Какви права има случаен осеменител

Ох, не ми обръщай думите!
Говорех за случаен човек, който се е появил някой си ден да претендира за бащинство.
Има си там правила за припознаването в родилния дом - това е друго.
И както казах - аз не съм юрист. Обяснявам отгоре-отгоре.

Подменяш ситуацията. Условието е случаен осеменител. Щом чак във втория триместър лиричната героиня се е скарала с кандидат-таткото, значи няма да е "случаен".

Вие (групово) подменяте ситуацията. С абсурда, че някой на посоки ще тръгне да си измисля за нечие дете, че е негово, без то да е негово.

"Случаен осеменител" няма. Има два възможни сценария:
1. спи без презерватив, за една нощ секс, лъжат го нещо там, прекратяват отношенията си след това, тя е забременяла, но не му казва. Всеки по пътя си, никога повече не се виждат през живота си. Случайният партньор изобщо не се интересува повече от този човек (майката на детето му).
2. пак същото, само че случайният парнтьор не е толкова случаен - как да кажа, сериозен мъж няма да тръгне да прави секс без презерватив с почти-непозната или такава, на която няма пълно доверие. Най-малкото заради венерически болести, ако не заради контрацепция. Та ако такъв сериозен мъж види че непознатата изведнъж забременяла и родила и сметне горе долу кога се пада да е заченала е баш в позицията на "във втория триместър се скарала с кандидат-таткото". Е, ще разговаря първо, ще пита, ще иска ДНК тест и т.н., но ако реши да признае БИОЛОГИЧНОТО си дете, ми казвате, че няма да може да го направи, ако A. майката напише "баща неизвестен" и Б. каже на някого си "аааа аз тоя не съм го виждала през живота си", така ли? Е, убеден съм не 100, ами 1000%, че не е така в нито една правова държава.

Аз разбирам темата като сценарият да е по-скоро 2., защото при 1. не е реалистично (в смисъл на вероятно) безотговорният и безхаберен "осеменител" изобщо да тръгне да предавява някакви претенции към детето и е безмислено дори да се обсъжда според мен. Подобни неща се случват във втория сценарий, за които знам действителни случаи, че и аз съм се замислял и съм смятал месеци от последен полов акт (макар че е бил с презерватив, но знае ли човек)  

Не четеш:
1-ви пост на темата: Това е ситуацията.

Това е ситуацията.
[/quote]Това е сценарий 2 в моя пост. Оценките на авторката за мъжете, непознатите и т.н. са ирелевантни. Важното е, че е разбрал, че има дете, досетил се е, че е негово и е решил, че го иска. Другото е пълнеж. Законово релевантните неща са 1. детето е негово и той го знае или подозира с достатъчна сигурност и 2. иска да получи някакви родителски права, за което първата стъпка е официалното признаване на неговото биологично бащинство.

Няколко души твърдят, че е достатъчно да се запише "баща неизвестен" в акта за раждане и после майката да лъже, че не познава бащата, за да не може той да получи никакви права. Аз твърдя, че това не е възможно, защото ако беше, би действало по абсолютно същия начин и при всеки сценарий "скарали се във втория триместър", а прекрасно знаем, че не е така. Наистина прекрасно го знаем. От законова гледна точка не може да има разграничаване между "случаен непознат" и примерно някой, с когото са имали 10 години връзка. За простота приемаме, че и в двата случая не са женени и така. Законът се интересува кой е биологичният баща в случая, разпределянето на правата е отделно дело, но нито един съд няма да лиши биологичен баща от права, които той иска, само защото майката била решила, че ще го "използва като осеменител". И последното не би било в полза на майката пред нито един нормален съд.

Не, ти написа следното:
Което рязко се разминава със зададената ситуация. Сега, колко и да пробутваш лакърдии, че видите ли, това всъщност бил твоя вариант 2, не вървиш.
Един съвет - обърни повече внимание на фактите и кой на кого какво отговаря, че да не изпадаш пак в уж неумишлено заблуждение, което ти изнася, за да си пишеш километричните постове с разсъждения какво би било ако и прочие различни казуси.
Впрочем ти беше този, който приравни раждане с казарма, като даде приоритет на казармата, нали?

Не знам дали някой не пише курсова/дипломна работа тук.
Но в гугъл има достатъчно статии по въпроса.

Имам чувството, че някои жени бъркат емоцията с правото и закона.
И не си дават сметка, че ако се позволи жената да каже, че не познава мъжа, който напира за бащинство, то и мъжът ще има същото право- да каже че не познава жената, която напира да докаже, че той е бащата.
Законите се правят за хората, не за отделните полове.

Това е сценарий 2 в моя пост. Оценките на авторката за мъжете, непознатите и т.н. са ирелевантни. Важното е, че е разбрал, че има дете, досетил се е, че е негово и е решил, че го иска. Другото е пълнеж. Законово релевантните неща са 1. детето е негово и той го знае или подозира с достатъчна сигурност и 2. иска да получи някакви родителски права, за което първата стъпка е официалното признаване на неговото биологично бащинство.
[/spoiler]
Няколко души твърдят, че е достатъчно да се запише "баща неизвестен" в акта за раждане и после майката да лъже, че не познава бащата, за да не може той да получи никакви права. Аз твърдя, че това не е възможно, защото ако беше, би действало по абсолютно същия начин и при всеки сценарий "скарали се във втория триместър", а прекрасно знаем, че не е така. Наистина прекрасно го знаем. От законова гледна точка не може да има разграничаване между "случаен непознат" и примерно някой, с когото са имали 10 години връзка. За простота приемаме, че и в двата случая не са женени и така. Законът се интересува кой е биологичният баща в случая, разпределянето на правата е отделно дело, но нито един съд няма да лиши биологичен баща от права, които той иска, само защото майката била решила, че ще го "използва като осеменител". И последното не би било в полза на майката пред нито един нормален съд.
[/quote]

Хората, които са женени, нямат избор кой да бъде записан като баща. Без значение дали е биологичен такъв или не.

Наистина не виждам абсолютно никаква разлика от законова гледна точка между двете неща. Това колко пъти си правил секс с една жена и дали сте имали някаква връзка преди и по-време на бременността не те прави повече или по-малко биологичен баща. Точно както ако слушах много рап, това нямаше да ме направи по-черен
Да, затова уточних, че за простота допускаме, че не са женени и в двата случая. В днешно време много голям процент от двойките не сключват граждански брак, а живеят заедно с десетилетия, имат по няколко деца и т.н. Това не значи, че за майката е толкова лесно да си реши проблемите чрез "баща неизвестен", ако вземат, че се скарат.

Както и да е, загубих нишката за какво точно спорим - за мен не подлежи на съмнение, че биологичен баща има механизми да му бъде признато биологичното бащинство, ако ще майката да е написала "непорочно зачатие" в акта за раждане и цялото ѝ семейство да твърди, че никога не е виждало кандидат-таткото. И в случая е напълно ирелевантно един път ли са спали или 20 години са се търкаляли под юрганите. Единственото, за което не съм сигурен, е у кого е тежестта на доказването (burden of proof) - дали претендиращият за бащинство трябва да инициира съдебно дело и в рамките на делото да се назначи ДНК анализ, или претендиращият си извършва припознаването и после майката трябва да докаже чрез съдебно дело, че той НЕ Е биологичен баща (пак чрез ДНК анализ, не знам какви вещи лица точно ще се питат, че да докажат/оспорят кога двама души са правили секс - последното рядко става пред свидетели и с разполагаеми СРС, че да се определя по подобен начин кой баща и кой самозванец). Последното съм го чел в този форум и ми звучи напълно логично да е така, затова допускам, че е истина, но може и бащата да трябва да води дела и да доказва, не държа да е едното или другото Държа, че "баща неизвестен" не води до лишаване на биологичен баща от това да бъде законово разпознат като биологичен баща АКО ПОИСКА.

Ти вече съвсем се омота.

Аз също не разбирам - как законът прави разлика между случаен осеменител и такъв, който е поддържал някаква интимна връзка с майката, но без брак?

По какъв начин те имат различни права?

Според изложеното от Аниш, никой от тях няма механизъм да поиска родителство. В което аз се съмнявам.

бг-татко е напълно прав. Закона не се интересува кой кого познава. Един биологичен баща реши ли, че иска  да си припознае детето нищо не може да го спре и тежко на майката която го възпрепятства.

Всеки от тях може да припознае детето до една година от раждането.
Имаше такава тема, между другото. За една, дето му се била разсърдила на момчето.

Не е до 1 година от раждането, може по всяко време да припознае.