Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 окт. 2018, 15:55 ч.

Правото да познаваш биологичния си произход

  • 10 558
  • 52
  •   1
Отговори
  • Мнения: 207
Пускам тази тема с цел да разбера какво мислите по въпросите свързани с биологичния произход на осиновения човек, а именно:
1. Смятате ли, че всеки осиновен човек трябва да има правото да познава биологичния си произход, независимо от мотивите му? В момента в чл. 105 от СК е записано, че съда преценява и се разрешава, ако "важни обстоятелства налагат това", но не е пояснено какво се има в предвид под "важни обстоятелства". Така според зависи къде се гледа делото, едно и също обстоятелство може да се прецени за важно от един съдия и не важно от друг. Всичко това прави процедурата за достигане до биологичния произход по чл. 105 от СК, неефективна.
2. Ако смятате, че всеки човек, би следвало да има това право, до каква информация би следвало да му се разреши достъпа, че да бъдат защитени правата на всички - осиновен, родител-осиновител, биологичен родител?
3. Ако смятате, че не би следвало да има това право, защо смятате така?

Темата е свързана с фокуса по време на тазгодишната информационна кампания за осиновяването на БАОО и цели да събере възможно най-много мнения на всички страни свързани с осиновяването - осиновен, родител-осиновител и БР, както и на хора които нямат пряка връзка с осиновяването, но имат мнение по въпроса.

# 1
  • Мнения: 658
Според мен, минимумът е да знае здравния статус на биологичните си родители, за да знае за какво да внимава.

# 2
  • Мнения: X
За осиновяването рано или късно се разбира. Следователно и за детето, и за осиновителите няма тайна. В тайна остават само биологичните родители.
Е, ми не е честно тайната да е само в тяхна полза. Хем са грешни, хем закона ги пази.
Практиката показва, че когато детето научи тайно или явно започва да търси биологичните си родители. Защото иска да знае, иска да попита защо са решили така...
Медицинските причини са отделно.
Та по тази логика тайна на осиновяването не трябва да има.
Това е моето мнение.
Има още аргументи в това да няма тайна, но ще стане дълго.

# 3
  • Мнения: 7 749
Според мен да родиш и оставиш дете за осиновяване е изключително трудно и тежко изживяване. Ако съответната биологична майка е решила да прекъсне тази връзка то е редно нейното решение да бъде уважено. Както и обратното - ако осиновеното дете не заяви, че иска среща с биологичната си майка то да няма право да бъде безпокоено.

Смятам, че страхът, че тайната им нявгаш ще излезе наяве може да причини сериозни последици за неродените и вече родените и нежелани бебета. Осиновяването е специален и възвишен акт и трябва да бъде в основен приоритет на всеки закон касаещ го.

За това смятам, че е редно да има изказана доброволна воля от двете страни за среща. Което на практика означава, че трябва да има организация "буфер", която да координира тези желания.

# 4
  • Мнения: 436
Според мен, минимумът е да знае здравния статус на биологичните си родители, за да знае за какво да внимава.

Здравния статус никога не е известен - в 99.99 %. Това е само един предлог да се търсят био създателите, замазване очите на околните.  

Последна редакция: пн, 01 окт 2018, 21:57 от Пипи Мипи

# 5
  • София
  • Мнения: 357
Ако съм осиновена, държа това да ми бъде казано от моите родители/осиновители. Често се случва някой да се изпусне или зложелатели умишлено да поднесат тази информация по изключително грозен и неподходящ начин, Вярвам, че рано или късно истината винаги излиза на яве.
Бих желала да имам възможност да се срещна поне веднъж с биогичните си родители очи в очи и да задам
някои от въпросите които ме вълнуват. Държа да знам за семейни заболявания както и дали имам други братя и/или сестри.

# 6
  • Мнения: 4 147
Като осиновител на две деца смятам, че децата ми имат право да знаят от къде произхождат, да се срещнат, при интерес от тяхна страна, с БМ и да зададат въпросите си, които ги вълнуват. Както и право на отговор. Смятам, че БМ, създавайки ги им дължи това. Т.е "за" съм всеки осиновен да има право на една среща и отговор на въпросите, които го вълнуват. Също така считам, че осиновителите и осиновените трябва да имат право на информация за съществуващи братя и сестри, с които биха могли да възникнат кръвосмесителни връзки - България не е толкова голяма, човек с човека се среща. достъп до информацията за биологичния си произход осиновеният трябва да получава при навършване на пълнолетие или на 14 години

# 7
  • Мнения: 7 749
Мама Ру, темата не е за дискусии, но тъй като си една от виртуалните ми приятелки тук си позволявам да повдигна дискусия по поста ти, като подчертавам не оспорвам мнението ти - просто бих искала именно с човек, който е дълбоко в проблематиката да поговорим.

Според мен твоето мнение е изцяло едностранно - от страната и правата на децата. Опитвам се да си представя какво изживява тази жена, която трябва да остави дете за осиновяване. Считам, че това е изключително трудно и вероятно тези жения нямат никакъв друг избор. Предполагам, че подобни решения са продиктувани от силен страничен натиск /семейство, пари, общество/. Как после се живее с мисълта и страха как изградения и нов живот рухва при появата на това дете, което си търси правата? Убедена съм, че единици от биологичните майки са разказали на новите си семейства, че са изоставили дете. Защо майката да няма право тази тайна да си остане в миналото? Защо раждането и оставянето на дете да е доживотно дагмосване и разбиване живота на биологичната майка? Вярваш ли, че детето ще посети биологичната си майа - ще задеде въпроси като интервю за час и край? Въобще не ми се вярва така да се получи! Отговорите създават нови въпроси и т.н.

Няма ли да се получи така, че ако децата имат право един ден да се появят в новия живот на билогичните си майки ще има много тайни раждания и изоставяне на бебета, за да запазят анонимността си? Както и по-сериозни опити "да се оттърват от проблема". Защо приемаш, че след 18 години това нежелано дете ще бъде прието по какъвто и да е начин от биологичната майка и нейните близки - конфронтацията може да бъде грандиозна.

Относно кръвосмесителните връзки ... нима имаме право да знаем с кого родителите ни са имали връзки, защото реално никой няма гаранция кой точно са родителите му /по-конкретно баща му/?

# 8
  • Мнения: X
Майка ми е осиновена. Сестра й също. Но още от малки са познавали другите си сестри и брат си, биологичния си баща. Майка им е била починала.
И не съжаляват че са знаели.
Майка ми счита биологичния си баща само като такъв, иначе счита осиновителите си за майка и баща. Сега, когато я водя на гробищата, я водя на гроба на осиновителите, и никога не е искала на гроба на баща й. Само на погребението му беше.

# 9
  • Мнения: 7 749
Ето заради това заклеймяване и определения като "Грешни" съм напълно убедена, че решението дали да се срещнат трябва да бъде взаимно и ако единия реши да остане в тайна - така и да бъде.

Обществените мнения и нагласи относно хората оставящи деца за осиновяване ВЪОБЩЕ не са се променили и Вие mitko_kost сте доказателство. След като може да направи аборт - да е направила, това ли казва поста ви? А дали сте наясно с всички аспекти на проблема?

 Починала майка е едно, жена оставила дете друго за хора склонни да съдят!

С какво осиновените деца имат повече права от биологичните им родители? Кой закон точно задължава към отговорност и защо този закон касае само оставилите за осиновяване, а не безхаберните родители дали име и зарязали нейде по роднини дете?

# 10
  • Мнения: X
И с какво право биологичните родители трябва да имат повече права от децата си? И с какво право имат права да отнемат права на децата си?
Ако забелязвате говоря за биологични родители, не само за биологична майка.

# 11
  • Мнения: 7 749
Кои са правата, които биологичните родители имат повече от децата?
Правото да познаваш/непознаваш биологичните си родители е равносилно на правото да познаваш/непознаваш биологичните си деца. Чие право ще има повече тежест?

Биологичен родител може да си на не само оставено за осиновяване дете. Как ще стои въпросът с донорските яйцеклетки? Как ще стои въпросът с неприпознатите деца? Биологични родители на деца родени в брак с друг и нисещи неговото име?

Какво значение има дали съм оставяла за осиновяване/ осиновявала съм/или съм мислеща по темата?

# 12
  • Мнения: X
Не отговаряй на въпроса. Не е нужно.
Значението е, че всеки гледа от своята камбанария.
Относно правото на родителя дали да познава децата си - това е негово лично решение, взето съвсем съзнателно.
Правото на детето да познава родителите си обаче не е негово решение, следователно му е отнето право ако не му е разрешено да ги познава.
Относно яйцеклетките - нова технология, но не е предмет на темата. Темата е само за осиновените деца.
Относно моето мнение или мнението на обществото - нямат особено значение в частния случай. Значение има например ако биологичната майка и баща застанат очи в очи с детето си и дали ще имат разумно обяснение за решението си. И дали детето им ще ги оправдае за решението им.
Според мен в повечето случаи детето им няма да ги оправдае, те го знаят и затова не искат да са известни.
Но въпреки това, вече мое мнение - детето им трябва да знае истината. Това е неговия живот, неговата радост и неговата мъка.
Ти би ли застанала с отговори пред детето си?

# 13
  • Мнения: 7 749
Именно, че когато човек е пристрастен дърпа натам чергата - а закона трябва да е неемоционален и безпристрастен.

Да се откажеш от детето си е решение взето поради някаква причина в даден момент /обикновено в младостта/. В последствие тази майка/родител може да промени решението си и тук се намесва закона - вземе ли решение няма какво да се появява в живота на осиновеното дете. Тя не познава детето, която е родила, тя е видяла само едно бебе и толкова. Ако погледнеш в групите "Търсим се", където осиновени и оставили децата си търсят връзка един към друг ще видиш колко мъка изпитват тези жени и въобще не ми е и хрумвало да ги съдя или намирам за грешници.

Донорските яйцеклетки са си тъкмо по темата. Нали тук се споменаваше за семейни заболявания и встъпване в брак с роднини? Значи въпросът си е точно на място.

Казваш "Това е неговия живот, неговата радост и неговата мъка.", но пак си крайно пристрастен - нали от другата страна също имаш човек и това също е неговия живот, радост и мъка.

Смяташ, че е редно закона да е в полза на осиновените деца и едва ли не наказателен за биологичните изоставители. Но ако те бъдат поставени "натясно" просто няма да има такива. А смятам, че е много по-важно от това осиновените да познават родителите си, жените, които биха взели решение да оствят дете да са спокойни и уверени, че това няма да провали целият им живот. Да не правят отчаяни опити да прекъсват бремеността, да не увреждат децата, да не раждат тайно и да не убиват или изхвърлят тайно децата. По-добре е според мен да оставят за осиновяване ЗДРАВИ деца, които да запълнят живота на бездетни семейства! Опитвайки се да гледам безпристрастно точно там се фокусирам - каква ще е цената ако биологичната майка знае, че няма да има защита на тайната си.

По различни филми съм гледала, че в чужбина самата биологична майка взема решение на кого да даде детето си! За мен и това е шокиращо! Защото в осиновяването имаме 3 страни - осиновен, осиновител, биологичен родител. Смятам, че триъгълника е равностранен и няма как да наделеят правата на която и да е от тях. 

# 14
  • Мнения: X
Дорис, повтарям: Говоря за биологични родители което означава майка и баща, не само
 майка. Биологичния баща също трябва да поеме своята отговорност. Аз поне така смятам. Защо забравяте бащата?
Относно мъката, аз казах по-горе: много по-лесно се живее в  истина отколкото в лъжа. Мъката идва от лъжата.
Както и да е, продължавам да считам, че да се лиши детето от правото да познава биологичните си родители е жестоко. Още повече че в повечето случаи не оправдавам такива родители, и техните родители дето им дават идеята за изоставянето.

Общи условия

Активация на акаунт