Аз бях на 12, той на 11 беше за едно лято първото ми гадже. Той беше македонец от Скопие, беше на лагер в България 3 месеца. После си замина писахме си по едно писмо и никога повече не сме се виждали.
- Публикувана: 25 авг. 2018, 04:16 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2018, 14:55 ч.
Разкажете за първата любов...
Едно момче от съседната паралелка, някъде на около 8 клас. Голяма тръпка ми беше, но нищо не стана. Той знаеше, че много го харесвам и уж и той много ме харесваше, но стигнахме само до кафета в компанията на приятели. След няколко месеца, изненадващо за мен, замина за друг град. Бях му взела нещо за спомен, за сбогуване, но така и не му го дадох. Пазих го години наред и ми беше много трудно да харесам който и да е след това. Един път ми писа, но аз отрязах всякакъв контакт, какво значение имаше вече като е на хиляди километри. Но понякога се сещам за тази история и се питам "Какво щеше да е, ако....", чудя се как ли се е стекъл животът му, добре ли е.
така и не разбрах защо не ме хареса, а предпочете момиче с физиономия на кон 😁ама много беше грозна, ейй, поне хубава да беше, ами то...
Моята първа любов беше на 15 години 
Той беше година по-малък. Бяхме си първи във всичко.
Но по-късно на 17 разбрах какво е любов, която беше споделена за кратко, но мен ме влачеше 3 години след това.... Беше изпепеляваща, траеща 6 месеца, отваряща рана след рана и пак не можех без този човек. В общи линии го забравих, когато се загаджих с мъжа си..
Грозното от моя страна, е че докато си ближех раните от онзи огън, имах 2 годишна връзка, която приключи брутално поне за човека отсреща, защото аз не можех повече.
А сега с онзи изпепеляващия сме най-добри приятели. Познава се с мъжа ми, излизаме с него и с приятелката му и не, няма чувства от никоя от страните. Освен приятелски, което мен ме радва.
Той беше година по-малък. Бяхме си първи във всичко.Но по-късно на 17 разбрах какво е любов, която беше споделена за кратко, но мен ме влачеше 3 години след това.... Беше изпепеляваща, траеща 6 месеца, отваряща рана след рана и пак не можех без този човек.
В общи линии го забравих, когато се загаджих с мъжа си.. Грозното от моя страна, е че докато си ближех раните от онзи огън, имах 2 годишна връзка, която приключи брутално поне за човека отсреща, защото аз не можех повече.
А сега с онзи изпепеляващия сме най-добри приятели. Познава се с мъжа ми, излизаме с него и с приятелката му и не, няма чувства от никоя от страните. Освен приятелски, което мен ме радва.
Първата ми любов започна в 8-ми клас,той дойде случайно в моя час по география,по-голям е от мене 2 години сега съм на 20,а той на 22 сърцето ми туптеше и щеше да изскочи, когато го видях,не се познавахме.И така няколко дена по ред той идваше в моето училище,почнахме да си говорим разменихме номера фейсбуци и така една седмица по ред си писахме,той беше много странен характер,не излизахме навънка постоянно бяхме в тях и пиехме кафе.След 1 месец спряхме да си пишем и звъним,той почна работа в слънчев бряг,мислих си че няма да го видя отново,но след 1 месец на 22 септември ми звънна и ме пита къде съм казах му и след 10 мин дойде и ми каза ще ми станеш ли една жена уж на майтап казах ДА. След една година заживях в тях с родителите му той завърши училище,заживяхме само двамата в нашия апартамент,завърших и аз мойте родители дойдоха в Англия да работят,сега и ние сме тук сгодени и чакаме първата си рожба💙💙
ОТ МАЙТАП СТАНХМЕ СЕМЕЙСТВО
ОТ МАЙТАП СТАНХМЕ СЕМЕЙСТВО
Първата ми любов започна в 9ти клас. Момчето беше от моя клас. И до ден днешен знам че ако му звънна мога с часове да си говоря с него, въпреки че се е променил. Много дълго време бяхме само приятели . Той беше невзрачен и всички му се подиграваха в 9ти 10ти клас.. След време осъзнаха че е готин. Беше изключително забавен , направо припадах от смях с него. Влюбих се без да искам. Беше много пламенна любов откъм емоции , да не си помислите сексуално , там нещата не бяха много окей. Всичко приключи края на втората година от връзката ни. Смея да кажа, че друг не съм обичала така въпреки ,че съм омъжена сега. Много трудно се разделихме и болезнено , беше се стигнало до това да се бием имаше и доста агресия между нас. За мен важи всяки клише за първата любов.
имаше и доста агресия между нас. За мен важи всяки клише за първата любов. 
Бях шести или седм клас. Харесах си много едно момче, с което играехме на площадката пред блока. Казваше се Калин. Подари ми цветче от люляк, беше първа пролет. Това цветче дълго го пазих между листата на една тетрадка. Та, тогава, началото на тази пролет през 87 година, бях доста хлътнала по този Калин. С него беше и първата истинска целувка с език. Прескочихме оградата на детската градина в квартала и на една пейка се целунахме. Голяма гадост ми се видя, едни лиги се точиха. Ама нали любов.... Мина и замина. ОБаче миналата година въпросното момче му се случило да работи нещо с баща ми по един проект и той му казал - Пък да знаеш как се целувахме с дъщеря ти преди 30 години...
Първото ми влюбване беше в съученик от другия клас - 7 клас бяхме. Несподелено естествено.
А първото ми реално влюбване с последвала връзка, беше от пръв поглед - буквално. Видях го,докато се разминавахме по стълбите към столовата, спрях да погаля една котка и видях, как той стои и ме гледа. Още тогава ми стана ясно, че с това момче ще имаме връзка. Бях на 18 (без 2 месеца), двамата работехме в едно предприятие и ежедневно се виждахме. Още се усмихвам като си спомня свалките ни и как само търсехме повод да се видим, да си кажем нещо ... Връзката не свърши много добре - той замина за чужбина без да каже на никого, а аз не знаех какво се случва. Голям рев му изревах тогава. После отидох да уча и след 2 години се видяхме пак. И подновихме връзката си - голяма грешка. Вбесяваше ме всеки път и само му крещях. Щом една съседка ми каза „виж сега с това момче или се разберете някак, или скъсайте, но това тряскане на вратата на колата точно под прозорците на спалнята идва в повече“. Аз наистина това правех - той ме кара до нас, аз дудна в колата и като спре пред блока тряскам вратата. Поне връзката имаше истински край. Който аз сложих.
А първото ми реално влюбване с последвала връзка, беше от пръв поглед - буквално. Видях го,докато се разминавахме по стълбите към столовата, спрях да погаля една котка и видях, как той стои и ме гледа. Още тогава ми стана ясно, че с това момче ще имаме връзка. Бях на 18 (без 2 месеца), двамата работехме в едно предприятие и ежедневно се виждахме. Още се усмихвам като си спомня свалките ни и как само търсехме повод да се видим, да си кажем нещо ... Връзката не свърши много добре - той замина за чужбина без да каже на никого, а аз не знаех какво се случва. Голям рев му изревах тогава. После отидох да уча и след 2 години се видяхме пак. И подновихме връзката си - голяма грешка. Вбесяваше ме всеки път и само му крещях. Щом една съседка ми каза „виж сега с това момче или се разберете някак, или скъсайте, но това тряскане на вратата на колата точно под прозорците на спалнята идва в повече“. Аз наистина това правех - той ме кара до нас, аз дудна в колата и като спре пред блока тряскам вратата. Поне връзката имаше истински край. Който аз сложих.
Аз разни харесваници и такива неща не ги смятам. Тръпката , за която още ме боли и ми е мъчно е една. Бях на 15 и се срещнахме случайно , някакви общи познати, видяхме се , запознахме се и настана пожар , 1 месец не се разделяхме от сутрин до вечер. После той трябваше да ходи на море с техните , аз го чаках. Няма да забравя ,колко бях щастлива, когато разбрах ,че се е прибрал. Бях с приятели на пица, някой дойде и ми каза , аз го намерих в един компютърен клуб. А той ме изгледа с такъв поглед и ми каза да се махам. Разбрах,че неговите приятели са му наговорили някакви глупости , как са ме виждали да се натискам с момчета по пейките и такива щуротии,които разбира се, не бяха вярна. Така и не поиска да говори с мен. Много тежко го преживях , много плаках и ми беше мъчно. Беше минало над година и той случайно се запознава с моя приятелка , тя нещо му се натискала и той и разказал за страдащото си и разбито сърце. Тя чула историята му и знаейки моята , навързала нещата. Организира ни среща , поне се изяснихме , не продължихме заедно , аз тъкмо бях срещнала нов човек в живота си , с които бях 3 прекрасни години. Но винаги съм се чудела, онази луда любов и страст ,която изпитвах към него до ,какво би довела. Интересното е ,че денят преди сватбата ми го засякох на улицата , аз не го познах , той мен да. Спря ме поговорихме , разказахме си живота кой ,какво прави. Нямаше химия разбира се, но все още можеше да говоря с часове с него ,така леко и приятно.
Мисля, че бях в 6 клас, той в съседна паралелка. Имаше очи като Роби Уилямс този Христо. Един ден се промъкнах в учителската стая, за което ме грозеше ужасно наказание, ако ме бяха хванали, и преписах адреса му от дневника. Пратих му писмо, той отговори и имахме 1-2 срещи, преди да загубя интерес.
Срещнах първата и единствената си любов, когато бях на 15, а той беше на 22. След 4 дни станахме гаджета, а след 3 месеца се преместих да живея при него. През целия ми живот никой не ми е оказвал толкова добро влияние, колкото той. Даже смея да твърдя, че ми е модел за подражание. 6 години по-късно аз съм на 21, а той на 28 и си имаме момченце на 5 месеца, което за мое щастие е одрало кожата на баща си.
Здравейте,искам да ви разкажа за моята първа любов..
От много малка харесвах едно момче ,както и всички мои приятелки също го харесваха,била съм 5-6ти клас..мечтаех за него вяка вечер,(естествено тогава детските му там работи)В 9ти клас бях най-щастливото момиче ,защото успях да тръгна с него,първо си мислех ,че е бъзик ,но ходихме 5 години(най-хубавите 5 години),но с времето връзката се изчерпа ,не е имало скандали разделихме се мирно,тогава бях на 21 години.После той се сгоди за много по-малка от него и му се роди една прекрасна дъщеричка(след което даже спя да ме поздравява,а сме в една компания),но с майка и не се получиха нещата и се разделиха.Сега съм на 27 години и поддържаме чисто приятелски отношения ,помагаме си кой с каквото може .Отношенията са ни прекрасни,обичам го,даже след 6 години,като приятел ,и съм му го казвала ,но поняго имам чувството ,че тази любов е любов,която въпреки времето и изпитанията на живота винаги ще се връщаме един към друг.. Както моите приятели казват:"На вас ви е писано да сте заедно,родени сте един за друг".В момента имам сериозна връзка от 2 години,но не се знае какво ми е подготвил животът..
От много малка харесвах едно момче ,както и всички мои приятелки също го харесваха,била съм 5-6ти клас..мечтаех за него вяка вечер,(естествено тогава детските му там работи
)В 9ти клас бях най-щастливото момиче ,защото успях да тръгна с него,първо си мислех ,че е бъзик ,но ходихме 5 години(най-хубавите 5 години),но с времето връзката се изчерпа ,не е имало скандали разделихме се мирно,тогава бях на 21 години.После той се сгоди за много по-малка от него и му се роди една прекрасна дъщеричка(след което даже спя да ме поздравява,а сме в една компания),но с майка и не се получиха нещата и се разделиха.Сега съм на 27 години и поддържаме чисто приятелски отношения ,помагаме си кой с каквото може .Отношенията са ни прекрасни,обичам го,даже след 6 години,като приятел ,и съм му го казвала ,но поняго имам чувството ,че тази любов е любов,която въпреки времето и изпитанията на живота винаги ще се връщаме един към друг.. Както моите приятели казват:"На вас ви е писано да сте заедно,родени сте един за друг".В момента имам сериозна връзка от 2 години,но не се знае какво ми е подготвил животът..