Първите СЕПТЕМВРИЙЧЕТА са вече сред нас, останалите мами чакат във захлас

Честито на новите мамчета, пожелавам ви незабравими щастливи мигове с малките бебчета и бързо възстановяване. Бъдете живи и здрави.

Мен ме приеха за секциото в МБАЛ Надежда на 30ти. Правиха ми изследвания, куп документация. Погледнаха ме с ехограф, после на кардиолог. После ме качиха горе, видях се с анастезиолог и ми правиха тонове на няколко пъти.

Сутринта на 31ви към 6 ме събудиха за клизма. Не е приятна, но се преживява. Излезе спешно секцио в последния момент и си почаках малко. Към 8:30-9 вече ме свалиха да ме подготвят, 1 час ми вливаха системи, с таткото си седяхме там двамата и си говорехме, пак ми правиха тонове. След час и нещо вече ме вкараха в операционната, вливаха ми допълнителни неща. Анастезиолога сложи спиналната упойка, малко се притеснавах как ще се сгъна с големия корем, но дори не трябваше да се свивам чак толкова много, пък и една от сестрите ме придържаше. За който го притеснява - първо боцкат с обезбоюяващо, след това слагат самата спинална, а тя боли колкото и венозната инжекция, само трябва да гледате да не мърдате за около минутка и готово.
От всички вляти течности ми стана много студено, а и в операционната поддържат ниски температури. Обаче като краката изтръпнаха някак се стоплиха и ми беше студено само на горната част. Направиха ми проверка дали упойката ме е хванала (караха ме да се опитам да вдигна крак и да движа, респективно не можех да направя нищо такова), сложиха ми катетър, сложиха ми параван за да не виждам, дезинфекцираха ме от бедрата го ребрата и лекарите започнаха работа. До мен постоянно имаше сестра както и анастезиокога, в случай, че имам някакво оплакване, постоянно сменяха това, което ми се вливаше, наблюдаваха ми кръвното, което като паднеше заради някоя от системите ми се гадеше много лекичко, но минаваше за момент.

В 11:01 ч. се роди дъщеричката ни! 50 см, 3140 гр. Дадоха ми да я гушна, целувах си я и се разплаках от вълнение, покрай мен и една от сестрите се просълзи После я взеха и отидоха да я покажат на таткото. Постояла е около минутка там и той да си я види, после са я качили в неонатанологията да се погрижат за нея.
След вадене на бебето, секциото продължи около още 40-50 минути. Зашиваха ред по ред внимателно, накрая направиха и външния шев, опаковаха го и всичко приключи. Прехвърлиха ме в легло, дадоха ми да се видя с ММ в коридора за няколко минутки и ме доведоха в реанимационното отделение, където спах тази нощ. След малко ще ставам да се раздвижвам, но гледах да се движа колкото мога повече в леглото. След секциото пак имах голямо треперене, но отмина бързо.
През цялото време сестрите се грижеха да ми вливат течности, защото не бях пила нищо от миналата вечер. Под мен има еднократна постелка, с лигнин се грижат за кървенето, което не е малко. От време на време сестрата идваше да ми натиска корема здраво, което предупреждавам боли, но така стимулират матката да започне да контрахира, моята не искаше сама в началото, но тръгнаха контракциите малко по-късно сами, така тя си се почиства и свива обратно до малки размери. Малко след като ме доведоха тук повръщах на 3 пъти, но много леко, дадоха ми лекарство, от което ми отмина, казаха че е нормално и е заради упойката. По късно започнах да си пия вода, през целия ден идваха да сменят лигнина, да ме натискат по корема, да ме следят и да ми пускат системи. Не са ни давали да ядем нищо, защото първо трябва да "пуснем газове", но някак си, може би от системите, не изпитвам никакъв глад.
Към 5 следобед ни донесоха бебчетата да си ги погушкаме за 6-7 минутки, не сме се кърмили, само им се радвахме за малко. Вечерта ни дадоха някакво хапченце, от което спах много добре.
Днес към 6:30 ни събудиха, измиха ме, дадоха ми топъл чай и ми сложиха памперс сега ще се раздвижвам, успях да стана и да се разходя.

Дълго стана, но исках да дам максимум детайли, за на който му предстои Болката при мен е много поносима, но пък момичето до мен например много се мъчи. До организъм е и до чувствителност. На мен всички ми бяха казали да се опитвам да мърдам максимално в леглото след операцията, може би това много ми помогна в момента да съм по-добре.
Ако някой има някакви въпроси да казва. Успех на всички мами!

Секциото не е от най-приятните  неща но се преживява чак болка за умиране не е, ако болницата е добра обезболяват качествено и се преживява първата нощ.

Аз 19 часа вечерта излязох от операционната в 6 сутринта вече ме раздвижиха и по обед си щъках сама из коридорите вярно прегърбена, но си щъках.
В понеделник ни изписват а днес вече спокойно си се движа съвсем леко опъват шевовете.
Клизма не ми правиха не съм повръщала от упойката, не съм имала главоболие нито болки в гърба.

Deya много полезно и обстойно, благодаря
Да сте живи и здрави с госпожицата, красиво име.
Имаш ли идея дали ги хранят или чакат да опиташ да ги закърмиш?

Благодаря ти, Вълшебство!
За захранването на бебка - попитаха ме дали имам против да я захранват с АМ или държа да е само с кърмене, но аз реших да си и дават АМ и да не се мъчи миличкото от глад. Реално тя се роди през деня, днес чак наобед сигурно ще стигна до родилното и това да я видя. Не си представях как ще стои гладна толкова дълго време. Но като цяло тук ме попитаха и имах този избор.

Питам понеже вероятно ще съм там и със секцио, та инфото от първа ръка ми е полезно.

Лично съм доволна от абсолютно всичко, от самото начало се грижеха за мен чудесно, всички сестри/акушерки са страшно мили, наистина си заслужава. Моля те, ако имаш нужда от нещо пиши и  на лични, с удоволствие ще ти дам възможно най-много детайли и информация

Момичета, честити бебоци! Да сте здрави и много щастливи!

Много благодаря и на трите за подробната информация за ражданията. Определено е полезна и предразполагаща.

Честити бебоци на всички нови мами! Да са ви много здравички!
Аз да попитам мамите след секцио дали ви болят ребрата? Забравих вече за операцията, ама ребрата така ме наболяват, че не мога да се въртя на една страна. Понякога боли и докато съм седнала, спира ми въздуха чак. Някой друг с такъв проблем?

МърМяу, не ми се е случвало предния път и не ми звучи като да е нормална реакция от нещо. Може би трябва лекар да питаш по този въпрос.
Мерси, Deya_Nova, за супер детайлния разказ !

Ако се е наложило да понатиснат за да го извадят съм чувала, че се получавали такова болежки.
При мен доста подърпаха докато излезе.

Честито на всички мамиии ❤️ Ние все още сме в болница страшна мизерия е тук. Държат се отвратително и по някой път ми се идва да йм избия зъбите... 😡

Елито колко време ти е престоя там?

Коя е тази отвратителна болница?

Mn.Nikol, за МД в София става дума.

Елито, а на кой етаж си, поне в тия стаи с по 2 легла ли си - за тях се плаща. Пак не са нищо особено, ама...

Момичета, мен ме мъчи друг въпрос. Възможно ли е по време на раждането, от самите напъни да се изпуснат газове или недай си боже други неща, въпреки направената клизма? Мен наистина много ме тревожи това