Родителите ми живяха при нас от 2005 до 2011
И двамата ди имаха хронични болести.На баща ми му откриха и неща, за които дори не предполагаше, че има Но той не знаеше нито искаше да научи испански.Майка ми се оправяше горе долу, покрай воденето и взвмането на малката от ясла и после от училище, но твърде недостатъчно за да се разбира с лекарите.
Съответно ги водехме на всички изследвания и профилактични и не само прегледи, контроли и т н т.
Което означава, поне веднъж два пъти седмично.
Когато се наложи да направят живото спасяваща операция на баща ми стоях в болницата всеки ден от 7.30 до 21 .После застъпваше майка ми, и ако се налагаше спешен преглед майка ми се обаждаше по телефона за да им превеждам.
По този повод трябва да си изясниш дали братовчедите ти са готови на съдействат за ходенето по лекари поне докато ти научиш езика.Защото това си е доста сетиозен ангажимент особено когато работиш и се налага да излизаш.от работа.
Бях извадила НИЕ и здравна карта на родителите си .След като навършиха 65, лекарствата с рецепта станаха безплатни.
Като качество на здравеипазването, успяха да стабилизират хроничните заболявания и да задържат процеса на прогресивно увреждане на бъбреците на баща ми.Всичко беше под контрол докато не му отткриха рак .
И двамата ди имаха хронични болести.На баща ми му откриха и неща, за които дори не предполагаше, че има Но той не знаеше нито искаше да научи испански.Майка ми се оправяше горе долу, покрай воденето и взвмането на малката от ясла и после от училище, но твърде недостатъчно за да се разбира с лекарите.
Съответно ги водехме на всички изследвания и профилактични и не само прегледи, контроли и т н т.
Което означава, поне веднъж два пъти седмично.
Когато се наложи да направят живото спасяваща операция на баща ми стоях в болницата всеки ден от 7.30 до 21 .После застъпваше майка ми, и ако се налагаше спешен преглед майка ми се обаждаше по телефона за да им превеждам.
По този повод трябва да си изясниш дали братовчедите ти са готови на съдействат за ходенето по лекари поне докато ти научиш езика.Защото това си е доста сетиозен ангажимент особено когато работиш и се налага да излизаш.от работа.
Бях извадила НИЕ и здравна карта на родителите си .След като навършиха 65, лекарствата с рецепта станаха безплатни.
Като качество на здравеипазването, успяха да стабилизират хроничните заболявания и да задържат процеса на прогресивно увреждане на бъбреците на баща ми.Всичко беше под контрол докато не му отткриха рак .
