В момента чета ... 59

Купих си "Мозайка от убийства" и снощи я подкарах. Искам история, която да не ми позволява да я оставя, а в последно време чета все уж интересни неща, но някак вяло ми вървят.
Франзен е и в моя списък за четене, някога. За някои книги обаче е много важен моментът, ако не е точният, не се получава.
Една от най-любимите ми книги е "Нещо се случи" на Джоузеф Хелър. Много често съм  се връщала в мислите си към нея за тези 20 години, които са изминали от прочитането ѝ. Давам си обаче ясно сметка, че явно съм била с необходимата нагласа точно тогава. Мисля си, че в някой друг момент, може би дори не бих я изтърпяла, а тогава толкова силно ме жегна и впечатли, беше като откровение свише.

В странен изблик на майчинско любящо и предколедно лишено от възпитателна строгост решение я купих на дъщеря ми. Така де, беше ми адски трудно да избера от секцията с тийн романи. Вече съм споменавала, че си четем вечер, така че без да я чета лично - си е сладникав тийн чиклит. Но има някакви съспенс моменти, факт. Предполагам става за разтуха или пък за надежди спрямо определени възрастови граници. 

***
И аз не съм от страстните любители на фентъзи, виж, научна фантастика, роботи и бластери обожавам. Но за фентъзи попадение скорошно се сетих за Библиотеката на Въглен връх, Лиляна, не знам би ли ти се харесало.

***
Гениалната приятелка на Елена Феранте ме изненада приятно. Какви са тия блудкави корици, дето напомнят на поредицата 31 забравени любовни романа... Житейска история, която предполагам ще се превърне в поколенческа в следващите книги. Промените и израстването на героите, и на самата капсулирана общност, си прилича леко на психологически експеримент даже. Сега ме е яд, че не поръчах преди време останалите

Ледената принцеса на Камила Лекберг ми допадна повече от Вещицата, която някак си й се е получила прекалено скалъпена. Обаче и тази не е нищо особено, никакъв трил реално, защо я числят към трилъри, а не към криминални? Поне научих чуден шведски десерт: Джино - банани, киви и берита (или квото и да е друго меко по избор) с настърган шоколад и запечено на фурна. Жестоко е

Вечерята на Херман Кох. Обожавам книги, чието действие е сгъстено в кратък момент. (Първите подобни ми бяха Хотел и Летище на Артър Хейли като тийн, макар и да нямат нищо общо с тази.) Та Вечерята е кулминацията на едно огромно натрупване на неизказани и непоказани неща - гняв, любов, ненавист и завист. Моментът, в който всичко закономерно и кротко си избухва. Толкова естествен и разбираем разказ с не толкова неочакван край, колкото неочаквано падане на маските, както е клишето.

Започнах 4321 на Пол Остър. Очертава се дълго и приятно

"Живи рани" на Виктор дел Арбол е много поетично и красиво написана, удоволствие е да четеш (на испански я чета, дано и на български усещането от текста да е същото). Непрекъснато попадам на изречения, които искам да си запиша. (И се ядосвам, защото чета в леглото и на Киндъл, та няма как.) Освен това някак ми напомня на филм на Алмодовар, особено по-ранните му филми.

Аз съм с "Кажи на вълците, че съм си у дома", Карол Рифка Брънт. Към момента е истинска наслада! Просто прелестна! Особено след "Малката билкарница в Монмартър", която ми дойде твърде елементарна и повърхностна и едва я изтиках, тук стилът, изказът веднага ме плени и ми идва като балсам! Нищо предварително не бях чела за книгата и се радвам, че просто ме намери, имах нужда от такова четиво. Мисля, че всеки има нужда! Ще я предложа и на дъщеря ми, но далеч не смятам, че е в категорията young adult, както би заблудила анотацията, но ако все пак кажем, че е, то тогава е от най-високата категория young adult!

Защо да няма как?! Аз редовно си маркирам и запазвам каквото ми хареса.. Не само красиви изречения, а някакви неща, за които искам да потърся повече информация по-късно (напр. в трилогията за Бастан имаше наименованието на вид орхидея, в сърцевината на която се вижда новородено бебе и разбира се ми беше любопитно да я видя, дори я запомних Anguloa Uniflora). Ако реша да трия вече прочетената книга, влизам в Notes и вече, ако искам си взимам каквото преценя..

3 секунди на Андерс Руслунд и Бьорг Хелстрьом чета, в анотациите пише, че е по истински случай. Малко странен стил на писане като че ли, но началото ме увлече. Ще видим как ще ни се развият нещата.

Абе, от много хора чувам, че стилът им се вижда странен, но винаги са чели българския превод, а той пък е правен от английски, та не знам дали причината не се крие там... Аз не забелязах нищо странно, а съм чела на шведски и "3 секунди", и "3 минути", и първата книга от поредицата, която не е преведена на български ("Odjuret"). По принцип един превод не би трябвало да създава коренно различна представа за стила на автора спрямо оригинала, но в случая дори говорим за превод от превод, така че кой знае.

Ужасно ми е любима тази книга!

От началото до края е просто прекрасна

Свърших с " Eдин от нас лъже", доста бързо я изгълтах (oсобено за моeто темпо). По едно време ( не съвсем към края) вече се усетих какво е станало и познах, но нищо.   Много ми хареса стилът на авторката, нищо, че е е насочена повече към тинейджърската аудитория.

Продължавам с Камила Лекберг и " Каменоделецът" и после ще мина на нещо по-лежерно.

Журналист и сценарист са, ако не се лъжа. Аз така си обясних стила. Въглен връх не вярвам да се хареса на Лиляна. Тинейджърска е. Ужас по-скоро бих препоръчала. Книгата е базирана на историческа истина, а фантастичният елемент идва от митологията на ескимосите.

Да дойдеш на света на М. Мацантини.
Влюбих се в тази книга още първия път. Стилът е забързан, задъхан, като звукът от колелетата на влак. Много запетаи, малко глаголи. (и аз започнах да пиша като авторката)
Силен и истински роман - женски роман, но нищо общо с обичайната представа за женски роман.
Това е книга, която трябва да бъде четена от силни и видели много битки жени... Момичетата няма да я разберат.

Би ли споделила после мнение. Винаги ми е бил интересен живота на М. Джексън.

Аз преди време четох книга за живота му/не мога да се сетя дали е точно тази/ и ми беше много интересна. Не се бях замисляла толкова и за отрицателните страни на славата.

Прочетох "Планината помежду ни" на Чарлс Мартин.
Хареса ми.

И филмът е готин!

Когато прочетох книгата, си казах, че като филм ще е много по-добре.
След като изгледах и филма, си взимам думите назад. Филма е много различен от книгата, направо няма нищо общо.