Нямам желание

Аз не прочетох някъде в драматичните разкази, някой да е насилвал мъченицата пандорина. Мъжа и е искал секс, тя е разтваряла крака с отегчена физиономия, защото баща и биел майка и ... ?! ...?!...?!...

Ако тя беше искала секс, а той се е дърпал, защото баща му биел майка му, пак той щеше да е виновния - че е импотентен, че има любовница, че е пе****ст и че не я оценява и желае.

Явно само ти не разбра, че точно за авторката на темата говорим всички.
За теб може да няма причина, аз и други виждаме такава. Ти изобщо не разбираш причината, щом продължаваш да твърдиш, че има някой прецакан.
И един въпрос, къде съм насадила квалификации? Кое според теб не съм разбрала и смяташ за празни приказки? Добре де, два станаха.

Тя е написала още в първият пост. Раждането на детето й. Да, знам че някои след раждане само за секс сте си мислили, но при други не е така. На някои им трябва повече време за пренастройка на хормоните, някои са по - изтощени, преуморени и т.н. Всъщност това е напълно естествено колкото и някои да го отричат.

Авторката няма проблем. Тя е залъгвала и ползвала мъжа си само докато я забремени. Заветната цел на доста жени- да "вържат" някой с бебе, а после него кучета го яли. Ние сме важни, щото можем да раждаме и си мислим че гениталните ни органи са златни. Като не им отърва да търсят друга. И те си намират де.

Много генерални заключения правиш за човек, който е запознат с нещата от два реда , написани във форум. По какво съдиш , че съм го използвала и съм го вързала. Нито е богат, нито е имотен, нито пък е някой левент, ако това намекваш. Това, че съм в някакъв период , в който не ми идва от вътре да правя любов с него, не означава, че не го обичам и уважавам. Понеже много неща се изписаха, ще каза само, че той отношението не си е променял след раждането. Грижи се за мен и ми помага , когато може. Да, не му е приятно, че парирам опитите му да сме интимни, но не ми поставя ултиматоми( както някой от вас решихте) и цупенето си е просто цупене. Няма скандали, тръшкане на врати и счупени чинии. Той е зрял мъж и колкото и да е “на зор” , никога няма да настоява , щом аз не искам.  Смятам, че липсата на желание( при положение, че винаги съм имала такова преди раждането) си е проблем. Авторката нямала проблем- рече и отсече. Ти може да не го виждаш, но щом съм потърсила мнението на други жени и съм поискала съвет, значи така го чувствам. И не съм питала за причините , а дали и на други им се е случвало и колко време е продължил този период.

При някои се е случило, при други не. При тези, които са загубили желание за секс след раждането причините могат да са чисто хормонални (оправя се), психически - няколко вида (може да се оправи), физиологични - консултация с лекар (обикновено може да се оправи). За проблем можеш да говориш, чак след като спреш да кърмиш (пролактинът понякога играе номера), при положение, че физиологично си се възстановила напълно след секциото.
При тези, които не се е случило - да са живи и здрави.
Това са заключенията от обработката на мненията в темата. Помагат ли ти?

Като изключим причини като последиците от раждането, безсънието, тревогите покрай бебето и т.н., другото, което влияе върху либидото на родилката е това, че не се чувства секси. Изморена, недоспала, миришеща на кърма, бебешко ако и повръщано, с наднормени килограми от бременността... Аз не знам колко жени биха се чувствали добре в този си вид, та чак и да се почувстват секси. Освен няколкото ССФ в тази тема, разбира се. Но да оставим настрана ССФ и да се върнем на обикновените жени с техните обикновени проблеми на наскоро родили жени.
Желанието за секс ще се върне тогава, когато жената отново се почувства хубава и секси. Така че малко старание в тази насока може да помогне по-бързо да се случат нещата. Да обърне внимание и на себе си, не само на бебето. Да си осигури време за почивка и разнообразие (едно кафе с приятелки, макар за час, прави чудеса), за фризьор, козметик и каквото там прави обикновено за външността си. Да се възползва от всяка възможност да излезе за малко от ролята на обслужващата бебето, за да влезе в другата си роля – на жена и съпруга.
Когато си възвърне самочувствието и отново се почувства жена, а не само майка и обслужващ персонал, когато забележи как я заглеждат мъжете по улицата, ще се върне и желанието ѝ за секс.

Да не забравяме, че децата са общо решение. Ако някой не иска деца - казва и взима мерки. В днешно време това с "връзването" отдавна не работи. А ние като можем да раждаме, не означава, че след бременността и раждането трябва да сме се възстановили, когато на мъжа му щукне заради мерака му. Отдавна са го казали специалистите - девет месеца са нужни за развитие на нов живот и даването му, толкова са нужни и в обратната посока след раждането. При това индивидуално за всеки. Проблемът й е, че няма желание - и това се среща много често при жените след раждане. Нужно е време да се оправят хормони, психика, физика и всичко останало. Ако някой решава, че "щом не ми даваш, аз пък ще си го намеря другаде", говори доста зле за самия него и отношението му. Не знам някой да е умрял от липса на секс за известно време, когато сериозни обстоятелства налагат това.

Темата май се изчерпа. Ценни съвети и мнения се дават в началото, после само се чешат езици. Авторката най-добре да помоли модератор да заключи темата, за да отнеме удоволствието на няколкото перфектни в темата

Тъй кат почнете да адвокатствате значи...

Голяма заблуда според мен е виждането, че секс се било правело само когато и на двамата всичко им е на шест, и двамата нямат никакви проблеми, и пак и на двамата им дойде музата по едно и също време. Е да, ама не. Всички тези фактори се комбинират много рядко и докато на младини хормоните успяват да наместят нещата, то на малко по-зряла възраст това виждане води до все по-редки сексуални забавления и в последствие почти пълно спиране на същите още през четиридесетте. Аз пък съм стигнала до извода, че сексът е прекалено важен за семейството и понеже е толкова важен за него трябва да се полагат грижи (както и за другите важни неща), а не да се оставя на самотек. И понеже сексът се случва в главата, а не между краката, грижите се свеждат най-вече до осъзнаване и съзнато самонастройване на подходяща вълна. Идеалните съвпадения са редки, но затова веднъж единият ще се понапъне, другият път другият, а ако трябва и двамата даже (ако паузата без секс се е проточила доста), но нещата трябва да си вървят без спадове. И тогава не се губи инерция, пък и апетитът идва с яденето, нали? Аз съм на 50+ години но тази философия ни е довело до това и сега да се радваме на интимности по 3-4 пъти седмично.
Обаче и двамата сме осъзнати и разумни хора и не се борим за надмощие и налагане над другия, а съзнателно търсим хармония помежду си. И нещата стават. Да не говорим, че при компромисите има един важен момент, а именно този, че при 70% от случаите противоречието, за което трябва компромис, не е еднакво важно и за двамата.  Т.е. ако за госпожата например да се пусне капакът на тоалетната чиния е супер важно, то на господина това не му струва нищо. И ако е човек на място ще се стегне да го прави, без реално да жертва нещо. Същото важи и в обратната посока, разбира се. Например ако на господинът сега му се прави секс, гледайки полуголата си половинка, то на госпожата нищо няма да и стане да поотложи лакирането на ноктите за по-късно и да откликне, вместо да се сопне и да го сгълчи. Но не знам защо хората вместо да осъзнаят това се борят за надмощие и се карат за глупости.
Най-голямата грешка обаче е идеята, че в секса жената дава (или възнаграждава със секс доброто поведение на мъжа), а мъжът иска ( и трябва да си заслужи секса като слушка). Подобна визия е директна магистрала към развода или поне към нещастния брак. А сексът е важен и за двамата и затова и двамата трябва да работят за това той да се случва редовно и хармонично, а и без егоизъм от вида – ама щом аз не мога сега що па на него да му е кеф?  Да, нормален секс може и да не става, ако го няма меракът, но и без да имам сексуална възбуда на мен пак ще ми е приятно да дам радост на половинката по алтернативен начин. Точно както и на него му е приятно да ми масажира краката или врата, без да се фръцва, че не получава нищо от това. А пък после много често става така, че апетитът идва с яденето и почвайки алтернативен сексът изведнъж двигателят пали и се стига и до всякакъв.
Та да обобщя, според мен нещата се крепят на компромиси, на желание да зарадваш другия, на отказ от самоналагане и егоизъм и на осъзнат стремеж да се „полива цветето редовно“ за да расте жизнено и здраво. А после апетитът идва с яденето и упражнението прави майстора

Черна станция, много ми хареса написаното от теб като слагам акцента ето тук: "Обаче и двамата сме осъзнати и разумни хора и не се борим за надмощие и налагане над другия, а съзнателно търсим хармония помежду си".

Колкото пъти ми излезе известие за тази тема, се сещам за оня ром - "ИскАх да гласувам, но ... нямах желание."

Подкрепям с ДВЕСТА ръце.   

Абсолютно съгласна с Черната станция!
Ужасно груба грешка е мисленето, че нещо се дава в секса. Човек трябва да се замисли той самия какво получава или би получил. ОК, нямаш настроение веднага, но като го оставиш да те погали, поцелува, най-вероятно ще дойде. Но за целта трябва да опиташ. Не като даване нещо на някого, а като нещо взаимно, което ви свързва и благодарение на което е дошло детето, което в момента е цялото ти съществуване.
И не на последно място - хормоналните разбърквания от раждането биха се повлияли добре от стимулираните хормони при един хубав секс с "хепи енд".