Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 8

А преди години изписваха АБ и задължително казваха да се яде мляко, заради чревната флора. Също даваха вит.В1.
Елора, ама те плодовете и във ВМ диетата са почти забранени. Може само ябълка, дребни кисели берита, други не. И то не всеки ден.

Невенче, не питам изобщо за близък. Просто една приятелка скоро си е правила и от чисто любопитство се зачетох какво представлява тази бариатрична хирургия.

Принцеса, как си? Размина се операцията, нали?

Невена, какви лъжици зехтин? Аз си овкусявам нормално салатата, просто не ползвам олио, а зехтин.
Много се преиначават нещата за ВМ храненето. Никой не яде мас с лъжицата и не пие зехтин от шишето.
Кафето го пия с масло, но и там не е голямо количеството.

Дева, знам, ама аз без плодове не мога пък. И пак си отслабвам де. По-бавно, ама вървят нещата.

Клера, като го пиеш разтворен вечерта в топла вода, кога ти действа. Защото аз ставам в 6. И да ми подейства на работа е страшно неприятно. Не понасям да ходя по-голяма нужда другаде освен  вкъщи.
Гледам и цените са различни.
Мисля с този да пробвам
https://www.salvia.bg/product/%D1%85%D1%83%D1%81%D0%BA-%D0%BF%D1 … 1%81%D0%B5%D0%BD/

Намерих и един друг - ама 22 лв.
Хуска си е добавка и за ИР. Тъй че ще го добавя.
Недоволна, и аз съм забелязала, че понякога яденето на по-бързи В раздвижва обмяната.

И да се похваля. Все си мисля от няколко месеца, че в корема и талията не отслабвам. Не вярвам на близките си, които ми казват, че и там отслабвам. Донякъде усещам, но все си мислех, че е много малко.
Имам един колан за дънки. Пролетта спрях да го нося, че минах на друг вид панталони. Та тогава бях на пета дупка на колана. В събота бях на Витоша. И сложих едни стари дънки. Викам си - бреййй, по-широчки са. Слагам колана. И шока беше голям. От пета дупка, сега съм на девета. Значи бая съм се вталила и там.
Аз записвам цифрите с шивашкия метър, но не си правя труда да гледам преди месеци какво съм писала.
Та когато съм била 75 кг пролетта, а талията е била 90, ханша 100. Сега съм 68 кг. ханша е 94, а талията 83. В бедрата също. Били са 58, а сега са 54 см.
Значи имам напредък 
Много е трудно, когато цял живот си бил дебел и не можеш някак си да се осъзнаеш, че се вталяваш.
Майка ми е обратното. Сега тя напълнява, тъпче се с боклуци, но вика, че било от възрастта.
Винаги е била слаба, но сега е огромна в талия и в корема. И не се усеща.

Хуск съм купувала веднъж преди много години. Много гаден ми беше.
Не знаех, че е ОК за ИР, аз за разхлабване го ползвах.

Вярно си е, дори да не е цял живот. Човек свиква някакси, особено ако промяната се случва бавно. Аз нали се виждам всеки ден в огледалото, как да видя някаква кой знае каква разлика, а иначе всеки като ме види, казва че съм отслабнала и изглеждам много различно. Много, много... колко да е много. Аз така и не взех да се меря да следя и не мога да кажа колко. Ама правих нови дупки по коланите и аз, де. И сутиените ми стоят малко различно, макар че там не мисля че бих влязла в по-малък размер за сега, а това си е много показателно, никога не свалям първо там. Още си се смятам че съм сериозно заоблена, чак се изненадвам някой път като мина край огледалото, така съм свикнала да се възприемам с годините.
Преди време като взех да качвам, пак бавно беше и пак такова неусетно. Виждах че съм наддала, ама през ум не ми минаваше да се нарека дебела. Купувам си по-голям номер дънки и продължавам. А в същото време някой като не ме е виждал отдавна се случваше да попита заобиколно бременна ли съм.
Имам приятелка, дето според мен си е направо спешно да мине на режим, че е с инсулин до небето, доволно кръгла форма и куп болежки. Ами според нея тя просто си била дебела, иначе не ядяла много вредни неща и не често. Това понеже всеки път казва "Само този път" и "Абе аз сега да си хапна че ми е изморено, нали не го правя често". И си вярва че го прави рядко, а е в пекарната срещу тях почти всеки ден и хлябът е най-безобидното, което взема от там. Знае какво не бива да яде, знае и защо, но смята че като цяло е ок, само от време на време си била вземала по нещо да си хапне...
Та така де, това дето става в главите ни е голяма работа, от там трябва да почне да се случва всичко и там да държим фронта. Точно за това ми е много полезна темата - хем за мотивация, хем по-лесно си давам сметка като трябва да променя нещо.

Мда, и аз преди като бях необразована така си виках, че съм си такава,просто съм си дебела. И аз виках, че  рядко ядях вредни неща 

DeVa® , размина ми се рязането, но то и като цяло в моя случай би било само по спешност при перфорация /дано не се случва  /. Доктора ми обясни, че дивертикулите ми не са 1, 2 или 3, а множество и няма вариант да ми отрежат по-голямата част от дебелото черво, за да ме отърват от тях.

За този хуск четох доста, но почва да ми звучи, че по-скоро ще ме прочиства /ще ме кара до тоалетна/ и за мен това не е вариант, така и си ходя по количество пъти ежедневно

Снощи в пристъп на оптимизъм реших, че съм се оправила, хапнах малко варени зеленчуци, ама много преварени, но въпреки това посред нощ отново получих болки, спазми и газове   Днес съм на извара.

И аз имам такава позната.Не ми е особено близка, така че няма как да й казвам колко е напълняла последната година и да промени храната си, защото продължава да пълнее.На около 50 години е....И нейните думи са "Ами, то от годините е, не е от храната....", когато мъжът й й каже нещо по въпроса.Преди време обядвах с нея, имах възможност реално да видя колко и какво яде.2 бонбона, 1/2 пакетче солети, риба-около 400 гр, задушени зеленчуци, от замразените, около 150 гр, половин кутийка локум, 1 бира.Не съм смятала, но така на пръв поглед, си изяде дневните калории само на обяда.А има освен това закуска, вечеря, и още няколко похапвания през деня:бисквитки, солетки, кафета, бонбони-като й се приядяло нещо си.

Ох, това "почти нищо не ям" го слушам всеки ден от моя колежка. А само в работно време яде 3 пъти, у тях не знам още колко. Естествено е над 100кг. От бременността напълняла, нищо, че синът ѝ вече има собствено дете. Сега пък хормоните били виновни, влизала в менопауза. Бе как мен не ме хващат ни хормони, ни бременност, ни нищо? Ама ако ям колкото и каквото яде тя, ще я задмина, гаранция.

П.П. С Краси сме писали едновременно.

Като намекнах, че аз отслабнах точно в периода, когато и аз влизах в менопауза, чух :"Ама, различни сме, ти си отслабнала, аз качвам."На това какво да кажа?Просто си замълчавам.
Отказала съм се отдавна да давам акъл на хора, които не търсят такъв и просто си гледат живота.
Ако някой пита, разпитва, иска съвет, обяснявам.Иначе не, да си дебелеят на воля и да си похапват "рядко" сладостите.

Непоискани съвети и аз избягвам да раздавам, най-много да се възмутя на глас като видя нещо много фрапиращо да се изяде/изпие пред мен от приятел. Ако са ми близки обаче, трудно мога да стоя безучастна и да гледам какво си причиняват. Къде полека подбутвам там, къде направо вадя показалката и дръпвам по една реч на моменти... няма как да не ми пука какво става с тези хора.
А тази ми приятелка, за която писах, наистина не яде големи количества храна. Обаче яде все неща, дето вдигат инсулина. Пак има изградени някакви здравословни навици, в сравнение с доста хора дето познавам, обаче това "а, аз само от време на време"... Много е лесно човек сам себе си да лъже, особено ако му е и сладко. Буквално, в случая.

Това отвреме на време значи през 2-3 часа ядене на боклуци 

И много пъти обяда и вечерята може да са ми били читави, но дори пред себе си не признавах нещата които ядях между храненията.

Само да вметна, че и аз си мислех, че ям малко, защото бях постоянно гладна. Едва, като почнах да си записвам, какво ям, се ужасих. Оказа се, че точно на два часа съм огладнявала и съм почвала да търся храна.
Тогава трябваше да избягваме мазното, заради диабета на другите, а на мен ми беше неудобно, те да ядат безмаслено, а аз да муам пържоли. И примерно обядваш основно - прозрачна (т.е. незастроена) супа с 1/2 морков, 1/2 лук., пилешко, фиде, нещо зелено, сол  - понеже си е чиста безвкусна помия - оцет и люти чушки, а понеже и оставаш гладен с едната водичка с подправки - като бухнеш 2-3 филии хляб и си мислиш, че си се нахранил. И след два часа започва да ти се яде нещо, все едно не си се хранил цял ден.
Плюс, че лекарката била казала, че е задължително диабетиците да ядат по малко сладко, защото можело да им падне инсулина внезапно (така ми го обясниха), та в къщи винаги има вафли и се ядат всеки ден...
И си мислиш, че ядеш малко - просто защото си постоянно гладен. И аз си мислех, че почти нищо не ям.
Та не ги презирайте вашите познати - те вероятно идея си нямат, колко ядат.
Не знам, как да обясня, че не помнех, кога, какво съм яла, че и въобще само преди два часа съм яла.

Аз не ги презирам....И съм убедена, че също си мислят, че ядат малко.
Защото въпросната позната го е казвала..."Ям малко, пък дебелея!".Обаче, закусва филия хляб с нещо+ плод.
Към 10 часа й пригладнявало, защо да не си хапнела нещо, какво толкова...обядва.Следобед с кафенцето пак да си похапне нещичко (тези умалителни са нейни думи, най-вероятно така си внушава, че наистина яде миниатюрни количества), има и вечеря.
Ами, колкото и малки да са количествата, те се трупат....все се сещам за "Тайните лакомници" по TLC...и те така, по малко ядяли, пък по над 100 кг.И като ги следят и снимат една седмица колко всъщност изяждат и им го наредят на масата пред тях, се хващат за главата.
Затова и кадърните диетолози първо дават задача човек да записва поне 2-3 седмици всеки ден какво изяжда, по дни, по часове и минути дори, и точни количества.Дори половин хапка бисквита да бъде записана.
Така най-вярно се вижда колко всъщност изяжда човек на ден.

Повечето дето пишем тук имаме представа какво е да си постоянно гладен или ако не постоянно - доста често. Високият инсулин ни ги погажда тия номера. И да, то като е гладен човек, все малко му се вижда изяденото. Никого не презирам за това, знам че не е лесно нито осъзнаването, нито преодоляването му. Това със записването наистина работи много добре.
И гадния навик да се яде всичко с хляб, че сигурно почти всички така сме отгледани, едва ли да са много изключенията. Баба ми и до ден днешен казва "да ям хляб" вместо просто "да ям".
За инсулинозависим диабетик има нещо такова със сладкото. Колкото познавам, държат под ръка по някой бонбон или нещо от сорта. Но при тях е друго, външно вкарваният инсулин няма как да се дозира точно по всяко време и понякога се случва да им дойде с малко в повече и да им падне захарта много. Сега, ако някой го използва това като оправдание да яде фафли всеки ден... не е много различно от приятелката ми дето по принцип си яде съвсем прилично, ама към това си добавя и сладки неща и хляб. А да, и алкохол, редовно. Ама то това нали не е изядено, много хора не си дават сметка какво си добавят.
Имам надежди за нея де, тя си знае че инсулинът й е висок, мъжът й заглежда че си ям, а пък отслабвам и почва да подмята да почнат и у тях да се хранят така че му омръзнало и той да има такъв корем. Ще ги видя какво ще направят.

Не ги презирам. Мъчно ми е да ги гледам такива. Всичко опира до знание. Но и желание трябва, желание за промяна.
Но тези, които знаят тези неща и продължават да ядат боклуци - тях вече не ги съжалявам.
Имам позната с моите заболявания - хашимото, хипер, ИР и висока кз, висока пк, дискова херния. 140 кила. Ендото и е обяснил как да яде. Аз и обясних, изпратих и клипчета, обяснения, линкове. Като мен и лекаря и обяснил , че точно тези храни и предизвикват глада. Тя опитала моя режим. Засищала се, но след 3 месеца някъде пак си минала на старото хранене. И я питам защо? Питам я - знаеш вече как работи организма, знаеш кое те разболява. Защо мина пак на старото плюскане с хляб, ориз, картофи и торти? Не искаш ли да си здрава, да можеш да ходиш, да водиш нормален живот, да си сита?
Отговорът и е, че иска да си яде вредните неща и щом ще е дебела, такава ще е до живот.
Наскоро стана и 150 кила. Едвам ходи, вече и не работи. Видяхме се, пак ми замрънка. Просто и казах, че сама си е виновна и сама си е направила животът и тялото такъв. Да не знаеш е едно, но да имаш познанията и да продължаваш си е простотия. Теория без практика, не струва.
Та каквото можах направих. Лекарят опита да и влее акъл, аз опитах, не става. Разбира нещата, ама иска да си плюска.