Дари, какво червило в шести клас ? 
- Публикувана: 25 авг. 2018, 04:16 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2018, 14:55 ч.
Разкажете за първата любов...
Абе, помня го червилото, сигурно на майка ми е било- кафяво. Пък може случката да е станала в осми клас, не в шести, колебаех се, но май ще да е било осми клас, щото аз си бях задръстена зубрачка тогава и ме държаха изкъсо, и няма как да са ме пускали на 13 г. Както и да е, важна е любовта. 
Бях на 15, той на 17. Бяхме в един отбор по лека атлетика. Година и нещо бяхме заедно, състезания по други градове, голяма тръпка си беше. Но беше от ония задушаващите, щом съм с него, не трябва да говоря с други момчета. И така, не издържах. Искаше да се събираме след време. Последно се видяхме година и половина след като се разделихме. След около още половин ми беше писал, че той е човека на мечтите ми, че с него трябва да си прекарам живота 
че с друг толкова щастлива няма да бъда. Хахаха, чудя се дали още е такъв
че с друг толкова щастлива няма да бъда. Хахаха, чудя се дали още е такъв
Аз бях 6ти клас, той осми. Бяхме в едно и също училище, само че класните ни стаи бяха на различни етажи. Имах късмет, че стаята на моята приятелка по това време беше до неговата, та все си намирах повод да намина.Всъщност, аз все още не съм сигурна дали той подозираше за съществуването ми 
Спомням си, че бях много нещастна, защото знаех, че това му е последна година в това училище, нищо че живееше през два блока.За мен беше адски драматична ситуация тогава, бая рев му дръпнах. Още си спомням как ми се обръщаше стомаха като го видех
Иначе първата ми голяма и споделена любов беше с един батко от друг град. Е,вярно, сега като погледна назад разбирам, че не е било баш пък любов. Ама си спомням, че идваше всяка събота или неделя да ме види, а през останалото време не пускахме телефоните. Тази ми връзка приключи принудително, замина с цялото си семейство за Англия. И там голям рев му дръпнах,ама мина за 2-3 дена,а от тогава нито съм го виждала, нито чувала.
Спомням си, че бях много нещастна, защото знаех, че това му е последна година в това училище, нищо че живееше през два блока.За мен беше адски драматична ситуация тогава, бая рев му дръпнах. Още си спомням как ми се обръщаше стомаха като го видех Иначе първата ми голяма и споделена любов беше с един батко от друг град. Е,вярно, сега като погледна назад разбирам, че не е било баш пък любов. Ама си спомням, че идваше всяка събота или неделя да ме види, а през останалото време не пускахме телефоните. Тази ми връзка приключи принудително, замина с цялото си семейство за Англия. И там голям рев му дръпнах,ама мина за 2-3 дена,а от тогава нито съм го виждала, нито чувала.
Още в детската градина със съседчето, което живееше над нас. Наборчета, всеки ден заедно, в градината, пред блока и на гости. Бяхме “гаджета” и щяхме да се женим. И имена бяхме измислили на децата ни! Бяхме неразделни. После на 9 трябваше да се изместим в друг град и загубихме контакти. Благодарение на скайп и мIRC се намерихме. Пишехме си денонощно, бяхме мн близки, но чак в първи курс в университета се видяхме. Но без любови и страсти. Някак хем приятелски, хем се усещаше искрата. И двамата имахме връзки и въпреки, че спахме заедно в общежитието му, не прекрачихме границата! Но цяла нощ не ни стигна да се наприказваме. Години по-късно задължително се виждаме покрай коледните празници. Той с жена си и децата, аз с мъжа ми и децата. Любов не бих казала, че е, но ми е слабост и май това ми е и най-старото и ценно приятелство!
Не помня, забравих. Пък вече се съмнявам дали някога съм се влюбвал...
погледни тази тема и кажи мнение там
Когато бях в децка градина си харесвах едно момче гошко с течение на времето пораснахме събрахмесе в 5ти клас пак ни сложиха в една паралелка всички се базикаха с мен и той можеби от 5г въздраст до сега нямаме и едно здр с него както и дае ... след това бях на 15г.. бях в париж живеехме за известно време там в един обикновен ден без да предположа нито се надявах за него ангел беше на 22г а аз на 15 .. той ме целуна не помня някога да мие предлагал просто само се целувахме (-----но немога да забравя когато го виждах сякаш нещо в стомаха ми се свиваше и летеше едно временно) без нищо друго ... понеже аз не исках
Бях го обикнала за 2 месеа повече от живота ми даже си мечтаех за сватба :Х един ден моята 1рва братовчедка ме повика у тях на гости и той остана там в друг град аз преспах една вечер у братовчедка ми и когато се върнах имах един добър приятел марин той ми каза че Ангел бил си довел няква ку*ка докато не съм била там била му от много време гадже ... ее аз кво бях де и веднага казах на нашите да си идем и се преместихме....
От тогава не съм го виждала вече 4г.. тежко мие все още като се сетя че всички маже са такива даже и моя сегашния оф оф оф
Бях го обикнала за 2 месеа повече от живота ми даже си мечтаех за сватба :Х един ден моята 1рва братовчедка ме повика у тях на гости и той остана там в друг град аз преспах една вечер у братовчедка ми и когато се върнах имах един добър приятел марин той ми каза че Ангел бил си довел няква ку*ка докато не съм била там била му от много време гадже ... ее аз кво бях де и веднага казах на нашите да си идем и се преместихме....
От тогава не съм го виждала вече 4г.. тежко мие все още като се сетя че всички маже са такива даже и моя сегашния оф оф оф
Първата ми любов...една прекрасна есен преди 16г, тогава бях едва шестнадесет годишна,той на двадесет и седем.Изключително мил и внимателен.....но смърта ми го отне след 14г,в които бяхме неразделни.Имам човек до себе си сега....но не е същото просто не е.Мисля,че ще си остане чувството на първата любов....втора няма да има...
Първата ми реална любов и първата ми "връзка "беше с един приятел на брат ми. Връзка е в кавички, защото беше детска работа и се оказа женкар, който през месец си сменя гаджетата. Ревах три дни и ми мина. Първата ми истинска обаче много голяма любов беше несподелена и неизживяна, макар в началото да имаше възможност за това. Имаше интерес и от двете страни, но нищо не се получи и там си остана. Обаче аз се влюбих толкова силно и отчаяно,че вече минаха повече от 10 години и няма забравяне. Така и не я изживях тая пуста история. Това е единствената ми голяма любов в живота (преди съпруга ми).Никога няма да успея да се оттърся и да приключя с нея. Голяма болка и голямо мъчение. Обаче аз не съжалявам, защото човек от всичко получава ценни уроци и става това,което е благодарение на преживяното.
Първата си любов я свързвам с много болка. Познавахме се от деца, учихме в едно у-ще, живеем близо, след много години се срещнахме в една фирма, където работихме заедно. Всичко започна, когато без да искам си разлях чашата с кафето на бюрото му. Първата крачка към раздялата направих аз, той дори и не можеше да повярва, че това е края!
Хубава тема😊. Ние бяхме по на 17 години. Всичко започна като на шега и се превърна в много щастлива и прекрасна година. Бях луда по моето момче, мислех, че и той по мен също. Да, ама ме заряза, без да очаквам, без да знам защо. Разби ми сърцето и страдах дълго и безутешно. В последствие потърси отново път към мен, но гордостта и разбитото ми сърце нямаше как да го допуснат обратно. Приказката за счупеното и лепеното е много вярна. Дълго време не можех да се съвзема и да прежаля моето момче, така и не разбрах какво се случи, за да скъса с мен така внезапно. Времето лекува, а най- добре лекува новата любов. Не съм го виждала от години, но сигурно ще ми трепне нещо, ако се засечем някъде.
Първата любов....
Виждахме се всяко лято на село, той живееше там, а аз при баба. Бяхме на 10, всяка вечер ходехме на кино, сядахме заедно и се държахме за ръце. След това той ме изпращаше до нас в тъмното, а една вечер ме целуна. Ех любов.
На светло се правехме, че не се познаваме.
На следващото лято той беше с друго момиче, а аз тихо страдах.
Имахме възможност да видим какво би излязло от една връзка, доста години по-късно, като възрастни. Но този път нещата бяха прекъснати от тежък инцидент, от който той се възстановява с години. Явно не ни е било писано. Сега сме само приятели. Но ми остана хубавия спомен и даже мислех да кръстя сина си с неговото име.
Първата истински изживяна любов беше на 16. Той беше на 18. Аз го обичах, той мен също. Имаше драми, забрани, срещи, любов, първи секс, доста добър, втори още по-добър. Кратки раздели и страдание, събирания и още любов. Романтични жестове и от двете страни и споделени чуства. Ех спомени.
Разделихме се някак взаимно и без лоши чуства. И никого не съм обичала повече толкова силно. Не мисля, че и някой е обичал мен така. Но си го спомням винаги с хубаво чуство, а не с чуство на загуба.
Виждахме се всяко лято на село, той живееше там, а аз при баба. Бяхме на 10, всяка вечер ходехме на кино, сядахме заедно и се държахме за ръце. След това той ме изпращаше до нас в тъмното, а една вечер ме целуна. Ех любов.
На светло се правехме, че не се познаваме.
На следващото лято той беше с друго момиче, а аз тихо страдах.
Имахме възможност да видим какво би излязло от една връзка, доста години по-късно, като възрастни. Но този път нещата бяха прекъснати от тежък инцидент, от който той се възстановява с години. Явно не ни е било писано. Сега сме само приятели. Но ми остана хубавия спомен и даже мислех да кръстя сина си с неговото име.
Първата истински изживяна любов беше на 16. Той беше на 18. Аз го обичах, той мен също. Имаше драми, забрани, срещи, любов, първи секс, доста добър, втори още по-добър. Кратки раздели и страдание, събирания и още любов. Романтични жестове и от двете страни и споделени чуства. Ех спомени.
Разделихме се някак взаимно и без лоши чуства. И никого не съм обичала повече толкова силно. Не мисля, че и някой е обичал мен така. Но си го спомням винаги с хубаво чуство, а не с чуство на загуба.
Бях в детската градина, Станислав се казваше момченцето - руса коса и сини очи. Като играехме на разни игри винаги гледах да съм от неговия отбор, все ме защитаваше. Та една вечер сме останали само аз и той и чакаме да ни вземат родителите ни. Застанали сме под една маса в столовата и аха да се целунем и.. "Станиславчооо, майка ти дойде да те вземе!" Така леличката осуети първата ми целувка