Много тежка седмица имах, даже не помня изобщо разписах ли се или не. Всичко със зор и в последния момент – и в офиса, и извън. Дано следващата е по-спокойна.
Честата да е Али на патерица!
Тоя уикенд ми е малко променен графика, от 16ч вчера до 16ч днес съм без дете. Ми той не е лош и тоя вариант. Наспортих се много яко вчера и днес, и през СПА-то в спортния център минах, снощи ходих на кино (отдавна ми се ходеше), че и маникюр успях да си направя. За първи път правя гел, не съм сигурна дали ми харесва, едно такова наслоено и дебело седи.
Графика на Контесата и Сбъдваща и аз не бих си го причинила доброволно. Конкретно на мястото на Сбъдваща бих накарала децата да си изберат по един отбор. Не харесвам чак такъв ентусиазъм, за мен граничи с мания. Моят син има определени залитания на тема футбол – ми гледам да го приземявам от време на време, не целия живот е футбол. Не харесвам и постоянното гонене на нови и нови предизвикателства – смятам, че е предпоставка, в постоянния стремеж за още и още, човек в крайна сметка никога да не се почувства удовлетворен. Имам такива познати, не смеят да спрат за секунда от страх, че си губят времето. А човек трябва да умее от време на време да поспре и да са наслади на мига. Иначе разбирам напълно „сърце не ми дава“.
Ланд, крем супа от тиква правя по следния начин. Задушават в малко зехтин тиква, морков и праз лук. Ако има нужда (обикновено има, заради моркова) добавям водичка, но по мъничко, точно да се задушава, не да се вари. Пасирам и добавям пилешки бульон до получаване на желаната гъстота. Тук всъщност крем супите ги ядат по-гъсти, пюре си им викат.
На мен ми артиса снощи тиква и я метнах във фурната, пълнена с плодове, сушени плодове, орехи, захар и канела. Мляс!
Тъй, аз за разлика от повечето тука, съм в спестовен режим. Пренаситих се вече на многото дрехи. Определила съм си месечен бюджет, ще си го тегля в брой и спирам да плащам с карта, че така хич не се усеща как заминават парите. Ако остане нещо за парцали – тогаз. Обаче, хора, сметнах си простоянните разходи и направо се шашардисах!




Тъкмо вчера ги карах да си свалят спалното бельо, и те и двамата - пак ли бееее, нали миналата седмица го сваляхме
Къпани си лягали, защо било нужно толкова често да ги сменят тези чаршафи, тооолкова било трудно! Лятото не протестират, защото няма чаршафосване, обаче сега им извадих пухенките, че е студ и се почна с пазарлъците. Чудя се, ако ги оставя един път ей тъй, без да ги подсещам, колко седмици ще минат преди да се усетят, че спят в мизерия?



