Случи ми се нещо странно XVIII

Точно чета една книга за родова памет и там се говори за неродените деца, майка ти трябва да иска прошка от това дете, после да прости и на себе си, потърсете материали.

Не знма дали мога да пиша така два поста един под друг но, през телефона не ми даде да редактирам, все връщам назад и не ми се получава.
Та, снощи се случва, полубудно състояние бях мисля, чувам звук все едно баща сми си обува пантофите и отива до тоалетна - (дали му бяха голями, или просто така си суркаше краката, не знам), но се усетих че няма как да чувам това и се сетих че това е котката, която си ришка тоалетната в кухнята. Задрямах пак и чух как някой ми казва "Вера", и се сепнах и се събудих вече сериозно (баща ми не ми казваше така, ако има значение). По принцип на сън никога не са се обръщали към мен по име.

Случвало се е и друг път, но днес детето ме смрази. Дядо й почина преди година, днес трябваше да има рожден ден. Тя почти не говори, а него изглежда не го помни, защото на снимки като го показваме и казва името на брат му, много си приличат. Та днес сутринта, оправяйки я за градина се загледа в точка към вратата на терасата и каза "такаааа, ето го и дядоооо". Направо ми се изправиха коситееееееее....

Не се шашкай, децата виждат и усещат душите , дошъл е да ви види.

Ох, споделеното с аборта по-горе ме подсети за житейската карма на една приятелка... Навремето ми сподели (без нотки на самообвинения, съжаления и т.н. , просто с "лека ръка") че е правила аборт заради безпреспективна връзка със женен. После, на по-напреднала възраст се ожени и ѝ се роди дете с вродени проблеми. Макар да не сме обсъждали двете събития, според мен нещата са свързани. Може би и тя е стигнала до такова прозрение - сега трепери над детето си, та чак прекалява от към нуждата му от самостоятелност - направо му осакатява социалния живот.
... То не е по темата (май) но смятам, че за създаването на живот, ТОЧНО както и за смъртта сме много невежи, и поради това не бива да се намесваме. От къде идваме и къде отиваме?. си е основен философски въпрос... Затова и преднамерените аборти според мен не са по-различно от преднамереното лишаване от живот на роден вече. Или с една дума, ако не искаш да раждаш - не зачеваш!

Душата влиза в човешкото тяло след 3 месец до 8- мият.
 Ако се роди дете с някакъв проблем, без да е наследствен, душата му е знаела предварително, че така ще бъде и е приела тялото.
Не мисля че това е някакъв вид наказание за родителите.

Не мисля така--да родиш дете, което не искаш и това те напряга е даже по - лошо. Там казват (книгата за рода) че това е твоят избор и ти си в правото си.

Хората приемат проблемите като наказание, но всъщност това са изпитания и уроци, които душата трябва да научи и отработи, за да върви напред. Избора е направен от душата, преди да облече тялото. Поне такива теории се лансират.

Много неща ми се изясниха след като прочетох книгата на Майкъл Нютън. Който желае да разбере за отвъдният свят и т.н., да чете. Има я онлайн, може да се изтегли.Пътят на душите.

Това е кармата нали?
 Да питам и за Хюман Дизайн дали сте си правили?

Какво е "хюман дизайн".

http://www.bojidartzendov.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0 … 0%B0%D0%B9%D0%BD/

Ние сме с парно и се чуват звуци тропане и т.н., особено нощем, когато не работи. Няма нищо необичайно. Тръби, вода, въздух, затопляне изстиване ....

Не съм нито "за", нито "против" аборта- така да се каже всеки отделен случай е различен и не бива да се съди или заклеймява. Освен книгата "Пътят на душите", която съм чела преди повече от 20 години като студентка, мисля че и на други места съм срещала информацията, че духът се "вселява" в детето малко преди раждане и често мъртвородените деца или тези починали скоро след раждане, са просто тела, в които никой не се е вселил. Душата избира дали да е болен човек, гений, проблемна личност според пътят, който и предстои и трябва да извърви на тази земя. Всяка жена страда при аборт независимо от обстоятелствата, поради които се е наложил. И за да не ме изтрият за спам и ненужни разсъждения ще споделя нещо, което се случи на мен като бременна. Бременността ми бе случайна, последна година студентка бях и съсвсем не ми беше до бебе. Отидох на генеколог и след като ме прегледа реших, че ще направя аборт, но той беше много зает в текущия месец и понеже бях в началото на 2-ия месец от бременността реших да го потърся след 2 - 3 седм. и да планираме дата за аборт. Прибрах се, беше ми много лошо и се чувствах отпаднала (така си бях до 9 мес) и легнах да спя- беше около 2-3 ранен следобяд. Тъкмо се унесох в дрямка и сънувам, че имам огромен корем и съм облечена с грамадна 'бабешка" нощница и едно малко дете на около годинка ме дърпа за нощницата и ми казва" мамо, мамо защо не искаш да се родя? аз трябва да се родя?" . Събудих се като ужилена- в крайна сметка родих сина ми (вече е почти мъж на 18г. ;да е жив и здрав!) не поради този сън, но когато беше на 1-2 год. изглеждаше точно като детето в съня ми...

Когато дъщеря ми беше на няколко месеца, започна да се усмихва и да гука. Правеше така, само когато някой ѝ се радваше. Бяхме сами в къщи, а тя гледаше в гардероба. Той е от грапава материал и не може да си видиш отражението в него. Сега е по-голяма и обича да маха за здравей и чао. Готвя в къхнята, тя е до мен и както си играе, се обръща към прозореца, започва да маха и да повтаря "цао" (чао). Живеем в къща, на втори етаж и в кухнята нямаме тераса.