Тренировки в домашни условия - 95

Като човек изпробвал почти всяка известна диета, с изключение на ВМ НВХ ще кажа само едно - всяка една действа. Всяко ограничение действа. От физиологична и биохимична гледна точка, да свалиш килограми е ужасяващо лесно. Моята позиция е малко по-различна. Да, на физическо равнище всичко, което съблюдава основния закон - приемаш по-малко, от колкото изразходваш води до намаляване на теглото. Но аз мисля, че са много малко хората, чиято основна цел е просто и само това. Намесват се много други фактори - желание да сме здрави; издръжливи; силни; да отговаряме на някакви свои критерии за красота и самочувствие; да преборим хранително разстройство; да изградим култура на хранене; да се научим да тренираме правилно; да превърнем спорта в част от живота си и т.н. Т.е. тук вече основния закон губи смисъла си, ако не е практикуван по начина, който ни кара да се чувстваме добре и в хармония със себе си. Пък и много зависи дали гледаме в дългосрочен или краткосрочен план, дали сме готови на много жертви за 1-2 месеца или искаме нещо друго.

С две думи, бих казала, че основната част от всичко  е вдъхновението и щастието, които би трябвало да съпътстват един процес на промяна. Поне при мен. И аз съм избрала, основният закон за приемане и горене, да действа на седмична база, не на дневна. Осъзнах, че това е начин, в който съм щастлива. Избирам си два дни в седмицата, в които няма хъм мън, няма искам не искам - трябва и точка. Фаствам и ям чисти храни, основно пилешко месо, яйца и риба. Няма място за кеф, за лиготии и мрънкане.
В другите дни, внимавам с храната, основно с въглехидратите и мазнините. Но ям с удоволствие, с наслада, с приятели или сама, няма значение. Храня се, а не се тъпча. Вчера излязохме с приятели, пих бира (но малка), ядох пържени картофи (но обща порция с цялата маса - така хем имаш онова, което искаш, хем е в малки количества) вечерта завърших с шоколад. Не съм тренирала.
Днес основната ми храна са пилешки гърди на грил тиган, без мазнини. Разпределени на две порции за обяд и вечеря. Първо хранене след 18-19 ч., от последното. Тренировка - колкото и да ми се спеше и да ме мързеше - изпълнена. И не го приемам нито като жертва, нито като наказание, че вчера съм се кефила на живота. Приемам го, като стъпка към целта. Ако искам да я стигна - правя я. Ако не искам - не я правя. Просто е. И всъщност най-важното е, че вярвам в това, което правя. Разбира се, не ям всяка седмица и всеки ден шоколад с пържени картофи. Идеята е, че социалният ефект и психологичния, за мен са супер важни. Изумих се, колко широка ми стана една рокля за два дни. В първият ден излязох с приятелка и ядох цаца и пърцени картофи. Беше около 17 ч., бях намислила да правя фаст и последното ми хранене да е в 19.30, но часът мина докато се прибера. Осъзнах, че съм супер емоционално и хранително задоволена (през ценя бях яла много малко, основно супа, обаче настроението и кефът от тая цаца и бира и среща с хубав човек, ми донесоха такъв заряд, че изобщо нямах нужда да се храня у дома) и бам, на следващия ден - роклята широка.

Не зная колко килограма съм, но ми е достатъчно, че дънките ми стават широки, че тениската, която описваше паласки вече не ги описва, че в краката си виждам мускули и ми е много приятно да нося къси дрехи, че бузите ми намаляват и най-вече, че съм в хармония със себе си и тялото си. Приятно ми е, че минавам 12 км с бърз ход или бягане, че надграждам с тежестите, че се чувствам уверена, силна и добре със самата себе си.

Не, че давам акъл да се ядат цаца, бира, шоколад и пържени картофи и да си викаме "ей сега ще отслабна". Няма да стане. Просто казвам, че всеки трябва да намери начина да се самоограничава и да постига физическо отслабване, така, че това да задоволява емоционалните му нужди.