Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 окт. 2018, 15:55 ч.

Правото да познаваш биологичния си произход

  • 10 558
  • 52
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: X
Пипи, Blush
Ще ми отговорите ли на въпроса?
Питам просто Blush
-----
Благодаря Mama Ru Blush

Последна редакция: чт, 11 окт 2018, 21:20 от Анонимен

# 31
  • Мнения: 436
Пипи, Blush
Ще ми отговорите ли на въпроса?
Питам просто Blush
-----
Благодаря Mama Ru Blush

Вече ти отговорих на лични! Няма да се повтарям. Даже и пример ти дадох с изповедта на една жена.

Ти Митко, ако осиновиш дете кога би му казал?

Последна редакция: пт, 12 окт 2018, 19:43 от Пипи Мипи

# 32
  • Мнения: X
Едно е да гледаш от страни, друго е да си вътре в нещата.
Ако аз осиновя, този въпрос бих го обсъдил със съпругата си. И заедно да вземем решението.
Моето лично мнение:
Ако не му кажа, това означава, че се надявам, че в бъдещето няма да разбере и така ще е по-добре за него. Обаче много рискувам, защото все ще се намери някоя доброжелателка да му каже. И ако е в тинейджърска възраст - може да стане голям проблем.
Другия вариант е да му се каже. Спестява се горното. Според мен най-добре ще е още преди да навърши три години, т.е. детето да започне съзнателното си израстване с този факт. При това положение не би имало драми. Mama Ru потвърждава това ми мислене. Пък и моята майка, която както казах е била осиновена.
Така мисля, може и да не съм прав?

# 33
  • Мнения: 436
Едно е да гледаш от страни, друго е да си вътре в нещата.

Абсолютно си прав.

Има нещо много важно, което изпускаш. Ако осиновиш бебе може и да скриеш факта осиновяване, но ако осиновиш дете на 3-4 или повече годинки може детето да има спомени и да не възможно това. Така, че да фиксираш възраст, ден, дата или час в който да кажеш на детето си ми се струва нереално.  И другото ... как точно ще му го кажеш -заставаш срещу него и казваш: "Ние сме твои осиновители." Мислиш ли, че дете на 3 годинки ще разбере какво значи това?

Ако искаш когато стане при теб това факт ела пак да си поговорим. Ще се радвам да обменим опит.

# 34
  • Мнения: 4 149
Пипи Мипи, няма фиксирана възраст кога да стане, но се препоръчва да е преди детето да тръгне на училище. Използва се удобен момент, някой въпрос на детето, под формата на приказка... При Лъчи разговорите бяха на 4г, когато осиновявах брат й. Но и преди това, защото тя помнеше БМ и доста дълго след осиновяването заявяваше "Аз имам друга майка" или "Искам си другата майка". При Емо първият разговор беше на 2г, когато ме попита защо имам гърди.

# 35
  • Мнения: 436
Мама Ру, на мен нещата са ми доста ясни. Опитвам се да го обясня на Митко. 

# 36
  • Мнения: 370
Привет Пили,

трудно е да се говори с хора, на които всичко им е ясно, които знаят всичко.

Агресията, което прилагаш по темата по скоро бих я свързал със страха ти, че детето ти всъщност има 2 комплекта родители и хипотетично би могло да избере другата двойка.

Ако се провалиш.

Истината е, че всички родители се проваляме по един или друг начин. Но това не е задължително да убива децата ни. Може да си влачат емоционални травми с много години като мен, но са живи.

По темата. Според мен децата трябва да знаят, че са осиновени още преди да знаят значението на думата осиновяване. Това е за мен 2-3 годишна възраст.

Разбира се ако застанеш пред твоето дете и му кажеш непозната дума, но ти си заредена с толкова напрежение, страх (това децата го разбират) то ще свърже думата с твоите емоции и това зна4ение ще остане в него.

Ако обаче просто го споделиш като факт и внимаваш за детската реакция, може би ще разбереш , че даже не му е интересно и много много не го интересува. Което си е нормално на тази възраст.

Но ще си посяла семенце. И някой ден ще ти дойде въпрос или въпроси.
Тогава е хубаво да отговориш искренно и без негативния заряд, който ти влагаш в осиновяването.

Ако се справиш добре, ще получаваш още въпроси през годините от време на време.

По-вероятно обаче, ще му комуникираш стигмата, която изпитваш и темата ще стане табу.

И тогава детето ти ще се мъчи да се справя само. Не е задължително да е лошо между другото. Срещнах толкова много осиновители, които не успяват да свалят стигмата от себе си (бездетие)  и я хвърлят с лекота на децата си. В тези случаи смятам, че даже и малки деца се справят по-добре от възрастни.

И няма да те заболи много ако наречеш жената родила детето ти - майка.

Бих посъветвал всички осиновители да положат много усилия да преживеят загубите и болките си, до ниво в което могат да говорят за осиновяването и другия комплект родители като за пърдене. Всички пърдим. И често мирише.

# 37
  • Мнения: 436
Магьосник, ако говориш за мен да ти кажа няколко неща.

Първо, не съм агресивна, а мислещата по темата жена. Не знам всичко, а се уча всеки ден.
Второ, нямам никакви страхове.
И трето, за да коментираш каквото и да е за мен трябва да познаваш много добре моя случай.

# 38
  • Мнения: 1 368
Абсолютно смятам, че е право на всяко дете да познава биологичния си произход. За разлика от причините довели до изоставянето, все пак родителите рядко са лишени от избор, а детето е. Това му е било наложено. Какви са чувствата на биологичната майка и конкретният й социален и семеен статус към момента слабо ме интересуват. Тя някога е направила този избор и това е променило нечия съдба завинаги и необратимо... При това съдбата на едно напълно невинно същество. Затова нейните права в конкретния казус не са важни, а само нейните задължения.

# 39
  • Мнения: 87
Здравейте,осиновител съм.За, съм,детето да знае за произхода си!Страх ме е и ми е мъчно за детето,за това,което би разбрала.Винаги ще съм зад нея,обаче!Ще й помогна да разбере,ако тя самата го иска.Смятам,обаче,че бих позволила това да стане на една възраст,когато може би ще може да разбира някои неща-да кажем на 18,когато ще може да моси отговорност за постъпките си.Не бих крила ,че е осиновена.Сега е на почти 4г,пробвах с разни приказки-никакъв интерес.Ще го мисля в движение!

# 40
  • Мнения: 4 149
Препоръчва се това да стане преди детето да тръгне на училище. Повод ще се намери.

# 41
  • на 4-ия етаж до асансьора
  • Мнения: 564
Кандидат осиновител съм и смятам, че всяко дете има право да знае произхода си,но /тук според мен следва едно изключително голямо НО/... Изключително добре трябва да се обмисли механизмът на срещи с биологичните създатели и биологичното семейство. И го казвам, не защото бих пазила "тайната на осиновяването", казвам го заради правата и психиката на осиновените деца! За мен няма драма, че произхода на децата подлежащи  на пълно осиновяване е основно ромски/или смесен с ромският етнос/. Детето е дете и неговата усмивка няма цвят и  цвят няма блясъка в очите му! Детските ръце не прегръщат с цвят, а прегръщат с обич! И се питам, чисто теоритично какво би станало ако моят син Исус /впоследствие наречен Христо/ разбере, когато е 9г. да речем/, че майка му Зюмбюла има още амнайсе деца живеещи в кашон от хладилник, а той спи в легло и има храна на масата си всеки ден. Питам как ще се чувства?Да речем, че и аз подкрепя Исус-Христо в тази невинна възраст да се среща с биологичното си семейство какво би станало? Какво би спряло Зюмбюла след ден, два или месец да цъфне на оградата на училището на  моя Христо и да му каже, че тя и амнайсетте му братя и сестри гладуват? Как моят Христо ще разбере дали това е вярно и защо трябва да и даде 3-те си лева джобни предвидени от мен за неговата закуска? А той ще и ги даде, защото и е благодарен ,че го е създала и понеже така е възпитан-да дава на нямащите. И колко разпознаваеми вече за Зюмбюла децата, от които тя се е отказала и тя може да обиколи дневно за да осигури рИкията и цигарите собствени и на Асан? Смятам, че си играем на шикалки с детската психика и кое е най-добро за децата решават родителите им. Осиновителите не са не-родители / въпреки дискриминационните текстове в СК/. Осиновителите са пълноправни родители и ги боли еднакво с останалите за техните деца.

# 42
  • Мнения: 4 149
Такива срещи не бива да се случват преди осиновеното дете да е навършило пълнолетие. Нито биологичните родители да имат достъп до информация къде и от кого е осиновено детето. Точно, за да се предпазят децата. Но пълнолетните осиновен, ако иска информация и среща с биологичното семейство трябва да има право да я получи тази информация. А какво ще прави с нея той/тя ще си реши. Но наистина това трябва да се случва в една по-зряла възраст, когато и човекът е по-устойчив психически.

# 43
  • Мнения: 370
Няма такива универсални правила. В определени ситуации би било добре да се срещнат и по рано от пълнолетие. Ако има потребност по-добре е да бъде задоволена според мен

# 44
  • Мнения: 33
Браво, Жива! Най-после на някой да му светне, че профилът на родителя, който по една или друга причина е лишен (се е самолишил) от родителски права( и задължения) над детето си и то е попаднало в социалната система за осиновяване в наши дни съвсем не е - младичка девойка от село, на която и е отказано съдействието на близкото обкръжение, любимия и т.н., нормално образована и възпитана, цял живот страдаща за това, че е изоставила детето си..... Нищо подобно!
Да, детето трябва да знае, че е осиновено, но само  в името на истината помежду ни! Далеч не винаги е добре да се среща и да се сближава(пази боже, в повечето случаи) с биологичните си "творци"! Голяма част от децата се отнемат поради неглижиране, например! Ами тези които да били подложени на системен тормоз и посегателства?! А когато години, години са посветени на това да се преодолеят дефицитите, детето да развие заложбите си, да расте спокойно, щастливо, облечено, нахранено и възпитано, със самочувствие и цел в живота и закона позволява (задължава или каквото и да е) да установи контакт с биологичното семейство... Кой може да предположи как ще се отрази на един тинейджър (14 -19години) тази "среща"???
И като попита майката, която го е оставяла мръсно и гладно, за да пиянства или проституира, и тя като му обясни защо го е изоставила, дали на дете ви ще му стане по-добре?! Едва ли! Или защото милите му родители са били наркомани и не са и разбрали как са го създали и се е родило със зависимост, от която да го лекуват от първия му дъх... И това спасено дете, което е намерило дом, семейство, мама, любов да узнае биологичния си произход, да се опознае с "родителите" си в името на какво, че на мене не ми е ясно!
Кога и как да научи детето, че е осиновено е вътрешно семеен въпрос. Тази истина е толкова важна, колкото и всяка друга между членовете на едно семейство. Дали, кога и докъде да се разкриват подробностите за биологичните родители, поне до 18 годишна възраст е решение на родителите -осиновители, както и всички останали решения за детето им. Това е отговорност, която са поели осъзнато, юридически и емоционално! Тяхно право и задължение е да пазят детето си от каквото и както преценят!

Общи условия

Активация на акаунт