Предстои ми лапароскопия - тема 10

Здравейте,
Искам да ви споделя какво се случи с мен, обикновено само чета, но сега страхът е голям и имам нужда и аз да пиша за това, през което преминавам, понеже само хора, които са преминали през това могат да разберат. В началото на миналата година се събрахме с мъжа ми, в края на годината се оженихме, говорили сме си за деца и двамата искахме, но 1во решихме да се оженим и после да мислим по този въпрос. След сватбата мислих и стигнах до решението, че преди да започнем с опитите трябва да мина на профилактичен преглед, след медения ни месец по Нова година, началото на тази - февруари записах часове. Прегледах си щитовидната желеца, ПКК, урина, мамолог и какво ли още не, дойде време на генеколога, прегледаха ме казаха, че всичко ми е наред, забелязаха единствено нещо на един от яйчниците, по нейните думи най-вероятно някакво фоликулче, което ще се махне със следващия цикъл, въпреки това пред ДЗИ, понеже имам допълнителна здравна осигуровка, написа киста, хем написа киста, хем не ми каза да ме види след цикъл, макар че аз пак ходих понеже микробиологията хвана гъбички и после пусках повторна, за да видя, че вече ги няма, но каза, че нямало нужда да ме гледа повече с ехографа всичко било наред. И така убедена аз, че всичко ми е наред реших да си оправя зъбите, оказаха се не малко проблеми за оправяне с тях и това отне известно време, но мина. Дойде лятото убедени вече, че можем да започваме с опитите за деца заминахме на почивка, изведнъж обаче гъбичките отново ме навестиха, този път много силна инфекция, място не можех да си намеря аз на тази почивка, даже звънях на майка ми да ми запише час, веднага щом кацна да отида на лекар. Майка ми записа час пак при същата лекарка, малко преди часа се обадиха, че лекарката излязла в спешна отпуска и нямало да я има, една приятелка ми препоръча нейната лекарка и отидох при нея с идеята, че ще ми пуска само микробиология. Както винаги се шашкам преди преглед, тогава бях мега спокойна, че нищо лошо нямало да стане. По време на прегледа забеляза мъничко полипче на шийката и го махна с щипките за биопсия, но каза, че иска да ме види и с ехограф за всеки случай и видя миома, 1вата миома, която видя беше външна на краче, каза ми, че тя няма да пречи на бременността и да не я мисля, но после о ужас видя и още една от другата страна, този път на стената от вътрешната страна, която я притесни, тогава бях преди цикъл и миомите бяха около 4см, "мистериозното фоликулче-киста" си седеше още. След цикъла миомите бяха по-малки около 3см, кистата пак си седеше и според лекарката е ендометриозна, каза ми, че тези миоми ако забременея ще се увеличат и че шансът за аборт е голям, посъветва ме да махна всички "екстри" от себе си и тогава да мисля за бременност. Шокът беше голям, няколко месеца си живят с идеята, че всичко ми е наред и изведнъж всичко това, как стана така, защо. Обвинявах се, чудех се, защо отложих забременяването миналата година, зор ли беше да се женим, вместо да имаме дете 1во, имаше ли ги тези миоми, нямаше ли ги, от миналата година имах леко зацапване преди цикъл, но не обърнах внимание, преди две години пък веднъж ми дойде много преди датата и получих кръвоизлив, но този месец бях под стрес, следващият всичко беше ок и го отдадох на стреса, може би ги имам от доста време, но как така не се видяха, как така ме подведоха. Защото сега не просто ме е страх от предстоящата лапароскопия, но ми тежи заради отлагането на бременността, а всички около мен са бременни, не мога вече да търпя нищо, близките ни с деца и бременни, да седя на работа и да се мъча да се концентрирам.... колегите ми дето нон стоп обсъждат раждания... Ще се оперирам в Доверие, с робота Да Винчи, при д-р Делчев, цената е по-висока от обикновена лапароскопия, но исках робота, а не ми се ходи до Плевен, още повече миомите не са чак толкова големи, а и лекарят ми вдъхна доверие някак си, успокояваше ме, че операцията е рутинна, че маха и по-големи миоми с този робот и по-труднодостъпни и че ще ми направят всички изследвания за пълна упойка и ако има и минимален риск за нещо, ще отложат. Но мен пак ме е страх особено от пълната упойка, ами ако не се събудя, сега като разбрах, че дишаш и с тръбичка ... направо ужас, такъв страх никога не съм изпитвала. Едиснтвеното хубаво е, че ще ми дадат болничен и малко ще се откъсна от цялата среда, която вече ме задушава на фона на емоциите ми, ако се съвзема бързо може и да попътувам малко, да си рифрешна съзнанието, че полудявам вече.  Но с идване на датата се чувствам като преди заколение, място не мога да си намеря, започнах да пия повече, само бира де, ама в нервите си не се усещам и мога да изпия бая голямо количество.