Дразните ли се на "хранителни проповеди" ?

Грешиш.   
Аз проблем имах и бхя тръгнала да го решавам.Но, по грешния начин.
При "проповедника" се оказах с идеята АЗ да го просветлявам....     Ама не стана.
Вместо това, той просветли мен и ми отвори очите.
Преди това бях твърдо убедена, че неговата истина е погрешна, порочна и невярна.
И изобщо не съм му искала проповедите.
Като извод мога да кажа, че всеки "проглежда в точния за него момент".
Т.е., една непоискана проповед би хванала дикиш, ако й е дошъл момента.
Иначе, и да прегракне от проповеди проповедника, ефект няма.

Ще се съглася, че съм сгрешила. Частично Най-малкото заради


И все пак влияе и разположението на звездите

Много деликатно си се изразила.

Всъщност потребителката написа, че сама е търсила проповедите, не си е хапвала баничка с наслада, когато ги е получила.

Освен това има голяма разлика между проповеди срещу цигарите и такива за храненето - вторите засягат външния вид на човека и са много по-обидни.

Всъщност хората се обиждат повече като им кажеш, че са дебели, отколкото ако кажеш, че са слаби и ще се счупят.

Нали за хранителни проповеди си говорим, пак отиде с дни на кой слаб и кой дебел и как изглежда и колко се обижда... Повечето проповеди дето са ми натрисали, въобще не са били свързани с теглото. По-често е бивал някой дето настоятелно обяснява как в никакъв случай не бива да се яде едно и или друго или пък как еди коя си храна е манна небесна и трябва да се яде всеки ден и ще живея 130 години с нея, а освен това и ще мога да повдигна кон. Кой с кротко намилане, кой с изскочили вени по челото и аха да му избие пяна на устата... има ги всякакви. Тия дни имах случай с позната, с някаква хранителна добавка само дето суперчовеци не станали цялата къща от нея, всички трябва да го вземат това, щото е много добро.
Каквото и да ми разправя някой, грозно, невъзпитано и грубо ми е някой да си натрапва мнението на други хора, а такива "проповеди" са си точно натрапване, често по доста агресивен начин. Еми няма как да оценя нечия откровеност по тоя начин, колкото и по принцип да я смятам за добродетел. Браня си личното пространство с нокти и зъби, а хранителните проповеди ги броя за грубо навлизане в него, така че няма как да ги толерирам. Ако е само от нетактичност и човекът не се усеща, по-лесно може да му се покаже че не е приемливо. Проблемът е с тези, на които не им пука че са груби, те са си наумили да ми надуят главата и това е.
Относно "заблудените" - по-скоро заблуждението им е в това че смятат че на мен ми пука какво мислят. Те иначе нямаше да ме занимават с мнението си. То вярно че в спора се ражда истината ама... такива хора не търсят диалог, така че и спор няма.

Да, така е.
Даже някои се гордеят с второто. И редовно го изтъкват. Като че ли са се сподобили с поредно образование с много труд. Минала съм от там и аз, както писа вчера една друга съфорумка.

natka, то някои са като хищници, като решат да си пропагандират полезните храни, понеже имат и икономически интерес. Навремето един колега беше дистрибутор на няма да цитирам сега коя фирма за добавки и храни. Ми луда работа направо! На ставане и сядане само с това ни промиваше ушите.  Да се неначуди човек не само как съм още здрава, ами и как съм жива даже без тези чудеса!

Това никога не съм го споделяла. Не съм виждала истински спор, който да е родила обективната "истина". Най-често всеки си остава с неговата си такава. И с убеждението колко кофти и непросветен е тоя гад, другия. 
Виж, в прилична дискусия без лични нападки и изострени позиции - да. Ама при хубавия нашенски спор си лети перушина...

Че са хормони е ясно. Но и воля е нужна. И желание за промяна.
Защото аз не знаех тези неща за инсулина и кз. Но като ми ги обясниха, попрочетох, стоплих и почнах.
Но има хора знаят тези неща, чели са много и си карат по стария начин.
Това вече е до воля. Но и на такива няма какво да им проповядваш.
Само ако ме питат. Днес една позната ме питаше за нейна приятелка, обясних, пък тя каквото си реши.

Защото е по-срамно да си дебел, отколкото да си дебил.

А представяш ли си да си слаба блондинка?

"Всъщност хората се обиждат повече като им кажеш, че са дебели, отколкото ако кажеш, че са слаби и ще се счупят."
 Точно за това говорех. Че има много по-голяма 'свобода' да се говори за слабостта на човека/особено жените/ , някак минаваш м/у капките. Но малко хора осъзнават ,че борбата с качването и свалянето на килограми е еднакво жестока.

Да си дебел е срамно и хората ти говорят зад гърба "Виж го на какво прилича" , "Докъде се докара тая жена/тоя човек" или "Тц-тц-тц, а какво момиченце бешееее, с ей такова тънко кръстче, а я се виж сега", докато като си слаб най-много някой да каже "От злоба не може да надебелее". На слабите често им завиждат, но не съм чула и видяла да се завижда на някой дебел. Да, наистина е много по-обидно да те нарекат дебел, отколкото слаб.

От камбанарията на 'Кокалиньо' /това е прякорът ми/ , повярвай ми - всеки ден да чуваш колко си кльощав и да слушаш бъзици и коментари- ужасно е, депресиращо е, и по никакъв начин не ти помага с борбата да напълнееш малко.
Аз все пак със строг режим, фитнес, гейнър, и намален прием на храна/правилно четете/ успях за 2 месеца да кача 2 килограма, което за мен си е Еверест.
ПС: тези два килограма само кантара ги вижда, и коментарите едва ли някога ще спрат, но аз съм горда със себе си.

То пък щото е много хубаво да те наричат злобен или проклет, само защото си слаб. Остави, че те наричат, ами някои са убедени, че си такъв. Ей така, само заради слаботата ти. Или да те гледат все едно си на прага на смъртта 😏

Това обикновено са дебели хора. Оная, за която ви писах по-горе, че припадаше от дебелината си, много обичаше да пита ние останалите кога ще качим някой друг килограм, че покрай нас приличала на майка ни, а ние сме били дечица.