Размисли върху думите и други работи...

Деметра, струва ми се съвсем нормална реакцията на родителите. Едва ли може да се очаква нещо друго, когато някой "те призове" да не използваш определен израз отнасящ се до детето ти.
Но нека отново опрем до конкретиката, която май е единствено подходяща в този разговор и единствена може да онагледи как в действителност се употребява този израз. Ако, да речем, си прочела темата "Хайде да се запознаем", едва ли там си срещнала израз от сорта на "Здравейте, аз съм майка на дете с увреждане, а увреждането му е....". Определно, нито аз, нито останалите родители използват в ежедневието този израз за детето си. Но когато трябва да се опишат деца с най-различни заболявания, тогава се използва именно официалния израз (ти с нищо не подкрепи тезата си, че това вече не е официален израз, та затова така го наричам). Не зная да има друг и не зная дали някога ще има такъв, който да не се струва немилостив на останалите. И нека за пореден път кажа - това, че ти (персонално към теб се обръщам, но знам, че не си единствена) натоварваш думата с този смисъл, не значава, че за мен носи същия смисъл.
И накрая - за какво точно призоваваш в крайна сметка - да сменим името на форума или да престанем да използваме израза въобще? Да отидем пред Парламента и да протестираме срещу това официално наименование на "специалните" хора" (честно казано мен пък този израз ме дразни, някак си прекалено сладникав и угоднически)? И накрая, не е ли възможно да се приеме, че българският език не е достатъчно богат и описателен, за да преведе така коректните западни имена на все същите хора?
Всъщност, това ще е края - не те познавам и нямам нищо лично против теб, но уверявам те, пак в онези страни, за които ти разказваш, едва ли някой би посмял да ни упрекне за това как наричаме децата си - нещо твърде лично, между другото...

Деметра, никойю не иска да те обиди - както е повече от ясно, че и ти не искаш да ни обидиш!
Просто се води дебат!

Сега аз ще изведа извод - може да е грешен.
Няма да се смени думата, защото самите хора със специфични нужди - хората с увреждания НЯМА да го направят. НЯма да го направят докато единственото което се смекчава и променя е ДУМАТА! НЯма да я сменят защото ОТНОВО новата дум ще бъде опетнена от негативно значение - като почнеш с това, че ще се намери кой да я използва за нарицтелна и обидна и свършиш с факта, че нищо друго в живота на тези хора, деца /и техните родители няма да се промени/.
Когато живота е суров към теб - за да оцелееш психически и физически имаш нужда преди всичко от ИСТИНСКИ неща - вкл от силни думи с които да назоваваш нещата такива каквито са!
Всичко друго те отклонява от верния път... и може да не издържиш психически!
Все още НЯМА нужда да се променя символиката на думите - дакото самата действителност е жива касапница за оцеляване за всички засегнати от едно увреждане!

п.п. аз все пак не усещам никакви лоши вибраци в думата а съм склонна да отдавам значение на такива неща....

Благодаря ти, Агнешка! Мнението, което изказа ми помогна да си подредя малко мислите и може би чувствата    Така, както го казваш, успявам да видя, че все пак наистина има някакво движение в положителна насока. Освен това с Валя много хубаво сте го казали - подмяната на думите е изкуствено нещо, те сами трябва да се наредят.

Истината е, че толкова трудно понасям почти всичко в тая отвратителна страна, че афектираността ми понякога достига невероятни измерения и ми замъглява разума (и малкото, който ми е дала природата  ). Но тук всичко ми се струва толкова назад! назад! назад! Просто не издържам понякога!

Сега се сетих (като поуспокоих малко страстите  ), понеже говорих за етимология, че всъщност думата вреда има доста интересна история в славянските езици. Например в сръбския и хърватския вреда или вриеда означава точно обратното - полезност, ценност. Впечатлява ме това, че е навлязла в различните езици със съвсем противополжно значение 


Извинявайте, ако съм засегнала чувствата на някого. Не е било целенасочено. Мисля все пак, че дебатът е бил полезен по някакъв начин за всички, защото светът на хората с увреждания (ще използвам тази дума щом на този етап я приемате по-добре  )  е не само комбинация от техните чувства, мисли и преживявания и от тази на хората, които се грижат за тях, но има значение и присъствието, и в този смисъл неафектирано отношение на останалите. Доколкото всъщност моето мнение може да бъде неафектирано при положение, че здравословното състояние на човека, с когото деля 100% генетичен материал е повече от "достойно" за този форум...

Поздрави и приятна неделя на всички!   

 Деметра, не те нападам лично, нападам тезата ти. На това му казват диспут Може да съм се изразила малко неясно, предвид късния час, но всъщност този цитат на Валя, най-точно отразява доводите в подкрепа на моето становище:

 
И не ти гоним, самият факт, че пишеш тук и стоиш твърдо зад становището си говори, че се вълнуваш от тези проблеми.
Но пак казвам, не бих искала промяна. Какво значи да се сменят изразите. Или, че думата инвалид е обидна. Или човек с увреждане. Всъщност за мен тове са две различни думи, в които влагам различен смисъл. И човек със специфични потребности. Не може всичко да бъде събрано в една дума.
Силно се зачудих на това:

"Всъщност мисля, че в основни линии сме на едно и също мнение. Единственото, което ме поразява е употребата на думата "увреждане" от самите вас".

Не, определено не сме на едно мнение. Значи, Деметра както от примера на Валя, на тези жена не и е било приятно да я местят като кукла и да и "улесняват живота", така и на мен не ми е приятно да се опитват да ми "смекчат живота " като ми кажат, че синът ми не е с увреждане, а със "специфична нужда". Каква "специфична нужда" като говорим за деца, които правят гърчове ежедневно, или такива, които няма да доживеят шестата си година, или деца които живеят нормален живот, но само ако мама не обърка дозата на лекарството.
Наскоро ми разказаха една показателна история. Едно дете пострадало при злополука и така и не се въстановило напълно - мисля, че имало проблем с крачетата/но не съм сигурна/. Майката обяснявала навсякъде, че става въпрос за еди -какъв-си инцидент, но в един прекрасен ден установила, че всъщност никой не и вярва. Хората около нея, смятала, че прикрива, че детето е с ДЦП/например/. Не за нас, родителите и самите хора с увреждане, а за обществото тази дума е обида. И ако искаме да промениме думата, може би първо трябва да променим нагласата но околните. Но не вярвам това да стане, ако като прегрешили ученици смутено обясняваме, че то виждаш ли детето е със "специфична потребност".
Вчера, между другото, пуснах този израз пред хора, които не знаят за Боби, трябва да ти кажа, че се зачудиха силно, а след кратък размисъл ме питаха за инвалидите ли говоря. Така, че какво като на официално ниво думата "инвалид" е подменена с "увреждане", когато тези, за които в действителност е предназаначена, не са готови да я приемат.

 Искам да добавя, че тази тема не се обсъжда за първи път. Наскоро, дано не греша, но мисля че Zhivko, повдигна въпроса. И тогава имаше различни становища. Така че, не всички засегнати родители са на едно мнение. Мисля, че се оформят две основни линии - поправете ме ако греша - едната е, да променим отношението към самите себе си за да променим нагласата на околните. Другата - да се промени отношението на околните към нас, първо. И в двата случая целта е похвална. Дано се намери провилният път - за доброто на всички.
Аз избирам втората линия, защото де факто НЕ ИСКАМ да ме разбират, не е необходимо. Искам да приемат мен и детето ми спонтанно и непринудено. Не мога да се оплача до момента от отношението на околните. Дано така да продължи.

Темата определено има ефект, защото от както я зачетах и все си мисля за нещата които обсъждаме тук. Хрумна ми че това е един добър повод да помислим какво всъщност влагаме в думата "увреждане". Разбрахме, че не ни дразни, но какво разбираме под тази дума. Аз ще пиша по късно.

Когато водих детето си на поредния преглед при невролог, а то беше още мъничко, чух лекарката да използва думата "специално дете" . Тогава НЕ РАЗБРАХ значението, което тя влага в тази дума. Все още живеех с надеждата, че детето просто има по-слаби мускули и малко гимнастика ще ги укрепи и всичко ще е наред. Та тази деликатност не ме постави нащрек, а ме направи малко нехайна към проблема. Трябваше да видя как започна да ходи (до тогава не откривах разликата освен че вървеше по-назад от останалите) за да разбера, че Специално дете значи дете с ДЦП да речем.
Другите хора просто няма как да разберат какво значи Специални или Специфични нужди, защото това може да означава много неща.

 Валя, ще се включа първа по повдигнатия от теб въпрос - какво влагам в думата "увреждане".
 Не влагам абсолютно нищо. До ден днешен НЕ МОГА да възприема Боби като дете с "увреждане", "специфични нужди" или нещо подобно. За мен той просто е дете.
 Какво разбирам, когато кажа "човек с увреждане"?
 До преди да се роди Боби, разбирах лице, което има някакъв физически проблем - независимо дали вроден, придобит вследствие на заболяване или на инцидент....По - късно разширих понятието, за себе си, като включих и хора, които имат проблеми с говора или  като цяло психическото си развитие - като отново, без значение дали са вродени или резултат от травма. Толкова различни проблеми описани с две думи.
 Наистина трябва да има разграничение. Но то зависи от самия човек. Когато аз със зъби и нокти се борех да признаят на Боби диагноза ДЦП, други родители се притесняваха и предпочитаха детето им да се води с ЦКС/централно координационно смущение/. От притеснение......да не кажат страшната дума, да не влезе в картона на детето, а предполагам и по други причини.

От няколко дни следя темата и все не взимам отношение по нея...не защото нямам такова, а защото може да мви прозвучи странно, но подкрепям от части и двете страни на "спора" ако изобщо може да се нарече спор този "диспут"...Когато прочетох изказването на Деметра в мен се породи желанието да напиша ами да, разбира с....тази дума е ужасно дразнеща, но четейки надолу различните изказвания, във всяко едно виждах частица истина, частица и от мен самата...ето защо до ден днешен мълчах и не взимах отношение. Сега положението не е много по-различно, но мога да си кажа как чувствам аз нещата поне...Думата увреждане определено винаги ме е дразнила. Никога когато видя човек на улицата с видими проблеми не съм си мислила за него като за увреден човек. Мисля си винаги "Каква ли е причината този човек да изглежда, да реагира (това е в зависимост от това, което ми е направило впечатление в дадения момент) така този човек?" Не знам...думата увреждане...никога до сега не е присъствала в речника ми. И аз като Еленва не мога да кажа за моя Гого, че е дете с увреждане...татой е такова ангелче...Един ден в работата ми стана дума за форума с един колега и аз го попитах дали иска да му покажа как изглеждат децата ми. Бях постъпила скоро на работата и още нямах снимки на малчовците в компютъра и реших да му покажа снимките от публикациите ми тук. Влезнах в нашия форум, а колегата ми, който не знаеше за проблемите на моя Гоги видимо стреснат ме попита "Защо пък тук?" Ето това е една от причините, поради които подкрепям Деметра, че името може да бъде и малко по-смекчено и не така стряскащо, защото много хора като чуят думата увреждане си представят едва ли не някакви извънземни...от друга страна обаче...някой...съжалявам че не запомних кой точно, беше написал, че когато човек е притеснен и търси бързо отговор на въпросите си, които го притесняват, първата дума за която ще се сети е именно увреждане, проблем или ред още "стряскащи" думи...Деметра, явно ние българите още не сме "узряли" за интегрирането на хората с проблеми, специфични потребности или увреждания...нека всеки си сложи думата, която смята че на него му отговаря най-добре на личните усещания...аз не мога да я намеря...днес когато говоря за тези хора, не мога да не си представя, че и моят Гого е част от тези хора, а за мен той е най-невероятното дете, което някога е съществувало...не мога да му кажа увреден...даже и със специфични потребности...той за мен е уникален...не си мислете че сега пиша без чувства или без жал...нета на моменти прикрива чувствата, които бушуват в хората и това е лошата му страна...вижте, както и да се казва този форум, за едно нещо е права Деметра и то е, че наистина трябва да се промени възприятието на хората около нас за тези деца и хора...защото моите най-близки хора...четири години по-късно още се срамуват от своя наследник....и аз не мога все още да обърна съзнанието им...и това е защото обществото ни е такова...те не са виновни, че живеят в един вълчи свят, който овълчва и тях самите...и накрая...искам да ви БЛАГОДАРЯ че ви има всички вас, че споделяте проблемите си тук във форума и изслушвате ближните си...това е важно за всички нас...да знаеш че имаш рамо, на което можеш да се опреш...няма нищо по-хубаво от това...БЛАГОДАРЯ ВИ!

Много интересна тема сте захванали тук. Деметра е права, че думите имат значение, ама и останалите са прави от гледна точка на това, че една дума вече е станала обществено значима. Преди много години работих по проект на БМЧК за "ресоциализация" на деца от детските заведение - т.е домовете. Когато започнахме да пишем проекта децата с проблеми се наричаха слепи, глухи, умсвено увредени - в хода на проекта СЗО реши, че думата инвалид е обидна точно порад факта, че с нея наричаха хора които нямаха нищо общо с разно заболявания и реше, че умствено изостаналите трябва да се наричат деца с инелектуална недостатъчност, слепита да бъдата зрително затруднени, с глухите - деца с увреждане на слуха. Звучи доста по-добре. Да ама като резултат започна една дългогодишна бъркотия - ама вие по проекта за глухите ли работитет или по този за децата с увреждане на слуха?
Звучи смешно, защото става въпрос за едно и също нещо. и сега все още в България няма единна терминология за много неща - например старата генерация лекари наричат заекването логоневроза и майките смятат, че става въпрос за болест.
Или когато става въпрос за увреждане - аз лично смятам,че е много по-увредено самото ни общество, отколко децата, защото се оказва, че за да имаш дете с увреждане е лукс и трябва да си супер богат, за да си позволиш всичко от което се нуждае детето ти. Ако си от другата страна като мен - да работиш с тези деца и техните семейства си поставен в патова ситуация, защото ти това работиш, хората имат нужда от теб и въпросът пак опира до пари, защото и ти храниш семейство. И на фона та това държавата събира на всички пари за данъци и осигуровки, които не се зняе за какво отиват и за кого - ето за това смятам, че е по-обидно, че държавата ни е увредена, отколкото, че наричаме тези деца - деца с увреждания

В отговор на yosarian искам да напиша още нещо, което подкрепя тезата ми че не харесвам думата УВРЕЖДАНЕ.
Когато кажа тази дума и не мисля за човек, си представям нещо счупено, скъсано и т.н. Е добре де, но трябва да я свържа с човек...ама той не е нито счупен, нито скъсан...нещо не ми се връзва в съзнанието...а съм сигурна че масата от българите си представят същото като мен, само че те без да се и замислят си представят някакви невероятни картинки и за хората...ох пак се чудя как да се изкажа...със специални потребности нека го кажа, макар да не е и това точния израз за мен. Определено наистина думите са нещо много важно...те са израза на живота. Едни и същи чувства изказани по различен начин веднъж могат да прозвучат като обич, а друг път като омраза...
nnnnina, много хубаво си се изказала. Напълно споделям мислите ти. Не знам...дано тая държава най-сетне се оправи...но за жалост ми се струва, че ще ни трябват още доста годинки за да видим обществото ни променено...

Ама, не, аз наистина не мога да разбера какво толкова смущаващо има в този израз. В крайна сметка какво по-добро има в звученето на "дете с увреден слух", отколкото глухо дете? Ето, и тук участва думата "увреден", а пък на някой му звучи по-добре да се използва именно този израз! И да, слухът на сина ми е УВРЕДЕН, случило му се е нещо, което го е УВРЕДИЛО. Как иначе да обясня с думи какво му е на моето дете? Може би трябва да кажа, че е със "слух със специални потребности"? Ми, не съм съгласна, че има нещо нередно и некоректно в този израз! И като гледам, никой не може да предложи алтернатива! Сигурно, ако много се напънем ще измислим нещо, което в крайна сметка ще се окаже също толкова недостатъчно коректно. Защото наистина няма дума, освен думата "деца", която да описва точно и ясно какво представляват децата ни. И самият факт, че се опитват да се открият алтернативи означава, че явно тази дума не е достатъчна на хората. Че именно тези, които се опитват да бъдат коректни не разбират, че каквито и други думи да се използват, все е обидно и все поставя граници. Та, не виждам какво толкова има да се обсъжда...

  За свободата на изразяване става дума. На Боби проблемите не му личат за сега и когато някоя майка се приближи да нас в градинката, с искреното намерение да се запознаем, се получава много интересно.... след като  пуснат стандартните фрази - на колко е, ходи ли и т.н. и съответно получат отговор, че не ходи хората реагират по два начина - единият е да почнат да разпитват. Аз отговарям, те питат друго, и неусетно темата се измества върху времето например. Другият тип - започват да цъкат, да мрънкат да чукат на глава, да дрънкат глупости от типа ле - ле какво хубаво детенце, как можа да му се случи. И бързат да се изнесат. Именно тези хора, ми прави впечетление, се страхуват да наричат нещата с истинските им имена. Тези хора не искат да разберат. В каквато и форма да им поднесеш нещата....не очаквай адекватен отговор. Първият тип - искрените хора, ами те не казват "онова" заболяване на Боби, казват "левкодистрофия". Те не ми пожелават детето да се "оправи", а ми вдъхват кураж. Не се притеснявам ако нарекат детето ми инвалид, или дете с увреждане, защото зная, че не се опитват да ме засегнат.
А защо самата аз съм против промяна в термина. Ами аз имам  две деца. Боби е със тежка диагноза. Нещо повече, той е със тежко увреждане на мозъка. Вени, има проблем с правилното структуриране на изречението. На практика и двамата трябва ходят на логопед. Можем ли обаче да ги сложим под общ знаменател. За мен Боби е с увреждане, а Вени със "специфична нужда"....от логопед. Да помислим дали родителита на деца с този тип "специфични нужди" няма да са против приравняването на тези две състояния.

Чета и си мисля, че някои от вас не тълкуват правилно същността на изразите " увреждане" и специфична нужда"
Увреждането е същността на състоянието на човекаили детето, а от там произлизат неговите "специални" или "специфични" потребности и нужди.

Наясно съм, че на някои не харесва думата увреждане, но в никакъв случай не може да се говори за синоними като  "специални" или "специфични"

Друг е въпроса как всеки от нас приема тези деца. За мен лично всяко дете с увреждане е равностойно на  детето без увреждане. Аз ги приемам точно като равнопоставени.


Ами замислете се когато това "увреждане" е придобито????? Как би се преименувало? Като човек със придобити специални нужди???? Не мисля