Случи ми се нещо странно XVIII

Ти си била там нали когато се е случило,тоест си си спомнила в съня си.

Абе аз не си спомням какво е било, но  майка ми каза, че не сме спирали даже там , където са го намерили... луда работа

Това звучи направо страшно. А от какво точно те е било страх? Ако си имала усещането, че снимката те гледа, нали на нея е синът ти, т. е. той те гледа? Или имаш чувството че е някой друг? А ако влезеш в неговата стая без да е там снимката изпитваш ли пак страх?

От тук най-много ме заинтересува историята с портрета на детето.
Преди време бях чела една статия за поредицата от картини на Джовани Браголина - „Плачещото момче“. В домът на всеки човек, купил подобна картина пламвал пожар и къщата изгаряла до основи. Но най-странното било, че картината оставала напълно здрава - дори не била изцапана със сажди. Гледах и видео как един човек се опитва да изгори подобна картина - платното оставо непокътнато след и по време на пожара. Все още ми се подкосяват краката като се сетя.
Иначе и аз винаги съм изпитвала известен страх от портрети и всякакви други картини като цяло. В родния ми апартамент имахме една голяма картина, подарена от наши роднини за годишнина на майка ми и баща ми. Много беше красива, с една селска къща насред полето, с малка рекичка до къщата и каменно мостче над нея. На полето бяха нарисувани селяни, които работеха, а в далечината имаше планина с прекрасни заоблени била. Около къщата шетаха кокошки, петли, агънца. Първо беше закачена в стаята на мен и брат ми, а после в антрето. С брат ми спяхме на ъглови легла и картината беше точно над моето легло. Докато беше в моята стая постоянно я наблюдавах и ѝ откривах и най-малките подробности. Всяка сутрин преди да стана за училище се взирах в нея и ѝ откривах какви ли не странни неща - то не бяха чудовища в реката, то не беше жена на прозореца на къщата, която ме гледа. Постоянно разказвах на майка ми какво съм видяла и я молех да махне картината от стаята, но тя мислеше, че си измислям. Веднъж се случи нещо, което и до ден днешен не мога да си обясня, възможно е само да ми се е привидяло. Бях се втренчила много внимателно в нея и забелязах, че има някаква тънка, едвазабележима сиво-черна линия нарисувана върху платното. Проследих линията и много ми заприлича на силует на жена. Сякаш първоначално на платното е бил нарисуван портрет на жена, но после върху него е нарисувана сегашната картина Като дете имах много слаба психика и започнах да си въобразявам, че дявола е нарисуван. И нямате си напредстава какво викане беше после. Беше ме страх да спя в тази стая и именно аз бях причината картината да бъде преместена в антрето. После имах много семейни проблеми, наложи се да се преместя в друг град, продадохме апартамента и повече никога не видях тази картина, въпреки че си взехме всичко от там.

Как така сте взели всичко, а не си видяла картината повече, изхвърлена ли е?

Вклювам се отново тук. Може и да не е кой знае какво, но съм учудена - снощи изпуснах едно Рубик кубче на пода и от удара цветните плочки на централните кубчета на 3-4от страните на куба паднаха. Намерих ги събрах ги и ги сглобих обратно по местата им всичките, с изключение на една, която търся по пода из цялата стая от снощи и не я намирам. Стаята не е голяма и не е претрупана с мебели и съм озадачена къде е изхвърчала. Претърсих навсякъде. Та, може и да е споменавано някъде из темите, но въпросът ми е, какво се правеше, когато нещо изчезне и търсенето му е без резултат, за да се намери? Който знае, нека припомни. Не вярвам чак толкова, но все пак...

Нещо имаше- забождаш клечка в пръстта на саксия.

Ще пробвам с клечката. Приемам и други съвети.

Майка ми ми разказа за един неин приятел (да го наречем Ц.), който работи като шофьор на линейка. Бил е нощна смяна в болницата и е излязъл да пуши една цигара и пред вратата на болницата е седял и се е оглеждал някакъв мъж висок, с шапка, шлифер, а действието се развива в най-голямата жега- юли,август. Не помня цялостното му описание, но беше доста зловещо. Почти не му се е виждало лицето и е бил целия в черно. Приятелят на мама го е попитал какво търси и може ли да му помогне с нещо, а той не отговорил нищо. Ц. го е помолил да се дръпне от вратата, а странният непознат се обърнал към него и казал "Утре по това време ще съм пак тук. И тогава ти ще умреш" И си тръгнал. Разбира се, нищо лошо не се е случило на Ц. нито тази,нито следващата нощ. Все още е жив и здрав, но мен лично ми звучеше направо ужасяващо, ако Ц. не се е бъзикал с нас, всъщност

Човека с шлифера може да е имал психически проблеми.

Нищо чудно... Или пък да е взел нещо, кой знае. Наскоро бях във Франция и на гарата в град Кан влезе жена, чернокожа, увита в одеяло, иначе чиста и спретната беше, облечена добре. Легна на два стола, зави се, заспа, след малко се събуди и седна и започна да говори на прозореца, после на другата страна, сякаш водеше спор с двама човека едновременно. Много жестикулираше, ръкомахаше,сякаш се кара с някой.Не говореше на френски, нито на английски, не разпознахме езика. Не закачаше никого, просто си говореше сама. Стана, изплю си дъвката в кошчето и продължи да приказва. Сигурно цял час не й млъкна устата. Предположихме, че е пияна или дрогирана. Беше страшно, странно и ужасяващо, особено когато ме гледаше с един безумен поглед. Поуплашихме се, но превоза ни дойде и не можахме да видим как завърши историята.

Най-вероятно е бил с псих. отклонения, не е странно, ама си е страшничко да ти го кажат. Тук, в София, съм виждала жена да говори така сякаш има човек до нея, точно по начина, който описваш.

Поставяш отворена ножица и казваш:"Дяволе, поигра си малко, а сега ми върни...!"

По спомен наричанката беше за вързване на червен парцал около крак на маса или стол. А за отворената ножица - само си намисляш изгубената вещ да се намери.

Със сигурност