"Радостта е горивото на сърцето, която оставя частици светлина и любов навсякъде, откъдето сме минали.”
Опра Уинфри, американска телевизионна водеща
- Публикувана: 9 септ. 2018, 09:50 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2018, 22:41 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 374
Здравейте момичета
Петък - предпочивен ден. Обаче някои май за запразнили вече...
Както и да бъде, все е релакс откъде и да го погледнеш.
Енгин не си е задавал зор да започва нов проект, така че той споко и ние споко...
Аз ще пийна едно ранно следобедно кафе, докато джитна насам-натам да прочета това-онова.
Скрит текст: 
Здравейте момичета.
Хубав и усмихнат петъчен следобед.
Имаме си нова снимка. Марианка
.
Ами той от толкова преживявания и емоции в Латинска Америка трябваше да отиде някъде, където да се отпусне и да си почине. А той винаги е казвал, че гмуркането го успокоява. Да е жив и здрав. Сам каза, да очакваме нов проект, не на есен, малко по - нататък, но ще го има.
Сега остава, като се прибере от Каш да ни зарадва с новината, че е подписал и договор за нов сериал.
А до тогава - търпение.
Ще изгрее слънце и на нашата улица.
Красив, щастлив и усмихнат.
Хубав и усмихнат петъчен следобед.
Имаме си нова снимка. Марианка
. Ами той от толкова преживявания и емоции в Латинска Америка трябваше да отиде някъде, където да се отпусне и да си почине. А той винаги е казвал, че гмуркането го успокоява. Да е жив и здрав. Сам каза, да очакваме нов проект, не на есен, малко по - нататък, но ще го има.
Сега остава, като се прибере от Каш да ни зарадва с новината, че е подписал и договор за нов сериал.
А до тогава - търпение.
Ще изгрее слънце и на нашата улица.
Красив, щастлив и усмихнат.
https://vk.com/teammy?w=wall-58199741_696232
Сутрешна "бомба":
Двете най-големи телевизионни компании на турския пазар - Medyapim, собственост на Фатих Аксой и Ai Yapim (на Керем Чатай), решиха да обединят усилията си на международния пазар. Отсега нататък всички телевизионни сериали на двете телевизионни компании, ще бъдат продавани на чуждестранни потребители от Entertainment Madd (Medyapim Ay Yapim Drama Distribution).
Напомняме, че сред култовите проекти на производствените компании има такива хитове, като: "Каква е вината на Фатмагюл?", "Забраненият плод", "Езел", "Нарекох я Фериха", "Мръсни пари и любов", "Черна любов", "Майка", "Жена".
Madd Entertainment вече започна работа и на следващия медиен пазар в Кан, двете компании ще действат под един етикет. Официалното представяне на новия дистрибутор е планирано за изложението Mipcom 2018, което ще се проведе от 15 до 18 октомври в Кан.
https://vk.com/teammy?w=wall-58199741_696232
Сутрешна "бомба":
Двете най-големи телевизионни компании на турския пазар - Medyapim, собственост на Фатих Аксой и Ai Yapim (на Керем Чатай), решиха да обединят усилията си на международния пазар.
Скрит текст:
Отсега нататък всички телевизионни сериали на двете телевизионни компании, ще бъдат продавани на чуждестранни потребители от Entertainment Madd (Medyapim Ay Yapim Drama Distribution).
Напомняме, че сред култовите проекти на производствените компании има такива хитове, като: "Каква е вината на Фатмагюл?", "Забраненият плод", "Езел", "Нарекох я Фериха", "Мръсни пари и любов", "Черна любов", "Майка", "Жена".
Madd Entertainment вече започна работа и на следващия медиен пазар в Кан, двете компании ще действат под един етикет. Официалното представяне на новия дистрибутор е планирано за изложението Mipcom 2018, което ще се проведе от 15 до 18 октомври в Кан.[/i][/color][/b]
Напомняме, че сред култовите проекти на производствените компании има такива хитове, като: "Каква е вината на Фатмагюл?", "Забраненият плод", "Езел", "Нарекох я Фериха", "Мръсни пари и любов", "Черна любов", "Майка", "Жена".
Madd Entertainment вече започна работа и на следващия медиен пазар в Кан, двете компании ще действат под един етикет. Официалното представяне на новия дистрибутор е планирано за изложението Mipcom 2018, което ще се проведе от 15 до 18 октомври в Кан.[/i][/color][/b]
Дано от тази "бомба" нещата станат по-добри.
https://www.facebook.com/notes/bulut-latino-engin-aky%C3%BCrek/l … /949914611882978/
Изненадите от Латинска Америка продължават.
Моята среща с Енгин Акюрек – превод от испански Теменужка Христова.
РЪКАТА НА АНГЕЛА
13 септември 2018
Вече цяла седмица живеехме с вълнението от пристигането на големия турски актьор Енгин Акюрек на нашия континент. Ние, феновете, които го обожаваме от първия му сериал до последното нещо, което прави в или извън снимачните сетове, поддържахме връзка чрез социалните мрежи от пристигането му в Перу и после в Чили. Снимки, видеа и коментари ни бомбардираха непрекъснато. Най-после дойде и нашият ред, на аржентинките! На 14 август го посрещнаха топло и както заслужава в Езейза голяма група фенове.
Следващият ден след пристигането му беше студен, но слънчев. Без да го подозирам дори, животът ми беше приготвил в този ден една изненада, която ми дължеше от много време насам.
Срещата се състоя в кино Village de Recoleta, в деня и мястото на предпремиерата на “Керем до вечността”. Водещият актьор на филма щеше да присъства на прожекцията и ние, голямата група фенове, които се бяхме събрали, мечтаехме и се надявахме да го видим дори само от далече. Това бяха нашите най-големи очаквания.
Пристигнахме рано заедно с моята съименничка Диана, с която току-що се бяхме запознали лично. На нея дължа в голяма част решението си да участвам в събитието и съм й безкрайно благодарна за нейното щедро сърце. Пред кинозалата към нас се присъединиха Мари Ангела, Еви, Мирта и нейният съпруг.
Тази среща ни постави в реалността. Благодарение на интернет се познавахме от виртуалното пространство, но за пръв път се озоваваме лице в лице. Прегръщахме се радостни, направихме си снимки и вкупом обсъждахме нашето общо желание да срещнем лично нашият турски принц.
Възможностите да го видим бяха соста ограничени по причини, независещи от него, разбира се. Проблемите в организацията ни отдалечаваха все повече от нашите надежди. След много обикаляне, лутане, различна информация, когато вече почти се бяхме отчаяли, случайността ни заведе на правилноъо място и Той се появи. Мина набързо по пътеката, но чувайки името си, което ние викахме, се спря и се приближи към оградата, която ни разделяше. Поздрави ни, позволи да го снимаме и благодари за нашата обич, кръстосвайки двете си ръце върху гърдите. Елегантен, усмихнат, харизматичен, възпитан! Перфектен! Бяхме толкова развълнувани, че не можехме да реагираме. Изглежда, това беше всичко... Наистина бях видяла отблизо Енгин Акюрек!
След като той влезе в киното... се случи нещо странно. Един магически билет! Вселената, съдбата.... заедно с помощта на земните ангели ми поднесоха моят неочакван билет за зала номер 6.
Също като в един красив и неизпълним сън, аз се озовах пред големия екран сама, без моите приятели. Уредникът учтиво ме упъти към 4-ти ред.
Залата беше пълна с публика, имаше много поканени и журналисти. От мястото си можех да видя Енгин. Той седеше на задния 5-ти ред. Можех да го видя чудесно само като завъртя главата си на 90 градуса. Той седеше и гледаше внимателно прекрасната си игра, анализирайки, предполагам, чуждите гласове с различна интонация на непознатия му език. Не можех да повярвам случващото се! ”Ей сега ще се събудя”, си казвах.
Намирах се много близо до този млад актьор, чиито качества сочат, че е човек, създаден от добър материал. Обикновен, внимателен, красив, без мания за величие. Гледах пред мен на екрана Керем и от време на време очите ми се обръщаха към истинския Енгин, с характерните му жестове.
Този човек, който чрез своите герои, но и с поведението си извън камерите, за което научих от интернет пространството, превърна моите кошмари(които са много) в хубави сънища. Този мъж, чийто живот е далечен за мен като дистанция, като религия и вярвания.... Този мъж, един прекрасен ден отвори клетките на всички мои страхове и ги пусна да отлетят... Въпреки, че някои се завръщат от време на време, моят страх вече не е същият. Само като се сетя за това, ме изпълва оптимизъм. Останах “запленена” от него, без да мога да го обясня. Не крия възрастта си, защото моята обич към него не е временна. Зная само, че след Керим в “Каква е вината на Фатмагюл?”, се подмладих с нови проекти и мечти. Животът ми и моята хронична тъга поеха по нов, различен път и ми донесоха късмет. Невъзможно е да не го обичаш.
След малко повече от час, думата КРАЙ на екрана даде начало на ръкоплясканията в залата. Светлините се включиха и ни позволиха да видим по-добре неговата прекрасна усмивка и сладък поглед!
С едно “Muchas gracias”(много благодаря), изговорено с възхитителен акцент и с много въздушни целувки към феновете, той се сбогува с публиката.
Нямах цел да се качвам нагоре и да се приближавам към креслото му, където го пазеха двама гардове, но се озовах точно там. Произнесох името му: ”Енгин, Енгин!” Той се обърна... Приближи се към мен... Погледна ме... Усмихна ми се... Подадох му лявата си ръка... Той я взе и я положи на гърдите си... И... за миг килимът в киното се превърна във вълшебно килимче! От Recoleta до Истанбул без Джи Пи ЕС, без прекъсване на полети, без да осъзная как... чукът на Керем разби моите страхове.
(Диана пред него)
Фантастичната нишка, по която се носех се настани на видно място в сърцето ми. Запазих там очите му, неговата усмивка и топлината на кожата му завинаги.
Никой не ми го е разказал. Аз сама го изпитах: Енгин Акюрек е магия... Светлина... Той е човек и е истински...!
На 15 август 2018 г. научих, че не трябва да изоставяш мечтите си. Трябва да ги следваш... Ако е необходимо, да им добавиш малка доза лудост. Никога не спирай и когато е възможно, ги изкарай на светло и ги превърни в реалност. Разбрах, че трябва да си позволя да забравя и да позволя да погалят душата ми. Разбрах, че не винаги е вярна максимата “Мечтите, мечти си остават”. Изобщо не е вярно!
Дори когато буря от горчивина ни захвърля срещу истини, от които ни болят всички клетки, си заслужава да желаем с всички сили нещо, за да се сбъдне и да направи щастливи дните ни.
На мен ми помогнаха ангели, които щедро ме подтикнаха и взаимодействаха с Магията!
Безкрайно благодаря на Диана Спинели, Марианхела Лерволино, Еви Алварес, Мирта Новак и нейният съпруг Хектор... И един фотограф.... те си знаят...
Diana Walsh
Цитат
https://www.facebook.com/notes/bulut-latino-engin-aky%C3%BCrek/l … /949914611882978/
Изненадите от Латинска Америка продължават.
Моята среща с Енгин Акюрек – превод от испански Теменужка Христова.
Енгин Акюрек е магия... Светлина... Той е човек и е истински...!
Изненадите от Латинска Америка продължават.
Моята среща с Енгин Акюрек – превод от испански Теменужка Христова.
Енгин Акюрек е магия... Светлина... Той е човек и е истински...!
Теменужка Христова
Мариянка
https://www.facebook.com/notes/bulut-latino-engin-aky%C3%BCrek/l … /949914611882978/
Изненадите от Латинска Америка продължават.
Моята среща с Енгин Акюрек – превод от испански Теменужка Христова.
РЪКАТА НА АНГЕЛА
13 септември 2018
Вече цяла седмица живеехме с вълнението от пристигането на големия турски актьор Енгин Акюрек на нашия континент. Ние, феновете, които го обожаваме от първия му сериал до последното нещо, което прави в или извън снимачните сетове, поддържахме връзка чрез социалните мрежи от пристигането му в Перу и после в Чили. Снимки, видеа и коментари ни бомбардираха непрекъснато. Най-после дойде и нашият ред, на аржентинките! На 14 август го посрещнаха топло и както заслужава в Езейза голяма група фенове.
Следващият ден след пристигането му беше студен, но слънчев. Без да го подозирам дори, животът ми беше приготвил в този ден една изненада, която ми дължеше от много време насам.
Срещата се състоя в кино Village de Recoleta, в деня и мястото на предпремиерата на “Керем до вечността”. Водещият актьор на филма щеше да присъства на прожекцията и ние, голямата група фенове, които се бяхме събрали, мечтаехме и се надявахме да го видим дори само от далече. Това бяха нашите най-големи очаквания.
Пристигнахме рано заедно с моята съименничка Диана, с която току-що се бяхме запознали лично. На нея дължа в голяма част решението си да участвам в събитието и съм й безкрайно благодарна за нейното щедро сърце. Пред кинозалата към нас се присъединиха Мари Ангела, Еви, Мирта и нейният съпруг.
Тази среща ни постави в реалността. Благодарение на интернет се познавахме от виртуалното пространство, но за пръв път се озоваваме лице в лице. Прегръщахме се радостни, направихме си снимки и вкупом обсъждахме нашето общо желание да срещнем лично нашият турски принц.
Възможностите да го видим бяха соста ограничени по причини, независещи от него, разбира се. Проблемите в организацията ни отдалечаваха все повече от нашите надежди. След много обикаляне, лутане, различна информация, когато вече почти се бяхме отчаяли, случайността ни заведе на правилноъо място и Той се появи. Мина набързо по пътеката, но чувайки името си, което ние викахме, се спря и се приближи към оградата, която ни разделяше. Поздрави ни, позволи да го снимаме и благодари за нашата обич, кръстосвайки двете си ръце върху гърдите. Елегантен, усмихнат, харизматичен, възпитан! Перфектен! Бяхме толкова развълнувани, че не можехме да реагираме. Изглежда, това беше всичко... Наистина бях видяла отблизо Енгин Акюрек!
След като той влезе в киното... се случи нещо странно. Един магически билет! Вселената, съдбата.... заедно с помощта на земните ангели ми поднесоха моят неочакван билет за зала номер 6.
Също като в един красив и неизпълним сън, аз се озовах пред големия екран сама, без моите приятели. Уредникът учтиво ме упъти към 4-ти ред.
Залата беше пълна с публика, имаше много поканени и журналисти. От мястото си можех да видя Енгин. Той седеше на задния 5-ти ред. Можех да го видя чудесно само като завъртя главата си на 90 градуса. Той седеше и гледаше внимателно прекрасната си игра, анализирайки, предполагам, чуждите гласове с различна интонация на непознатия му език. Не можех да повярвам случващото се! ”Ей сега ще се събудя”, си казвах.
Намирах се много близо до този млад актьор, чиито качества сочат, че е човек, създаден от добър материал. Обикновен, внимателен, красив, без мания за величие. Гледах пред мен на екрана Керем и от време на време очите ми се обръщаха към истинския Енгин, с характерните му жестове.
Този човек, който чрез своите герои, но и с поведението си извън камерите, за което научих от интернет пространството, превърна моите кошмари(които са много) в хубави сънища. Този мъж, чийто живот е далечен за мен като дистанция, като религия и вярвания.... Този мъж, един прекрасен ден отвори клетките на всички мои страхове и ги пусна да отлетят... Въпреки, че някои се завръщат от време на време, моят страх вече не е същият. Само като се сетя за това, ме изпълва оптимизъм. Останах “запленена” от него, без да мога да го обясня. Не крия възрастта си, защото моята обич към него не е временна. Зная само, че след Керим в “Каква е вината на Фатмагюл?”, се подмладих с нови проекти и мечти. Животът ми и моята хронична тъга поеха по нов, различен път и ми донесоха късмет. Невъзможно е да не го обичаш.
След малко повече от час, думата КРАЙ на екрана даде начало на ръкоплясканията в залата. Светлините се включиха и ни позволиха да видим по-добре неговата прекрасна усмивка и сладък поглед!
С едно “Muchas gracias”(много благодаря), изговорено с възхитителен акцент и с много въздушни целувки към феновете, той се сбогува с публиката.
Нямах цел да се качвам нагоре и да се приближавам към креслото му, където го пазеха двама гардове, но се озовах точно там. Произнесох името му: ”Енгин, Енгин!” Той се обърна... Приближи се към мен... Погледна ме... Усмихна ми се... Подадох му лявата си ръка... Той я взе и я положи на гърдите си... И... за миг килимът в киното се превърна във вълшебно килимче! От Recoleta до Истанбул без Джи Пи ЕС, без прекъсване на полети, без да осъзная как... чукът на Керем разби моите страхове.
(Диана пред него)
Фантастичната нишка, по която се носех се настани на видно място в сърцето ми. Запазих там очите му, неговата усмивка и топлината на кожата му завинаги.
Никой не ми го е разказал. Аз сама го изпитах: Енгин Акюрек е магия... Светлина... Той е човек и е истински...!
На 15 август 2018 г. научих, че не трябва да изоставяш мечтите си. Трябва да ги следваш... Ако е необходимо, да им добавиш малка доза лудост. Никога не спирай и когато е възможно, ги изкарай на светло и ги превърни в реалност. Разбрах, че трябва да си позволя да забравя и да позволя да погалят душата ми. Разбрах, че не винаги е вярна максимата “Мечтите, мечти си остават”. Изобщо не е вярно!
Дори когато буря от горчивина ни захвърля срещу истини, от които ни болят всички клетки, си заслужава да желаем с всички сили нещо, за да се сбъдне и да направи щастливи дните ни.
На мен ми помогнаха ангели, които щедро ме подтикнаха и взаимодействаха с Магията!
Безкрайно благодаря на Диана Спинели, Марианхела Лерволино, Еви Алварес, Мирта Новак и нейният съпруг Хектор... И един фотограф.... те си знаят...
Diana Walsh
Момичета, благодаря.
Просълзи ме разказа на Диана.
Препоръчани теми