до центъра на града. С изненада установих, че стигам по едно и също време до крайната точка, независимо от къщата или от панелката съм тръгнала. Дори имаше случаи в които от къщата на село съм стигала по-бързо до центъра отколкото от панелката в града до центъра! А и супер маркети и хипер маркети - пълно, и на едно и също разстояние от селото и панелката. Въпрос на вкус!

Челси, всичко за което говориш е постижимо...при мен. И доставката на храна (вярно по-скъпо излиза, но е съществуваща опция), отоплението е решено генерално и плащаме на човек да го поддържа, така че не е грижа изобщо...Същият е и градинар през лятото...
Ние просто си вървим боси по тревата...

'Elena и аз "узрях" постепенно.
Идвайки от София в малкия град, дълго време държах куфарите си събрани и готови за път - обратно...

В момента си мисля обаче, че...на живеещите в големия град са им нужни много повече усилия и търпение, ежедневно да преборват купчина незгоди...

А ние какво...няколко километра повече...няколко минутки повече (много може да се коментира)...и тишина, зелено, спокойствие...зад оградите можеш да скриеш всичко, даже и себе си...

Фъстък , пожелавам ви не само да построите къщата, но и да създадете истински дом.

Vili.P, ще стане. От 14 до 19 така ходех на училище. Живее се. Сутрин ме караше баща ми, следобед се прибирах с него или с майка. Особено ако има роднинска къща за прекарване на 1-2-3 часа следобяд след училище (предполагам, че още не посещава кафенета на крехка 7-годишна възраст, където да пилее следобеди), ще е идеално.

Бу, точно така смятам да си прекарва времето Дени - сутрин с мен, след училище у леля си, а в 16ч - у нас отново с мен.
Нищо не може да замени удоволсдтвието от размотоването с велосипеди по улиците на града. Нали си представяте в Пловдив как бихме се понесли аз, 6 годишната Дени и 3годишната Василена с велосипеда си с помощни колелета. Идилия...

Искам да живея точно така - извън големия град, далече от шума, мръсотията и т.н.;
все си мисля, че един ден ще ми се отдаде това удоволствие

Въпреки, че живея в град като село  , си мечтая да отида в някое малко китно селлце, в прекрасна къща с още по-прекрасен двор... Но... след като децата "отхвръкнат"... Детска градина, училище, уроци, спортуване, приятели, разходки с приятели... трудничко ми се вижда (от гледна точка на децата) ако живеем на 20км от града.
А що се отнася до отоплението през зимата - локално парно, климатици, добра изолация... за всяко нещо си има решение
Поздрави

Предпочитам да съм в някое малко спокойно селце на около 20-ина километра от центъра на голям град.. това е идеалното за мен!

Живея в центъра. От известно време съм толкова изнервена, че и най-малкият шум ме дразни, а за трамваите, които чувам и през ПВЦ-то да не говорим. Преди година на мъжа ми му бяха предложили апартамент в нов комплекс с басейн  и т.н. около Лозенец, или нещо подобно, мястото е тихо и пак е близо до града, но извън кварталите (така и не отидох да го видя, а той толкова ме моли). Искаше да си го купим за отдих както се казва, да ходим там уикенда да си почиваме. Причината да откажа е, че и давамата не сме шофьори; после си представих как ще местя вещи и как когато нещо ми потрябва то ще бъде там, пък ей такива неща. Много глупаво постъпих, сега колко се ядосвам.

С голямо удоволствие бих си купила малка спретната къщурка,с голям мерак ще си я обзавеждам,ще си ровя из градинката  и ще  и  и така 

Ако нямах деца - бих. Но с деца ми се струва много трудно като тръгнат на у-ще. Голям ангажимент си е да ги водиш до града всеки ден и после да ги взимаш. Иначе много ми се иска да съм си в къща някъде край Варна ако си бях там.