Първите СЕПТЕМВРИЙЧЕТА са вече сред нас, останалите мами чакат във захлас

Май това ще ти е последната грижа като стартира процеса
Мисля, че ако ти направят клизма едва ли ще изпуснеш нещо.

На мен преди операцията не ми направиха (а аз много се притеснявах от страх на операционната маса да не свърша голямата работа )

Та като започнаха да ми слагат катетъра на операционната маса, аз веднага попитах "Къде ми е клизмата ?"

При което на доктора му стана смешно и каза, че май съм единствената, която си я иска.... Но така и не ми направиха, казаха, че при спешно секцио няма за кога.

Живот и здраве дано в Вторник ни изпишат... Аз съм приета в Майчин дом София от 21ви Август родих на 28ми
Да на 12тия етаж съм с двете легла и ненинка при мен но е пълен ужас

Сега като се загледах в кожата около района, където ме боли действително има едни червени точици като кръвонасядания. Ама мога само да гадая, защото бях с пълна упойка. Иначе за клизмата на мен не ми правиха, а и доколкото разбрах и на нормалните раждания не правят в тази болница.
Cutie, спокойно. И да се наакаш няма нищо страшно. Плюс това те са лекари, видяли са много. Аз след раждането смело мога да кажа, че не мога да имам срам от нищо. Особено след като всяка сутрин влизаха по 5-7 човека и в захлас следяха какво става от долу... 😀 А до скоро ми беше неудобно при гинеколог...

Елито чакаме да разкажеш как мина раждането и защо си толкова разочарована от МД.
Д-р Хранов ли те изражда?
До колкото знам ет.7 е напълно реновиран и би трябвало да е много добре, за 12-ти нямам информация.
И аз съм се насочила да раждам там.
Още малко остава и ще си си вкъщи и ще помниш само положителните моменти 😊

Честито и на новите мамита! ❤🎈🎉

да на 12тия е много зле.
Аз бях на 7мия където е ремонтирано и леглата бяха нови. От персонала не мога да се оплача. Даже бяха учудващо любезни.

Не не раждах при доктор хранов, бях без избор на екип.
Раждането, по точно контракциите ми започнаха в 20.00ч. На 27ми отидох при дежурната и й споделих че имам леко розово и много силни контракции... Ря се обърна и ми каза дай да бием нош па понеже е още рано за раждането (38+7) седмица бях при което аз я погледнах доста тъпо и я попитах дали мога да родя? Отговорат й беше ще извикам доктор да те прегледа.. Прегледаха ме и ме попиатаха дали ми е първо раждане и аз съответно отговорих да! Про което докторката ми каза по скоро не раждаш ходи си легни.. Помислих си че е пак бъбречната криза но нещо от вътре ми казваше че аз ще си гушна детето след няколко часа... След дълго мъчение и болка в стаята в 4.30 сутринта осъзнах че от мен тече кръв.. Отидох при акушерката при което чуках 10 мин да ми отвори вратата (тя си спеше сладко) и получих отговор супер раждаш ходи си легни и като станат на 2 мин 6 мин продължително ела пак -.- когато си отидох в стаята и започнах да ги засичам се оказа че са на 2 мин обаче 4 мин продължително и аз вече не можех да търпя на болката при което отидох и й казах че са на 2 мин с 4 мин продължителност.. Извикаха лекар и се оказва че аз съм само с 3см разкритие... При което се ооравих и ме свалиха в родилна зала.... Супер там обаче внимание никаквоооооо..... В 5ч слязох в 9ми сложиха система за разкритие и в10 ми соукаха водите при което ми биха уж обезболяващо за по леки болки защото аз буквално пищях вече... При което се яви един доктор (психопат) с пусната музика на телефона допряна до ухото и дойде с мека китка и италиянски акцент да ме пита 100 пъти защо не съм искала упойка при положение че ме боли толко, когато вече с по силен тон му казах не желая упойка той ми затвори вратата и ми каза ми тогава да те боли... Окей преживях го и повече не го и видях този странен индивид... След 30 мин някъде станах да отида до тоалетната да пишкам и се оказа че там ми е някак по добре и по ми облекчава болката защото имаше и душче с студена вода и си мокрех краката, при което ми казаха да поседя там щом ми е оо удобно.. Аз седях 2-3 мин и дойде вече някакъв доктор който ми затвори вратата и ми каза седи си там щом ти е по добре и си раждай сама... При което станах отворих вратата но той я избута заедно с мен и аз му казах да ме остави на мира при което той ме пита какво викаш и аз със сълзи на ощите го попитах дали някога е раждал при което ми отговори много нагло "да по няколко пъти на ден" аз понеже обаче съм по нагла му отговорих че срането не е като раждането и си влязох в залата... При което продължи да си ме боли на затворена врата и така... След някакво време почувствах много силни напъни и започнах без да осъзнавам да се напъвам и да кървя... Да но от затворената врата кой да те чуее? След 2 мин дойде докторка и ме попита какво става и аз й казах че имам много силни напъни и напъвам и тя ми каза да не напъвам и аз докато и кажа добре се напънах два пъти пред нея и тя излезеи ме остави сама аз продължавах неусетно да напъвам и вече след 3тата минута усетих главата на бебето как излизаа започнах да крещя и пищя помощ детето излазааа помощщ помогнете ми и след 2 мин дойде лекарката която всъщност ме изроди и ми каза изчакай да опишем бебето което се роди туко що, да обаче тя преди да излезе от стаята аз напънах и тя видя че полужението е сериозно и ми вика я да видя какво напъваш и ми вика сега искам да напънеш като ти дойде напънах един път два пъти и на третия малката бебе Дарка излезна... Веднага започнах да благодаря на Бог че е добре че е жива и здрава и куп неща при което ми казаха да благодариш и на екипа... Бях покрушена но благодарих все пак защото ако не бяха те нямаше да се справя сама 😂

Според някои акушерки наакването си е направо задължително Макар че не винаги се случва. Друг път и клизма да ти направят, все има какво да излиза ...  Въобщеее, красота !  

Егати кошмарното отношение.......

потресена съм. И сз съм се ориентирала към МД София, но с избор на екип. Сега чак се замислям дали не беше по- добре в някоя частна болница.

Аз за това реших, че при условие, че така или иначе разликата в цените не кой знае колко, по-добре в частна.

В МД онзи ден също не бях очарована от изписването - в коридора пред регистратура на конвейр и милион човека + редовния цигански орекстър на входа

И друго се чудя. Дали наистина годините имат значение при нормално раждане. Дали наистина една жена на 20, 25, 30, 35 години преживява раждането различно. Понеже моя близка родила първото си дете на 20 и второто на 28 ми споделите че е имала много шевове при второто именно заради годините. Друга моя близка родила на 35 твърди същото. Аз съм на 26 и ми казват, че няма да имам проблеми и разкъсвания защото съм била млада. Едва ли не заради годините ми казват " Еее ти си млада, твойто е лесно "

Според мен годините са последният фактор,  който определя това. Аз на 25г родих и имах вътрешни и външни шевове.

 Аз съм меко казано потресена от този разказ!

И според мен възрастта няма общо. Майка ми на 19 ме е родила, пък шевове си е имала.

Аз родих на 18 и съм без нито един шев и с мбого плоско коремче.. Докторката каза че е до еластичност