* Берен Саат * Beren Saat * Атийе * Atiye / The Gift * Netflix тема 15

Ако е възможно, моля ви публикувайте отново това интервю, което е дала Берен за снимките на Кьосем.

Интервюто с Берен Саат за Based Istanbul 
Превод на български - ValentinaP

https://bg-mam.ma/p/1058641/39907588

Здравейте!

Момичета, радвам се, че се появихте.
Чаках някой да пише, за да мога да сложа още една малка, но важна част от интервюто с Берен, която липсваше в руския превод, който ползвах. Това е частта, касаеща „Нетфликс“ и цензурата.

Берен си е Берен, ние си я познаваме. Малко е тъжно, че няма да я видим по телевизията, но това е верния избор. А още по-тъжно е, че по-голямата част от колегите й в бранша изобщо нямат този избор.


Айшегюл: Вие как смятате, „Нетфликс“ поощрява ли хомосексуализма?

Берен: Не бих нарекла това поощрение. За бъдещите поколения това може би ще стане в по-голяма степен приемливо и нормално. В сравнение с предишните поколения, днешните младежи  пристъпват към хомосексуалните отношения с по-малко страх.  Те са в състояние да променят сексуалната си ориентация и за тях това е естествено. Но, разбира се нямам предвид Турция.  За тези хора това е естествено. И дали  ние ще се съпротивляваме или не, те ще продължават да следват желанията си. Но връщайки се на темата за поощряването на хомосексуализма, възможно е хората, които имат повече опит в тази сфера и имат своята история, да покажат какъв е верният път. Може би тези хора са изгнаници в собственото си обкръжение, но благодарение на нечия история, която се е случила примерно във Франция, да могат по-лесно да приемат своята ориентация и да намерят решение за себе си.
Доскоро основната стратегия в подобни ситуации беше унижение и сочене с пръст. Сега вече от една страна хомосексуализма присъства в „Нетфликс“, а от друга, ние го маргинализираме. Това не е добро за никого. Всички, които отхвърляме и сочим с пръст, биха могли да се сблъскат с дълбоки преживявания. Ние вече преживяхме 10 години, изпълнени с кибертормоз, улични боеве и конфликти. И е време да си извлечем поука от това. Дори да прилагаме натиск над тези хора, сексуалната ориентация е нещо, което касае изключително и пряко самите тях. Човек може да изпитва натиск от страна на семейството, може да се прикрива в социалното си обкръжение, училището и т.н. Но все пак, продължава своя живот. Затова дори да забранят достъпа до „Нетфликс“, съществуват и други платформи, други места… И подобни истории така или иначе ще присъстват в живота ни. Защо трябва да има забрани? Ако се продължи с унижението и отхвърлянето, това може да доведе до насилие, битки, тормоз в училище и така ще се открият рани у хората, свързани с тяхната сексуална ориентация, с тялото в което живеят, които може да не зараснат цял живот. Затова мисля, че не бива да подценяваме и  да се дразним от подобни истории.

Айшегюл: Как поляризацията влияе на артистите?

Берен: Лично аз много се разстройвам от това. Преживях времена, в които се чувствах много зле, изпадах в депресия. Преживях много безсънни нощи. Чела съм какви ли не статии и коментари за себе си в пресата, дори бях обявена за предател на Родината. В същото време, само 2 години след това получих награда за Чест и награда за Любов към Родината.
Много  е сложно да разграничиш любовта от ненавистта, дори когато не си популярна личност със социални ангажименти, а си обикновен човек. Аз също преживях трудности, затова сега много по-малко следя новините. Използвам инстаграм вместо туитър, защото за себе си реших, че е  по-приемлив. Разбрах, че никой няма да прояви загриженост към моето духовно състояние, освен мен самата. Реших да отстъпя малко назад. Благодарение на мои приятели, на които съм изключително благодарна, реших да се държа далече от определени неща и да променя посоката на мисленето си, поне в сферата на моята дейност.
Сега ние снимаме проект за „Нетфликс“ и честно казано, историята на „Дар“ е една от тези, които не биха могли да бъдат показани по нито един от каналите.

Айшегюл: Как мислите, защо е така?

Берен: През последните години аз разбрах, че не искам да бъда част от тази система. Аз не мога да я променя, защото много мои колеги обичат тази работа, но поне за себе си мога да реша да стоя далеч от нея. Съществуват два варианта. Или играеш безстрашна жена, която постоянно плаче и става жертва на насилие, както физическо, така и психическо, или ти дават ролята на Барби. И ти нямаш никакъв избор. И защо ни е да правим това?! За да ни гледат хората…Тогава защо съм ви нужна самата аз? Стигнахме дотам, че с жените се злоупотребява и аз не искам да бъда част от това.  Например, когато снимахме „Каква е вината на Фатмагюл“ ни обвиниха, че поощряваме насилието. Беше достатъчно сложно да пресъздадем на екрана онова, което е написал Ведат Тюркали в своя роман. Всъщност ние разказахме историята за възстановяването на едно момиче. Сред всички мои проекти, този придоби най-голяма популярност в много страни по света. Той стана мотивация за жените от Иран да не се съгласяват на принудителни бракове или да поискат развод. Благодарение на сериала, тези жени се свързаха с мен. Давах интервюта за Германия, Латинска Америка. Това беше история, която стана подкрепа и опора за много жени.
Има и нещо друго, което е много важно в една история. В „Дар“ ключова роля има „Гьобекли Тепе“ и вниманието на хора от целия свят беше обърнато към тази наша забележителност. Тази история също е създадена по роман. В нито един телевизионен канал не би могла да се излъчи история, пълна със свръхестествени явления, защото през последните години съществува някакъв рефлекс, от нас се очакват определени неща…

Айшегюл: А как според вас влияят тези рефлекси на нивото на женското насилие? И изобщо има ли такава зависимост?

Берен: Разбира се, че има. Доколкото е възможно се избягва образа на силната жена. Следи се никъде да не се показва женското тяло. Дори паметници на културата или статуи, изобразяващи  женски тела не се показват. Не се  поддържа нито една сфера на изкуството, където има жени. В сериалите се избягва показването на силни, образовани и умни жени. На преден план са образи на жени, които лесно могат да бъдат изплашени и заставени да мълчат.


 Снимките на третия финален сезон на „Дар“ официално са стартирали и до началото на 2 сезон сигурно ще приключат.

                  

Благодаря ви за споделеното!
Дъга , от сърце ти благодаря за преводите!!!

от продуцентите- ОГМ
https://twitter.com/OgmPictures/status/1285987891395604482

Много се вълнуват заедно с екипа за тяхното ново пътуване!

И днес е финала на поредното повторение на ЗП дават го в момента.



................

от 16.07

Интервю на Берен за "Yeniden TV"
превод - *Дъга >>>

Айшегюл: Добър ден на всички. Отново сме заедно и първият ни гост е Берен Саат.
Добре дошла и много ви благодаря, че приехте да участвате в нашето предаване.

Берен: И аз ви благодаря, че избрахте мен. Много ми е приятно.

Айшегюл: Да започнем с пандемията. Беше трудно да се срещнем.
Как протичат дните ви по време на карантината заради коронавируса?
Какво се промени в живота ви?

Берен: Много неща се промениха. На първо място се промени възприемането ни на света като цяло. В началото и за мен беше малко тревожно, като за всички останали, защото никой от нас преди не се е сблъсквал с такъв вирус. Дори някои световни лидери не приеха сериозно ситуацията, но когато накрая се сблъскаха с този проблем, си извлякоха поука. Разбира се, беше тревожно, но после всички ние разбрахме, че сме в един и същи кораб. Всички имаме един и същи проблем, затова се сближихме и започнахме да си помагаме един на друг.  Всичко, което касае популярността, оставихме настрани и започнахме да се подкрепяме по всички възможни начини. Някои правеха преки излъчвания от домовете си и подкрепяха останалите, и изобщо всички започнаха да търсят решения. И нещата, които досега бяха важни за хората, свързани с материалните блага, започнаха да губят ценността си, смениха се приоритетите. И ако преди беше важно да притежаваш луксозни вещи, сега стана по-ценно например да имаш плодове в собствената си градина. Милиони хора по света промениха възгледите си и отношението към света около нас. В общи линии, ние разбрахме какво е това психологическа и икономическа война. Ако това продължи още 3-4 месеца, вероятно 30 милиона човека по света ще гладуват.
От друга страна, ние започнахме да се изцеляваме. Например над Китай въздухът сякаш се очисти. Заради това, че спряха да работят заводи и фабрики, въздухът стана по-чист, водата стана по-чиста. Всъщност, ако за малко спрем, Земята ще се очисти от ненужния боклук. Забелязахме как промените към по-добро се случват доста бързо, както и че децата забелязват такива неща по-бързо от нас. Например учениците, които решиха да не ходят на училище в петък и да не посещават обществени места, за да дадат възможност на природата да си отдъхне. Защото какъв е смисълът на образованието, ако безвъзвратно погубваме планетата и след 30-40 години може нищо да не остане? Затова всеки петък ние ще правим необходимото. Благодарение на пандемията, ние застанахме на една страна, но пък в някои части на света не настъпиха изменения.

Айшегюл: Искам да ви попитам дали според вас всичко това научи на нещо ръководителите на компаниите?

Берен: По този повод вчера научихме нещо. Президентът на Бразилия  е заболял от коронавирус. Ще го кажа така: Който се съпротивлява и не иска да разбере нещо, времето му показва каква е истината. Аз мисля, че това заболяване е защитният механизъм на Земята. Този вирус, или други като него. Когато човечеството премине някои граници, се появява нещо такова. Много е интересно това, че децата не са толкова засегнати от този вирус, колкото възрастните. Може би това е защитен механизъм, който по своеобразен начин пази  планетата Земя от нас самите. Защото нашите взаимоотношения преминаха на друга плоскост. За да видите това, просто постойте у дома шест месеца и помислете. Например, /показва Босфора/ тук по време на пандемията плуваха делфини, нещо което преди не беше възможно да се види. Водата стана по-чиста, дори цветът й беше различен и в нея плуваха делфини. Ако някой ни беше казал това преди шест месеца, трудно бихме му повярвали. Бихме казали, че това го има само във филмите.

Айшегюл: Разбира се, темата за този вирус още дълго ще вълнува целия свят, в това число и Турция. Опитваме се да продължим живота си при тези условия, независимо от политическите си възгледи.
В крайна сметка говорим за вирус, който заплашва всички нас.
И ние трябва да намерим начин да продължим живота си, да работим.
В периода на пандемията как според вас се управлява Турция?

Берен: Ние имахме шанс да наблюдаваме какви мерки за безопасност предприеха другите страни, защото вирусът дойде при нас малко по-късно. У нас има хронична бедност и тя расте. Струва ни се, че сме се справили добре в периода на пандемията, но ние имаме още много проблеми за разрешаване. Например тези, свързани с образованието, както и с бедността. Когато всички трябваше да си стоим у дома, на преден план излезе още едни проблем, този за насилието. Всъщност по време на пандемията ние успяхме да видим собственото си отражение, но така да се каже на голям екран. Да, имаме добро здравеопазване и високо развита медицина. Част от хората имат спестявания, благодарение на които успяха да преживеят карантината комфортно, но ако това продължи повече време и ние нямаме възможност да работим, държавата ще изчерпа резервите си и вече няма да можем да се справяме. И нещата са свързани не само с болниците и спестяванията, които имаме. Има проблеми, които съществуват отдавна в нашето общество. Като проблема с бедността, несправедливото разпределение на благата и проблемите на икономиката. През този период просто тези неща се откроиха още по-силно. Имахме също така възможност да сравним нашата икономика с тази на други страни. От свое име мога да кажа: Разбира се, не можем да се сравняваме с икономическата мощ на други страни, но например популярните личности в Америка само за един ден могат да организират благотворителен концерт и да окажат значителна помощ на хора в нужда. Ние тук дори да се съберем всички заедно и да опитаме да направим нещо подобно, няма да постигнем същите резултати. Затова трябва да станем още по-силни и уверени и да си кажем: Да, аз мога да помогна на другите. И работата не е в това, че държавата не помага, изглежда ние самите не сме готови за това.

Айшегюл: Имате предвид, че и държавата и самите хора не са готови?

Берен: Да, това е нашият общ проблем. Дадох пример с популярните хора навън. Но аз говоря от гледна точка на популярните хора тук. Както и да се събирахме, каквото и да направехме заедно, възможностите ни да окажем помощ са ограничени, защото страната ни е голяма, а населението огромно.  От друга страна, аз считам че е наш дълг да помагаме, трябва да положим усилия да променим мисленето си, да гледаме по-глобално и в по-широк мащаб на положението в страната. Така поне аз си представям, че трябва да се случват нещата.

Айшегюл: Значи вие и хората от вашето обкръжение през този период сте изпадали в ситуации, в които по някаква причина не сте могли да осъществите идеите си?

Берен: Случвало се  да не успеем да се организираме,  но пък има и хора, които съумяват да направят каквото могат по своему. Например, имаше случай с мои познати жени, които живеят в един и същи квартал, които се обединиха, за да приготвят храна за медицинския персонал. На ден изхранваха по 600 човека като ги откриваха чрез познати или чрез спонсори. Всичко това беше организирано спонтанно и без никакво разгласяване. Ето такива моменти според мен са изключително важни и ценни.

Айшегюл: Как пандемията повлия на киното и сериалите?
Защото в самото начало, когато обявиха пандемията, всички в сектора продължиха да работят.
А това е работа в огромни екипи, но все пак не спряха.
Полагаха се много интензивни усилия.
Как всичко това повлия на индустрията като цяло?

Берен: Мисля, че в началото никой не прие сериозно ситуацията. Това се отнася също и за политиците. Както видяхме, някои световни лидери не предприеха оперативни мерки своевременно и получиха съответните уроци в близко бъдеще. Ние тук също не приемахме нещата сериозно, но от друга страна, сметнахме че ако всички си останем у дома за известно време, това ще е една добра възможност да получим добър резултат накрая. Например някои не спряха работа и в това видяха възможност да спечелят повече. Но от друга страна това са си 3-4 месеца без работа.  Киното и сериалите са такъв сектор, в който работят  примерно 100 човека заедно. По тази причина това е от секторите, които първи трябва да спрат да работят. Но ако го направят, работа спира изцяло и съответно спира и заплащането и настъпват много проблеми. И без това напоследък в сектора плащанията се бавят. Хората си получават заплатите с 8-9 седмици по-късно. Ами ако не получат заплащане и за тези 3-4 месеца без работа, как ще живеят, как ще си плащат разходите? И без това често разходите надвишават доходите на хората. Самата аз също съм се сблъсквала с този проблем преди време. Ние протестирахме, но така и нищо не се промени. Аз повече не искам да бъда част от тази система. Този извод си направих, когато разбрах, че нищо не се променя. Всеки от нас се намира под определена зависимост от някой друг. Има хора, които се опитват да присвоят територии и да управляват и подчинят останалите, има различни игри в тази сфера. Затова не може в сектора като цяло да се постигне нормално качество. Ако предявиш някакви претенции, изтикват те назад и качеството на работата се снижава. Тъй като тази система не може да се реорганизира кой знае колко, то през този период акцентът трябваше да бъде поставен върху здравето на хората. Но, не, отговорът беше, че директорът на тв канала е по-важен. Ще продължим да снимаме и така може да се постигнат добри рейтинги.

Айшегюл: А имаше ли компании, които прекратиха снимките?

Берен: Разбира се, наложи се да спрат, тъй като числото на заболелите непрекъснато се увеличаваше. В страната беше въведен вечерен час и забраниха излизането на улицата. Както и сега, когато всички се върнаха на работа, числото на заболелите отново се увеличи. Ще видим…

* Айшегюл: Вие как смятате, „Нетфликс“ поощрява ли хомосексуализма?

Берен: Не бих нарекла това поощрение. За бъдещите поколения това може би ще стане в по-голяма степен приемливо и нормално. В сравнение с предишните поколения, днешните младежи  пристъпват към хомосексуалните отношения с по-малко страх.  Те са в състояние да променят сексуалната си ориентация и за тях това е естествено. Но, разбира се нямам предвид Турция.  За тези хора това е естествено. И дали  ние ще се съпротивляваме или не, те ще продължават да следват желанията си. Но връщайки се на темата за поощряването на хомосексуализма, възможно е хората, които имат повече опит в тази сфера и имат своята история, да покажат какъв е верният път. Може би тези хора са изгнаници в собственото си обкръжение, но благодарение на нечия история, която се е случила примерно във Франция, да могат по-лесно да приемат своята ориентация и да намерят решение за себе си.
Доскоро основната стратегия в подобни ситуации беше унижение и сочене с пръст. Сега вече от една страна хомосексуализма присъства в „Нетфликс“, а от друга, ние го маргинализираме. Това не е добро за никого. Всички, които отхвърляме и сочим с пръст, биха могли да се сблъскат с дълбоки преживявания. Ние вече преживяхме 10 години, изпълнени с кибертормоз, улични боеве и конфликти. И е време да си извлечем поука от това. Дори да прилагаме натиск над тези хора, сексуалната ориентация е нещо, което касае изключително и пряко самите тях. Човек може да изпитва натиск от страна на семейството, може да се прикрива в социалното си обкръжение, училището и т.н. Но все пак, продължава своя живот. Затова дори да забранят достъпа до „Нетфликс“, съществуват и други платформи, други места… И подобни истории така или иначе ще присъстват в живота ни. Защо трябва да има забрани? Ако се продължи с унижението и отхвърлянето, това може да доведе до насилие, битки, тормоз в училище и така ще се открият рани у хората, свързани с тяхната сексуална ориентация, с тялото в което живеят, които може да не зараснат цял живот. Затова мисля, че не бива да подценяваме и  да се дразним от подобни истории.

Айшегюл: Как поляризацията влияе на артистите?

Берен: Лично аз много се разстройвам от това. Преживях времена, в които се чувствах много зле, изпадах в депресия. Преживях много безсънни нощи. Чела съм какви ли не статии и коментари за себе си в пресата, дори бях обявена за предател на Родината. В същото време, само 2 години след това получих награда за Чест и награда за Любов към Родината.
Много  е сложно да разграничиш любовта от ненавистта, дори когато не си популярна личност със социални ангажименти, а си обикновен човек. Аз също преживях трудности, затова сега много по-малко следя новините. Използвам инстаграм вместо туитър, защото за себе си реших, че е  по-приемлив. Разбрах, че никой няма да прояви загриженост към моето духовно състояние, освен мен самата. Реших да отстъпя малко назад. Благодарение на мои приятели, на които съм изключително благодарна, реших да се държа далече от определени неща и да променя посоката на мисленето си, поне в сферата на моята дейност.
Сега ние снимаме проект за „Нетфликс“ и честно казано, историята на „Дар“ е една от тези, които не биха могли да бъдат показани по нито един от каналите.

Айшегюл: Как мислите, защо е така?

Берен: През последните години аз разбрах, че не искам да бъда част от тази система. Аз не мога да я променя, защото много мои колеги обичат тази работа, но поне за себе си мога да реша да стоя далеч от нея. Съществуват два варианта. Или играеш безстрашна жена, която постоянно плаче и става жертва на насилие, както физическо, така и психическо, или ти дават ролята на Барби. И ти нямаш никакъв избор. И защо ни е да правим това?! За да ни гледат хората…Тогава защо съм ви нужна самата аз? Стигнахме дотам, че с жените се злоупотребява и аз не искам да бъда част от това.  Например, когато снимахме „Каква е вината на Фатмагюл“ ни обвиниха, че поощряваме насилието. Беше достатъчно сложно да пресъздадем на екрана онова, което е написал Ведат Тюркали в своя роман. Всъщност ние разказахме историята за възстановяването на едно момиче. Сред всички мои проекти, този придоби най-голяма популярност в много страни по света. Той стана мотивация за жените от Иран да не се съгласяват на принудителни бракове или да поискат развод. Благодарение на сериала, тези жени се свързаха с мен. Давах интервюта за Германия, Латинска Америка. Това беше история, която стана подкрепа и опора за много жени.
Има и нещо друго, което е много важно в една история. В „Дар“ ключова роля има „Гьобекли Тепе“ и вниманието на хора от целия свят беше обърнато към тази наша забележителност. Тази история също е създадена по роман. В нито един телевизионен канал не би могла да се излъчи история, пълна със свръхестествени явления, защото през последните години съществува някакъв рефлекс, от нас се очакват определени неща…

Айшегюл: А как според вас влияят тези рефлекси на нивото на женското насилие? И изобщо има ли такава зависимост?

Берен: Разбира се, че има. Доколкото е възможно се избягва образа на силната жена. Следи се никъде да не се показва женското тяло. Дори паметници на културата или статуи, изобразяващи  женски тела не се показват. Не се  поддържа нито една сфера на изкуството, където има жени. В сериалите се избягва показването на силни, образовани и умни жени. На преден план са образи на жени, които лесно могат да бъдат изплашени и заставени да мълчат. *

Айшегюл: Ето, че дойде време да поговорим за сериала „Дар“.
От една страна, цифровите платформи са широко разпространени, а от друга в цял свят се обсъжда въпроса как точно цифровите платформи се използват и как влияят на хората – позитивно или негативно.
Този въпрос се обсъжда и в Турция.
Бих искала да ви попитам следите тези обсъждания?
Например сериалът „Дар“ вече е гледан от милиони хора, това е един много важен проект.
И понеже в момента вие се подготвяте за неговия трети финален сезон, как се отнасяте към това и по какъв начин ви влияят тези обсъждания?
Защото те касаят и вас директно…

Берен: Всъщност механизмът за справедливост в живота работи сам по себе си, така мисля. И ръководството на всички канали не е така свободно във всяка страна. „Нетфликс“ е съвършено различна платформа и е водеща в световен мащаб. Тя се появи точно навреме. Точно когато помислихме, че вече се задъхваме, изведнъж се появи нещо съвсем ново, което работи по коренно различен начин. Така ние можем да разказваме различни истории, а също така можем да покажем на света нашите географски особености. „Нетфликс“ ни дава възможност да създадем нашите местни истории, които нашите режисьори, музиканти, продуценти съвместно създават с чуждестранни екипи, като се започне още от предварителните кастинги. Всъщност когато снимахме сериала „Дар“ много мои приятели, в това число и такива, които са част от екипа казваха, че са се научили на много неща в процеса на снимките. И също, че това че „Нетфликс“ си сътрудничи с хора от цял свят е изключително ценно. Всъщност това е много важно, защото дава възможност на жените в бранша да стоят твърдо на краката си и да се противопоставят на големите продуцентски компании. В продължение на много години отношението към жените в журналистиката и киното се скриваше, а е крайно време на това да се даде гласност. Според мен има голямо значение съществуването на подобни платформи. И Турция има голяма нужда от подобна подкрепа, за да може да разкаже такива истории. Точно по тази причина смятам „Нетфликс“ за много ценен. Благодарение на сериала „Дар“ абонатите на платформата се увеличиха, а „Нетфликс“ започна да смята Турция за много важна за сътрудничество страна. Предполагам, че с времето абонатите ще се увеличат още повече и все повече хора ще гледат съвместните продукции. И тъй като „Нетфликс“ беше доста успешен в сътрудничеството си с нас, доста други платформи също проявиха интерес за обща работа.  В момента „Нетфликс“ има абонати от цял свят и генерира огромно количество гледания. В периода на пандемията също цял свят гледаше „Нетфликс“ и числото на абонатите му значително нарасна.

Айшегюл: Нека да припомним на зрителите ни, защото между тях може да има такива, които не са запознати с тази тема.
Голяма част от жените, в това число и вие са преживели кибертормоз.
За съжаление все повече жени преживяват това и доста страдат от това.
Съгласно доклад на ООН в периода на пандемията този показател се е увеличил със 70%.
В Турция ние също станахме свидетели на това: Джанан Кафтанджиоолу, Берна Ялчин, Невшен Менгу, Башак Демирташ, Есра Айбайра и много други.
След всичките тези кибератаки, президентът даде изявление. За това говорихме и по-рано.
Защо не се харесват някои  интернет сайтове? Тогава започна и процесът на регулиране, затова напомних за тези, които не знаят.
Вие говорихте досега за „Нетфликс“, но това не е „Ютуб“. „Нетфликс“  не е социална мрежа.
Добре, според вас необходимо ли е да има някакви правила и закони в това отношение?

Берен: И преди се е случвало това и са налагали забрани, но подрастващите продължават да следват своите интереси и затова мисля, че така няма да се разреши проблема. Да, разбира се може да се намерят юридически решения, може да има проверки и санкции. Но аз смятам, че основното решение ще се намери тогава, когато изказванията на хората не са породени от ненавист и омраза. Когато намалим гнева в отношенията си един към друг. Длъжни сме да премахнем от живота си злобата и завистта.
Да допуснем, че наистина сме изпитали и преживяли подобна ситуация и да помислим колко безпомощни бихме се чувствали ние като хора, а и страната ни. След пандемията ние сме длъжни да се научим на положителна критика, на положително мислене. В крайна сметка, длъжни сме да дадем пример на бъдещото поколение. Това е задължително за всеки човек, но най-много за хората, които служат за пример в обществото, на лидерите.  Защото хората се равняват по тях и вземат пример. Трябва да се научим първо да мислим, а след това да говорим. Ето и с мен се случи нещо много неприятно. Обявиха ме за предател и терорист преди 5-6 години, но след време осъзнах, че това са просто тролове, които по този начин печелят пари.

Айшегюл: Вие си дадохте почивка за известно от социалните мрежи…

Берен: Да, направих пауза, защото някои думи така бяха заседнали в главата ми, че ми стана много болно. След това, вече не бих искала да давам гласност на личния си живот, за да не виждат нищо тези хора и да не коментират. След като сте такива, не бих искала да споделям с вас моя живот. Разбира се, в този период ми беше обидно и трудно и може да се каже, че получих трамва. Но сега вече не е така, ето например последната новина не ни изненада. Така е било с години: не четем, не виждаме и в  това е проблемът. Възпитанието в ненавист е огромен проблем в обществото. Трябва постепенно да се изцеляваме от гнева.

Айшегюл: Искам да ви попитам за нещо.
Всички се заинтересуваха от поста ви в инстаграм, с който поздравихте Кенан за рождения му ден.
Този пост беше малко двусмислен.
В него имаше една фраза: „Минали сме заедно през всичко.
А може би се провалихме и не се справихме с брака…“.
Хората се питаха: Какво иска да каже Берен?
Затова искам да ви попитам сега, какво имахте предвид тогава и защото написахте тези думи?

Берен: Не искам да казвам нищо негативно за ценностите на нашето общество и на страната ни. Нека всеки да живее в брака си според собствените си разбирания и принципи. И преди да се омъжа, разсъждавах така. Може това да е свързано с моето семейство, в което  брака не беше щастлив. Винаги съм казвала на Кенан, че за мен е важен не брака, а любовта. Да, в брака може да се случват какви ли не неща, но отношенията между партньорите  са по-важни от всичко.

Айшегюл: А може би това е статус?

Берен: Може би. Защо хората разбират това по друг начин, не разбирам… Ще го кажа така. Възможно е понякога бракът да те потиска или угнетява. Новините, че се разделяме…. Понеже такива новини се появяваха много често в моменти, в които между нас не е имало никакви проблеми, те просто загубиха своята ценност. Но бих могла да кажа, че след като живяхме известно време разделени, по време на пандемията ние преживяхме много неща заедно, започнахме да композираме музика и отношенията ни преминаха на съвсем различно ниво. След нещата, през което преминахме, сякаш всичко беше приключило. Но станаха неща, които поразиха дори мен самата. Не съм очаквала нещо подобно. Започнах да опознавам Кенан от друга страна, като музикант. В периода на пандемията, когато навън беше опасно, аз се чувствах в безопасност в дома ни, близо до него. Мисля, че това ни сплоти още повече. Успяхме да създадем помежду си приятелство, да създаваме заедно музика,  да се почувстваме като семейство. За хората отстрани това може да изглежда и като раздяла… Да, ние не можехме през този период да ви покажем семейни снимки, нямаме деца. Не можем да ви покажем семейна картинка, но създадохме още една връзка помежду си. За нас двамата това беше ценно. Ако не сме се справили, какво да направим? Нека бракът ни да бъде такъв /смее се/. Нещо подобно написах. Всеки човек си има своя житейски опит. И хората не бива да оценяват нашия живот, дали правилно живеем или не, защото ние не живеем живота на някой друг. Живеем така, както ние разбираме живота. Преживяли сме моменти, в които не можем да дишаме един без друг, имали сме и неразбирателства. И след всичко преживяно, сега отношенията ни преминаха на друго ниво.

Момичета, привет!!!
Извинявам се за поредния пост, но това ужасно събитие,
свързано с една от каузите на Берен има голям отзвук.
За това си позволявам да споделя съпричастността и на
Едже, Хилaл и Мерт Фърат

😍😍😍

Здравейте!

Дива
Иринка

От инстаграма на Кенан по случай шестата годишнина от сватбата им с Берен.
Слънчице е Беренка...

               


Има и текст към снимката:


И още една снимка.


               

Нещо за каузите на Берен против насилието над жени.


             

Честита годишнина на любимата Берен и Кенан!

Дано дълги години са все така щастливи и усмихнати! Да не спират да се обичат, да творят и да дават смисъл на всеки един миг, прекаран заедно!

!

Привет!

Ново от инстаграма на Берен.

          

          

още една нова, по случай Байрама.


"Чакахме с месеци и отново сме ръка за ръка ... Тези, които ни възпитават, учат ни да обичаме и да бъдем силни ... С любов ... ... 🐝👁 #iyibayramlar #eidmubarak"

Здравейте!

Нова от Берен.

         

Това е от вчера.


Има и клип с руски субтитри.

https://vk.com/berenalican?z=video-67485558_456243252%2Fec4e5251 … pl_wall_-67485558



Част от Кенан Доулу в интервю за Хакан Гендже

Този път  Кенан Доулу се появява пред нас в качеството на продуцент. Той дари турската поп музика с два млади таланта: Дуйгу Сойлу и Джем Пилевнели. Говорихме с тях за новите албуми  “Kara elmas” и “Petek Pansiyon”, а също и за жизнения им път.
А разговорът ни с Кенан Доулу плавно премина от музиката към живота. „Аз живея в света на песните. Ние сме като герои от анимационния филм „Троловете“: Пей, танцувай, прегръщай. Пей, танцувай, прегръщай.“
   От една страна, той продължава да твори своите песни, а от друга, благодарение на набрания опит той споделя с нас талантите на нови хора. Разказва ни за новите артисти с радост в очите.  Дуйгу Сойлу и Джем Пилевнели виждат в него не началник, а приятел. Кенан е категоричен, че ще продължи с продуцентството. Към днешна дата той активно продължава работата си по реализацията на английските песни на своята съпруга Берен Саат. Също така певецът предава на всички своите поздравления за празника: "Нека всеки ден да бъде за нас като празник. Нека да се обединим, да се сближим, да си спомняме един за друг, да си звъним и да се питаме как сме. Желая на всички щастливи празници!“

                 

Здравейте,

И още една нова снимка на Берен с приятелката й Есра.

Страхотни са двете. КВФ ги събра и останаха приятелки и до сега. Явно пак почиват някъде заедно.

Момичета, помогнете! Каква марка беше онзи червен парфюм, който Берен пръскаше и миришеше в “Забраненият плод”? Помня, че много зрители тогава са си го купували.

Аз го имах - Absolutely irresistible на Живанши .Страхотен - както се казва като минеш се обръщат след тебе , но нещо не го срещам по магазините . Пак бих си го взела .