Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Добрич
  • Мнения: 369
В момента в който прочетох постовете ти, бях попаднала в един безумен кръг от посещение ежедневно на лекари и безумното им отношение на моменти, и просто ме разрева. И аз пожелавам Успех от сърце.
Мери, ти поне си минала от там и знаеш кой какъв е.
Аз не мога да се примиря,че имаме болница,а ходим в Сърбия.
Щом един може-редно е и друг да го прави.Няма ли начин да го доведем Д-ра тук при нашите или нашите да отидат малко на обмяна на опит?
Когато се сблъсках с диагнозата изчетох всичко,което намерих.Попаднах на суха информация по страниците и съответно Форума.
Не мога да се примиря,че виждаш,че не успяваш и пак и пак оперираш.По Дяволите децата ни не са парцалени кукли!!!
Няма ли начин да си направим Сдружение?
По статистика 1 на 300 момченца са така...
Извинявам се на Авторката на темата,че спамя излишно!

# 16
  • Мнения: 4 961
Да права си. Така е. Безумно е да има Детска урология в Бг. и да се ходи в Сърбия. Но нашите лекари Не искат да се учат. Те просто не желаят да научат нещо ново, както и не желаят явно да променят поведението си. В един момент имах надежда, смятах че има шанс......но сякаш просто не се получава. Аз съм За сдружение, имам шанс и обещавам да попитам защо не канят д-р Джинович в Бг. Но лично от лекар в урологията на Пирогов чух и думите....ха ще ходиш в Сърбия, тание тях сме ги учили на медицина. ...какво повече да кажа.

# 17
  • Мнения: 35
По принцип съм от хората които търпят много, но и моето търпение си има граници и знам че когато човек е безпомощен и се чувства притиснат до стената има усещането че няма друг изход. Искам да се знае че има и друг изход, който само звучи страшен и трудно постижимо, но всъщност не е.

# 18
  • Мнения: 3 575
По принцип съм от хората които търпят много, но и моето търпение си има граници и знам че когато човек е безпомощен и се чувства притиснат до стената има усещането че няма друг изход. Искам да се знае че има и друг изход, който само звучи страшен и трудно постижимо, но всъщност не е.
И на нас в началото ни се струваше, че ще е трудно, но изобщо не е така. Първите две операции бяха В Медицински Системи Белград. За Олга дори и не бяхме чували. От други родители разбрахме за сайт, в който можем да намерим квартира. Човек трябва да вярва повече в себе си и да има сили и кураж.

# 19
  • Мнения: 35
Благодарна съм на Бога че само хипоспадията ни е проблемът и той е сравнително лесно решим тук. Много е жалко че такива малки души и трябва да преминат през такива изпитания. Нашите деца са герои. Докато другите тичат по площадките, нашите деца трябва да спазват строг режим и да пазят болничното легло. Хубавото е че има такова място където могат да им помогнат. Ще ми се от сърце лекарите но да се получат от по - добрите, а не само да залагат на Стара слава или зачена гордост. Не им прави чест.

# 20
  • Мнения: 10
Здравейте на всички и от мен, следя състоянието на детенцето на Анелия и стискам палци това да им е за последно. Искам да споделя нещо, което скоро осъзнах и ми беше казано в прав текст. Чудим се защо подлагат децата ни на толкова много операции. Защото така болниците се издържат, чрез пътеките по здравна каса, а детските пътеки носят най-много пари. Преди 40 дни ни се роди второто детенце отново момче и в болницата оше ни бяха вкарали с измислени диагнози само и само да точат пари от пътеките, щом лекар ми го каза, че болниците масово се издържат основно от пътеки, а детските са най-скъпи. Искам да споделя и борбата, която водя с нашата хипоспадия през последната една година. С 6 операции с Бг сме, на 6 ноември сме в Белград на 7ма, кандидат твахме във Фонда за лечение на деца да поемат операцията, самото финансиране, дълго време събираме документация и успяхме, одобриха ни и ще поемат операцията, на 9 октомври имаме дата на ТЕЛК, надявам се и там да мине всичко наред. До сега не бях търсила начини било то за финансова помощ, но това, което изтърпя детето ни през последните 3 години, а и ние, това, което ще изтърпи още, надявам се вече за последно, няма цена и ако успея да получа някаква компенсация за всичко това, ще е е добре. Най-малкото за операцията на Джинович съм теглила кредит, който години трябва да връщам. Скочи с главата надолу, дори за Фонда не повярвах, че са ни одобрили. Така че всичко е схеми и пътеките, по които минахме, бяха отъпкани от толкова много бумашина и липса на информация, че ако не бях упорита, да съм се отказала до сега.

# 21
  • Мнения: 3 575
И моят син е със 7 операции. 3 в Бг и 4 в Белград. Ако бяхме дошли за първи път при д-р Джинович, нямаше да се стигне до 7. Най-много 2 щяха да са. А всички тези упойки носят вреда на детския организъм.

# 22
  • София
  • Мнения: 369
Здравейте на всички и от мен, следя състоянието на детенцето на Анелия и стискам палци това да им е за последно. Искам да споделя нещо, което скоро осъзнах и ми беше казано в прав текст. Чудим се защо подлагат децата ни на толкова много операции. Защото така болниците се издържат, чрез пътеките по здравна каса, а детските пътеки носят най-много пари. Преди 40 дни ни се роди второто детенце отново момче и в болницата оше ни бяха вкарали с измислени диагнози само и само да точат пари от пътеките, щом лекар ми го каза, че болниците масово се издържат основно от пътеки, а детските са най-скъпи. Искам да споделя и борбата, която водя с нашата хипоспадия през последната една година. С 6 операции с Бг сме, на 6 ноември сме в Белград на 7ма, кандидат твахме във Фонда за лечение на деца да поемат операцията, самото финансиране, дълго време събираме документация и успяхме, одобриха ни и ще поемат операцията, на 9 октомври имаме дата на ТЕЛК, надявам се и там да мине всичко наред. До сега не бях търсила начини било то за финансова помощ, но това, което изтърпя детето ни през последните 3 години, а и ние, това, което ще изтърпи още, надявам се вече за последно, няма цена и ако успея да получа някаква компенсация за всичко това, ще е е добре. Най-малкото за операцията на Джинович съм теглила кредит, който години трябва да връщам. Скочи с главата надолу, дори за Фонда не повярвах, че са ни одобрили. Така че всичко е схеми и пътеките, по които минахме, бяха отъпкани от толкова много бумашина и липса на информация, че ако не бях упорита, да съм се отказала до сега.


Писал съм отдавна,че цялата урология трябва да са в затвора,но някои майки ме нападнаха, както и да е.За диагнозата Хипоспадия ли ви удобриха от фонда или за друго?

# 23
  • Мнения: 35
Здравейте на всички и от мен, следя състоянието на детенцето на Анелия и стискам палци това да им е за последно. Искам да споделя нещо, което скоро осъзнах и ми беше казано в прав текст. Чудим се защо подлагат децата ни на толкова много операции. Защото така болниците се издържат, чрез пътеките по здравна каса, а детските пътеки носят най-много пари. Преди 40 дни ни се роди второто детенце отново момче и в болницата оше ни бяха вкарали с измислени диагнози само и само да точат пари от пътеките, щом лекар ми го каза, че болниците масово се издържат основно от пътеки, а детските са най-скъпи. Искам да споделя и борбата, която водя с нашата хипоспадия през последната една година. С 6 операции с Бг сме, на 6 ноември сме в Белград на 7ма, кандидат твахме във Фонда за лечение на деца да поемат операцията, самото финансиране, дълго време събираме документация и успяхме, одобриха ни и ще поемат операцията, на 9 октомври имаме дата на ТЕЛК, надявам се и там да мине всичко наред. До сега не бях търсила начини било то за финансова помощ, но това, което изтърпя детето ни през последните 3 години, а и ние, това, което ще изтърпи още, надявам се вече за последно, няма цена и ако успея да получа някаква компенсация за всичко това, ще е е добре. Най-малкото за операцията на Джинович съм теглила кредит, който години трябва да връщам. Скочи с главата надолу, дори за Фонда не повярвах, че са ни одобрили. Така че всичко е схеми и пътеките, по които минахме, бяха отъпкани от толкова много бумашина и липса на информация, че ако не бях упорита, да съм се отказала до сега.

Милица, ти си герой!!! Аз дори не се замислих за възможността да кандидатствам по фонда. Избрах по-лесната пътека. Просто исках всичко да свърши и то да свърши бързо. Радвам се че всичко при вас се е получило. Детето ти е на една крачка от оздравяването. Днес е четвърти ден след операцията и синът ми става, навежда се върви, ходихме вчера на разходка в зоологическата градина. Тъй като съм Тома Неверни постоянно оглеждам опериран от място да не би нещо нередно да има. Всичко е наред и с всеки изминал ден е все по добре. Радвам се че писа във форума защото трябва да си отворим очите всички майки - в България не лекуват децата ни. Това не са лекари, а търговци с дребни нищожни души криещи, се зад Хипократовата клетва. Не бой заслужават всеки ден по три пъти, а разстрел!

# 24
  • София
  • Мнения: 369
Лошото е,че фонда ако е първа операция,едва ли ще отпусне лечение в чужбина.От мои познати знам,че има вариант-Подаваш документи,те не те удобряват.Отиваш със собствени средства и оперираш.После с много добри адвокати съдиш фонда.Печелиш делото и си взимаш обратно парите.Правено е от мои познати за рак на гърдата.За съжаление трябва да имате средства.Дано някой ден се оправят нещата-но докато не почнат да влизат в затвора,няма шанс

# 25
  • Добрич
  • Мнения: 369
Естествено,че няма да отпусне пари-нали тук има клиника и си се оперира за Каса...
Хора трябва да се направи нещо!


zarko_petrov ,знаеш ми мнението щом имаш доказателства за нещо-действай!
Аз работя в частна фирма.Днес имам гаф,утре имам гаф и вдругиден ще ме изгонят.Не е ли по-добре щом не стават- по-добре да ги няма.
Пишете и за фонда за лечение.Къде се намира.Как се прави връзката?
С повечето операции в Сърбия пак ли се плаща?
Пожелавам само здраве на нас и децата ни!!!

# 26
  • Мнения: 18
Според мен, операцията на хипоспадия в Пирогов и при Др Джинович протича много различно. Който е изпитал двете страни, моля да пише, права ли съм:
1. В Пирогов катетър слагат май от пениса, и то само за ден, два след операцията. При Др Джинович не рискуват така, а направо от операцията детето идва с катетър от корема и с два памперса един върху друг, урината отива във външния.
2. Има един наркотик(аз си го наричам така) дето дават на децата в Сърбия, преди операцията през устата, за да приемат по леко операцията. Стават изкуствено щастливи и замаени. Това има ли го тук?
3. При Др Джинович слагат и епидурална упойка на операцията да действа за след това + успокоително през абоката един час след операцията, децата да не са толкова ядосани на абокатите и да не изпадат в истерия (действа веднага).
4. Д-р Джинович слага уретален стенд в канала за една седмица, тук как е?

# 27
  • Мнения: 18
Естествено,че няма да отпусне пари-нали тук има клиника и си се оперира за Каса...
Хора трябва да се направи нещо!


zarko_petrov ,знаеш ми мнението щом имаш доказателства за нещо-действай!
Аз работя в частна фирма.Днес имам гаф,утре имам гаф и вдругиден ще ме изгонят.Не е ли по-добре щом не стават- по-добре да ги няма.
Пишете и за фонда за лечение.Къде се намира.Как се прави връзката?
С повечето операции в Сърбия пак ли се плаща?
Пожелавам само здраве на нас и децата ни!!!
В Центъра по хигиена в София на Бул. “Акад. Ив. Ев. Гешов” №15 е фонда. http://cfld-bg.com/контакти/

# 28
  • Мнения: 18
И моят син е със 7 операции. 3 в Бг и 4 в Белград. Ако бяхме дошли за първи път при д-р Джинович, нямаше да се стигне до 7. Най-много 2 щяха да са. А всички тези упойки носят вреда на детския организъм.
Д-р Джинович ли ви каза, че най-много две операции щяха да са. Имаше едно дете дето на два пъти Д-р Джинович си беше казал ,че ще оперира, изграждането на канала на втората, той го беше разделил така .
На нас ни каза, да не се страхуваме от фистула, защото и да се получи , се оправяла сравнително лесно под упойка за 15мин.
Страхувам се от упойката, да не стане алергична реакция или нещо непредвидено.

# 29
  • Мнения: 18
Здравейте на всички и от мен, следя състоянието на детенцето на Анелия и стискам палци това да им е за последно. Искам да споделя нещо, което скоро осъзнах и ми беше казано в прав текст. Чудим се защо подлагат децата ни на толкова много операции. Защото така болниците се издържат, чрез пътеките по здравна каса, а детските пътеки носят най-много пари. Преди 40 дни ни се роди второто детенце отново момче и в болницата оше ни бяха вкарали с измислени диагнози само и само да точат пари от пътеките, щом лекар ми го каза, че болниците масово се издържат основно от пътеки, а детските са най-скъпи. Искам да споделя и борбата, която водя с нашата хипоспадия през последната една година. С 6 операции с Бг сме, на 6 ноември сме в Белград на 7ма, кандидат твахме във Фонда за лечение на деца да поемат операцията, самото финансиране, дълго време събираме документация и успяхме, одобриха ни и ще поемат операцията, на 9 октомври имаме дата на ТЕЛК, надявам се и там да мине всичко наред. До сега не бях търсила начини било то за финансова помощ, но това, което изтърпя детето ни през последните 3 години, а и ние, това, което ще изтърпи още, надявам се вече за последно, няма цена и ако успея да получа някаква компенсация за всичко това, ще е е добре. Най-малкото за операцията на Джинович съм теглила кредит, който години трябва да връщам. Скочи с главата надолу, дори за Фонда не повярвах, че са ни одобрили. Така че всичко е схеми и пътеките, по които минахме, бяха отъпкани от толкова много бумашина и липса на информация, че ако не бях упорита, да съм се отказала до сега.
Здравей Милица,
Знаеш ли имената на лекарите с одобрителни становища от фонда? И аз кандидатствах - единия беше Др Момчилов с - не, а втори лекар не можаха да намерят, забавиха се 2 месеца и направихме операцията на детето със собствени средства.

Общи условия

Активация на акаунт