Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 30
  • Мнения: 49
Естествено,че няма да отпусне пари-нали тук има клиника и си се оперира за Каса...
Хора трябва да се направи нещо!


zarko_petrov ,знаеш ми мнението щом имаш доказателства за нещо-действай!
Аз работя в частна фирма.Днес имам гаф,утре имам гаф и вдругиден ще ме изгонят.Не е ли по-добре щом не стават- по-добре да ги няма.
Пишете и за фонда за лечение.Къде се намира.Как се прави връзката?
С повечето операции в Сърбия пак ли се плаща?
Пожелавам само здраве на нас и децата ни!!!



На нас Момчилов  ни беше казал 500 лв за операцията в Пирогов ...

# 31
  • Мнения: 35
Чакаме края на историята.Вече трябва да сте в Белград.Хепиенд ще има.

И така, мили майчета на 24.09.2018 г в 23 часа натоварихме колата с багажите, тупнахме децата по столчетата и потеглихме за Белград. Мажът ми реши, че ще измине целият път от 700 км. /от вкъщи до квартирата/наведнъж и се справи. Добре че беше навигацията. Изтеглихме си оф лайн навигация на телефона - HERE We Go. Може да разчитате на нея, проверена е. Да ви кажа, движението в Белград хич не е за подценяване. Тук Софиянци ще се усмихнат най-вероятно, но за хората от провинцията си е предизвикателство. Аз се возих първия път със затворени очи защото постоянното ми подскачане и издаване на уплашени викове от сорта на „лееле, ох на косъм бяхме, майчицеее, ужаааассссс” и тем подобни само изнервяха шофьора. Една малка вметка за навигацията – ползвайте я с по-новите модели телефони, тъй като се оказва тежка за по стари модели и забива. Телефонът на който се справи отлично е Huawei P10 Lite. На границата платихме 2 евро при преминаването и при излиането от магистралата платихме 800 динара. Имахме точния адрес на квартирата, там и пристигнахме. Оля ни посрещна. Прекрасна, лъчезарна, услужлива женица. Дето се вика хвана ни за ръчичка и ни заведе до клиниката да минем преглед при педиатър, за което между другото не сме платили и стотинка. Подари на Дани балон Мечо Пух и ни настани в квартирата. Съвсем спокойно на Български се разбирам с нея. Обяснявя всичко кратко и ясно. Квартирата е страхотна, на много стратегическо място. На 5 минути път от Белмедик пеша и на 7 мин. с кола от МВS /другата клиника/. Напълно е оборудвана с всичко необходимо за едно семейство с две деца. Предупредете предварително Оля ако сте с бебе за да ви осигури количка. В квартирата има абсолютно всичко, дори консумативи като прах за пране, тоалетна хартия, салфетки, дори подправки и дребни почерпки за децата. Посрещна ни с две кутии бисквити, кутия чай и пднос с кафета, няколко различни вида. Прекрасно отношение. Тази ежена е като Мери Попинз винаги е наблизо за да помогне. Оставила ни е телефон със сръбски номер с който можем винаги да се свържем с нея. Търчи постоянно и ни прави някакви регистрации с които на връщане да не даваме обяснения по границата. Каза само даваш тези четири листчета и те няма да те разпитват. Медицински сестри, лекари, обслужващ персонал, всички владеят английски и руски достатъчно че да се разберете, но дори и на български се оправяте. Всичко обяснават, занимават се с децата, личи си че ги обичат, а не гледат на тях като на поредния „случай”. 
      На 26.09 в 7.30 часа отидохме в клиниката, бяхме втори за операция. Почакахме доста, но чакалнята е пригодена за игрална стая за децата. Моят син беше като в детската градина. Скача, танцува с обслужващия персонал, мери си мускулите с докторите, получи подаръци от Оля. Говориха си със сестрите на английски език, тича като на игрална площадка из коридорите, пързаля се, абе подлудя направо. Никой не му направи забележка, даже ме успокояваха да не му се карам като беснее. Викат остави го, не пречи, нека си играе. През това време аз със сестрите попълвах документи. Всъщност те попълваха, аз подавах личните карти и паспортите. Оказа се че на детето и майката им се полага безплатен храноден. Избираш си от меню с храна приготвена като в скъп ресторант, приготвя се на място, веднага прясно и топло, носи ти го сервитьор или отиваш в кафенето, което по нашите стандарти си е ресторант. Дойде моментът за операцията, почерпиха го с успокояващо сиропче и малко по-късно го отведоха в операционната заливащ се от смях. Оля ни покани в кафето където обядвахме и се пдкрепихме с кафе. За мен обядът беше безплатен, само мажът ми си плати консумацията. Плати 15 лв. за салата Цезар, бира Хайнекен 250 мл /но доста по добра от нашата/ и порция пържени картофи с хрупкави пилешки филенца и два вида сос. Безплатният ми обяд включваше супа, салата, сьомга на тиган с някакви зеленчуци отгоре, панерче с два вида хлебчета, фреш, капучино и бутилка минерална вода 750 мл. стъкло. Имаше и столче за хранене на бебе, нахранихме и принцесата ни. В клиниката и квартирата има безплатен wifi и аз се възползвах от това за да ми минава времето. Операцията ми се видя много дълга около три часа продължи. После се разбра защо. По едно време дойде медицинска сестра, а след нея и доктора. Каза че успял да извърши операцията наведнъж. Каза че за четирите операции които сме минали не било свършено почти нищо. Членът не бил изправен добре, тоест връзките които го държат изкривен не са били срязани докрай и е растял не както трябва, каналът бил много лошо изграден и на всичкото отгоре изрязали всичката останала кожа. Много билло трудно на доктора да работи с толкова малко материал, но все пак се справил. Да е жив и здрав. Заведоха ме в стаята при детето, той беше излязъл от упойка и беше спокоен, дори усмихнат. Държеше в ръчичката си мека плюшена топчица тип емоджи усмивка. Беше спокоен и обезболен. До следващия ден не изпита болка. Обезболяващото го държа до следващия ден късния следобяд. Докато бяхме в клиниката имахме безплатен интернет и телевизия. Сервитьор ни носи храна и напитки, всичко което пожелаем, преди сън му смениха чаршафите, преоблякоха го. Бях приготвила дрехи и памперси за в болницата но не ги ползвах. На децата тук не слагат катетър, а цистофикс. Урината излиза директно от пикочния мехур с маркуче което се отваря на всеки два часа да се източи или когато детето усети че му се пишка. Членът е с шина, която го държи изправен и стърчи като срязана сламка от дупчицата. Шевът е прав, добре изпълнен, конците дори не се виждат. Все едно някой е нарисувал червено кафява линия в средата по цялата дължина на члена. Няма дори оток, да не е отекъл безформен и набъбнал както в Пирогов, приличащ на цвърчаша сурова наденица в тиган. Гледката е поносима дори за хора с разхлабени нерви, каквито вече са моите между дугото от безсънните нощи свита на кълбо върху детското столче в родната ни болница. Тук майката спи на леглото до детето си, където и е мястото. Леглото е достатъчно голямо за двама души. Децата които носят памперс след като се приберат в квартирата си носят цистофикса отворен между два памперса, а тези които като моето са се отказали от памперсите просто си източват тръбичката на всеки два часа или по често. Дават ви бутилка с разтвор за промивка на тръбичката, резервни тапички, марлени превръзки, които се поставят за да не се докосва пишлето до материята на гащетата или памперса и ви пускят да си ходите. Изписват антибиотик на сиропче, пробиотик, кремче за мазане и това е всичко. Обезбояващи нурофен и панадол може да редувате на четири часа ако детето понася трудно следоперативния период или ако нямате такива проблеми на 6 часа само нурофен. Една подсказка: започнете с пробиотика /казва се PROBIOKID IMUNO/още вечерта преди операцията защото иначе такова разстройство ви чака, че ви е бедна фантазията. А превръзката не трябва да се цапа особено с изпражнения. Ще си спестите спешното ходене до клиниката посред нощите и страхът и болката на детето по промиване и почистване на раната. В началото превръзките са всеки делничен ден от осем часа в клиниката, последните дни ще са през ден. На третия ден от операцията по време на превръзката срязаха няколко шева и извадиха едно маркуче около 2 см измежду тестисите сякаш /не съм сигурна, не гледах много защото успокоявах истеричния рев/. И това е за сега. Днес е неделя, четвърти ден след операцията, нямаме днес превръзка и момчето ми се чувства добре. Болките му намаляха значително. В първите два дни бяха доста силни и на често, но сега вече по-скоро го сърби повече.

# 32
  • Мнения: 35
Според мен, операцията на хипоспадия в Пирогов и при Др Джинович протича много различно. Който е изпитал двете страни, моля да пише, права ли съм:
1. В Пирогов катетър слагат май от пениса, и то само за ден, два след операцията. При Др Джинович не рискуват така, а направо от операцията детето идва с катетър от корема и с два памперса един върху друг, урината отива във външния.
2. Има един наркотик(аз си го наричам така) дето дават на децата в Сърбия, преди операцията през устата, за да приемат по леко операцията. Стават изкуствено щастливи и замаени. Това има ли го тук?
3. При Др Джинович слагат и епидурална упойка на операцията да действа за след това + успокоително през абоката един час след операцията, децата да не са толкова ядосани на абокатите и да не изпадат в истерия (действа веднага).
4. Д-р Джинович слага уретален стенд в канала за една седмица, тук как е?

Права сте, методите са съвсем различни. Успокояват детето с това сиропче което между другото и в Пирогов се дава, но ефекта е по слаб.  Сиропчето от Пирогов само ги омаламощва, а тук направо се заливат от смях и говорят като пияни. В Сърбия операцията наистина е с епидурална упойка, защото детето ми разказва че му показвали куклен театър и ми обяснява къде имало играчки. Аз си мислех че е сънувал, но после сестрата ми бясни че не е сън. Тук пениса е изправен с шина, а в Пирогов го зашиват с един бод подкожно за коремчето за да стои уж изправен. Тук пенисът не е увит изцяло и олепен до степен че да не се вижда нищо, а се вижда идеално къде е отвора и кожата може да диша. И да, не рискуват с катетър през пениса, а използват цистофикс. Незнам какви успокоителни ползват, но действието им е вълшебно. Детето беше спокойно и усмихнато. Имаше и подарък играчка.

# 33
  • Мнения: 18
Според мен, операцията на хипоспадия в Пирогов и при Др Джинович протича много различно. Който е изпитал двете страни, моля да пише, права ли съм:
1. В Пирогов катетър слагат май от пениса, и то само за ден, два след операцията. При Др Джинович не рискуват така, а направо от операцията детето идва с катетър от корема и с два памперса един върху друг, урината отива във външния.
2. Има един наркотик(аз си го наричам така) дето дават на децата в Сърбия, преди операцията през устата, за да приемат по леко операцията. Стават изкуствено щастливи и замаени. Това има ли го тук?
3. При Др Джинович слагат и епидурална упойка на операцията да действа за след това + успокоително през абоката един час след операцията, децата да не са толкова ядосани на абокатите и да не изпадат в истерия (действа веднага).
4. Д-р Джинович слага уретален стенд в канала за една седмица, тук как е?

Права сте, методите са съвсем различни. Успокояват детето с това сиропче което между другото и в Пирогов се дава, но ефекта е по слаб.  Сиропчето от Пирогов само ги омаламощва, а тук направо се заливат от смях и говорят като пияни. В Сърбия операцията наистина е с епидурална упойка, защото детето ми разказва че му показвали куклен театър и ми обяснява къде имало играчки. Аз си мислех че е сънувал, но после сестрата ми бясни че не е сън. Тук пениса е изправен с шина, а в Пирогов го зашиват с един бод подкожно за коремчето за да стои уж изправен. Тук пенисът не е увит изцяло и олепен до степен че да не се вижда нищо, а се вижда идеално къде е отвора и кожата може да диша. И да, не рискуват с катетър през пениса, а използват цистофикс. Незнам какви успокоителни ползват, но действието им е вълшебно. Детето беше спокойно и усмихнато. Имаше и подарък играчка.
Да, това с подаръците от Олга на превръзките добре са го измислили. Там и храна са ни носили да закуси детето, чакайки Д-р Джинович по 1 -2 часа. Още ли така много се чака? Нас ни викаха е 8ч, той идваше в 9:30.
Аз като разпитах тукашните лекари как минава операцията в Пирогов, и като сравних с обясненията на Д-р Джинович, се чатнах, че тук няма да стане да оправят детето и не рискувахме. Моето мнение е, че дори и да е на 3 , на 5 години, макар и поради финансови причини, докато се съберат парите, по-добре е там да се направи операцията.
Знам за възрастен мъж, професор, учен, занимаващ се с генетични изследвания, с тежка хипоспадия, но имал деца и хипоспадията му го е провокирала, да стане учен. По негово време не са оперирали хипоспадия. Казвам го с позитивизъм, че може и някое от нашите децата да стане Д-р Джинович в България.

# 34
  • Мнения: 11
Здравейте, от известно време и при мен се заражда идеята за даване на по - голяма гласност на темата хипоспадия и въобще състоянието на урологичното лечение на деца в БГ. Идеята за учредяване на сдружение или някаква фондация не звучи безсмислено, още повече ако може да се помогне на хора, които тепърва ще се сблъскат със стената наречена БГ урология. Въпросът не е за пренебрегване, тъй като явно в тая държава излиза явно по- евтино да се плащат хиляди левове в телк обезщетения и финансиране на нефункционални лечения по клинични пътеки, отколкото еднократно финансиране от фонда . Ама нали това нали не е целта на упражнението. Как ще се прибират едни хиляди левове ако само с едно еднократно финансиране ще бъде решен проблема. И видите ли кой е специалиста , който ще одобри евентуалното финансиране ами как кой самия др Момчилов. Човекът институция в урологичното лечение в БГ. Самият доктор, който по една случайност видите ли завежда най голямото урологично отделение в БГ за деца. Ами как той ще даде зелена светлина за финансиране, това означава да признае пред всички че операциите тук са толкова несполучливи че дори и цялото урологично войнство да се събере накуп пак не могат да постигнат качеството на Др Джинович. Помислете добре. Кому е нужно всичко да бъде решавано в тази държава от раз как ще се финансират хилядите частни клиники и кабинетчета. Как ще се усвояват милярдите дето ги вкарват в здравеопазването и изтичат катон през сито в нечия офшорна компаниика. Няма как, а ние си мислиме че децата ни представляват нещо повече от средство на забогатяване. В БГ децата , човешкия живот и въобще хората са само средство към целта. Можем да си пишеме с дни тук, но с какво помагаме след като тези хора продължават да осъществяват геноцида над и без това изстрадалите родители и млади хора. Спирам дотук. Извинявам се за песимизма, но нищо положително не виждам да се случва напоследък по тема здравеопазване.

# 35
  • София
  • Мнения: 369
Мисля,че ако успеем да вразумим майките на които им предстои сблъсък с урологията в Пирогов и ако стои урологията два месеца празна,тогава сами ще се сетят,че трябва да направят нещо.Не ги ли ударим по джоба,няма шанс за промяна.

# 36
  • Мнения: 11
Не забравай че разчитат и на спешните не по малко. Едно са плановите, съвсем друго са спешните. И планови да нямат все някой спешен ще се появи. Друго трябва де се измисли. Ограничаване на пътеките по които могат да извършват дейност. Тогава щат нещат ще връщат пациенти и тогава вече във фонда може да се прокара финансиране. Докато съществува тези пътеки там и на още едно две места и един малоумен лекар да е останал пак ще изтезават хората.

# 37
  • София
  • Мнения: 369
То и една пътека да им оставим,всички ще прекарват по нея.Както при нас.Влезнахме за цветна снимка.Излизаме с епикриза-опериран.

Забравих да допълня-Твоя спешен случай,къде се реши?Не дай Боже ако ми се наложи-след 4 часа съм в Белград

# 38
  • Мнения: 11
Има много родители, които не са и чували за др Джинович нито имат представа какво им предстои влизайки в пирогов. А има и такива които също така не четат по форумите инфо за този или онзи и именно при тях става най лесно зарибявката. Докато се усетят и хоп паднали в капана. Ако не бях минала през трънливия път и не бях обиколила все що има за доктор из клиниките и аз на сто процента щях отново да отида там. Нали и аз бях от тези майки дето не поради липса на инфо ами поради някакво безумно упование че някъде в тая държава все е останал поне един читав уролог. Ама не. За мен проблема идва на първо място от липсата на информираност и невежие относно качеството на лечение и въобще състоянието на тоя сектор в медицината. Знаеш ли с колко майки се запознах в престоя си в Пирогов дето дори не бяха чували за форум камо ли за др Джинович а изглежда. и не им се и четеше особено.

# 39
  • Мнения: 4 961
Аз доста време мислих и се надявах, че има шанс и че нещата ще се променят в БГ Детска урология. Вярвах, че все пак сравнително младия лекарски екип има човечност и професионализъм.  Но явно няма да има промяна, и няма и такова желание от страна на лекари и персонал там. Така, че да трябва да има гласност на този огромен проблем. Хипоспадията си е макар и омаловажаван, сериозен проблем, огромна част от децата са подлагани на няколко последователни операции, обясненията колко лека и козметична е операцията са пълно безумие и не е истина. Първо това е  натоварване за детския организъм - упойка след упойка, второ това е натоварване и стрес за психиката както на детето, така и на родителя. И вместо в отделението да има психолог, който да подпомага родителите, там има кисели сестри и груби санитарки, за лекарите няма да коментирам.

Последна редакция: пн, 01 окт 2018, 13:32 от marychery

# 40
  • Мнения: 11
Нужно е да се заговори най сетне по открито за проблема. Да се направи ако щеш и една платформа в която както си трябва и е прието в БГ хубавичко да ни оплюят защитниците на наште корифей. Ама както й да е обичам тежките каузи.  Готова съм открито да застана и да разкажа пред цяла България моята история и да разкажа не само за отношението в Пирогов но и за по страшното- престъпното невежество което се допуска от докторите там. Как замалко не умориха детето ми от инфекция и как постъпиха когато им казах че не си вършат качествено нещата. И още много .

# 41
  • София
  • Мнения: 369
В темата за проблеми с бъбреците също нямаше инфо.Изчетох всичките.Единствено sunasea от нашата тема-пише и в двете теми и дава препоръки.Преди това само се възхваляваха докторите от Пирогов.За съжаление аз само четох без да питам какво да правя.Ако бях питал-sunsea щеше да ми каже.Сега вече има много инфо и в нашата тема за него.Даже съм писал да четат и темата Хипоспадия.Единствената надежда да се появи някой Истински доктор в Бг е само някое от вашите деца,което е минало през ада и реши да промени това.Друг изход не виждам.

# 42
  • Мнения: 4 961
Според мен трябва да има начин, д-р Джинович да бъде поканен и в БГ, и да има обучение и на нашите уролози. Лошото е, че младите няма как да го направят през главата на шефовете си, които пък са закостенели и с голямото самочувствие на уникални и неповторими...
Михаил е опериран само в БГ, втората операция е правене в Детската урология на Пирогов. Аз не мога да кажа до колко е успешна или не, защото моята договорка с опериращата лекарка беше да не се гради изцяло нов канал, и да не се пипа, т.е разширила е стеснението и е дооформила огромните белези и остатъци от кожа, които бяха налични след първата операция. Но изкривяване и досега има, все още се колебая искам или не да го подложа на нова операция. Както казахте, време има, трябва наистина да обмисля, кое е най-доброто за детето ми.

# 43
  • Войводиново
  • Мнения: 57
Здравейте! На нас също ни предстои операция (втора) в Сърбия на 09.11.  Ако има желаещи българи може да контактуваме по време на престоя и не само. През първия ни престой се видяхме на по кафе с едно-две семейства. Беше през Май, времето беше хубаво и не беше проблем,но през Ноември едва ли ще може да си позволяваме толкова разходки, та ако има желаещи да събираме децата да се разведряват ще се получи чудесно. И не само за децата. На нас с мъжа ми също ни беше много тегаво през престоя ни,въпреки,че бяхме на вън по цял ден. Някак си не можахме да се настроим като за екскурзия, въпреки че детето беше доста добре след 3-4 ден. Само чакахме да кажат че ни пускат и си заминахме,а имахме още платен престой.Имам и  една свободна кутия Тестим гел,ако някой се нуждае. Той е с по-слаб ефект  до колкото знам и мисля,че доктора беше съветвал да се маже по-продължително с него, но по времето на нашата операция никъде нямаше наличен Андаркрим и обърнахме света да търсим заместители. Ако има заинтересовани нека да ми пишат на лично.

# 44
  • Мнения: 35
Има много родители, които не са и чували за др Джинович нито имат представа какво им предстои влизайки в пирогов. А има и такива които също така не четат по форумите инфо за този или онзи и именно при тях става най лесно зарибявката. Докато се усетят и хоп паднали в капана. Ако не бях минала през трънливия път и не бях обиколила все що има за доктор из клиниките и аз на сто процента щях отново да отида там. Нали и аз бях от тези майки дето не поради липса на инфо ами поради някакво безумно упование че някъде в тая държава все е останал поне един читав уролог. Ама не. За мен проблема идва на първо място от липсата на информираност и невежие относно качеството на лечение и въобще състоянието на тоя сектор в медицината. Знаеш ли с колко майки се запознах в престоя си в Пирогов дето дори не бяха чували за форум камо ли за др Джинович а изглежда. и не им се и четеше особено.
Аз не знаех, не проверих, омаяха ме и ще си нося вината. Обаче какво чудовище трябва да си за да окепазиш едно дете с ясното съзнание че не можеш да го излекуваш. Чудно ми е каква е тази грандиозна сума, която получаваш за са извършиш това кощунство. И с какви очи гледаш родителите и децата които си излъгал за жълти стотинки.

Общи условия

Активация на акаунт