МОН - промените продължават (2)

Хора, дайте да напишем съображения към проекта - все още има време.

Докато гледаме не как децата ни да научат/усвоят каквото трябва и успехите им да бъдат съобразно оценени, а как оценката да не им развали дипломата...
...положението ще става само по-зле.

По физическо има какво да научат, но програмата е-норматив.
А не да учат.
Факт е, че към момента МОН сътвориха най-безобразната каша от години насам с 1 и 2 гимназиален етап, преподредба на материал, префасониране на хорариум, измисляне на профили и т.н. и тотална неяснота какво и как ще е. Огромното количество материя по различните  дисциплини (предмети) няма как да бъде усвоено нормално освен чрез наизустяване, което не носи трайни знания и разбиране. Няма време за трайни знания. Трябва да се приключи до 10 клас с нещата, туй то. И за съжаление, после на матурата ти гледат резултата, а не какво знаеш, така че да-гони се оценката, за да се класираш. Така е и в 7 клас-гони се оценката в борба за 3 гимназии. Докато се оценява така и се влиза някъде на база оценка, която е моментно отражение на някакви моментни знания-така ще е.
Т.к. аз гледам как децата ми да научат нещо, съм взела в свои ръце това. Как го реализирам е отделен въпрос. Училищната система няма как да го даде, не и в този и вид. Като сложим и учители с комплекси, учители без призвания и изхабени учители, които също са част от тази система-няма как да има научени деца. Но все пак, тези от тях, които имат някакво желание и са реалисти, са с ясно съзнание, че за да се класират някъде им трябва оценката. Как са се добрали до тази оценка също е различен казус. Повечето-с уроци извън системата. И ако се окаже на финала, че те захлупва буквално една тъпа оценка по физическо, защото учителя е ***, е направо идилия.
Същото е и с физическото-много обичат да се кичат училищата със спортните постижения на учениците, но това е труд на треньора от клуба и на детето, като ходи на тренировки, вместо да покрива нормативи. Така е и по други предмети.

Сякаш в това министерство първо пишат наредбите, не знам от какво вдъхновени. Най-вероятно от неясна идея да се съгласуват с нещо си,което обикновено не са разучили добре . Впоследствие започват да се чудят как да го приложат. А конкретно за модела с двустепенното гимназиално образование изсипаха отговорността на училищата Някои от които проспаха известен период от време. Някои вече се отръскаха и се огледаха, че трябва да решават проблема с учителите. Изведнъж ще се търсят учители за след година две по ИТ,математика ,биология и химия. Ама трябва да ги осигурят от тази година. Преди месец се сетиха да питат и университетите как ще се нагодят към новите дипломи. На университетите им през оная работа, само да си попълнят бройките и казват, няма проблем, ще видим като дойде. Тези които искат да следват извън страната пък изобщо не знаят какво следва.

Само се чудя плод на каква образователна система са днешните участници в нея - от МОН до кварталните училища.

Това е една от причините физическото да става един от най- омразните предмети за някои деца. Ужасно е несправедливо, деца които не могат да покрият критериите на амбициозен учител поради физически дадености, да бъдат обиждани по този начин. И когато виждат, че в съседен клас/училище това го няма е още по- зле.
А би трябвало,  да ги  учат да играят отборни игри с акцент не на победата, а на създаването на колектив. Да спортуват правилно, да са активни. Да намират подходящия за себе  си спорт.
От догодина в 10 клас ще избират профили. Ако към някой профил има голям интерес ще има вътрешно-училищно класиране. И ако се взима общия успех осен този от матурите, оценката ще стане още по- важна. В ''елитните'' училища има много отлични ученици и вероятно физическото ще има още по- голямо значение  за това дали ще учиш биология или български. За приема в университетите всички знаем. Абсурден Абсурдистан.
В спортното училище при избора дали ще тренираш щанги или гимнастика определяща  ли е оценката по математика?

Един мъдър човек е казал, че ако съдиш за рибата по способността й да се катери по дърветата,  цял живот ще вярва, че е глупава. Е, сега МОН казва, на голяма част от децата, че "кашкавали" и стават само за пейката /заветната бележка/ и е по- добре да се откажат преди да са опитали.

Има много голяма разлика между липсата на стремеж да бъдеш пръв и липсата на стремежа да покриеш минималните нормативи за физическа дееспособност.
Вторите случаи, ако не са ограничени от заболяване си заслужават званието кашкавал. И по-добре да го чуят от хората, отколкото да им го (по)каже природата.

Eжко, не си прав.
Винаги се намира начин да унижиш едно дете и да го накараш да си мисли че е неудачник.

Никой не заслужава  квалификация !
Не сме в Спарта.
Утре този ,когото всички сочат с пръст за дето не се вписва в клишето може да се окаже невероятен рехабилитатор  например  и то точно поради тази си особеност.
 

Да, ако детето е възпитавано в парникови условия и е защитавано от всяко дребно неудобство...
Също така, ако има лошия навик да се сравнява с другите, вместо да преследва собствените си цели.

Ezhko, това е отвратително И  обидно! Какви минимални нормативи!? Говориш или като човек който не е запознат със системата на МОН или като ../ определение за което ще си изпрося  БАН/!  Как дете 1.50 да се мери по баскетбол с тези от 170-1.80. Има деца с проблем със  стъпалата, с леки гръбначни заболявания, ниски, не особено гъвкави. Точно те имат още по- голяма нужда от повече движение, а ти ги определяш как - като кашкавал или като  ограничени от заболяване си?
Тук деца- атлети, представящи държавата на международни състезания не са достойни за заветната шестица, какво да говорим за такива с някакви физически проблеми

  Това е една стара тема. Детето е забележително.  Имам контакт със семейството. Сега учи в едно от най-добрите училища в България. Не е парниково цвете. В момента спортува активно.Просто е такъв модел. Старателна е. Критична е.От стрес ли от какво ли, разви диабет.
https://www.bg-mamma.com/?topic=656319

 

Стана ми мъчно. Заради това понякога освобождавам моите, за да не се разправят излишно. Дъщеря ми не е кекава, но има артрит, обожава бягането, хората, коремните преси и останалите неща, преизпълнява норматива и редовно разгрява класа, защото знае най-много упражнения от всички. Но игрите с топка ужасно нараняват изкривените й от артирта ръце! Понякога се разбира с учителя, ако е човек, да й остави двойка точно на волейбола, 6 на останалото и да не я закача. Но с някои НЕхора не става, и я освобождавам, което е жалко.

Ежко, грозни изказвания, много много грозни, но поне показват отношението на МОН. И защо всеки се спасява поединично.

Не говоря нито за МОН, нито за оценки, нито за първенства.
Но гимназист/ка, който/която няма ограничаващи заболявания и не може да:
- пробяга за под 20 мин. 3(за момчета)/2(за момичета) км.
- да изплува 50м.
- да направи 20/5 лицеви опори
- да направи 40/20 коремни преси
- да се набере 5 пъти (момчета)/да виси на ръце 30 сек. (момичета)
- да си пипне пръстите на краката с изпънати колена
- да премине 10 км. маршрут в планина (като Родопите) за летен ден
- да направи кълбо напред

е считан/а за физически недееспособен/недееспособна във всяка развита държава.

За тези минимални нормативи пиша. Кое им е грозното и обидното?

Модератор има ли тук, който да чете Ежко? Не виждам какво за промените на МОН пише този човек. Освен да обижда и провокира друго не пише. Това, че не е полезно може да се премълчи, но обидите му са неприемливи. Какво е това самочувствие и това изказване все от последна инстанция?

Изобщо не смятам да се задълбочавам в подробен анализ на поредната МОН-аджийска простотия.
С две приказки, като за прости хора, понеже там други рядко се найдват - часовете по физическо възпитание и спорт, или както там решат да ги кръстят, следва да имат за цел възпитание във физическа активност на децата и позитивно отношение към нея. А това с покриване на каквито и да било нормативи, общи за атлета и за куцащия, не става. Особено пък когато това се прави непрофесионално, както почти всичко в нашето образование.
В училищата, над които съм имала  поглед през последните 13 години - общо пет на брой и останалите от областта ни, на които имах "честта" да се нагледам, когато обслужвах местния РИО, не провеждаха никакво обучение за тях. Не може да си играйкаш с топката, да подскачаш и да потичваш и изведнъж - хоп, ще бягаме 600 м. Ми не става така. За целта е нужно да се обясни на децата техниката на бягане на дълги и къси разстояния, дишане, загрявка и разгрявка, техника на скока на дължина от място и троен скок, на хвърляне на топка и т.н. Защото това е техника основно. След това децата да потренират часове наред, да я овлаедят. Едва тогава  щом им е толкоз важно на тиквите от МОН, да им поставят оценки.
Ама не става така.
За мен това, което се случва в часовете по спорт по голяма част от белия свят, с който съм запозната и към който България въобще не принадлежи, е позитив - децата вместо да се занимават с подобни безсмислени глупости, тренират определени спортове - хандбал, баскетбол, гребане, гимнастика, танци. Тогава и се движат активно, което следва да се случва всеки божи ден, а не три пъти в седмицата, от които двата часа малоумно зададени по програма в един и същи ден, и обичат да го правят, и изграждат съответната двигателна култура и трайна любов към спорта и движението.
Нашата нация е установено най-обездвижената в Европа. А от десетилетия правим "норматив"! Показателно е какви са резултатите от това. Пък ако ще и някой недоучил ентусиаст  да иска от децата да бягат не по два, ами по 5 км, сложил хронометър и метър в джоба и ръце на г.. за!


Ми довечера си пускам самосиндикално горното където трябва, като позасуча мотивировката да не звучи толкоз хард. Не че не заслужават. Заслужават и в повече, ама не върви.
Предложението ми е ясно - децата по предмета за движение, както и да се нарича, да учат спорт по избор, два, три, ако е нужно, а не да покриват нормативи, изсмукани от пръстите.