Рестартиране на отношенията

От кога започна да работи събота и неделя? Нали се сещаш,че дълго не се издържа така. Твърде вероятно е да лъже,че работи уикенда а да развява байряка някъде. На никого не е по силите нон стоп да работи,особено за дълъг период от време.

Нормалните и стабилни хора като ги хване сляпата неделя даже и гаджета си завъждат, не се притеснявай

А, аз не се притеснявам. Все ми е тая за нечий чужд живот. Непонятно ми е какво значи "заинтригуван/а от друг/а". Особено пък в присъствието на съпруга/ата ти...

Vilori, ще се опитам да ти дам представа за мъжка логика. Възможно е да си невероятно привлекателна и харизматична, но това предполага, че мъжът до теб също не е случаен. Колкото и красива, и неустоима да си, ако мъжът до теб лесно печели и лесно задържа женското внимание и интерес - рискът да се дезинтересира от теб е огромен. Не звучи нито честно, нито справедливо, но е рядкост да срещнеш мъж, който може да си позволи разнообразие и да не го прави. Особено след дълго съвместно съжителстване. Разликата е, че някои държат на приоритета си, в лицето на семейството, а други - позволяват мимолетни емоции да замъглят разума им.

Natali_ ами например забелязваш, че мъжът ти говори често за определена колежка, после разбираш, че след работа закъснява, защото пият по нещо заедно и т.н. Как ще се почувстваш?

Твоят конкретен мъж може да няма очи за други жени, но пвоечето хора имат.

Вай, и жените ли...
Шегата настрана, но не те виждам, ако съпругът ти работи само с жени всякаква възраст, разцветка и калибър, т.е. е шеф и петел в кокошарника.

Това казвам, че другите семейства не ме интересуват. Когато двамата съпрузи са стабилни хора и имат приоритети, които са свързани със семейството им, няма такова нещо като "заинтригуван/а от друг/а".
Има нормални човешки отношения, които може да са служебни, приятелски, между мъже и жени, без да пораждат флирт.
Ревността е абсолютно излишна.

Има една много вярна приказка: "Ако нямаш повод за ревност, няма смисъл да ревнуваш. Ако имаш повод - вече си закъснял/а да ревнуваш!".  

Не знам да има някой застрахован партньора му да кръшне от правия път Просто попитах ти какво би помислила, ако се случи на теб, но не ти достига въображение - смяташ, че е невъзможно. А истината е, че на всеки може да се случи и тогава ревността е нещо съвсем нормално. И на теб самата не вярвам да би ти било напълно безразлично (просто чукаш на дърво и вярваш, че няма да ти дойде до главата).

А като имаш повод - да -закъснял си, но не значи, че си робот, да си кажеш: "Я па тоя моя мъж се намерил с колежка някаква. Но аз съм над тия неща. Какво ли да сготвя сега за вечеря?"

Едно съвсем практично мнение. Не му говори за твоите чувства. По-добре покажи чувствата.
Започни с това, да оправите секса в семейството. Това е най-важното изобщо.
Грижи се непременно за себе си, бъди привлекателна. Дръж се, сякаш искаш да го спечелиш, сякаш ти е ново гадже.
Покажи грижа към него, като например  му готвиш любимите манджи, купи му нова риза (или друго, ако има нужда).
И да, случвало ми се е, говоря от личен опит и правя всичко, което те съветвам.

Абе, като й дойде (дано не, ама знае ли се) до главата, ще разбере какво значи ревност.....   
Като почне мъжа й да се прибира през вечер с по 2-3 часа закъснение и обяснения от типа:
"С Пенка пихме по едно, да дообсъдим докладите!"
"С Пенка пихме по кафе, че тя трябвало да убие 1 час до детето"
"Закарах Пенка до тях, че й се повреди колата..."
""Ходих да видя на Пенка лаптопа, че нещо отказвал, пък няма кой..."
"Пенка ме помоли да закараме детето й някъде си, че колата й пак е на сервиз..."
И т.н., и т.н.,...... (това по "действителен случай", разказано от позната)
Та не ще ревнува, ами...никак не вярвам просто да си каже "Ами, голЕма работа, като иска да е Пенка, да е.Аз ще си се оправям с детето." и да забърка кексче за хлапето.

А как точно си показвала/казвала, че имаш нужда от него, от помощ?
Ако си чакала сам да се сети, след 3-4 месеца Несещане от негова страна, трябвало е да започнеш да изискваш.
Празнота, продължила дълго време?Защо си чакала?
Значи, ето какво се "вижда отстрани":Събирате се с мъжа ти, ражда ви се дете.Той продължава да работи и да живее така, както и преди детето, ти ставаш "майка" нон-стоп.Той вижда, че се оправяш, не мрънкаш, не настояваш за нищо, приема, че всичко е о.к.Ти все повече "затъваш" в грижи, неудовлетворение, тъга, но нищо не казваш, чакаш на него да му светне някаква лампичка, че в живота ви има промяна.
Ако вечер като се прибере, всичко е горе-долу наред, ти не показваш, че имаш проблеми или някакви очаквания, той как да се светне?Никой не чете мисли, не отгатва желания, не разбира искания, които не са били предявени.
Колко пъти е изкъпал детето?Колко пъти го е завел/взел от градина?Познава ли учителите му сега?Ходи ли на родителски срещи?Води ли го по занимания?Пазарува ли?Прави ли изобщо нещо у дома, освен да се прибере да се наспи?
Не ме разбирай погрешно, не е обвинение към теб, само давам поглед отстрани.
Със сигурност и той има грешки, идеални хора няма.
Но не са много мъжете, които сами се сещат за всичко и няма нужда да им се напомня.Особено по отношение на децата.
Съвети вече дадох, няма да се повтарям.
Дано оправите нещата!   

За какъв рестарт говорим..тя е взимала решения, опитвала се е да го въвлече, но той  отбива топката.И се чувства гузна, че тя го е поставила на заден план пред детето?А иначе той отсъствал перманентно
Що за глупост да се самообвинява?
И да се прави на маймуна , за да го привлече? Че на всичкото и гърбене- работа, дете, дом,(той все работи..) някой да ти изпльоска, че са му охладнели чувствата?И какво смята да прави ТОЙ? За нея ясно, какъв съвет само! - да готви повече, да му купи риза..да се поддържа на макс... друго? Може би челна стойка?
Човек , който се крие зад работата, не иска време със семейството по една или друга причина.Ако той не иска да промени нещо за своб.си време и не обърне внимание на с- вото е загубена кауза.

Katerin*, може да се каже, че нещата са почти така, както си ги написала. Не обичам да мрънкам, ако е имало някакво мрънкане от моя страна е било малко и то е било най-вече за неговата липса и когата резулата е нулев, се оправям сама. Не отричам, че много пъти ми се е искало да се сеща сам и да не се налага да му казвам, какво искам, но тук голяма роля играят и характерите ни. Аз инат, той до някаква степен егоист (страшна комбинация). Няма връщане назад, човек греши, искам да знам, че съм се опитала да запазя семейството си, пък времето ще покаже. Реалист съм, и съм наясно, че на сила хубост не става!

Той се е отделил отдавна, сега вече и ти го е казал.
Един вид, топката е в теб.
И тя не е в това да се правиш на маймуна, а да запазиш самоуважение и да направиш рестарт без него.
Струва ми се, обаче, че дълго ще влачиш тези мъртви отношения. Аз не разбирам и как се прави секс с човек при тези условия.

Бианка, имам достатъчно добро въображение, но не мисля, че е нужно да го ползвам за някакви имагинерни ситуации...какво би било, ако той, пък аз, пък тя, пък той....
Аз смятам, че в ежедневието ревността е ненужна и излишно натоварваща връзката. Не виждам смисъл да ревнувам.
Ако го хвана в крачка, ще се изпокараме и разделим. Това не е ревност, а лъжа от негова страна и неуважение към мен. Ревността е, ако му вдигам скандал, ако закара колежката си след работа до вкъщи или говори с някоя майка в парка, когато е извел детето. Тъпо е за мен да се вкарвам в разни филми. Ако човек е решил, какво ще го спре?!? Ревност.....надали! Точно обратното!

ПС: Както писах по-назад, имала съм връзка в тийнейджърските години с един ревнивец. Е, няма такъв кошмар! От тогава съм се зарекла да не си го причинявам.

Да, за съвсем различни неща говорим и няма смисъл