Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 29 авг. 2018, 15:21 ч.

Малко трудна тема.... за болестта рак - тема 3

  • 23 249
  • 264
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 57
Благодаря ти Hug

# 46
  • София
  • Мнения: 4 150
Аз съм много доволна (за себе си, не за онкоболен) от проф. Любомир Хараланов от Националната кардиологична болница. Имаше частен кабинет в Дианабад.

# 47
  • София
  • Мнения: 57
Благодаря ти,всъщност приемам предложения всякакви!На 16-ти започва последния курс химия на мъжа ми,който ще е доста кратък.След това ще се решава окончателно дали е подходящ за трансплантация или не.Ще трябва да минем прегледи  при ред специалисти включително стоматолог.Изплашена съм до смърт,ще съм благодарна за всяко предложение.Ще търсим 1-во,2-ро,3-то мнение.....За другите специалисти имаме някаква ориентация,но за невролог никаква!

# 48
  • SMOLQN
  • Мнения: 23
 Здравейте, отново съм ако ме помните. Майка ми я оперираха преди 3м. от карцином на стомаха. Отстраниха целият стомах и 2 лимфни възли. Всичко върви добре за сега, с изключение на килограмите. Още  след операцията започнах да я захранвам по схема, която сглобих от прочетеното в интернет. И добре, че сме до близките си, защото на 7-я ден и предложиха кифла с мармалад! Свързах се с една диетоложка, която ми даде ценни съвети. Общо взето се храни здравословно, не яде месо и захари, яйца и млечни. Консумира супи, варива, плодове, зеленчуци, сокове. Има апетит, но постоянно сваля кг. Днес се прибра от контролни изследваня, но още няма епикриза. Тя твърди,че всичко е наред, но аз не и вярвам докато не видя, защото кри от нас за  диагнозата докато не взех епикризата. Иначе се чувства добре, но още не е започнала лечението с химио и лъче терапия, просто решихме да изчакаме, защото беше изнемощяла. Пие едни капки - забравих им името и котешки нокът. Чудя се дали да пробваме  с искадор или катрапс след химиото. Пиша всичко това, защото някой минал по този път може да даде съвет или аз да бъда полезна на някой. Само вяра и сили!:heart_exl:

# 49
  • София
  • Мнения: 4 150
Лечение се започва след зарастване на разреза от операцията. Не знам защо три месеца сте без лечение. Нормално е да сваля килограми с тази диета. Поинтересувай се какви точно изследвания са й правили, за да видиш дали наистина те доказват, че няма развитие на някакъв канцерогенен процес.
За Катрапс може да се обадите и да питате подходящо ли е за нея още утре.

# 50
  • София
  • Мнения: 2 913
Не е нормално три месеца да не получавате епикриза! И най-бавните хистологии са готови за месец.  Според мен по-добре още сега да подадете документи за комисия с етапната епикриза, за да не губите време, закъсняли сте с месец и половина. И после да си издирите затритата епикриза.....

# 51
  • SMOLQN
  • Мнения: 23
Не е нормално три месеца да не получавате епикриза! И най-бавните хистологии са готови за месец.  Според мен по-добре още сега да подадете документи за комисия с етапната епикриза, за да не губите време, закъсняли сте с месец и половина. И после да си издирите затритата епикриза.....
Не съм обяснила правилно, тя чака епикризата от тази седмица, защото беше на контролни изследваня. А другата я има.

# 52
  • София
  • Мнения: 4 150
Нелогично е да я оставите без лечение. Не разчитайте на нея да ви информира и да е наясно с всичко. Майка ми беше в пълна мъгла и все още (почти три години след операцията) има неща, които просто не чува като й ги казват или не ги запомня. Стараем се винаги някой да ходи с нея или се обаждаме на лекаря, за да се информираме какво е положението и какво предстои.
Не знам какви изследвания са й правили сега, но имайте предвид, че вероятно само скенер, и то ПЕТ скенер, може да покаже дали има канцерогенен процес. Кръвните показатели и туморните маркери може да са в норма, и пак да има нещо. При майка беше точно такъв случая. Единият туморен маркер ссмо 2-3 пъти мръдна малко над горната граница.

# 53
  • Мнения: 7 572
Здравейте,

с голяма мъка се записвам и аз в темата..
Но истината е, че имам нужда от помощ и съвет.

На мой много близък приятел (съпруг на най-близка приятелка)..внезапно му откриха рак и то, в крайна фаза.
Всички са (сме) в шок и още не могат да се окопитят..
А аз съм в шок и от това, че не знам как да се държа. Знам, че имат нужда от подкрепа и давам всичко от себе си - виждаме се, разхождаме се, говорим..обаче все имам чувството, че е недостатъчно.
За капак - майка й също е с диагноза рак на гърдата и с метастази.
Притеснявам се и за нея и него.
Той - че не знае и не може да вземе решение въобще по кой път на "лечение" да тръгне и въобще има ли смисъл.
За нея, че трябва да изнесе всичко това на гърба си и да не се срине и тя накрая..
Ще съм ви безкрайно благодарна за съвети.

# 54
  • София
  • Мнения: 57
Здравейте,

с голяма мъка се записвам и аз в темата..
Но истината е, че имам нужда от помощ и съвет.

На мой много близък приятел (съпруг на най-близка приятелка)..внезапно му откриха рак и то, в крайна фаза.
Всички са (сме) в шок и още не могат да се окопитят..
А аз съм в шок и от това, че не знам как да се държа. Знам, че имат нужда от подкрепа и давам всичко от себе си - виждаме се, разхождаме се, говорим..обаче все имам чувството, че е недостатъчно.
За капак - майка й също е с диагноза рак на гърдата и с метастази.
Притеснявам се и за нея и него.
Той - че не знае и не може да вземе решение въобще по кой път на "лечение" да тръгне и въобще има ли смисъл.
За нея, че трябва да изнесе всичко това на гърба си и да не се срине и тя накрая..
Ще съм ви безкрайно благодарна за съвети.
Едва ли някой може да ви каже как да се държите,но ще ви кажа от какво най-много се дразни моя мъж.Дразни се когато някои от приятелите му не смеят да го погледнат в очите.

# 55
  • София
  • Мнения: 25
Здравейте,накрая дойде време и аз да се запиша в тези теми.
Да знаете,че четенето ви мноооого помага!Помогнахте ми да си запазя разсъдъка и сега да съм ОК.
Малко история,за да съм полезна за някой след мен....дано да са малко:Декември 2017 напипах твърдо образувание ниско в малкия таз,отидох в Майчин дом–София.Диагнозата им беше голяма киста с разнообразна консистенция и веднага на операционната,че можело да се спука.На 20 дек.беше операцията с избор на екип -цена 870лв.Хистологията по време на операция *гефрир* показа доброкачествен тумор на ляв яйчник с размери около 20 см.На 3 ден ме изписаха след отворена коремна операция,като аз си бях много добре.Отношението там е меко казано никакво–без прегледи,общо хранене–за обяд ми донесоха зеле с месо !!!Тестени закуски и вечери.Минаха празниците и дойде денят,в който се обадих на опериралият ме доктор за резултата от главната хистология....*АААА,ти ли си.Имаш Рак....Ела да поговорим за следващата операция*.
Шок,ужас,вцепеняване....отидохме с мъж ми,и док.започна да обяснява–трябало скенер,ама да го платим,за да стане по-бързо,да платим отново избор на екип,че не се знаело кой ще се падне опериращ.Тръгнахме си ошашавени.....и тогава реших,че следващата операция ще е в Онкологоята–Дървеница.Събрах всичко,което можах от Майчин дом–епикриза,хистологичните препарати и *великото*онкологично заключение от Токуда–с поносими туморни прояви,за домашно лечение! И право в Онкологията.Първия преглед беше от проф.Чакалова-любезна и мила....обясни ни всичко подробно и препоръча радикална хистеректомия,защото се оказа,че съм 2 стадий. На 30 януари 2018 беше операцията–оператори Меламед и Ангелов.Големи шматки в добрия смисъл на думата–отговаряха на всички мои безумни въпроси,шегувахме се и се смеехме на простотии.Мина и това чудо....
Последва химиотерапия–6 курса,профилактично.Доц.Трифонова заяви,че ако зависи от нея нямам нужда от химия,но онкокомисията е преценила...та така.Изкарах ги приемливо добре–само с гадене.
PET скенера не отрази нищо,освен някои леко увеличени лимфни възли около операцията.Кръвна картина и туморни маркери в норма –2  месеца след последната химия.
Та така с моите кошмари и драми.Най–трудно е на моя мъж,че сега спи с пенсионерка,аз съм на 45–минах ТЕЛК,дадоха ми 91%.Smirk

И сега препоръка към всички–четете,информирайте се,питайте,досаждайте,научете много за вашето заболяване.Никой друг освен вас не знае какво ви притеснява ако не кажете и не питате!
Мислете позитивно,изхвърлете лошите мисли за лоши болести и си живейте живота.
Съкратих максимално преживяното,но пак стана като къс роман....
Бъдете Здрави !!!!!
P.S.Ще отговарям на всички въпроси,свързани с операции,химии,ядене,пиене и т.н.Smiley

Последна редакция: чт, 18 окт 2018, 10:59 от Tan.

# 56
  • София
  • Мнения: 4 150
Tan, свежарка си! Браво за духа и борбеността! Мъжът ти няма да го жали никой, само могат всички да му завиждат с коя жена спи!

# 57
  • София
  • Мнения: 25
zigizagi,благодаря за милите думи!На втория ден след втората операция,след като изчетох доста полезни,но и глупави неща реших,че няма да се дам на тъпата болест и се стегнах.А мъж ми е мечта....2 седмици се оправяха сами със синчетата(на 18 и 22г.) докато бях в болница.След изписването пак продължи,че даже трябаше и мен да къпе,и инжекциите в корема ми слагаше Smile

# 58
  • София
  • Мнения: 4 715
Стана ми едно такова, хубаво, като прочетох това.
Така е, не трябва да падаме духом, не трябва да се отчайваме.
Имам картон в диспансера в Младост. Като отида за консултация / каквато не съм правила от четири години по моя вина/ и си поискам картона ме поглеждаха и се усмихваха - ааа, картона дето е като " Война и мир".

# 59
  • София
  • Мнения: 25
Хули,по време на вливанията успокоявах колежките,че това е по–тежка форма на грип SmileТака де,все ще ни излекуват някак....
Я сега да питам за този диспансер в Младост....нужен ли ми е?
Кръвните си ги пускам в квартала дето живея,за следващия скенер ми казаха да ходя в Онкологията.Трифонова каза ако искам да се записвам в диспансера....

Общи условия

Активация на акаунт