Трудности в семейството.

Здравейте група. Моята история е следната. (п.с. нова съм и много страдам, не го казвам за съчуствие) ако имам правописни грешки се извинявам от сега, но не съм много адекватна.
Случката е следната. С майка ми преди време (преди 10тина години) много се карахме, обаче тя реши, че ще посети психолог и се пооправи (причината да е била такава, било детството и) Аз съм семейна от 3 години, съпругът ми е по-емоционален (избухлив и казва всичко в прав текст) и тя това не го харесва. През марр месец поради проблеми с мъжа ми бяхме на прага на развода и го изпратих при техните (той е чужденец) Бяхме разделени 1 месец и след това разбрахме, че ние наистина се обичаме и се събрахме, но той (забравих да спомена, че имаме семейна фирма, той работеше там и напусна). Та сега сме добре. Но с майка ми започнахме да имаме проблеми. (та затова и пускам темата). От 1 месец насам се караме с майка ми, товст тя ми се кара, а аз нълча понеже съм “мека гана” , което ме дразни много, но съм такъв характер. Баща ми е същия и той все си трайка (само и само да няма проблеми) и така дойде заветния ден преди 4 дена се скарахме зверски, аз също казах някой неща и нея я заболя защото досега не бях говорила повереме на караница. Имаме финансови възможности. Изкаране, че е аз работя с тях само заради парите им, за да ги използвам. Че докато съм била студентка само съм курвяла, че съм била безхараактерна и т.н (доста тежки думи) много бях обидена именно затова, че тя все казваше, че съм материалист и ги използвам.. и реших просто да спра да и говоря и пиша. От 3 дена ме напада по социалните мрежи защото стоя далеч от нея, а тя не ме е виждала в тази светлина(все сме били дружки).. изписа ми неща, които не мога просто да повярвам и капака беше като ми каза “говори, защото аз ще знълча до сетния си дъх и не те искам дори на погребението си..” мен тогава много ме заболя и звъннах на баща си. Помолих го да дойде , но той ми отказа защото какво щял да и каже като излиза. Аз откачих “как..какво.. та аз съм ти дъщеря” но преди това бях му казала, че не искам да съм наследница, не им искам парите, защото ще дойде ден ще имате нужда от нас и ние въпреки всичко ще сме зад вас. И изглежда това го жегна.
Обади ми се отново и ми каза “ела, майка ти ще ти се извини и никога няма да ти говори така” но аз отказах да отида защото щеше да стане още по-зле, а аз съм и с Панически атаки.
Релих да му звънна, но не ми вдигна за да му кажа да не ме чака, но не ми вдигна и затова се обадих на брат ми. Питах го къде е татко и той кьа вкъщи, а защо не ми вдига “ами нормално. Как така? Карат се, със слушалки съм и съм затворил вратата и пак ги чувам” и след като ми каза така се разтреперах, застана ми една бучка.. дори да не нося вина, аз се чувствам така защото те са ми родители и мен много ме боли.
Та легнах си аз и се събудих в 02:30 и видях, че ми е писала.. “баща ти ме наби, какво ли си му разказала и т.н” а той знаеше караницата ни понеже беше свидетел и му показвах съобщенията, които ми пише ии това е не съм го насъсквала или манипулирала.. (а за боя.. незнам баща ми е мнооооого търпелив..) чувствам се виновна, много ме боли.. защо стана така, как стигнахме до тук.. не мога да спя от колко нощи.. Да хората имат много по-големи проблеми, но аз не съм конфликтна личност, винаги съм се разбирала с всеки.. само с майка ми не успяхме да намерим общ език.. сега съвсем ще ме е взела на мушка.. незнам какво да правя. Дори не годя на работа само и само да не се виждаме и да се поуспокои.. но не и не..