Университети в Германия и други държави с немски език 11

Аз не визирам точто теб. Аз също съм майка и като повечето се притеснявам, но ми прави впечатление, че някои изцяло са поели контрола. Какво правихме ние едно време без телефони, социялни мрежи и форуми не знам,че и сами се справяхме, без родителска намеса.

Именно това имам предвид, Диана.Колкото и децата да се оправят сами, понякога им убягват някои малки нещица, които обаче могат да обърнат каруцата..

То при нас беше другата крайност на контрола, моята грешка беше, че не го ръчкам достатъчно. Затова имахме три приема в университет в три града и нито едно предложение за общежитие. Той така или иначе искаше само Мюнхен, затова една година се мести с два куфара и три чанти къде ли не.

Лино, не се заяждам, но много паля на тази тема. "Ние едно време...". Живеем СЕГА и е нормално да се възползваме от всичко, което ни предлага научно-техническият прогрес. Ами как са се оправяли хората в праисторическата ера? Камъчета ли да дялкаме, за да си запалим огън...

По мое време за Германия се кандидатстваше след като те приемат тук дадена специалност, по процедура на тукашния ВУЗ съвместно с тогавашния МОН.
Информация къде отиваш да учиш, с изкл. местонахождението , на практика нямаше. И сега ли да скачаме на тъмно? За мен би било глупаво и безотговорно да не се възползваме от напредъка на комуникациите и богатата информация, която е на два-три клика разстояние.
По отношение на битовизмите (наем, телефон и т.н.) ще са под мой контрол, защото ги плащам аз и не ми е все едно.

Аз също съм от майките, които доста активно участваха в кандидатстудентската кампания. Трудно ми беше, че не зная немски, но с помощ от форума, фейсбук и faq4uni, успяхме заедно с дъщеря ми да се справим. Откак се установи в Германия, си е поела сама всички отговорности и се справя отлично от ден 1. Затова не виждам връзка между "контролираща майка" и "несправящ се студент".
Искам да имам пълна информация за нещата и затова се ровех къде ли не. Дъщеря ми в 12-ти клас работеше, учеше, готвеше матури, изпити по немски и т.н., та смятам, че ѝ бях доста полезна, доколкото ми е по силите.
А с това сравняване "преди" и "сега", не сте прави. "Преди" всички са били в еднаква позиция, а "сега" ако някой не се възползва от предимствата на социалните медии, интернет и пр., то ще бъде в доста неизгодно положение спрямо останалите.

 
Lino, контрол и грижа са различни неща, То и да искаш контрол над дете в чужбина (че и тук) трудно можеш да окажеш.
Децата са си деца. а ние сме родители - не бъркайте грижата с прекалена зависимост.
Те имат досатъчно ангажименти с уни-то, в нова страна, така че всяка помощ от тук - с инфо или каквото може е добре дошла. И Все пак им се налага  с доста проблеми да се справят сами.

да не говорим, че т.нар консултатнти рядко си вършат добре работата - тази година масово се оплакват от ненавременна имформация относно приемане, подаване на док за записване, имаше деца, изпратени да се записват на място, при положение, че това може да стане и онлайн. да не говорим за надвзети суми и неизпратени документи за кандидатстване. Та контрол от родител на процеа на кандидатстване си е абсолютно задължителен, освен ако детето не е съвсем наясно какво как и т.н.т 0- имам познато дете, което от 9 калс знаеше какво и къде иска да учи и си беше проучило всичко само.



Много ми помогна темата да се подготвим за всичко, което ни чака относно кандидатстването, живота в Германия, обучението. _ Русалка.. огромно благодаря на теб и на всички, които са ми помагали   те си знаят..да не ги изброявам, че ще пропусна някого, но vanian,     G..D..  


Докато по едно време се дразнеше на моменти младежа от активостта ми по отношение на кандидатстване и установяване в чужбина сега се стигна до" да ти дам телефона на еди кой си приятел да му обяснищ еди какво си', на 'еди кой си майка му няма представа колко в трудо да си намериш жилище - кара го да си търси квартира от бг',  и  я кажи как беше еди кое си, че един приятел пита'...
Та дойде време всичките ми часове, прекарани в темата, да бъдат оценени.

Така че, всеки си преценя доколко и как да да помага, но на моето съм му казала:
и на 60 да станеш. аз все ще съм ти майка и все ще се притеснявам къде си и как си - това е да си родител.


 

На днешните студенти в Германия им е по-лесно от всякога. Това което ме подтикна да напиша нещо по темата беше, че и в тази тема се среща  така модерното изказване в духа на "ние хапнахме, ние се наспахме", което силно ме впечатли, все пак става въпрос за бъдещи студенти в чужбина. Но и днешната младеж е гледана по друг начин, възможно е те да не усещат така нещата.

Lino, аз не го усещам чак така..
има деца, които месеци спят при приятели, във временни квартири, без гарантиран покрив над главата трудно им е - не  като да знаеш, че има къде да се прибереш и да мислиш само за учението. Има деца, които постоянно си 'правят сметката' - скоро бях на гости и обядвахме в мензата. При нас седна едно дете, като се нахранихме и извади кутия, прибра каквото му остана от обяда и обясни, че останалото му е за вееря..е родителите са притеснени финансово и как се съобразява с разходите си, вклюително за храна. Всичко това се отразява на децата. Не че не се справят, че като иде на гости при другите българчета няма да се нахранят заедно, но не е чак толкова лесно.
Та в такива ситуации колкото и малко да може да помогне родителя - със съвет , като изпрати линк за квартира или по друг начин - децата усещат подкрепата ни и се чувстват малко по-спокойни.

Ние пък сме оставили децата да се борят сами, подкрепяме ги каквото и да решат . Издържахме ги само първата година, след това сами, не поради липса на средства, а за да се научат да се справят. И са ни благодарни. Каквото сме направили във възпитанието е било докато са били малки, сега е техен ред, ние само се радваме на успехите и плачем заедно ако им е тъжно, решенията сме оставили на тях,даваме съвет само ако ни попитат. И се справят по добре отколкото ние на техните години

Моят опит е показателен за недобро справяне с първоначалната ситуация, но и си мисля, че така е трябвало да стане, защото ако бяха се получили нещата другаде, може би щяхме да го натиснем да отиде на сигурното и после да съжалява. Аз си мисля, че все пак всеки трябва да се справя сам и родителите да помагат както могат. Фирмата, на която се доверихме си свърши перфектно работата, ние отидохме късно при тях и затова сина ми късно си подаде молбата за общежитие, то не че щяха да го приемат и в първия ден да беше подал. Ако знаех немски със сигурност щях да помагам повече, точно затова избрахме фирма те си свършиха работата.

Голд разбира се, че не ставаше въпрос за някакъв линк който да изпрати мама или някаква нова информация..просто прочетох и много крайни неща..Иначе аз бях такова дете, родителите ми нямаха финансова възможност, имало е месеци само на супичка от пакетче и хляб тип тост, покрив над главата имахме, но пък маса, легла и лампа нямахме месеци наред..Сега се сещам с умиление за тези времена, много хубаво беше студентските години, благодарна съм на родителите ми, че ме оставиха сама да вземам решения макар да виждах колко са притеснени.

Mama Tin, не става дума за това какво родителите правят за децата си след отиването им в Германия, а предимно преди това - в процеса на кандидатстване. Самият факт колко информирана си била и винаги си давала насоки на родители  кое, кога и как се прави, показва, че и ти си била от подкрепящите сериозно процеса на този етап.Правят го почти всички, знаещи и незнаещи немски език родители..Плюс това е редно да се обърне внимание и на един друг аспект на сравнението тогава-сега, за който говори Лино.Убедена съм, че години назад с липсата на нет е нямало и толкова разнообразни форми на кандидатстване и толкова портали, то не е хохшулстарт, не е униасист, не е Антон, портали на отделни унита,анеркенунгсщелета, супер много разлики между кандидатстването за една и съща специалност в отделни унита - с портфолио или без, със събеседвания или без,  с предварителен подбор или без...Всичко това е свързано с много четене и помощта на родител не е равна на контрол.Не виждам после някой от родителите тук да продължава да е толкова болезнено обгрижващ, децата се оправят отлично сами, израстват и стават съвсем самостоятелни.То нали и това е една от причините да учат навън - не е само до по-добро ниво на обучение и последващи шансове за реализация, а и до възможността да се борят сами с предизвикателствата на живота далеч от опеката на родителя.

Мисля,  че ролята на родителя както и друг път съм писала,  е даде на детето възможност  за информиран избор.   Разбирай - информация,  информация и пак информация.  Колкото по-информиран е избора на детето,  толкова шанса да сгреши в него  е по-малък. Та нали затова сме тук в темата-за да получим и дадем информация.  И после,  опитът на по-големия,  подкрепата му- всичко  това не е без значение за младите хора на прага на голямото приключение  "Учение в чужбина".   Синът ми справя завидно добре,  изненадващо за всички ни- и с учение и с битовизми,  и казва,  че всъщност е бил готов за това.  В това виждам  нашата помощ. Човекът си е  научил уроците  и   се справя.

Нямам житейски опит, за да дам оценка на различните тип възпитания, но искам да отбележа нещо съвсем конректно по отношение темата кандидатстване - прави ми впечатление като четящ отстрани, че се въртят два принципа на подготовка. Или само мамите се информират (до полуда), а кандидат-студентите... се занимават с трудните неща в 11-12 клас Или пък обратното, децата са оставени да боравят със собствената си преценка, до там, че е разбираемо защо стават грешки. Надявам се, че никой няма да се засегне от тези думи, те не са упрек, а просто лични наблюдения.

Затова отпращам този пост най-вече към новите потребители, които след време ще се терзаят. Най-добрата комбинация е не когато всеки си прави задачите по отделно, а когато родителят и детето са наистина един добре функциониращ екип. Нека учениците да четат, те знаят езика, сядайте заедно вечер - те да ви превеждат, а вие да помагате със стратегии и съвети. Търсете квартири, общежития заедно, пишете имейли до институциите. Непонятно ми е как човек без езикови познания би се справил адекватно с намирането на квартира по-добре от този, които борави с езика, независимо колко развит е google translate. И нещо, което много малко хора възприемат е - не се влияйте от другите, кой какво казал - истината е, че хората масово са дезинформирани въпреки развитието на технологиите в момента и подробната информация по отношение на кандидатстването. Това, че правите нещо различно, не означава, че е грешно.