Мила, ще ти кажа как беше при мене и дано да се успокоиш, че не всеки път страшното се случва:
Първия път стана когато спряхме съзнателно да правим бебе след дълги целенасочени опити без резултат; последва обаче спонтанния аборт;
Втория път стана на 6-тия месец след аборта, както все още се пазехме с елементарни предпазни средства - презерватив. Така и не разбрахме как стана, само веднъж, 2 дни след цикъла ми презерватива се изхлузи, и аз, наблъскана с теориите за овулацията и диагнозата "вероятност за стерилитет" на въпроса на моя мъж "ами сега?", само казах "давай, няма страшно"; Та така се получи "партизанското" име на нашата щерка и моя мъж доста често се шегува: "давай, няма страшно" спи в съседната стая...
Имах напълно безпроблемна бременност, но толкова бях изперкала от страх да не се случи същото, че първите няколко месеца ходех през няколко минути в тоалетната да гледам дали няма петна от кръв, преди всеки преглед вдигах кръвно от притеснение какво ли ще види доктора на ехографа, малко се поуспокоих когато бебето започна да рита, но почти веднага започнах да се притеснявам дали бебо няма да тръгне сравнително рано, накрая се притеснявах как ще мине раждането и дали нещо няма да се случи в последния момент, по тая причина пак взех да вдигам кръвно и доктора за да не стане беля извади беба със секцио 15 дни преди термина...с други думи не се отървах от притеснения колкото и да се насилвах. Иначе освен да ходя на работа (мъжа ми ме караше и взимаше с колата) нищо друго не правех от домакинските задължения - нито пране, нито чистене, нито миене на чинии, готвила съм само няколко пъти през всичките тези месеци.
Та това е моя съвет:
Не се вманиачавай в бебеправенето защото може да има проблем за забременяване именно от психологична гледна точка;
Когато стане, зарежи всякакви изискващи усилия домакински и служебни задължения;
Едва ли ще се отървеш от страха, но си мисли колко много жени с аборт следващия път са износили и родили бебетата си.
Но като цяло бременеенето е само началото, страховете (малки или големи) ни съпътстват цял живот за съжаление ...въпроса е да не те погълнат изцяло и да успееш спокойно да износиш бебето и после да се радваш на детето си ...
Първия път стана когато спряхме съзнателно да правим бебе след дълги целенасочени опити без резултат; последва обаче спонтанния аборт;
Втория път стана на 6-тия месец след аборта, както все още се пазехме с елементарни предпазни средства - презерватив. Така и не разбрахме как стана, само веднъж, 2 дни след цикъла ми презерватива се изхлузи, и аз, наблъскана с теориите за овулацията и диагнозата "вероятност за стерилитет" на въпроса на моя мъж "ами сега?", само казах "давай, няма страшно"; Та така се получи "партизанското" име на нашата щерка и моя мъж доста често се шегува: "давай, няма страшно" спи в съседната стая...
Имах напълно безпроблемна бременност, но толкова бях изперкала от страх да не се случи същото, че първите няколко месеца ходех през няколко минути в тоалетната да гледам дали няма петна от кръв, преди всеки преглед вдигах кръвно от притеснение какво ли ще види доктора на ехографа, малко се поуспокоих когато бебето започна да рита, но почти веднага започнах да се притеснявам дали бебо няма да тръгне сравнително рано, накрая се притеснявах как ще мине раждането и дали нещо няма да се случи в последния момент, по тая причина пак взех да вдигам кръвно и доктора за да не стане беля извади беба със секцио 15 дни преди термина...с други думи не се отървах от притеснения колкото и да се насилвах. Иначе освен да ходя на работа (мъжа ми ме караше и взимаше с колата) нищо друго не правех от домакинските задължения - нито пране, нито чистене, нито миене на чинии, готвила съм само няколко пъти през всичките тези месеци.
Та това е моя съвет:
Не се вманиачавай в бебеправенето защото може да има проблем за забременяване именно от психологична гледна точка;
Когато стане, зарежи всякакви изискващи усилия домакински и служебни задължения;
Едва ли ще се отървеш от страха, но си мисли колко много жени с аборт следващия път са износили и родили бебетата си.
Но като цяло бременеенето е само началото, страховете (малки или големи) ни съпътстват цял живот за съжаление ...въпроса е да не те погълнат изцяло и да успееш спокойно да износиш бебето и после да се радваш на детето си ...
