КГБ = Клуб на Готините Баби - 191.

Милата тя, много ти е тежко...Аз, от стрес покрай майка ми, направих Базедова болест, сега се лекувам вече втора година, ама е кофти работа - пия отровите, тия лекарства са си чиста отрова, но няма как. А разни болки в кръста и гонартрози, направо за нищо ги нямам - в днешно време раничко ни започват. Та напълно те разбирам и ти съчувствам. Дано да имаш съпруг, на който да се опреш.
И не се предавай, след лошото, идва добро!

Хули, аз също поздравих сутринта именяците. Специално за теб, здраве и наздраве!

     

 Делта, съпруг си имам на хартия Иначе той си намери много по-млада жена, но пък в много трудните моменти е бил и до мен. Ей така демократично я караме. За това си живеем само с внучката.

Исках да ,,мецна"" поне  ама пак няма да я бъде.
Добро утро и хубав ден.
На празнувалите- честито.
Интересни дискусии прочетох.
Съжалявам, че не мога да се включа.
Прегръдки.
Поне ви изчетох....

Джили, айде се организирай поне за една мини среща.

 Малееей, цял ден нямало кандидати за кафе! Дали да продължавам да черпя

Имаше,  но нелегални. 
Ако сложиш нещо градусово може и други да се явят. 
Янке, много мъка е при тебе. 
Свят ми се зави  колко паметника трябва да се направят.
В София повечето ги погребват в 1 гроб и на плочата само добавят имена и дати.
Че то иначе един човек трябва да работи само за гробарите.
Обсъдили сте кризите на пенсионирането.Няма да се изказвам, но подкрепям Дидиа.
Има и друга криза - на работещите над 55 г. Според младите колеги сме неуки бронтозаври, не знаем нищо, не разбираме. От друга страна пак според тях може да ни тъпчат и товарят много над заплащането. Може и в разни схеми да опитат да ни насадят. Нали сме пред пенсия и треперим за стажа - няма да мръцнем дори. Да, ама не - пък!
За себе си съм решила - след още няколко месеца им мятам заявлението за напускане и оставам в къщи. Тр. стаж си го имам, остава да си чакам и годината. Ще  си цъкам на трейдъра, ще чета новините и прогнозите. От няколко  месеца правя експеримент - всеки ден да спечеля там дневната ми надница в гадната работа. Ами получава се без проблеми, без клюки и интриги. Хич не бих се депресирала като ненужна и изоставаща от живота.
Внушенията за непременно работене на ползу роду /а сега предимно мангалите/ за мене са набита ни в главата отживелица от соца. Нали тогава трябваше със всички сили да допринасяме и да работим доброзорно.

 Айша, мъка-мъка, ама животът продължава! Пък и има за кого да живея!

И днес ми докараха дървата ,бук ,пляати ги сина ми,топло ще  е.Замина ,та утре почвам с количката да нареждам на сухо.Кофти е да чакаш на децата, но няма да ме оставят да мръзна я.И по желание на сина правих царска туршия.Той  я обича или се повлия от компания миналата година, че  я харесаха.Важното е ,че рязах един казан зеленчуци.
И писах един час като луда  и сега гледам няма нищо -де писах ,не знам.Щото нямам букви изтърках клавиатурата и гледам де пиша.
Казах ,че каквото  е минало е било ,няма да се промени ,бъдещето не знаем, но писаното  там горе ще стане.Днес и сега каквото направим.Обичам тъгата ,отпуска ме, но не мисля  постоянно за тъжни неща ,напротив,Уроците усвоих, равно и спокойно ми е.Каквото  е трябвало  да изпитам мина на млади години.Сега все повече виждам красотата ,търся хубави моменти.По принцип бързо сменям плочата на настроението.Мога да се радвам ,че се справих,не съм се пропила ,загубила в битките.И минах през тгодините с любов, каквото да ставаше.

Добро утро и топъл, изпълнен с много положителни емоции ден !!!

   

Добро утро, да гаврътнем кафето и нататък!Все още има слънце и есенни багри!
Момичета на двайсет по две-три, да е добър денят!

Добро утро готини!
Ето ме и мен с кафето пред вас .
За днес имам един шкаф в антрето и обувките.
Хули,честно ти  пиша ,че на Петковден отидох на  стената ти във Фб да видя дали
някой ти е честитил ,за да разбера празнуваш ли ,но не видях никакъв поздрав
и се отказах. В  темата сутринта поздравих с общ поздрав ,който празнува, а също и във ФБ.
Относно темата за пенсиониране,мога да ви кажа ,че с удоволствие се пенсионирах.Макар ,че там съм била от момиче, цели 33 години на едно място.
Не страдах въобще.Работата ми беше умствено  напрегната и отговорна,че с нетърпение чаках този момент.Имах възможност  млада да се пенсионирам ,на 53 години .Пенсиите са ни прилични със съпруга ми,децата вече са се взели в ръце.
Съпруга ми една година преди мен се пенсионира,та и двамата вече имахме заслужената свобода.
Купихме си къща наблизо до града, с много хубав двор ,на три нива, точно такъв ,какъвто исках.Мечтата ми беше да имаме много цветя ,рози ,дървета ,райграс. Така си и го направихме. Постоянно гледах из нета ,списания си купувах и гледах за нови идеи как да си  разнообразявам двора.За внуците направихме разни кътове , а те бяха малки и с желание идваха.Сега вече много рядко ,големи са и и имат други интереси. Като работех ,така си мечтаех да съм навън . Дори и за миг не ми идваше на ум да остана да работя след придобиване право на пенсия ,макар шефа ми да не  беше  съгласен да се пенсионирам. Три месеца работех допълнително ,само да си обуча момиченцето ,което ме замести.
Аз съм на този принцип ,че като ти дойде време за пенсия, трябва с чест и достойнство да освободиш мястото  си на по- млади хора ,които са учили и искат да работят и те. Специално нашата работа беше свързана с информационните технологии и трябват млади и обучени хора . Моето разбиране е такова. Знам ,че някои от вас няма да се съгласят с мен. Да, малки са пенсиите ,но сега на нашата възраст няма да мислим за жилища и да издържаме децата ни, а само за нас си ,за ежедневни разходи. Има начин как да си помагаме финансово и като не останеш да работиш допълнително ,да заемаш работни места за млади хора.Като по  млада съм гледала пенсионерки колежки да идват на работа ,суркайки си краката и въобще не съм го одобрявала , а и другите по-млади също.Все си казваха " Тая или тоя докога ще се мъкне ,с ковчег ли ще ги изнасяме навън" ,малко черен хумор.  
Друго ,което направих е , че си пресях приятелките. Всички ,които ме натоварваха с мрънкането ,с оплакването непрекъснато колко много ги боли и колко нямат, ги отсвирих лека по лека.-  Сега с усмивка си ги поздравявам и не ги допускам в близост до мен.Останаха ми тези,които са искрени и позитивни.
 Намерих  забавления във ФБ ,намерих вас и други приятелки от цялата страна и то все позитивни и стойностни жени ! Щастлива съм ,че ви имам.
Сега имаме време и за себе си . За почивки ,екскурзии ,срещи с приятелки. Веднага ще кажете ,ама затова трябват пари. Да , така е, но като имаш цели ,заделяш си по малко ,къде за един ден с разни ваучери ,къде по клинична пътека,къде децата ще направят подарък и така човек си разнообразява ежедневието. Важното е да знаеш какво искаш  и да не се затваряш в къщи.Има много пенсионерски  клубове ,в които организират разни весели мероприятия. Има какво да се прави. Само ,човек да е здрав ,а то здравето идва от това , да работиш за твоето разнообразно ежедневие  и да си позитивен.
Не обичам негативни ,мърморещи ,мрънкащи ,свъсени възрастни хора ,които от всичко са недоволни. Как ще му е хубаво на такъв човек , ако ще и  и тавана да взема на пенсията. Познавам такива ,те се самоизяждат.
Момичета ,написах цял ферман ,но аз така го чувствам и правя.
Както сам си го направиш,така ще ти е !
Извинете ме ,ако съм ви била досадна !

Сега ви пожелавам  един хубав ,слънчев есенен ден !

Добро утро ! Хубав ден

Мислех да не се обаждам , но не удържах. По темата с пенсионирането. Да си кажа честно моята пенсия не я и поглеждам /Въпреки много дългия стаж като инженер с много отговорна дейност тя е само 303лв/. Просто не съм опряла до нея. Страшно много си обичам творческата си работа и ще работя докато си искам /Нали сама съм си шеф/. Обадих се , защото не засегнахте този аспект при пенсионирането – любимата професия , която е като хоби – с цялото удовлетворение и свобода. Родителите ми работиха много след пенсиониране и не заради финансови проблеми . Просто такава ми е нагласата. За сега не съм се лишила от нищо , което ми се е приискало – прирора , екскурзии, вила. Дано да съм здрава , пък ще видим...

Ихичка,радвам се да те видя! ♥
Когато си имаш семеен бизнес ,ти си собственик и ти  доставя удоволствие да го работиш ,това е съвсем друго от държавната работа ,която се работи по задължение.
Да ,така е ,трябва да се прави  това ,което ти доставя удоволствие и те прави щастлив!
Прегръдки!♥