- Публикувана: 7 юни 2006, 11:53 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2006, 15:34 ч.
Да поговорим за живота извън града
Живяла съм извън града /на 10км/, сега живея в града... Има си своите предимства и недостатъци. На село е много по-спокойно и безопасно. Нищо в града не може да се сравни с дворчето, градинката, домашните любимци... Единственият и то не малък проблем е транспорта. Ако имаш собствена кола, живота на село, близо до голям град е песен. Но ако е необходимо да се съобразяваш с разписание на автобуси е много стресиращо и уморително...
Аз не бих заменила живота в града,вярно е че има и плюсове и минуси.
Мисля че всеки го приема по различен начин,от там където си живял цял живот трудно можеш да се отделиш.Бих могла да издържа известно време извън града,да си почина и да се откъсна за малко от шума и забързаното ежедневие,но не и за постоянно.
Мисля че всеки го приема по различен начин,от там където си живял цял живот трудно можеш да се отделиш.Бих могла да издържа известно време извън града,да си почина и да се откъсна за малко от шума и забързаното ежедневие,но не и за постоянно.
Имам я, даже не е на 20, а на 15 км от сегашното ми жилище, ни повече, ни по-малко. Сърце не ми даде да я продам, дори когато ми беше опротивяла след 5 кошмарни години там. А бяха кошмарни, защото си е вила, а не къща, пригодена за нормален живот. Хората са казали - домът трябва да ти е удобен като стара ръкавица, а не да ти създава проблеми. Е, минаха още 5 години и нещата ми изглеждат по друг начин. Решили сме със сестра ми да започваме грандиозен ремонт (то по-скоро почти нов строеж 
ще бъде, ама така е думата) - искаме все пак да има едно място, където можем да избягаме един ден, още повече, че нейното работно място е доста по-близо до там, отколкото до апартамента й 
. Дано да не ни мине котка път и да се вместим в планираните средства, които за да изплатим, за жалост ще трябва поне първите няколко години да дадем къщата под наем. Но така или иначе, за моя работен режим идва далече, въпреки че обичам да шофирам, и друг път съм писала по въпроса.
Тя да, но вие дали ще издържите? Това означава всеки един божи ден, докато тя стане на 18 и на свой ред вземе книжка водене и довеждане от училище, режимът на един от вас трябва да е изцяло съобразен с нейния. От съображения за сигурност не бих я пуснала сама да по транспорта, дори и като попорасне.
ще бъде, ама така е думата) - искаме все пак да има едно място, където можем да избягаме един ден, още повече, че нейното работно място е доста по-близо до там, отколкото до апартамента й . Дано да не ни мине котка път и да се вместим в планираните средства, които за да изплатим, за жалост ще трябва поне първите няколко години да дадем къщата под наем. Но така или иначе, за моя работен режим идва далече, въпреки че обичам да шофирам, и друг път съм писала по въпроса.Е, в къща сме! На 20 км. от града (Пловдив)!
Имаме голям зелен двор, две коли, куче
, цветя по балконите...абе идилия...
Децата ми могат да карат колело на улицата, без да трябва да поглеждам с притеснение...
Обаче...
Наесен, голямата е първокласник...Ще учи в големия град! Категорично. Тук освен спокойствие - и шепа приятели - друго....нищо!
За мен (нас), няма проблем, тя обаче ще издържи ли?
Имаме голям зелен двор, две коли, куче
, цветя по балконите...абе идилия...Децата ми могат да карат колело на улицата, без да трябва да поглеждам с притеснение...
Обаче...
Наесен, голямата е първокласник...Ще учи в големия град! Категорично. Тук освен спокойствие - и шепа приятели - друго....нищо!
За мен (нас), няма проблем, тя обаче ще издържи ли?
Ох това напоследък ми е станало мечта 
! Една малка къщурка с дворче и много зеленина. Тишина, спокойствие, добри съседи да си пием ракийката..... 
Но както и да го обмисляме – в близост до София няма населено място – хем спокойно хем да има елементарни инфраструктурни условия. Да не говорим, че пътя е в трагично състояние.
Еееех докато стигнем до стандарта на Запад (най-луксозните квартали да са благоустроени и максимално отдалечени от града) май ще одъртеем. Дано поне децата ни го видят
.
Иначе засега се спряхме вариант тип виличка – да ходим поне в свободните дни някаде далеч от гадната мръсна София.
пс.навремето само като чуех за къща и
винаги съм живяла в големи градове и живота на село хич не ми допадаше
! Една малка къщурка с дворче и много зеленина. Тишина, спокойствие, добри съседи да си пием ракийката..... Но както и да го обмисляме – в близост до София няма населено място – хем спокойно хем да има елементарни инфраструктурни условия. Да не говорим, че пътя е в трагично състояние.Еееех докато стигнем до стандарта на Запад (най-луксозните квартали да са благоустроени и максимално отдалечени от града) май ще одъртеем. Дано поне децата ни го видят
.Иначе засега се спряхме вариант тип виличка – да ходим поне в свободните дни някаде далеч от гадната мръсна София.
пс.навремето само като чуех за къща и
винаги съм живяла в големи градове и живота на село хич не ми допадаше
Сигурно ще се повторя но,Живеем в Бистрица и в момента довършваме строежа на наша собствена къща.Не бих слязла да живея в София.Когато дъщеря ми тръгна на градина в Симеоново си смених работата и сега съм на нейно разположение така ще бъде и с у-щето водиш- прибираш (мисля да учи в Софето).Може би ако нямах кола щях да се чувствам като затворник.
С удоволствие бих живяла на село в къща(е все пак близо до големия град) , но за сега е само мечта !
аз също! 
Не, в никакъв случай 
Не обичам природата (мъжът ми също), нямам нужда да напускам града, за да си почина, а и държа на 3 минути от дома ми да има денонощна аптека, денонощен супермаркет, ресторант (с услуга "доставка по домовете"
) и други такива удобства. Държа също през зимата да ми е топло, а къща се отоплява много трудно.
Само ми се ще да не беше толкова шумно в града, но няма пълно щастие
Не обичам природата (мъжът ми също), нямам нужда да напускам града, за да си почина, а и държа на 3 минути от дома ми да има денонощна аптека, денонощен супермаркет, ресторант (с услуга "доставка по домовете"
) и други такива удобства. Държа също през зимата да ми е топло, а къща се отоплява много трудно.Само ми се ще да не беше толкова шумно в града, но няма пълно щастие
Преди 1 година щях да съм против.
Родена съм и прекарала 32 години в центъра на София, всичко е достъпно пеша там за мен ,
всичко което ме интересува, се случва в центъра. Дори не съм ходила в Надежда ( никога не съм имала път натам). Тоест, аз съм едно много градско и обичащо страса и задръстванията същество. Не съм познавала друго.
Да, обаче точно на мен ще се случи в Италия да живея в 30-40 км отдалеченост от големия град. Ха! живея в квартал, който е обособен, т.е има си супер, кафенета и тн, само къщи и градини с цветя, тревичка, люллки за дечица и басейни
Понятие село не е ,защото няма домашни животни , и никой не извежда на паша кравата сутрин, има даже канализация ( ехеххе) , но все пак тук е зелено, цветно, тихо и спокойно. За да отида за хляб трябва да отида или с колело, или с кола. Пеша ако тръгна по уличките м/у къщите сигурно ще извикат полиция.
Имам градина, в която има само трева, плетен стол на терасата, който винаги съм асоциирала с почивка... И досега трудно се будя без трамваи да го направят.
Имам си всички технологии у дома , нищо , ама нищо не ми липсва!
Щастлива съм. Мисля, за това място все повече като за мой дом. Радвам се на нещата, които виждам, очите ми са пълни със зелееееенооооооооооооо, което не предполагах колко ми е липсвало в София!!!
Когато ми липсва града се качвам на колата, отивам в цивилизацията, в шума.
Или в София, където 'наваксвам'!!!!!
толкоз за моя опит.
Отговорих с ДА на анкетката.
Родена съм и прекарала 32 години в центъра на София, всичко е достъпно пеша там за мен ,
всичко което ме интересува, се случва в центъра. Дори не съм ходила в Надежда ( никога не съм имала път натам). Тоест, аз съм едно много градско и обичащо страса и задръстванията същество. Не съм познавала друго.
Да, обаче точно на мен ще се случи в Италия да живея в 30-40 км отдалеченост от големия град. Ха! живея в квартал, който е обособен, т.е има си супер, кафенета и тн, само къщи и градини с цветя, тревичка, люллки за дечица и басейни
Понятие село не е ,защото няма домашни животни , и никой не извежда на паша кравата сутрин, има даже канализация ( ехеххе) , но все пак тук е зелено, цветно, тихо и спокойно. За да отида за хляб трябва да отида или с колело, или с кола. Пеша ако тръгна по уличките м/у къщите сигурно ще извикат полиция.
Имам градина, в която има само трева, плетен стол на терасата, който винаги съм асоциирала с почивка... И досега трудно се будя без трамваи да го направят.
Имам си всички технологии у дома , нищо , ама нищо не ми липсва!
Щастлива съм. Мисля, за това място все повече като за мой дом. Радвам се на нещата, които виждам, очите ми са пълни със зелееееенооооооооооооо, което не предполагах колко ми е липсвало в София!!!
Когато ми липсва града се качвам на колата, отивам в цивилизацията, в шума.
Или в София, където 'наваксвам'!!!!!
толкоз за моя опит.
Отговорих с ДА на анкетката.