Искам да кажа ... (150) през септември 2018

Поли дано нещата се наредят с банката!Няма ли с кой да се консултираш по твоя казус?Адвокат може би...знам че са допълнителни средства,но е по-добрия според мен вариант.При положение,че срокът е 5 дни,а те ще ти отговорят след 2-3 седмици,дано не те разиграват!
Хай съжалявам да прочета това,което си написала!Дано операцията е успешна и резултатите от от нея са добри!
По възможност не чети /много-много/,а изчакай да излязат резултатите!Пиши после как са нещата!

Карз-че , на каква конзола играят ? Ps3- Ps4- Xbox ?

И аз май бих се консултирала с адвокат на мястото на Поли. Тия сто на сто ще опитат да извадят от сто кладенеца вода за да не му опростят задължението.

Хай, стискам палци за по-добро развитие.
Поли, по-добре се консултирай с адвокат, знам, че са скъпи консултациите, но отсреща ще реагират по съвсем различен начин, ако контактуват с юрист.

И аз смятам, че нещо я мотаят, за да изпусне някой срок. Ужасни са ни институциите.
Вчера ми вдигнаха кръвното в Технополис, 3 пъти ходихме, за да ни издадат 1 ф-ра....нямам думи, първо без данъчен номер, после без BG....що за некадърник трябва да си. Не издържах, извиках управител след 30-минутно чакане, госпожата цъфна секунда преди него, ама много бавно ставало...всичко се пишело буква по буква, все едно роман, ф-ра с 1 ред!!! Тази жена трябва да е минимум със средно образование, как така ще напише една вярна фактура от третия път???

Лято, що така....не стискахме ли качествено?

Хай, от сърце се моля да излезе най- безобидното от всичко възможно!

Поли, по-добре се консултирай с адвокат или застрахователен агент. Бях ти писала лс, но не знам дали си го видяла. Всяка застраховка си е строго индивидуална. На баща ми застрахователите не я одобриха, защото го бяха приели в болница и е починал седмица след престой там, т.е. води се продължително лекуване. Неговата застраховка живот щеше да покрие кредита само и единствено, че беше починал в случай на злополука или внезапна смърт. Но дори и във втория случай искат набор от документи, които да удостоверят, че човекът не е имал други заболявания и наистина е починал внезапно. Дано при теб нещата имат положително развитие, но ме съмнява, затова по-добре се консултирай с човек, който би могъл да ти помогне.

И аз съм за консултация, особено ако си боса в тази материя. Приеми го като вложени в смислено нещо пари.
Рая, стискахте и имаше резултат, но един малък гном не ми изпрати нужни документи, с които планирах утре да ходя по институции.

Хай, майка ми претърпя операция миналата година по това време от същото. Тя се беше сринала след ТЕЛК-а - там бяха написали 100% инвалидност при 4-ти стадий на болестта. Доста разговори проведохме с нея. Не знам колко време ще живее, дано е повече, но засега е добре и се грижи най-вече за имунната си система, да не би да я събори нещо друго.

Поли, и аз смятам, че консултация с адвокат е необходима.
Дано има към кого да се обърнеш

Хай, късмет. Дано всичко е хванато на време.
Стискам палци и на Поли, за развитие в нейна полза.
Елит, гуш и за теб, четох те онзи ден като писа за майка ти. Дано още дълго е с вас.

Хайче, стискам палци за баща ти!
Не чети нищо е моят съвет. Ще ти кажат, каквото трябва да знаеш.

Момичета, благодаря за хубавите пожелания, но не слагайте парижката каруца пред коня! Още не съм тръгнала, дори билети не сме купили. Не съм много зорлийка всъщност, не ми се ходи кой знае колко в Париж, но най-близката ми приятелка работи там 20 години и аз не отидох с оправданието, че тя е на работа и какво да правя аз сама в Париж.(ММ не искаше да дойде с мен, защото често ходеше там командировки.) Тя се прибра окончателно през март и аз хвърлях шапка от радост, защото тя много ми липсваше. Обаче сега повикаха мъжа й на работа там, той замина и сега тя ми казва: сульо и пульо се извървя у нас за тия 20 години, само ти не дойде. Сега това е божия промисъл - пращат мъжа ми да работи, пък аз ще съм свободна, за да мога да те развеждам. Сега ако не дойдеш, не си човек! Та тъй. Кандисах. Знам, че може да прозвучи предвзето, че се назландисвам, обаче аз наистина не обичам много да пътувам. Обичах да ходя с мъжа ми - сядаме си в колата, хвърляме два сака в багажника и накъдето ни видят очите - без резервации, без план. Само държавата избираме и първоначален някакъв маршрут. После пътуваме, спираме, почиваме, ядем някъде по пътя, разглеждаме, като замръкнем, нощуваме където ни падне - не държахме на многозвездни хотели, просто да е хотел, квартири не обичахме.
Ще повярвате ли, че никога не съм ходила на организирана екскурзия? Каня се сега да почна да ходя, ама нещо не ме влече много. Не обичам автобуси, самолетите - скъпи...За Париж съм се навила, защото ще пътуваме двете. Сама не знам дали бих отишла, макар тя да ме чака там. Такъв човек съм аз - сама нищо не обичам да правя. Има ли някой до мен, и на Еверест бих се качила. А сама нищо не ми е интересно. Ами то няма на кого да кажеш дори "виж колко е красиво!". Несподелената радост радост ли е? Имам една приятелка, която обожава да прави всичко сама. Цяла Европа обиколи съвсем сама - без туроператори, без нищо. Мислех си тия дни защо съм такава - толкова да не обичам нищо да правя сама, дори да ям сама не обичам. И реших, че защото никога не съм живяла сама. Първо с майка ми, после с мъжа ми. Имах само някакъв луфт от няколко месеца в първата ми студентска година.

За игрите искам да кажа: второкласникът е много запален геймър. И той играе Фортнайт. Каката също е запалена, но забравих нейните игри какви са.
 Малко се плаша от геймърството аз. На едната ми приятелка синът е вече на 46 години и продължава с игрите.Не е спирал всъщност. Отлепя се от компютъра само да отиде на работа. Нито се ожени, нито деца създаде. Игрите са целият му живот. А такова хубаво и добро момче - като картина е.
Много е зарибяващо. Дори аз се бях зарибила с някои игри преди десетина години. Започнах заради каката, която тогава беше малка, после минахме на по-сложни игри. Когато беше в началното училище, играехме една игра за двама, много интересна, с много нива - с едно пламъче и водна капка. Тя много се гордееше и се фукаше в училище колко нива сме минали двете и аз се радвах на славата на "най-яката" баба. Преди това ми викаха "бежовата баба" заради слабостта ми към бежови палта и панталони или "бабата със сиренките", ясно защо. Но "най-яката баба" си е титла и даже малко тъгувам за ония славни времена.
 

Свет, не се назландисвай, а отивай. Още повече, че ще пътувате двете.
Аз съм същата като теб:


Благодаря, Тути!

Имам доста работа, а все надничам тук

Много благодаря, момичета, за пожеланията към моята девойка, то и на 50% да се сбъднат, ще се считам за късметлийка!

Люси, като порасна, искам да приличам на теб

Мари, не беше торта, щото както казах, стигнахме сакралната възраст на `не знам какво искам, ама не това`, та консенсус бе постигнат на голяма плодова тарталета плюс много малки нейни роднини. В заключение, виновницата бе изключително доволна и заяви, че така иска и на следващия рожден, ама аз избягвам да мисля толкова напред.

На Лина видях чудното, розово момиченце, пу-пу-пу, много хубава и доволна ми се види, да ви е здрава и щастлива.

Черно коте, точно това Шугърче, е вече с размери пО от мен – и на височина (не знам какво ги храним тия деца), и на кила (съответно имаме тийн-драма и редовно сме на диета от по няколко часа), и на коса (поне знам къде отиде моята, макар да не ме успокоява съвсем факта).
 
Поли, единственият съвет, който мога да дам, вече са ти го дали – парите за адвокат, понякога, са най-добре похарчените, предвид ситуацията.

Хайче, стискам силно палци, не чети и не се филмирай, остави я статистиката, в подобно положение не е много от полза. Инак и аз имам опит, по-скоро с положителен изход, ама ще те разсмивам като ти мине напрежението

Хубав ден на всички, отивам да оправям пораженията от снощи.

О, Шугърче, и ти ли имаш рожденичка? Без малко да я пропусна!
Жива и здрава да ти е, само хубави неща да й се случват и много да те слуша!
Ох, голяма тарталета...Искам цяла една само за мен. Може и малко от дребните роднини.

Хай, дано да е хванат навреме. Дано да е точния лекар. Дано да е точното лечение!

Свет, чета те с удоволствие.

Благоверният ще ходи в Китай другата есен и много иска да отида с него, но изобщо нямам идея кой може да поеме децата за една седмица. Така пропуснах Япония и Бразилия, децата бяха малки и нямаше как. Сега не са малки, но не са достатъчно големи. Ще го мислим, има още време.

Сбъдваща, много силно ти стискам палци това да се случи!