Разкажете за първата любов...

Здравей
Общо взето и аз така. Бях 9-ти клас, когато се влюбих в един доста близък суъченик, и двамата бяхме големи приятели, всички си мислеха, че се харесваме, ама то се оказа, че съм само аз тази с чувствата. Споделих, че съм влюбена пък той си промени корено поведението, абе истински ад стана за мен. И така не 2, ами 4 години, като имаше период, в който бях си намерила гадже (първото), с което се обичахме и бяхме 2 години, и какво стана? Въпросната първа любов отново се появи и аз отново се загубих, и пак болка.
 Много, ама нещастие изпитах тогава и някак си и сега все още изпитвам съжаление, че не се получи. Помня тогава как всички около мен просто като с някаква вълшебна пръчица си намираха гаджета, пък аз.... беше ми много тежко.

Първата ми любов се казваше Александър, беше от моя клас. Бях тормозена в училище,а той ме разбираше и защитаваше. Беше споделена любов, макар и да не станахме гаджета, защото аз се притеснявах. Бях по-мъничка, на 13-14 може би и наивно си мислех, че ще е завинаги така и някой ден ще се оженим, хаха. Той ме чака известно време, отиде на лагер със съученици и там си намери друга приятелка. Плаках, после на 16 аз си намерих приятел, с който все още сме заедно. Сега съм на 18 - не много по-голяма, но вече не така по детски наивна. Наложи ми се да порасна по-бързо от съучениците ми, но това е друга история, която няма място тук.
С удоволствие ще прочета вашите истории.

Първата ми любов беше в първи клас. Много се разбирахме, изпращаше ме до нас след занималнята. Целуваше ме по бузата, защитаваше ме от другите. Имахме планове да се оженим. Във втори клас те се преместиха във друг град. От тогава не съм го виждала. Не съм страдала, но разбрах, един идва друг си отива, живота е колело. После разбрах и други работи за мъжете, но не това е идеята на темата...та така, хубаво нещо е първата любов, истинска, перфектна...

   Поздравления за хубавата тема.

   Помня, че първата ми любов беше, когато бях в 5-ти клас. Не знам дали беше любов, но много харесвах това момче. Тогава изобщо нямах представа какво е това любов, но чувствах как сърцето ми туптеше и щеше да изскочи, когато го видя. Той беше плейбоя на училището. Всички момичета в училището го харесваха. Помагах му в абсолютно всичко, свързано с училището. В един и същи клас бяхме. Живеехме блок срещу блок. Дори съм ходила и на гости при него. Майка му изобщо не ме харесваше. Мислих, че и той ме харесваше, но си хвана гадже и много страдах. Помня, че имаше една моя бивша съученичка и я смятах, че беше моя много добра приятелка, която завиждаше и правеше всичко възможно да се скараме. Също живеехме блок срещу блок. Тя беше в същия блок, в който той живееше. Той нямаше понятие за чувствата ми спрямо него. След време се срещаме, сигурно бях в 10-11 клас, от 8-ми клас бяхме раздели вече и бяхме в различни училища и така не се срещахме често, въпреки че живеехме наблизо един от друг. И така, бях в 10-11 клас и в тролея се срещнахме. После отидохме на кафене и оттам му споделих, че дали изобщо знаеше, че имах чувства към него. Той беше вцепенен и каза, че изобщо е нямал представа за чувствата ми. Той много ме уважаваше. Не знам дали продължава да ме уважава. Оттогава не сме се срещали изобщо, но аз го помня, че той беше моята първа тръпка. С усмивка си спомням за тази история.

   Другата ми любов, която беше още по-силна от  първата ми любов, беше, когато бях в 8-ми клас. Повече страдах и много ме болеше, отколкото при първата любов.

   После в 10-ти клас имах връзка със 7 години по-голям от мене мъж, но нямам добри спомени с този мъж. Той ми беше и първият мъж в интимен план. Дори не желая да имам каквито и да са спомени с него. Ако можех да изтрия всички спомени относно него. Непрекъснато ме лъжеше и ме изневеряваше. Правеше ме на глупачка. В началото имаше нещо подобно на любов, но тази любов се изпари. Бяхме заедно 5 години.

Чак любов не мога да го нарека, но си го харесвах - бяхме на по 16 г., в съседни класове
Беше много харесвано момче в училище, затова си траех, не вярвах баш мен да си избере за гадже, но един ден дойде при мен и ме попита може ли да си вземе от солетите ми (колко плоско, ама за детския ни акъл беше добре ), после станахме гаджета, 6 месеца. Но много бързо го разлюбих, самочувствие до небето, чалгарски истории, женкар.
Имам хубави спомени, но не изпитвам носталгия, радвам се, че е в миналото

Аз съм "любовчийка" от малка. На почивка сме с мама и баба и съм някъде на три и половина. Аз нямам спомен. Та по разкази на мама и баба - харесвам един левент, малко по голям от мен, на около 4г., който е с баба си в същата почивна станция. И, става ад, защото влюбената Жулиета е войнствено настроена и напада и бие Ромео само като го види, а той милия само ревял и се криел зад баба си. И ревнива, не дава друга мома да го доближи. Та, така, любов ли бе да я опишеш. Че и документирано, на снимки, как хем го прегръщам с едната ръка, а с другата гледам да го оскубя.

Първата ми реална любов и първата ми "връзка "беше с един приятел на брат ми. Връзка е в кавички, защото беше детска работа и се оказа женкар, който през месец си сменя гаджетата. Ревах три дни и ми мина. Първата ми истинска обаче много голяма любов беше несподелена и неизживяна, макар в началото да имаше възможност за това. Имаше интерес и от двете страни, но нищо не се получи и там си остана. Обаче аз се влюбих толкова силно и отчаяно,че вече минаха повече от 10 години и няма забравяне. Така и не я  изживях  тая пуста история. Това е единствената ми голяма любов в живота (преди съпруга ми).Никога няма да успея да се оттърся и да приключя с нея. Голяма болка и голямо мъчение. Обаче аз не съжалявам, защото човек от всичко получава ценни уроци и става това,което е благодарение на преживяното.

   Срещнали сте онази изпепеляваща любов. За тази любов няма лек. Никога не се забравя.

Не помня, забравих. Пък вече се съмнявам дали някога съм се влюбвал...

А, типично по мъжки. Но, мъжете обичате по силно. Дори и да сте забравили.

Не, заблуждавал съм се. Чувствал съм друго в друга жена.

Извинявай, в друга или към друга.

Първото момче, което харесвах ми беше саученик да сме били 4-5-ти клас. Така и не разбра за това, харесвах го до момента в който класната реши да ни подреди на чиновете и ме сложи с него на чин. Което ми даде възможност да го опозная и много бързо да забравя за него

Ох, още от детската градина се влюбих в Деян. Бяхме в една група, после попаднахме в един клас. Много ме беше страх да не забременея- мислех си че се забременява като харесваш някого и постоянно си гледах корема. В класа бяхме поредни номера и много обичах часовете по трудово, понеже ни групираха по номера и аз все с него се падах. Беше слаб ученик и мен караха да му помагам, а той ме ползваше да му пиша домашните. Гаменче си падаше.
Първата ми целувка беше с него в шести клас. Излязохме от барчето една вечер и отидохме на една пейка в училище. Беше си подготвил салфетка и ме накара да си изтрия червилото, да не се изцапа. Колко сме се целували и как, нямам спомен.
След две седмици разбрах, че е преспал с една кака, две години по- голяма от нас и много тежко го изживях.

Дари, какво червило в шести клас ?

Абе, помня го червилото, сигурно на майка ми е било- кафяво. Пък може случката да е станала в осми клас, не в шести, колебаех се, но май ще да е било осми клас, щото аз си бях задръстена зубрачка тогава и ме държаха изкъсо, и няма как да са ме пускали на 13 г. Както и да е, важна е любовта.

Бях на 15, той на 17. Бяхме в един отбор по лека атлетика. Година и нещо бяхме заедно, състезания по други градове, голяма тръпка си беше. Но беше от ония задушаващите, щом съм с него, не трябва да говоря с други момчета. И така, не издържах. Искаше да се събираме след време. Последно се видяхме година и половина след като се разделихме. След около още половин ми беше писал, че той е човека на мечтите ми, че с него трябва да си прекарам живота че с друг толкова щастлива няма да бъда. Хахаха, чудя се дали още е такъв

Аз бях 6ти клас, той осми. Бяхме в едно и също училище, само че класните ни стаи бяха на различни етажи. Имах късмет, че стаята на моята приятелка по това време беше до неговата, та все си намирах повод да намина.Всъщност, аз все още не съм сигурна дали той подозираше за съществуването ми Спомням си, че бях много нещастна, защото знаех, че това му е последна година в това училище, нищо че живееше през два блока.За мен беше адски драматична ситуация тогава, бая рев му дръпнах. Още си спомням как ми се обръщаше стомаха като го видех
Иначе първата ми голяма и споделена любов беше с един батко от друг град. Е,вярно, сега като погледна назад разбирам, че не е било баш пък любов. Ама си спомням, че идваше всяка събота или неделя да ме види, а през останалото време не пускахме телефоните. Тази ми връзка приключи принудително, замина с цялото си семейство за Англия. И там голям рев му дръпнах,ама мина за 2-3 дена,а от тогава нито съм го виждала, нито чувала.

Беше споделена, чиста и много хубава любов.По детски. След години се видяхме, но и двамата имахме връзки и въпреки искрите, не преминахме границите.
Не съм го виждала от години, той не живее в Бг. Любопитно би ми било да го погледна в очите сега

Още в детската градина със съседчето, което живееше над нас. Наборчета, всеки ден заедно, в градината, пред блока и на гости. Бяхме “гаджета” и щяхме да се женим. И имена бяхме измислили на децата ни! Бяхме неразделни. После на 9 трябваше да се изместим в друг град и загубихме контакти. Благодарение на скайп и мIRC се намерихме. Пишехме си денонощно, бяхме мн близки, но чак в първи курс в университета се видяхме. Но без любови и страсти. Някак хем приятелски, хем се усещаше искрата. И двамата имахме връзки и въпреки, че спахме заедно в общежитието му, не прекрачихме границата! Но цяла нощ не ни стигна да се наприказваме. Години по-късно задължително се виждаме покрай коледните празници. Той с жена си и децата, аз с мъжа ми и децата. Любов не бих казала, че е, но ми е слабост и май това ми е и най-старото и ценно приятелство!

Много бурна, страстна, шеметно емоционална беше моята първа любов.

Винаги ще помня онези чувства, въпреки че се разделихме огорчени и с доста недоизказани неща.

www.bg-mamma.com/?topic=1058766
погледни тази тема и кажи мнение там

Когато бях в децка градина си харесвах едно момче гошко с течение на времето пораснахме събрахмесе в 5ти клас пак ни сложиха в една паралелка всички се базикаха с мен и той можеби от 5г въздраст до сега нямаме и едно здр с него както и дае ... след това бях на 15г.. бях в париж живеехме за известно време там в един обикновен ден без да предположа нито се надявах за него ангел беше на 22г а аз на 15 .. той ме целуна не помня някога да мие предлагал просто само се целувахме (-----но немога да забравя когато го виждах сякаш нещо в стомаха ми се свиваше и летеше едно временно) без нищо друго ... понеже аз не исках
Бях го обикнала за 2 месеа повече от живота ми даже си мечтаех за сватба :Х един ден моята 1рва братовчедка ме повика у тях на гости и той остана там в друг град аз преспах една вечер у братовчедка ми и когато се върнах имах един добър приятел марин той ми каза че Ангел бил си довел няква ку*ка докато не съм била там била му от много време гадже ... ее аз кво бях де и  веднага казах на нашите да си идем и се преместихме....
От тогава не съм го виждала вече 4г.. тежко мие все още като се сетя че всички маже са такива даже и моя сегашния оф оф оф

Първата ми любов...една прекрасна есен преди 16г, тогава бях едва шестнадесет годишна,той на двадесет и седем.Изключително мил и внимателен.....но смърта ми го отне след 14г,в които бяхме неразделни.Имам човек до себе си сега....но не е същото просто не е.Мисля,че ще си остане чувството на първата любов....втора няма да има...

Историята ти ми напомни за цитата, с който завършва българският филм Дъвка за балончета - "Болезненият спомен за неизживяното ни преследва цял живот"

Първата си любов я свързвам с много болка. Познавахме се от деца, учихме в едно у-ще, живеем близо, след много години се срещнахме в една фирма, където работихме заедно. Всичко започна, когато без да искам си разлях чашата с кафето на бюрото му. Първата крачка към раздялата направих аз, той дори и не можеше да повярва, че това е края!

Хубава тема😊. Ние бяхме по на 17 години. Всичко започна като на шега и се превърна в много щастлива и прекрасна година. Бях луда по моето момче, мислех, че и той по мен също. Да, ама ме заряза, без да очаквам, без да знам защо. Разби ми сърцето и страдах дълго и безутешно. В последствие потърси отново път към мен, но гордостта и разбитото ми сърце нямаше как да го допуснат обратно. Приказката за счупеното и лепеното е много вярна. Дълго време не можех да се съвзема и да прежаля моето момче, така и не разбрах какво се случи, за да скъса с мен така внезапно. Времето лекува, а най-  добре лекува новата любов. Не съм го виждала от години,  но сигурно ще ми трепне нещо, ако се засечем някъде.

Първата любов....
Виждахме се всяко лято на село, той живееше там, а аз при баба. Бяхме на 10, всяка вечер ходехме на кино, сядахме заедно и се държахме за ръце. След това той ме изпращаше до нас в тъмното, а една вечер ме целуна. Ех любов.
На светло се правехме, че не се познаваме.
На следващото лято той беше с друго момиче, а аз тихо страдах.
Имахме възможност да видим какво би излязло от една връзка, доста години по-късно, като възрастни. Но този път нещата бяха прекъснати от тежък инцидент, от който той се възстановява с години. Явно не ни е било писано. Сега сме само приятели. Но ми остана хубавия спомен и даже мислех да кръстя сина си с неговото име.

Първата истински изживяна любов беше на 16. Той беше на 18. Аз го обичах, той мен също. Имаше драми, забрани, срещи, любов, първи секс, доста добър, втори  още по-добър. Кратки раздели и страдание, събирания и още любов. Романтични жестове и от двете страни и споделени чуства. Ех спомени.
Разделихме се някак взаимно и без лоши чуства. И никого не съм обичала повече толкова силно. Не мисля, че и някой е обичал мен така. Но си го спомням винаги с хубаво чуство, а не с чуство на загуба.

Бях в детската градина, Станислав се казваше момченцето - руса коса и сини очи. Като играехме на разни игри винаги гледах да съм от неговия отбор, все ме защитаваше. Та една вечер сме останали само аз и той и чакаме да ни вземат родителите ни. Застанали сме под една маса в столовата и аха да се целунем и.. "Станиславчооо, майка ти дойде да те вземе!" Така леличката осуети първата ми целувка

Аз бях на 12, той на 11 беше за едно лято първото ми гадже. Той беше македонец от Скопие, беше на лагер в България 3 месеца. После си замина писахме си по едно писмо и никога повече не сме се виждали.

Едно момче от съседната паралелка, някъде на около 8 клас. Голяма тръпка ми беше, но нищо не стана. Той знаеше, че много го харесвам и уж и той много ме харесваше, но стигнахме само до кафета в компанията на приятели. След няколко месеца, изненадващо за мен,  замина за друг град. Бях му взела нещо за спомен, за сбогуване, но така и не му го дадох. Пазих го години наред и ми беше много трудно да харесам който и да е след това. Един път ми писа, но аз отрязах всякакъв контакт, какво значение имаше вече като е на хиляди километри. Но понякога се сещам за тази история и се питам "Какво щеше да е, ако....", чудя се как ли се е стекъл животът му, добре ли е.

Пеех в хор като малка и харесах едно момче с тъмна коса и сини очи. Бях много хубаво момиче (умно, скромно и т.н.), така и не разбрах защо не ме хареса, а предпочете момиче с физиономия на кон 😁ама много беше грозна, ейй, поне хубава да беше, ами то...

Хората неслучайно са казали, че "Любовта е сляпа"

Моята първа любов беше на 15 години Той беше година по-малък. Бяхме си първи във всичко.
Но по-късно на 17 разбрах какво е любов, която беше споделена за кратко, но мен ме влачеше 3 години след това.... Беше изпепеляваща, траеща 6 месеца, отваряща рана след рана и пак не можех без този човек. В общи линии го забравих, когато се загаджих с мъжа си..
Грозното от моя страна, е че докато си ближех раните от онзи огън, имах 2 годишна връзка, която приключи брутално поне за човека отсреща, защото аз не можех повече.
А сега с онзи изпепеляващия сме най-добри приятели. Познава се с мъжа ми, излизаме с него и с приятелката му и не, няма чувства от никоя от страните. Освен приятелски, което мен ме радва.

Първата ми любов започна в 8-ми клас,той дойде случайно в моя час по география,по-голям е от мене 2 години сега съм на 20,а той на 22 сърцето ми туптеше и щеше да изскочи, когато го видях,не се познавахме.И така няколко дена по ред той идваше в моето училище,почнахме да си говорим разменихме номера фейсбуци и така една седмица по ред си писахме,той беше много странен характер,не излизахме навънка постоянно бяхме в тях и пиехме кафе.След 1 месец спряхме да си пишем и звъним,той почна работа в слънчев бряг,мислих си че няма да го видя отново,но след 1 месец на 22 септември ми звънна и ме пита къде съм казах му и след 10 мин дойде и ми каза ще ми станеш ли една жена уж на майтап казах ДА. След една година заживях в тях с родителите му той завърши училище,заживяхме само двамата в нашия апартамент,завърших и аз мойте родители дойдоха в Англия да работят,сега и ние сме тук сгодени и чакаме първата си рожба💙💙
ОТ МАЙТАП СТАНХМЕ СЕМЕЙСТВО

Първата ми любов започна в 9ти клас. Момчето беше от моя клас. И до ден днешен знам че ако му звънна мога с часове да си говоря с него, въпреки че се е променил. Много дълго време бяхме само приятели . Той беше невзрачен и всички му се подиграваха в 9ти 10ти клас.. След време осъзнаха че е готин. Беше изключително забавен , направо припадах от смях с него. Влюбих се без да искам. Беше много пламенна любов откъм емоции , да не си помислите сексуално , там нещата не бяха  много окей. Всичко приключи края на втората година от връзката ни. Смея да кажа, че друг не съм обичала така въпреки ,че съм омъжена сега. Много трудно се разделихме и болезнено , беше се стигнало  до това да се бием имаше и доста агресия между нас. За мен важи всяки клише за първата любов.

В 5 клас, Велислав. Беше много горещо и страстно.

Бях 4 клас,харесвах си го много ,той беше с една година по голям от мен .Винаги изтръпвах ,когато го виждах ,най смешното беше ,че го заговорих с най тъпия въпрос.Питах го колко е часа ,а той ми каза насреща е часовника ..... ЛЕЛЕЕЕЕЕЕ потънах в земята

Бях шести или седм клас. Харесах си много едно момче, с което играехме на площадката пред блока. Казваше се Калин. Подари ми цветче от люляк, беше първа пролет. Това цветче дълго го пазих между листата на една тетрадка. Та, тогава, началото на тази пролет през 87 година, бях доста хлътнала по този Калин. С него беше и първата истинска целувка с език. Прескочихме оградата на детската градина в квартала и на една пейка се целунахме. Голяма гадост ми се видя, едни лиги се точиха. Ама нали любов.... Мина и замина. ОБаче миналата година въпросното момче му се случило да работи нещо с баща ми по един проект и той му казал - Пък да знаеш как се целувахме с дъщеря ти преди 30 години... 

Първото ми влюбване беше в съученик от другия клас - 7 клас бяхме. Несподелено естествено.
А първото ми реално влюбване с последвала връзка, беше от пръв поглед - буквално. Видях го,докато се разминавахме по стълбите към столовата, спрях да погаля една котка и видях, как той стои и ме гледа. Още тогава ми стана ясно, че с това момче ще имаме връзка. Бях на 18 (без 2 месеца), двамата работехме в едно предприятие и ежедневно се виждахме. Още се усмихвам като си спомня свалките ни и как само търсехме повод да се видим, да си кажем нещо ... Връзката не свърши много добре - той замина за чужбина без да каже на никого, а аз не знаех какво се случва. Голям рев му изревах тогава. После отидох да уча и след 2 години се видяхме пак. И подновихме връзката си - голяма грешка. Вбесяваше ме всеки път и само му крещях. Щом една съседка ми каза „виж сега с това момче или се разберете някак, или скъсайте, но това тряскане на вратата на колата точно под прозорците на спалнята идва в повече“. Аз наистина това правех - той ме кара до нас, аз дудна в колата и като спре пред блока тряскам вратата. Поне връзката имаше истински край. Който аз сложих.

Аз разни харесваници и такива неща не ги смятам.  Тръпката , за която още ме боли и ми е мъчно е една. Бях  на 15 и се срещнахме случайно , някакви общи познати, видяхме се , запознахме се и настана пожар , 1 месец не се разделяхме от сутрин до вечер. После той трябваше да ходи на море с техните , аз го чаках. Няма да забравя ,колко бях щастлива, когато разбрах ,че се е прибрал. Бях с приятели на пица, някой дойде и ми каза , аз го намерих в един компютърен клуб. А той ме изгледа с такъв поглед и ми каза да се махам. Разбрах,че неговите приятели са му наговорили някакви глупости , как са ме виждали да се натискам с момчета по пейките и такива щуротии,които разбира се, не бяха вярна. Така и не поиска да говори с мен. Много тежко го преживях , много плаках и ми беше мъчно. Беше минало над година и той случайно се запознава с моя приятелка , тя нещо му се натискала и той и разказал за страдащото си и разбито сърце. Тя чула историята му и знаейки моята , навързала нещата. Организира ни среща , поне се изяснихме , не продължихме заедно , аз тъкмо бях срещнала нов човек в живота си , с които бях 3 прекрасни години. Но винаги съм се чудела, онази луда любов и страст ,която изпитвах към него до ,какво би довела. Интересното е ,че денят преди сватбата ми го засякох на улицата , аз не го познах , той мен да. Спря ме поговорихме , разказахме си живота кой ,какво прави. Нямаше химия разбира се, но все още можеше да говоря с часове с него ,така леко и приятно.

Мисля, че бях в 6 клас, той в съседна паралелка. Имаше очи като Роби Уилямс този Христо. Един ден се промъкнах в учителската стая, за което ме грозеше ужасно наказание, ако ме бяха хванали, и преписах адреса му от дневника. Пратих му писмо, той отговори и имахме 1-2 срещи, преди да загубя интерес.

Срещнах първата и единствената си любов, когато бях на 15, а той беше на 22. След 4 дни станахме гаджета, а след 3 месеца се преместих да живея при него. През целия ми живот никой не ми е оказвал толкова добро влияние, колкото той. Даже смея да твърдя, че ми е модел за подражание. 6 години по-късно аз съм на 21, а той на 28 и си имаме момченце на 5 месеца, което за мое щастие е одрало кожата на баща си.

Здравейте,искам да ви разкажа за моята първа любов..

От много малка харесвах едно момче ,както и всички мои приятелки също го харесваха,била съм 5-6ти клас..мечтаех за него вяка вечер,(естествено тогава детските му там работи )В 9ти клас бях най-щастливото момиче ,защото успях да тръгна с него,първо си мислех ,че е бъзик ,но ходихме 5 години(най-хубавите 5 години),но с времето връзката се изчерпа ,не е имало скандали разделихме се мирно,тогава бях на 21 години.После той се сгоди за много по-малка от него и му се роди една прекрасна дъщеричка(след което даже спя да ме поздравява,а сме в една компания),но с майка и не се получиха нещата и се разделиха.Сега съм на 27 години и поддържаме чисто приятелски отношения ,помагаме си кой с каквото може .Отношенията са ни прекрасни,обичам го,даже след 6 години,като приятел ,и съм му го казвала ,но поняго имам чувството ,че тази любов е любов,която въпреки времето и изпитанията на живота винаги ще се връщаме един към друг.. Както моите приятели казват:"На вас ви е писано да сте заедно,родени сте един за друг".В момента имам сериозна връзка от 2 години,но не се знае какво ми е подготвил животът..

Моята първа ученическа любов беше несподелена. В момента живее в малък град. Баща е на три деца. Не знам дали още кара такси. Последния път, като се видяхме, ми изглеждаше ужасно състарен и огрухан. От прекрасната му усмивка няма и помен. Искрящите очи, които помня, са тъжни. Пи много.

Само като го видях за първи път в гимназията, си казах, че точно това е моят тип момче.. моята тръпка. За съжаление изкара само 1 година в моето училище и не се познавахме лично. След време като поотраснахме го засичах в един клуб, в който ходих често и го наблюдавах отдалеч. В последствие се намерихме във фейсбук, но всичко беше само харесване на снимки и адски рядко си писахме общи неща. След това загубихме връзка. Докато един ден от нищото пak се намерихме и  за секунди си организирахме среща. От деня, в който го видях за първи път в гимназията до денят на въпросната първа среща бяха минали 8 години. Цели 8 години аз не спирах да мисля за него и да твърдя, че това е ТОЙ, въпреки че бях убедена, че всичко е само от моя страна. И така докато не се случи така дългоочакваната среща. Тогава разбрах много неща, а именно, че той е изпитвал към мен абсолютно същите неща, които и аз цели 8 години !, но просто все не е намирал смелост, защото и той си е мислел, че всичко е само от негова страна За жалост след въпросната среща останах много разочарована от него, оказа се доста самовлюбен тип, който не спря да говори за себе си и от тогава аз сама прекратих всичко, въпреки че дори и сега когато пиша тази история съм с голяма усмивка на лицето и хубави спомени за тази така 8 годишна "несподелена" любов

Бях в пети клас.  В  една компания с девет други деца, водещи се за тинейджъри. Той беше шест месеца по-голям, но много висок. И много умен. Харесвах го, и защото не пушеше трева. В осми клас си хвана една русокоса, която не блестеше с много ум, но това не ми пречеше на всяка падаща звезда да си пожелавам да се омъжа за него ( сега тайничко се кръстя да не се сбъдне наистина, нищо че съм вече венчана). На всичките си приятелки казвах, че ще се омъжа за него.
Станах първи курс, той замина за Англия да учи. Във втори курс си писахме за последен път. От интелигентният тийн бе станал оплакващ се мърмърко. И не беше толкова интелигентен.
Боже опази да попадна на него! Отврат...

Мисля, че бях на 12г, когато го видях за първи път в центъра на града. И бях до тук 😆 Гръм и Любов от пръв поглед.

По принцип си имах нещо като гадже в този момент, приятелче от махалата и от училището.
В последствие разбрах кой е, къде учи, къде живее, къде движи, абе цялата информация. Оказа се, че имаме общи приятели и с разни маневри от моя страна се оказахме в нещо като една компания. После кандидатствах там където учи. Направо го преследвах😆

Беше много хубаво 💖, но в същото време аз направих много грешки. По това време бях глупава, самовлюбена и нахална тийнейджърка.
С него са ми най-хубавите спомени от 14 до 25г.
Ходихме, разделяхме се, после пак заедно....,но накрая останахме добри познати.
Не живеем в една държава, винаги ако имам желание мога да си поговоря с него и е много приятно.
Това е единствения бивш, който много обичам и искам винаги да е в добро здраве, заслужава го!

Моята първа тръпка беше един Александър, с който в седми клас се преместихме в едно училище. преди това съм си харесвала разни съученици, но за по някокло седмици, с Александър беше различно. Само че аз бях пълна загубенячка, а той - от най популярните - висок, хубав, лошо момче, с леко дълга коса. Той много ме тормозеше в седми и осми клас, все ме дразнеше, все ме закачаше, за майтап идваше при мен да ме пита дали искам да съм му гадже, само за да ми се подиграват с приятелите му. Даже баща ми беше идвал да говори с него веднъж, да ме остави на мира, ама не знам дали помогна. После за късмет се оказахме в една и съща гимназия, в един и същ клас - аз, той и моята приятелка от стария клас, с която станаха гаджета. Не помня да съм го преживяла тежко, но много много дълго време го харесвах този Александър. След години, след като завършихме и аз отдавна го бях забравила, по едно време си пишехме във Фейсбук и даже щяхме да се виждаме като се прибирам в България, имаше леко флирт и планове за една-две нощи, прибрах се, ходихме на среща на класа и накрая той ме закара до вкъщи... И аз се прибрах. Сама. Без него. След това веднага си писахме и даже той искаше да дойде да ме вземе от вкъщи все пак, но беше вече късно и така и не се видяхме повече.

Бях пазено дете, че много по квартири ходехме с майка ми - все ми казваше да си стоя в къщи, че да не ме откраднат.

Излязох пред блока на 14 години за първи път - след 2 дни имах гадже - 2 г по-голям от мен. Първата ми целувка и голямо разочарование - опита се да прави секс с мен, ама не му се получи. После разбрах, че съм била за развлечение и има дългогодишно гадже... Много рев!

После - доведен братовчед на приятелката ми от село - лошо момче, пуши цигари, кара мотори, слуша бунтарска музика - около 6г припадах само при мисълта за него. Накрая си го извоювах - бях много щастлива, но за кратко. Не беше за мен и не се и видяхми повече, макар че имаше ниско самочувствие и любовта ми му допадна... Свирено!

В 9ти клас, нова паралелка. Той е странен, нахакан, със самочувствие, но имаше винаги нещо неразбираемо в очите му. Като малък бе претърпял мозъчна операция. Има огромен белег на тила. Много интересен ми беше и тръгнах към него. Станахме близки приятели. Година след това, след зимната ваканция седяхме на леглото му у тях и се целунахме. Много се целувахме... Криехме връзката си от всички - успяхме около половин година. Той беше и първият ми сексуален партньор - много ни беше трудно на по 15г шемети. Бяхме неразделни, нямахме тайни един от друг. Живеехме у тях и у нас постоянно. И майка му и майка ми все ги нямаше. Бяхме си семейство. На 15 доста тежи това и след 3г казах край! Много тежко го преживя. След бала в 12 клас се опита да ми звънне 1 път, а аз дори не го познах... Сега имам чудесно семейство с прекрасен човек и много рядко се сещам, но онзи ден сънувах товя момче как ми казва, че му липсва и мисли за мен, и ме обича... Стана ми много странно. Понежи живея в друг град го виждам много рядко, но не се е променил ни най-малко - като се опитвах да ги изтрия от живота си го няричах "този от моя клас, когото не познавам"...  Той е застинал във времето на 19г и ми е мъчно за това, че не е направил нищо с живота си.... Не мога дори да го поздравя. Или аз или той все се правим на непознати.. странно е всичко това.... Но сега животът ми е друг, хубав, и не съжалявам, че прекъснах онази връзка.

Аз бях любовчийка също от малка. Още в детската градина си падах по едно момче. Първата ми така детска любов , обаче беше в 9 клас. Той беше от моето училище, но 2 години по-голям от мен. Имаше си гадже и аз само плакнах очи, но се разделиха и за мой късмет и той ме хареса. Бяхме гаджета 5-6 месеца, което тогава ми се струваше направо невероятно. С гордост казвах от колко мнооооого време сме заедно Дори ми беше първият. Но си намери друга тръпка и ми тегли една набързо. Аз страдах, но беше лято и отидох на лагер на морето. Там имаше и лагер на момчета спортисти. Бързо го прежалих

Моята първа любов срещнах в 5-ти клас. Запознанството ни беше неизбежно, оказахме се в един клас. Бяхме кандидатствали и в друго училище, в което също щяхме да сме в една паралелка. Всичко продължи до средата на 1-ви курс в университета, в който също учехме и двамата. Много раздели и събирания, изневери и обиди, унижения и...любов, колкото и да е странно, знам, че беше взаимна. Приличаме си дори външно по разни белези, имаме ужасно много общи неща в характерите, знам винаги какво мисли. От година има нова приятелка, но преди няколко месеца ме потърси. За добро или зло-разминахме се в очакванията, не се събрахме отново. Тогава се бяхме заговорили и се оказа, че дори сме сънували едни и същи неща по едно и също време. Но за толкова години...знам ли, някаква телепатия може да сме развили. Майките ни бяха сигурни, че ще се оженим, имах и предложение, но... Откакто се разделихме, паник атаките ми спряха, станах по-спокойна и някак навързах нещата с вече бившата си връзка. И така-съдбата си знае работата(надявам се). За момента след 2 неуспешни последвали връзки, съм решила да си дам време, пък да видим какво ми е подготвил животът.
Радвам се на Вашите истории и ги чета с удоволствие!

В девети клас се запознах с първата ми голяма любов. Бяха големи закачки и “дърпане на плитки”, но никога нищо не стана. Обаче любими спомени ...
Не е ли едно от най-яките неща изречението към приятелка: “Я гледай дали ме гледа”? Или например ако пиеш вода и той каже: “Я дай и аз да пия” и пийне след теб, значи все едно сте се целували 😂 И куп други такива сериозни доказателства, че със сигурност и той те харесва !

Беше братовчед на най-добрата ми приятелка, 5 години по-голям от нас. На 13 или 14 бяхме, не помня. Запознахме се на погребението на баба им, страшно подходящо... Той така и не знам дали разбра, че го харесвам. Имаше един период, в който само той ми беше в мозъка, само го мислех, само сънувах. Като го срещах по улиците, свят ми се завиваше от вълнение от едно негово "Ей, здрасти" Как ми мина - не помня.
Гадже имах на 16, т.е. 2-3 години по-късно, но не помня да ми е бил чак такава тръпка като братовчеда

В гимназията бях, не помня кой клас. Имаше двама братя - всички смятаха по-големия за много умен и красив, а по-малкия - за грозен и тъп. Освен мен, понеже аз си падах по малкия брат.