Случи ми се нещо странно XVIII

С риск да ме овикате, че не е по темата, искам да ви оитам нещо. От 1- 2 седмици не спирам да чупя стъкло. Чаши най- вече. И то по нелеп начин. А днес падна една снимка на сина ми и стъклото на рамката се счупи. Казаха ми, че трябва да купя нещо стъклено и да го подам за Бог да прости. Какво мислите?

Не съм чувала за подобно нещо...
За мен това си е чиста случайност и непохватност,сори..
ММ е същият,бута,чупи,разлива постоянно

Вероятно си напрегната и забързана, затова се получава така. И на мен ми се е случвало. Спокойно, не мисля, че е нещо тревожно.

Знам,че счупеното е на късмет.

И аз чупя много от няколко седмици насам. Вече нямаме купички за ядки вкъщи....просто си казах че е на късмет. Не мисля че на някои някъде му липсва стъкло, изразява някакъв гняв така или каквото и да е друго.... просто мал шанс на вещта.

Само не си чупете огледалата , че няма да имате в какво да се оглеждате .

Вече счупено огледало носи нещастие.

Надявам се да не звуча глупаво, но какво става, когато душата спре да се преражда?

В предният цитат съм дала книги там е описана информацията до която се е добрал автора. Малко са сведенията,защото душите които се прераждат нямат достъп до това пространство.

И огледало съм чупила два пъти, но нищо. Аз пък така съм чувала, че когато се счупи, няма да си обкръжен от двуличници.

Работя на нов адрес от година и 2-3 месеца, купувам си често скара от една будка до нас. Днес погледнах на съседната улица и за прът път забелязах че там има параклис- много странно ми стана и все едно тръпки ме побиха.Все едно се е появил така от нищото. Аз съм си и доста отвеяна, явно винаги е имало паркирани коли отпред и не съм забелязвала вратата - желязна , където пише че е храм. Не е баш странно , но самото чувство, което изпитах беше някакси трудно за описване .

Здравейте, чета ви от доооста време, може би от месец и половина. Случайно, не помня, как попаднах на тези теми. Прочетох няколко теми назад и вече не се чувствам аутсайдер
Аз съм доста сетивна и чувствителна, с развито шесто чувство, сънувам, усещам разни неща... Без грам преувеличение мога да издам книга с моите случки. Честно казано не знам дали е за хвалене

Всичко започна когато бях 15- 16 годишна и сънувах братът на баба ми. Беше починал няколко месеца преди това. Сънувах го с ясното съзнание, че е дух и не ме е страх от него, а се радвам да го видя. Той попита къде е Вуйна ми (жена му, т.е. все едно ми е баба), казах в кухнята вари пиле. Той отиде при нея. Аз влизам почти веднага след него, но вече го няма. Питам вуйна, къде отиде, защо не поседя при нас? Тя каза, че е дошъл само, за да хапне варената кожа на пилето.
Когато се събудих, веднага се обадих на баба и разказах всичко. Разплака се, защото любимото на Вуйчо било варена кожа на пиле. Свариха и занесоха на гробища. Аз бях потресена, нямах предствава какво обича да яде. Повече ме потресе реакцията на баба ми, отколкото съня.

Пак случка с баба. На село сме само аз и тя. Къщата ни не беше обитавана 15години и ние двете чистим, оправяме двора, засадихме малка част от него. Двора ни е 2 декара. Баба е по двора, аз съм с гръб към входа на къщата, на който имаше закачени от онези ресни против мухи, и меля домати. По едно време чувам баба зад мен ( тя върви много бързо и стъпва тежко), заметна ресните на входа и влезе в къщата. Аз се обърнах и видях как ресните се пускат на мястото си. Започнах да и говоря нещо. Та, приказвам си аз и изведнъж виждам баба да идва от дъното на двора. Т.е. баба не е влязла в къщата. Питам я къде била, влизала ли е в къщата, обяснявам какво съм чула и видяла. Тя била при съседите да помоли за магданоз. Решихме, че някой е влязъл в къщата.Проверихме, но там нямаше никой... По късно питах баба, дали някой нейн близък има помен или РД. Тя се сети, че леля ѝ, която я е отгледала имала помен.
Горе долу от тогава, когато сънувам починал, се сещам че имат повод през деня. Явно така напомнят за себе си.
Имам и още случки, но ще пиша утре, че стана дълго.

Мъжът ми по подобен начин сънува кръстницата си, че е починала и идвала да се сбогува. На сутринта се обадиха, че през нощта е починала. Жената не е била болна, не са бяха виждали от около година.

Добре дошла. Аз няма да те помисля за луда. И аз се чувствам като убита след сън. Защото и на мен ми се е случвало не веднъж преди да умрат мои роднини да ми се явяват на черен фон усмихнати, сякаш за сбогом. При мен се оказа че съм си втълпила идея на една врачка че имаме направена магия с пръст от гроб, и вино, а се оказа кръв докато татко се опитвал да поправи една разбита врата.
Но е факт че сънищата ми понякога могат да ме оставят без думи.
Молих се често и казвах: „Боже махни ми тези дяволски сънища”. И те престанаха. Поне пророческите спряха. Пише в Библията да не се вярва в такива неща. Но понякога и аз се изкушавам да погледна в съновника.
Последното което сънувах преди ден ме шокира. Защото имам проблем с майка ми, все повече се озлобява когато защитавам баща ми и ме наранява с обиди. Последните дни мислих да си направя днк тест, поне на майка. И сънувам вечерта разместени кошчета, нещо свързано с това че може да съм разменена или осиновена. От доста години съм забелязала че нямам снимки от изписването от болницата. Имам само в къщата. А сестра ми има доста снимки със акушерки и прочие. И съответно доста отдавна засичам различно държание към мен и нея от страна и на двамата. И съм решила да проверя за себе си. Направо ме шашнаха тези разместени кошчета. Нямам думи. Кажете знаете ли колко струва днк тест? Много ме боли от думите изречени от майка, да не ме била раждала и подобни.

Според мен стават възнесени учители и /или отиват в рая с Бог да почиват