Халит Ергенч и Бергюзар Корел в "Ти си моята родина" и след това - тема 26

Атмосферата е подобна на тази в предишното им жилище, защото са запазили голяма част от мебелите.

Само разположението е различно, защото стаите няма как да са с абсолютно същия размер и разположение.
Например преди под голямото табло със снимки имаше диван, сега има пиано.

Но е много хубаво.
Няма демонстративен лукс.
Усеща се уют и топлина.

Нямам идея в Турция какво е разположението на жилищата в кооперациите, но в България мезонетите са на последните етажи... и в този ред на мисли, Ергенчови може да живеят в мезонет
Няма значение,  да са живи и здрави и все така щастливи в новия дом

Берг и Халит са номинирани за наградите Златна пеперуда.

Номинират ги, за да изглеждат по- престижно наградите.
А после ще спечелят някои тийнейджърски любимци.

По принцип наградите са за проекти и актьори от миналия сезон, но това е формално. Ако сериалът вече не е на екран, едва ли ще получи отличие. Организаторите искат да се шуми около церемонията и затова ще се акцентира на проекти, които в момента са на екран.

И кои ще са тези любимци? От  птичката ли? Нямаше да го напиша никога, но думата - дума отвори...тъй като видях, че в темата по едно време има голямо стълпотворение, си казах, да надникна в някой епизод, произволно избрах 6-и.  Насилих се  аз 10 минути и не издържах...по-голяма тъпня, извинявайте за израза не можех да си представя. И на мен ми се гледа нещо лятно, леко, но пък нямам толкова излишно време, за да гледам разни тъпотии. За игра и смешки изобщо няма да коментирам. Защо пиша точно за Птичката, ами защото по едно време имаше рейтинг, на който  много проекти биха завидели...Та оттам и за класацията, пеперуди и прочие. Пък знам ли, може повредата да е в моя телевизор

Ако решат да си спестят резила от миналата година и професионално жури да има последната дума, може би наградата за женска роля ще получи Озге Озпиринджи за "Жена".
Чела съм хубави коментари за нея.

За мъжка роля не знам.
Не си спомням да съм срещала някакви суперлативи по медиите.
Може би Арас от "Чукур".

"Ти разкажи, Черно море" е много гледан сериал.
Може и някой от главните герои в него.

Не мога да кажа кой колко заслужава, защото не ги гледам, за да мога да аргументирам мнението си.
Но интернет анкетите са абсолютна пародия.

====================

Новата партньорка на Боран.

Айбюке Пусат.

Боран ще е син на Зерин Текиндор, Айбюке дъщеря на Ебрю Йозкан.
Невъзможната любов на двама млади от враждуващи семейства в новия сериал на АЯ "Хълмът на соколите".

Сериалът на Пънар няма да го бъде.
Рейтингът е нисък.

Най-добър старт направи "Имало едно време в Чукурова".
Бях сигурна, че ще има висок рейтинг , когато гледах първата серия.
Винаги когато сценарий, режисура, операторска работа, актьори, музика са на еднакво добро ниво, се получава. Един елемент от всичко това да куца, нещата буксуват.
Сценаристката е от екипа на "1001 нощ".


"Гюлпери" горе-долу е добре, движи се около 5-те процента, но са нужни поне 7-8 процента, за да е спокоен екипът.

Интересно заглавие- нетипично за турски сериал.

Ромео и Жулиета

 "Имало едно време в Чукурова" ще го погледна, но нека да има повече преведени серии. Новите сериали по принцип ги гледам през лятото, когато има превод на цял сезон.

Имаше инфо, че е римейк на  американски сериал със същото име, популярен през 80-те години.

Не си спомням да са го давали в България.

По диагонал прочетох резюме на сценария, но не ми се видя да има невъзможна любов между децата на враждуващите семейства. Може да са взели само някои елементи от оригинала.

Намерих 1 серия с превод на " Имало време в Чукура", ако някой има желание да го погледне...

 https://www.vbox7.com/play:192958bb6b

Привет!

Арас прави поредна звездна роля в Ямата. Изгледах първи сезон през лятото и бих могла да кажа с чиста съвест, че си заслужава и номинацията, и наградата, ако му я дадат.

За Озге Озпиринджи от "Жена"съм чела и аз хубави отзиви. Нямам идея какво представлява сериалът, но знам, че има висок рейтинг и се гледа.

Карадениз също беше на върха през изминалия сезон.

Ето, че има сериали, които си заслужават да бъдат номинирани и наградени, както и хора от актьорския им състав.

Да не говорим за сложността на една роля спрямо друга.
Посмъртно не мога да сравня тежестта на ролята на Берг, с разни сладникаво глупави  Санемки и прочие. Ако ще рейтингът им да е до небето.
Вярно е, че сценарият на ВС издишаше, че беше безумно стоенето на Азизе  в чифлика в продължение на 100 епизода, но пък имаше достатъчно много силни сцени, които винаги ще се помнят и бяха изиграни несравнимо. Както и за Джевдет/Халит.

Дилан Д., която изигра главната женска роля в Ямата, предвид колко е млада актрисата, също се справи много добре. Особено психясването в последните епизоди....Изобщо целият състав е на високо ниво. За Ръза пък да не говорим.

Хубава нова седмица на всички!  

Хубав ден на всички!  








Дизи новини



Бирсен съобщава, че АЯ водят преговори с Бурджу Бириджик.
Не се казва за кой сериал, но най-вероятно става дума за този с Къванч, защото той е в период на подготовка.
Джансу Дере може да е отказала да участва.





.........................

Ясни са вече главните актьори в сериала "Синът ми".
Баръш Фалай и Йозге Йозберк.
Детските роли ще се играят от Алихан Тюркдемир и Сибел Мелек.





Първа снимка от сета на турската версия на сериала "This is us"".

Сонгюл Йоден

                                            Добро утро, Прекрасни!


             
              Нов ден...
              Нова седмица...
              Нови цели...защото можете!
              Пожелавам ви следващите седем дни да бъдат много усмихнати,
              изпълнени с красиви мигове и много успехи!
              Следвайте пътя на сърцето,... не винаги е лесно, но носи щастие!
              Щастливо да ви е ДНЕС!



             

             Благодаря за всичко, което сте споделили, момичета!
                Новата седмица, започва с нови очаквания...
                Да си пожелаем отново снимки, клипчета, хубави новини....

От събота

Халит е бил с Али на детския фестивал, организиран от посолството на Дания в Турция.
Имало е спортни състезания и творчески работилници.

Разбрахме къде са били Халит и Али по време на бейби партито. 

На 21 септември държавната телевизия е излъчила откъс от интервю с Берг от 2009 година, в което разказва за баща си.
Било е по повод годишнината от смъртта му.
Спомням си, че съм гледала цялото интервю, но преди почти 10 години знаех много по-малко турски и я съм разбрала всичко, я не.
Много ми се иска да намеря пълния вариант, но не знам дали ще успея.
Сигурно трябва да се търси в архивите на държавната телевизия.

Ето превод на откъса, който са излъчили миналата седмица.


https://www.trtarsiv.com/izle/151542/berguzar-korel-babasini-anlatiyor


Репортер: С баща ти си имала много специална връзка, нали?

Берг: Да. Всяко момиче има специална връзка с баща си. Като малка си мислех, че ще се омъжа за татко.
          Беше ми като фикс идея. Но после разбрах, че нещата не ставали така. Да, хубава връзка имах с
         с баща ми. Той беше спортна натура и от много малка ме насочи към спорта. Всяка неделя ходехме
         в Белградската гора да бягаме. Играехме заедно волейбол. Няколко дни в седмицата задължително
         тренирахме на баскетболното игрище. Бяхме като приятели с татко.

Хюля: Бергюзар винаги е имала приятелски отношения с баща си. Прегръщаше го през рамото и го питаше "Нали не си запалил цигара още със ставането?"

Берг:  На татко му беше трудно, когато започнах да пораствам. Не искаше да го приеме. Тогава малко се
          увеличи дистанцията между нас.

Репортер: Вероятно е започнал да ревнува.

Берг: Баща ми обичаше силно. Майка ми беше тази, която успокояваше нещата вкъщи, подхождаше с
         мекота, с толерантност към него. Защото обикновено майките се грижат за  баланса в дома. С мен
        татко се държеше по-свободно, спокойно.  Аз бях много открита, винаги ясно заявявах какво искам.
        Не чувствах нужда да крия нещо, затова отношенията ни бяха чисти. Но както казах, когато
         започнах да пораствам, се появиха и проблемите.

Актрисата, която играеше Михрибан:  Танжу аби беше много ревнив. На снимачната площадка очите му
бяха постоянно върху кака Хюля и върху Бергюзар. Седяхме си с тях, приказвахме си, по женски си клюкарстваме, изведнъж виждам Бергюзар ми прави знак "Тихо, тихо, татко ще чуе, ще се ядоса".  Танжу аби идваше, спираше пред вратата, надникваше вътре, за да провери какво правят.

Репортер:  Като дете какво беше усещането да гледаш филми. в които участват родителите ти?

Берг:  Познавах гласовете им и ми беше странно, че са променени, когато звучат от екрана в черно-белите филми.  Но после свикнах. Както си сменях каналите, изведнъж попадах на тях. Особено държавната телевизия излъчваше много техни филми. Не си спомням да съм се чувствала като дете на актьори. Защото майка ми беше до нас. Винаги, когато се прибирах от училище, тя си беше вкъщи. Не си спомням нито един ден, в който майка ми да е отсъствала.  Да, имаше моменти, в които докато тя готви в кухнята, изведнъж се появява и на екрана. Виках я: "Мамо, тичай бързо, дават те по телевизията". Но не го усещах като нещо особено. От друга страна усещах, че родителите ми по някакъв начин са различни. Когато вървяхме по улиците, получаваха много хубави реакции от страна на хората. Чувах думите, които им казват. После минаха години, времената се промениха, интересът към тях не е същият като преди, но все още чувам същите думи по техен адрес. Затова съм щастлива и се гордея, че съм тяхно дете.

Репортер: А кога започна твоята страст към актьорството?

Берг: Честно казано, за мен актьорството като дете никога не е било страст. Както споменах, аз се занимавах активно със спорт. След това постепенно, лека-полека...Родителите ми бяха актьори и още от малка виждах, че тази професия си има добри страни, но и много трудности. На мен ми беше трудно пред себе си  да призная, че искам да стана актриса, какво оставаше да го споделя с тях.

Хюля: Каза ни " Искам да уча в Консерваторията". Тън-дън-дъън...Бяхме доста смутени. Не реагирахме остро, не сме я разубеждавали. Танжу, например, не се възпротиви. Не й каза: "Не, не искам да ставаш актриса, ти ще бъдеш лекар!". Каза й: "Добре, детето ми, да проучим къде, как се кандидатства".

Репортер: Те одобриха ли желанието ти да бъдеш актриса?

Берг: Много разговаряхме. Татко ми обясни с какви трудности се сблъскват хората в тази професия. Каза ми, виждаш как живеем ние. Искаш ли наистина да бъдеш актриса. Искам. Не бяха във възторг, но се отнесоха с уважение към решението ми.

Хюля: Честно казано, ние не искахме да става актриса. Защото знаехме, че това е сфера, която ще донесе и огорчения на детето ни. Може би и сега ги изпитва.

Берг: Дори и когато вече започнах да уча актьорство, татко ме чакаше на прозореца. Кога ще се прибера...Не можеше да свикне и не искаше да свикне, че съм тръгнала по своя път. Но идваше да гледа всичките ми представления, най-много той ми ръкопляскаше.

Репортер:  Как се случи общото ви участие в сериала "Маслинова клонка". Май не е бил много съгласен да играеш и ти.

Берг: О, той не даваше дори да ме изписват с фамилията ми Корел. И много хора не знаеха, че сме баща и дъщеря.

Хюля: Танжу казваше "Не искам да се изписва с фамилията си. Всички ще си помислят, че е попаднала в сериала с връзки." Така или иначе щяха да разберат, че му е дъщеря, но той така смяташе тогава и я изписваха Бергюзар Гьокче. С второто й име.

Берг: Историята беше написана за татко и майка. След това сценаристката и режисьорът казаха "Бергюзар учи актьорско майсторство, има една роля, какво ще кажете да я възложим на нея?"
Татко отговори "Не знам, съберете се и го обсъдете, преценете дали може да стане". След това започнаха снимките, направихме сериала. Но никой не се е държал по-специално с мен на снимачната площадка. Не знам колко достоверно ще им прозвучи на хората, но наистина не съм се радвала на някакви привилегии.
Даже с течение на времето това, че съм тяхна дъщеря се превърна в недостатък. Трябваше да бъда много по-внимателна на снимачната площадка. Татко беше изключително дисциплиниран човек. Но беше хубаво, защото играехме заедно.  Ако знаех, че това са последните дни, които прекарвам с него, щях да се постарая да им придам още по-специален смисъл. Сега от време на време гледам сериала. Имаше повторение по ТРТ. Но си казвам "Ако можеше да е с истинския му глас, да можех да го чуя пак". Беше хубаво. Колкото и сблъсъци и конфликти да сме имали, колкото и да сме се карали, в крайна сметка, той е моят татко. И за мен това, че образът му е запечатан на филмови ленти, е голям шанс. Мога да го показвам на децата си, на внуците си.  Не знам колко добре съм се справила като актриса в този сериал, но е хубаво, че съм имала възможност да играя с родителите си.
Колкото и строг да изглеждаше, татко подхождаше към мен много професионално,  с мекота, с добро отношение. Никога не стоеше пред мониторите да ме гледа, докато снимах сцените си. Когато имахме общи сцени нито веднъж не е показал безразличие, стараеше се да се получи контакт между нас, да има хармония.  Помагаше ми. Татко беше човек, който държи на външния вид. По тяхно време беше много важна естетиката в сцените, актьорите да изглеждат красиви. Даваше ми съвети. "Ако си направиш така косата, ще изглеждаш още по-добре", " Ако погледнеш така, ще стане още по-хубаво". Даваше ми такива подсказки. Чувствах се спокойна, когато играя с него.

Един ден се скарахме. Не си спомням вече причината. Но на снимачната площадка пак се поздравявахме, не искахме другите да разберат. А ни предстоеше да заснемем много емоционални сцени, трябваше да покажем близост, чувства, да се държим сърдечно. Преди началото на снимките си мислеха "Как ще ги направим тези сцени, преди малко се скарахме, дали няма да ми личи, дали няма да усетят, че се преструвам, ами ако не се получи". Всъщност, това беше моментът, в който разбрах, че каквото и да се е случило, както и да се чувстваш, не бива да позволяваш това да стигне до зрителите.
Така че, имаше и хубави, и трудни моменти. Сега мога да ви разказвам за тях. Даже не искам да спра да говоря.

Репортер: Баща ти се разболява, докато сте снимали "Маслинова клонка". Сигурно ти е било тежко.

Берг: Ние не знаехме, че татко е болен, докато вървяха снимките. Виждах го, че повече му се спи. Но това не ме притесняваше, даже се радвах, защото повече си почиваше.  Но доста отслабна. Тайно пушеше цигари.

Репортер: Сърдеше  ли му се за това?

Берг:  Да.

Хюля: Бергюзар непрекъснато го питаше "Татко, нали не пушиш?", той- "Не, детето ми, не пуша"
          Бергюзар казваше " Да знаеш, че веднага ще разбера по миризмата".

Берг: Татко беше голям инат и затова не ни слушаше. После се върнахме в Истанбул. Разбрах, че е болен, докато правех дублажа на последната серия. Казах си "Това е краят".
Знаех го. Защото това е сериозна болест. Преди това беше преодолял друго заболяване. Но знаех, че с рак на белите дробове, краят ще е лош. Вероятно беше възможно да поживее още малко. Но татко веднага прие болестта, примири се. Не искаше да бъде в тежест на никого, да се нуждае от нечии грижи.
Не се мъчи много, като се има предвид колко тежко е заболяването. 84 дни по-късно почина. Не искам да разказвам прекалено драматично за онзи период, не искам и да го помня по този начин. На много неща ме научи това време. Толкова живот му е бил отреден. Аз си изживях истински, пълноценно времето с него. Въпреки това имам и своите " ако бях направила това". Ако бях изживяла общите ни дни по още по-специален начин, ако по-малко се карах с него, щеше да бъде по-различно.
Странно е... Вече 4 години не казвам "татко". Чувстваш се особено, когато вече не можеш да използваш тази дума. Липсва ти нещо. Но няма ден, в който да не мисля за него. Сякаш току-що сме се разделили. Сякаш преди да дойда тук съм била с него. С такова чувство живея. Затова когато говоря за него, го правя с усмивка.

Варна, благодаря много за този превод.
 Имам спомен за повечето части от него/може би Берг ги е разказвала в други нейни интервюта/, но някои определено чета за първи път.