Една зима с майка ми спяхме в хола, който е с остъклена врата. Живеехме само двете по това време в апартамента. Нека уточня, чв коридора винаги нощем оставяме лампата светната и се вижда през остъклената врата в хола. Та, една вечер си спим и аз се събуждам изведнъж. По навик погледнах към вратата на хола и видях човек, който тамън да я отвори. Помислих си, че е мама и затворих очи. Да, обаче вратата не се отваря. Отворих очи отново и се обърнах към леглото на майка ми и тя си спеше там. Не мисля, че е било сън, беше прекалено истинско, а и честно казано в този апартамент все нещо пада, все нещо се тряска без видима причина и самият апартамент има доста лоша енергия. В него починаха баба и дядо ми и баща ми се самоуби там, та си мисля, че може би съм видяла сянката на някой от тях.
Другата история, която ще разкажа не е свързана с мен, а с майка ми. Та, тя е родила мен и брат ми, след което забременява още веднъж, но прави аборт понеже с баща ми нещата не са вървели. Тя ми разказа как адски често сънува малко момиченце, което я гледа и й казва - "Защо не ме роди мамо? Защо?"
Побиха ме тръпки като ми разказа за това.